Р Е Ш Е Н И Е
№ 77
гр. София, 28 март 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИН МАВРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
АНТОАНЕТА ДАНОВА
при участието на секретаря Невена Пелова
и прокурорът от ВКП Николай Любенов
след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 176/2017 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по касационни жалби, депозирани от подсъдимия Ф. А. М.-лично, от частните обвинители К. В.- Ц. и И. Ц. чрез повереника им адв. К., от адв.Л. –повереник на частните обвинители П. Д. и Д. Г. срещу решение №304 от 19.12.2016 г., постановено по внохд №279/2016 г. на Великотърновски апелативен съд.
В жалбата на подсъдимия М. се релевират всички касационни основания по чл.348 ал.1 от НПК. Във връзка с оплакването за нарушение на материалния закон се твърди, че престъплението, за което подсъдимият е предаден на съд, не е доказано нито от обективна ,нито от субективна страна.
Като съществени процесуални нарушения са посочени: неизпълнение на задълженията на съда, визирани в чл.13, чл.14 и чл.107 ал.5 от НПК за пълно, всестранно и обективно изследване на доказателствата по делото, с цел разкриване на обективната истина; за наличие на съществено противоречие между възведената в Постановлението за привличане на обвиняем, в обвинителния акт и в присъдата правна квалификация на деянието, за необсъждане в задълбоченост на възраженията и доводите на защитата от страна на въззивната инстанция; за липса на мотиви в частта относно наказанието. На следващо място се изразява недоволство от размера на наложеното наказание,като се твърди, че то е прекомерно тежко,предвид обществената опасност на дееца. Моли се да бъде отменено атакуваното съдебно решение като подсъдимият бъде оправдан, алтернативно-делото върнато за ново разглеждане или намален размера на наказанието лишаване от свобода с приложение разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК.
В допълнението към касационната жалба, представено в срока по чл.351 ал.3 от НПК, упълномощеният защитник на подсъдимия М. - адв.М. М. е конкретизирал оплакването за нарушение на материалния закон, застъпвайки тезата, че деянието, извършено от подсъдимия е случайно по смисъла на чл.15 от НК, поради това, че Ф. М. не е нарушил правилата за движение по пътищата-чл.21 от ЗДвП, вменяващи движение с превишена скорост, като твърди, че дори и да се е движел с над 90 км/час, липсва причинна връзка между тази скорост и настъпилия вредоносен резултат. Липсата на нарушение на правилата за движение по пътищата се обосновава с твърдение за неправилно изчислена скорост на движение на управлявания от подсъдимия автомобил,поради зададени погрешни стойности на вещите лица относно височината, от която са отхвърлени пострадалите, коефициента на триене на човешкото тялото по трева и времето на реакция на водача, което е довело и до неправилно изчисление на опасната зона за спиране. Оспорват се изводите на съда относно разстоянието,от което подсъдимият обективно е могъл да види пострадалите. Оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения се аргументира с нарушение на разпоредбите на чл.13,чл.14 и чл.107 ал.5 от НПК, като се твърди, че неправилно съдът не е съобразил показанията на св.Н. Ф. /от досъдебното производство, надлежно приобщени/,както и тези на св.Б. И.. Посочва се, че липсва коментар на възражението на защитата, дали внезапно блокиралото дясно колело на автомобил „марка“ представлява техническа неизправност на превозното средство, появила се в процеса на предприетото спиране и дали блокиралото колело не е всъщност причината за отклонение на траекторията на автомобила с последващата загуба на контрол. Във връзка с наказанието се твърди,че то е явно несправедливо, тъй като не е съобразено с личността на дееца,както и с наличното съпричиняване на резултата от пострадалите и св.А.. Счита се, че наказание в размер на три години лишаване от свобода, чието изтърпяване бъде отложено с изпитателен срок от пет години би било напълно справедливо.
В жалбата на частните обвинители К. Ц. и И. Ц. са посочени касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.3 от НПК. Оспорва се правната квалификация на деянието,като се твърди, че по делото не се е установило подсъдимият да е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалите, поради което и привилегирования състав по чл.343а от НК не следва да намери приложение. Разгледани са поотделно действията на подсъдимия, възприети от съда като действия по оказване помощ на пострадалите и са изложени подробни мотиви защо те не следва да се приемат като такива и да обосноват приложението на по-леко наказуемия състав. По отношение наложените на М. наказания се посочва,че същите са занижени и несъответстващи на обществената опасност на деянието и дееца. В заключение се моли да бъде отменено въззивното решение и делото върнато за ново разглеждане,алтернативно- да бъде потвърдена присъдата на Ловешки окръжен съд.
