Р Е Ш Е Н И Е № 154 София, 02 октомври 2019 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Антоанета Данова ЧЛЕНОВЕ: Мая Цонева Даниел Луков при участието на секретар Ил.Петкова и в присъствието на прокурора от ВКП Явор Гебов, като изслуша докладваното от съдията Даниел Луков наказателно дело № 674/2019 година по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК, образувано по искане на Главния прокурор на Р България, за възобновяване на наказателното производство, отмяна на влязлото в сила на 17.10.2014 г. определение № 744 от 10.10.2014 г. по чнд. № 762/2014 г. на Окръжен съд-Плевен и връщане на делото за ново разглеждане на фазата на съдебното производство на Районен съд-Плевен. В искането са развити доводи в подкрепа на основанието по чл. 422, ал. 1, т.5 вр. чл.348, ал.1, т.2 от НПК за възобновяване поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразило се в нарушаване на родовата подсъдност, а оттам и до незаконен състав. В съдебно заседание осъденият К. Д. не се явява, редовно уведомен, като неговият защитник адвокат Ж.М. изразява несъгласие с така депозираното искане и претендира за неговото отхвърляне, тъй като не счита, че са допуснати претендираните от главния прокурор нарушения на процесуалните правила. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура счита искането за основателно, тъй като е била нарушена родовата подсъдност при разглеждането на делото от ОС-Плевен. Върховният касационен съд, след като обсъди искането, развитите в съдебно заседание съображения и извърши проверка в рамките на касационните основания за възобновяване, намира следното: С Определение № 744 от 10.10.2014 г.,постановено по ч.н.д. № 762/2014 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, влязло в законна сила на 17.10.2014 г., в производство по реда на чл. 452, ал. 1 НПК и на осн. чл. 68, ал. 3 НК съдът е постановил осъдения К. Е. Д. с ЕГН [ЕГН] да изтърпи отчасти отложеното му наказание в размер на една година лишаване от свобода, което на основание чл. 59, ал. 1, вр. чл. 61, т. 3 от ЗИНЗС е постановено да се изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. В това производство съдът е бил сезиран по предложение от страна на Пробационната служба в гр. Плевен. За да постанови своя акт, ОС – Плевен е отчел, че с Присъда № 140/17.04.2012 г., постановена по нохд № 3020/2011 г. по описа на РС – Плевен, на осн. чл. 25, ал. 1, вр чл. 23, ал. 1 НК на осъдения К. Д. му е било наложено едно общо най-тежко наказание измежду наложените му наказания по това дело и по нохд № 424/2012 г., също по описа на РС – Плевен, а именно 2 години лишаване от свобода, изпълнението на което, съгласно чл. 66, ал. 1 НК, е било отложено за срок от 5 години. Отделно от това, със същата тази присъда, на осн. чл. 67, ал. 3 НК, районният съд е постановил и пробационна мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 1 НК, а именно задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 3 години с периодичност 3 пъти седмично. Пробационната мярка е била приведена в изпълнение на 06.04.2012 г. от Пробационната служба в гр. Плевен. Предвид нейното неизпълнение без основателна причина е изготвено и предложението от председателя на Пробационния съвет в ОС“ИН“- гр. Плевен с Рег. № 2663/28.08.2014 г. Това предложение е било внесено, на осн. чл. 68, ал. 3 НК, в ОС – Плевен за разглеждане. Впоследствие, с Определение от 03.12.2015 г., постановено по чнд № 2963/2015 г. по описа на РС – Плевен, VI наказателен състав, влязло в законна сила на 18.12.2015 г., са групирани наказанията на осъдения К. Д. на осн. чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23,а л. 1 НК по нохд № 424/2012 г. и нохд № 3020/2011 г. и двете по описа на РС – Плевен, нохд № 1809/2012 г. по описа на РС – Варна, нохд № 4108/2011 г. по описа на РС – Пловдив, както и нохд № 5079/2012 г., и нохд № 8403/2012 г., и двете по описа на РС – София, като му е било наложено едно общо най-тежко наказание от две години лишаване от свобода, като е било постановено същото да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор. Със същото това определение е извършено групиране и на наказанията, наложени на осъдения К. Д. на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК по влезлите в сила съдебни актове по нохд № 3356/2014 г. и нохд № 3477/2014 г., и двете по описа на РС – Плевен, като също му е наложено едно общо най-тежко наказание в размер на две години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор. Искането на Главния прокурор е допустимо и същото се явява основателно, тъй като атакуваният от Главния прокурор съдебен акт попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 419, ал. 1 НПК. При разглеждането на предложението на председателя на Пробационния съвет, ОС – Плевен е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Неправилно съдът е приел, че се касае за процедура по реда на чл. 452, ал. 1 НПК. Не е било отчетено, че по нохд № 3020/2011 г. РС – Плевен не е наложил на подсъдимия К. Д. наказание пробация като вид наказание по Глава 4-та, раздел 2-ри от НК, а е наложил пробационна мярка в изпитателния срок на вече определено и наложено наказание лишаване от свобода при условията на чл. 66, ал. 1 и чл. 67, ал. 3 НК, която пробационна мярка е следвало да се изпълнява именно през изпитателния срок на условното осъждане по това дело. Съгласно разпоредбата на чл. 306, ал. 1, т. 3, изр. второ НК, компетентен да се произнесе по приложението на чл. 68, ал. 3 НК се явява първоинстанционният съд, постановил условното наказание лишаване от свобода, в случая РС – Плевен. Това е бил родово компетентния съд да се произнесе по направеното предложение от председателя на пробационния съвет в гр. Плевен, а не ОС – Плевен. Нарушението на родовата подсъдност винаги се явява съществено нарушение на процесуалните правила и е основание за отмяна на постановения от родово некомпетентен съд съдебен акт. Нарушението е съществено, тъй като атакуваният съдебен акт е постановен от незаконен състав, а това налага и неговата отмяна по реда на възобновяването, като делото следва да бъде изпратено на РС – Плевен за произнасяне по предложението на Пробационния съвет. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, на основание чл. 425, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК Р Е Ш И: ОТМЕНЯ по реда за възобновяването Определение № 744 от 10.10.2014 г., постановено по ч.н..д. № 762/2014 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, влязло в законна сила на 17.10.2014 г. ИЗПРАЩА делото на Районен съд – Плевен за произнасяне по постъпилото предложение от Пробационния съвет-гр. Плевен. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: