ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 627 София, 13. август 2014 г. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети юли две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков ч.гр.д. № 3124 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е определение № 281/24.03.2014 на Русенския окръжен съд по гр.д. № 246/2014, с което е отменено определение № 6906/24.09.2013 на Русенския районен съд по гр.д. № 1549/2013, като е изменено решение № 1254/05.07.2013 на Русенския районен съд по същото дело в частта за разноските, като ответникът по делото е осъден да заплати на ищцата сумата 1.361,80 лева разноски по делото. Недоволни от определението са двете страни. Жалбоподателката-ищца, представлявана от одв. П. И. от РАК счита, че съдът се е произнесъл по процесуалноправния въпрос до може ли страната може да заяви претенцията си разноски по делото в писмената защита след приключване на съдебното дирене, който има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Жалбоподателят-ответник [фирма], Р., представляван от адв. В. М. от РАК счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за правомощията на въззивния съд по частна жалба срещу определението по искане за изменяване на решението в частта за разноските, който се разрешава противоречиво от съдилищата и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответницата по жалбата П. Й. И., представлявана от адв. М. М. от РАК я оспорва, като счита, че повдигнатия правен въпрос не обуславя решението по делото, тъй като ответникът, който не е представил списък на разноските не може да обжалва определението за изменяване на решението в частта за разноските. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че измененото в частта за разноските съдебно решение подлежи на касационно обжалване, намира, че на касационно обжалване и определението за изменяване на решението в частта за разноските съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК. За да постанови обжалваното определение, вззивният съд е приел, че ответникът е претендирал разноски с отговора на исковата молба, възразил е за прекомерност на изплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение, но не е представил списък на разноските, а ищцата е поискала разноски и своевременно е представила списък. Решението е изменено в частта за разноските по искане на двете страни, а определението е обжалвано от ответника. Върховният касационен съд е отменил определението и го е върна с указания съдът да се произнесе по искането за присъждане на по-нисък размер на разноските. Въззивният съд не е изпълнил указанията. Касационното обжалване следва да допуснато, тъй като повдигнатите правни въпроси обуславян решението по делото и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. По първия правен въпрос Върховният касационен съд намира, че чл. 269 ГПК урежда правомощията на въззивния съд при ограничения въззив на съдебните решения. Обжалването на определенията и на други съдебни актове с частна жалба както при действието на отменения, така и при действието на новия ГПК е при условията на пълен въззив – няма основания за обжалване и въззивният съд дължи произнасяне по същество без да е ограничен от посоченото в частната жалба. По втория правен въпрос Върховният касационен съд намира, че страната, която не е представил списък на разноските не може да иска изменяване на решението в частта за разноските, като се основава на грешки при включването на определени суми или на грешки в изчисленията. Непредставянето на списък не е пречка страната да иска допълване на решението в частта за разноските и произнасяне по възражението за прекомерност на платеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Като разгледа частните жалби, съдът ги намира основателни. Ответникът не е претендирал разноски с отговора на исковата молба, в последното заседание той е възразил за прекомерност на изплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение и не е представил списък на разноските. Ответникът е поискал разноски едва с подадената писмена защита, т.е. след като правото му да иска разноски е преклудирано съгласно т. 11. ТР № 6/2012 ВКС, ОСГТК. Ищцата е поискала своевременно разноски и е представила списък. Цената на предявените от нея искове е 222.500,00 лева, те са уважени до размера на 50.500,00 лева, а изплатеното от нея адвокатско възнаграждение е 14.700,00 лева. Предявените искове са за обезщетение за вреди от трудова злополука, по тях спорни са били единствено обстоятелствата във връзка с размера на претърпените вреди. Делото е с незначителна правна и под средната фактическа сложност, поради което разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъдат намалени до размера на 5.000 лева, а разноските по делото с оглед неговия изход на 1.134,83 лева. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение ОПРЕДЕЛИ: ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 281/24.03.2014 на Русенския окръжен съд по гр.д. № 246/2014. ОТМЕНЯ определение № 281/24.03.2014 на Русенския окръжен съд по гр.д. № 246/2014. ИЗМЕНЯ решение № 1254/05.07.2013 на Русенския районен съд по гр.д. № 1549/2013 в частта за разноските, като ОСЪЖДА [фирма], Р. да заплати на П. Й. И. от Р. от Р. сумата 1.134,83 лева разноски по делото. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.