В жалбата на адв.Л., повереник на частните обвинители П. Д. и Д. Г. се релевират касационните основания по чл.348 ал.1 т.т.1-3 от НПК. Излагат се доводи обаче само във връзка с нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание ,в посока необоснованото му занижаване. Както и в жалбата на частните обвинители Ц., така и в тази жалба, се оспорва извършената преквалификация на престъплението по чл.343а от НК, като също се сочат подробни съображения с акцент на невъзможността помощта да бъде ефективна при условие, че двете загинали деца са били с изключително тежки, несъвместими с живота травми. Изразява се несъгласие и с размера на наложеното на подсъдимия М. наказание, тъй като се твърди, че е несъобразен с тежестта на вредоносния резултат. Прави се искане за отмяна на решението на ВтАС и връщане на делото за ново разглеждане.
В хода по същество на делото пред ВКС, повереникът на частните обвинители и жалбоподатели К. Ц. и И. Ц. поддържа жалбата по изложените в нея подробни съображения и моли да бъде уважена. Представя и писмена защита. Жалбата на подсъдимия намира за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Излага допълнителни съображения по повод твърдения на защитника на подсъдимия за допуснати грешки в изчисленията на експертизата, като посочва, че в представената писмена защита е отразил конкретни страници от заключението на вещите лица, в което се съдържат аргументи, оборващи претенциите на защитата. Моли да не бъде приемано извършеното от подсъдимия за случайно деяние, тъй като той сам е избрал скоростта на управление на автомобила, която е била незаконосъобразна. Счита, че намаляването на наказанието на подсъдимия ,при този тежък вредоносен резултат, не би постигнало целите по чл.36 от НК.
Адв.Л., повереник на частните обвинители и жалбоподатели П. Д. и Д. Г., поддържа касационната им жалба по съображенията, изложени в нея и моли да бъде уважена. Досежно касационната жалба на подсъдимия предлага да не бъде уважавана. По отношение оспорваната скорост на движение на автомобила заявява,че нейната величина е съобразена със констатираните по асфалтовата настилка следи от гуми, които са били отразени в протокола за оглед на местопроизшествие и фотоалбума към него. Посочва, че на всяко едно от възраженията, направени от защитата,включително и в допълнението към касационната жалба, е било отговорено от автоекспертите. Заявява,че няма никакво съпричиняване на резултата от страна на пострадалите, тъй като ударът между автомобила и пострадалите деца е настъпил на банкета. Моли да бъдат уважено направеното с жалбата искане,алтернативно-решението на въззивния съд да бъде потвърдено.
Защитникът на подсъдимия Ф. М.- адв.М. моли да бъде уважена касационната им жалба по аргументите, изложени в допълнението към нея, като не се уважават жалбите на частното обвинение, с които се претендира увеличаване на наказанието. На първо място посочва, че съдът правилно е приел наличието на оказване на помощ на пострадалите, извод , който е бил убедително защитен в решението. Заявява, че подсъдимият, в конкретния случай е направил всичко, което е бил в състояние да направи за оказване помощ на пострадалите,като в тази насока се позовава на Постановление №1/1983 г. на Пленума на ВС. Във връзка със собствените им възражения акцентира на това, че според тях деянието не съставлява престъпление, тъй като е случайно по смисъла на чл.15 от НК. Като решителен аргумент посочва, че спирачната система на автомобила, управляван от подсъдимия не е сработила правилно,защото лявата спирачна следа е била по-дълга от дясната, което означава ,че лявата част на спирачната система е сработила по-рано от дясната, т.е. напускането на автомобила на пътното платно и преминаването му на банкета е в резултат на дефекта на спирачната система. На следващо място заявява, че съдът неправилно е тълкувал доказателствата по делото, което се явява съществено процесуално нарушение. Оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание, адв.М. обосновава с изключително ниската степен на обществена опасност на подсъдимия, който е с великолепни характеристики. Моли да бъде прието, че става дума за случайно деяние, алтернативно да бъде намалено наказанието на подсъдимия с евентуално приложение на чл.66 ал.1 от НК.
Повереникът на частния обвинител П. Б., адв.О. споделя изцяло доводите, изложени от останалите частни обвинители, относно допуснато от въззивния съд нарушение на материалния закон. Във връзка с доводите на защитата за това, че деянието е случайно, моли да бъде обърнато внимание на следните обстоятелства- 1. В хода на първоинстанционното съдебно следствие са били събрани множество доказателства,като всички доказателствени искания на подсъдимия са били уважени; 2. Използвания коефициент за време на реакция на подсъдимия е 0,8 и причината за това е знанието на подсъдимия, че в района на местопроизшествието има деца, но въпреки това той е управлявал автомобила със скорост от 122 км/час ; 3. Височината на автомобила е нормативно установена; 4. Децата са се движили съобразно правилата на ЗДвП- в дясно спрямо посоката на движение на процесния автомобил, на банкета. Посочва ,че всички твърдение на подсъдимия относно механизма на настъпване на произшествието са били проверени по експертен път и категорично отхвърлени. Подсъдимият М. е могъл да възприеме групата деца още преди да навлезе в процесния пътен участък и да намали скоростта си на движение. Изразява становище за отхвърляне жалбата на подсъдимия и уважаване на тези на частното обвинение.
Представителят на Върховната касационна прокуратура намира касационните жалби на частните обвинители за основателни, за разлика от касационната жалба на подсъдимия. Счита, че при постановяване на решението на въззивния съд и преквалифициране на деянието по привилегирования състав на чл.343а от НК са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон по смисъла на чл.348 ал.1 т.1 от НПК. Посочва, че въз основа на доказателствата по делото категорично може да се заключи,че подсъдимият М. не е оказал реална помощ на пострадалата Ц.. Преместването на тялото й не е могло нито обективно, нито субективно да бъде насочено към спасяването на пострадалата и в този смисъл прокурорът се позовава на решение №39 /1982 г. на ОСНК. Отправената реплика на подсъдимия към свидетелите,че трябва да се обадят на тел.112, след като това е било сторено от тях, също не може да се причисли към действия, насочени към оказване на необходимата помощ, съгласно Решение №1011/1981 г. на Трето н.о. на ВС. В заключение посочва, че преквалификацията на деянието е незаконосъобразна, като приложението на закон за по-тежко наказуемо престъпление предпоставя и нова индивидуализация на наложените на подсъдимия наказания.Счита ,че не са налице основания за оправдаване на подсъдимия М.,тъй като ако избраната от подсъдимия скорост на управление на процесното МПС е била в рамките на разрешената и по-малка от нея, същият е имал техническа възможност да предотврати ПТП-то чрез спиране, без да загуби напречната устойчивост на автомобила. Моли да бъде отменено въззивното решение и делото върнато на апелативния съд с указания за правилното приложение на материалния закон.
В последната си дума подсъдимият Ф. М. изказва съжаление за случилото се и посочва, че спирачната система не е сработила правилно.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационните жалби, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:
С присъда №11 от 01.07.2016 г., постановена по нохд № 367/2015 г., Ловешки окръжен съд е признал подсъдимия Ф. А. М. за виновен в това,че на 11.08.2015 г.,около 18.50 часа, на път 35409 при км. 1.800 в землището на [населено място], /област/, при управление на МПС л.а. „марка“ с рег [рег.номер на МПС] , нарушил правилата за движение по пътищата чл.21 ал.1 ред 2, колона 2-ра от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на В. И. Ц. и М. Д. Ц. и средна телесна повреда на П. М. Б., поради което и на основание чл.343 ал.4 във вр.с ал.3 пр.4 и 5 ,б. „б“ във вр.с чл.342 ал.1 пр.3 във вр.с чл.2 ал.2 от НК го е осъдил на осем години лишаване от свобода, при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.
На основание чл.343г от НК на подсъдимия Ф. М. е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от десет години.
Зачетено е времето, през което подсъдимият е бил задържан под стража, както и с мярка за неотклонение домашен арест.
С присъдата съдът се е разпоредил с веществените доказателства, както и с направените по делото разноски, които е възложил в тежест на подсъдимия.
По жалби на подсъдимия, частните обвинители П. Д. и Д. П., частните обвинители К. Ц. и И. Ц. и от повереника на непълнолетната П. Б., действаща със съгласието на законния си представител и баща М. Б., пред Великотърновски апелативен съд е било образувано внохд №279/2016 г.,приключило с решение №304 от 19.12.2016 г.,с което първоинстанционната присъда е била изменена, като престъплението, извършено от подсъдимия Ф. М. е било преквалифицирано от чл.343 ал.4 във вр.с ал.3 пр.4 и 5 б. „б“ пр.1 от НК в такова по чл.343а ал.1 б.“г“ пр.1 във вр.с чл.343 ал.3 пр.4 и 5 б.“б“ пр.1 във вр.с ал.4 от НК, размера на наложеното му наказание лишаване от свобода е бил намален от осем на пет години ,а на наказанието лишаване от право да управлява МПС от десет на седем години, като е бил определен първоначален „общ“ режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в затворническо общежитие от открит тип. С решението е бил допълнен диспозитива на първоинстанционната присъда в частта относно приложението на чл.59 от НК.В останалата част присъдата е била потвърдена.
Във връзка с доводите на подсъдимия и неговия защитник за допуснати съществени процесуални нарушения.
ВКС не намира да са допуснати претендираните от подсъдимия и защитника му съществени процесуални нарушения, които да са основание за отмяната на въззивното решение на това основание.
На първо място не се констатира основателност на претенцията, обосноваваща основанието по чл.348 ал.3 т.2 пр.1 от НПК- липса на мотиви на решението на въззивната инстанция, предвид твърдението за нарушаване на изискването на чл.305 ал.3 от НПК, за проявена от съда незадълбоченост при обсъждане на възраженията на защитата и за липса на съображения в частта относно наказанието. Следва да се отбележи ,че относимата разпоредба към съдържанието на въззивното решение е чл.339 ал.1 и 2 от НПК, а не чл.305 ал.5, както е посочено в жалбата и в пледоарията на защитата. Последната правна норма е приложима само, когато въззивната инстанция е постановила нова присъда /чл.339 ал.3 от НПК/, какъвто не е настоящия случай. По-нататък, ВКС многократно е имал случаи да отбележи в редица свои решения /напр. Р №181 по н.д.486/2012 г. на ВКС, І н.о./, че когато въззивният съд не е достигнал до различни фактически изводи въз основа на доказателствата по делото, той не е длъжен да обсъжда подробно всичко онова, което е задължително за мотивите на пъроинстанционната присъда. В конкретния случай апелативната инстанция е възприела описаната в мотивите към първоинстанционната присъда фактология, която подробно е защитила в доказателствено отношение. Апелативният съд е анализирал показанията на свидетелите Б. И., Д. К., П. Б., С. П., Н. Ф., П. Б., които правилно е намерил за обективни и добросъвестно дадени, поради еднопосочността на заявените от тях обстоятелства относно начина и мястото на движението на групата деца; момента, в който те са забелязали идващите насреща автомобили; предприетото изпреварването на л.а „марка“ от л.а. /марка/; безпрепятственото преминаване на последното превозно средство между двете групи деца; задействането на спирачната система от страна на подсъдимия, който управлявал л.а. „марка“; промяната в посоката на движение на това превозно средство и излизането му извън пътното платно. Съдът е обсъдил в решението си и показанията на свидетелите А. А., Ю. Б., С. П., П. Б., както и обясненията на подсъдимия. Преобладаващата част от заявеното от подсъдимия обосновано въззивния съд е намерил за израз на защитната му позиция, тъй като е опровергано от изводите на автотехническата експертиза. С необходимото внимание съдът е обсъдил всички релевантни за изясняване на механизма на произшествието факти /скорост на движение на лекия автомобил „марка“ към момента на оставяне на следи върху пътната настилка; местоположение на пострадалите деца към момента на удара; видимостта на подсъдимия към мястото, на което са се намирали пострадалите; възможността за предотвратяване на удара към момента, в който подсъдимият реално е предприел спиране при избраната от него скорост и при движение с разрешената такава-90 км/час; мястото на удара/, изхождайки от експертните изводи на автотехническите експертизи, данните от извършения от първостепенния съд оглед на местопроизшествие, съпоставени и с информацията, придобита от гласните доказателствени средства. Решението на въззивния съд не само не страда от липса на мотиви, но се отличава със задълбоченост и аналитичност при анализа на доказателствата и установените въз основа на тях фактически констатации. Отговорено е и на възраженията, направени от защитата. / л. 4,5,6 и 22 от решението/. Упрекът, че липсват мотиви относно наказанието не може да бъде споделен. И това е така, тъй като въззивната инстанция е изложила подробни съображения на л.19,20,21 от решението.
На второ място, въпросът дали е налице противоречие между правната квалификация на престъплението, в извършването на което подсъдимият М. е обвинен, отразена в Постановлението за привличане на обвиняем, обвинителния акт и присъдата /диспозитив и мотиви/ е бил поставян за разглеждане още пред въззивната инстанция, която му е дала убедителен отговор, който се споделя напълно от ВКС. Подробно са били изследвани отразените в коментираните процесуални документи правни квалификации, като правилно е намерено, че допуснатите известни непрецизности, възприети от съда като техническа грешка, еднократно налична в мотивите към присъдата и некоректно отнасяне на т.4 и т.5 към б. „б“ на ал.3 на чл.343, а не към самата алинея в Постановлението за привличане на обвиняем, не представляват съществено процесуално нарушение. Правната квалификация на деянието в обвинителния акт, в диспозитива на присъдата и в мотивите /с изключение на едно място в мотивите/ е коректно посочена и отговаря на словесното изписване на обективните и субективни характеристики на престъплението.
На следващо място, не се констатира и твърдяното от защитника на подсъдимия неспазване от страна на въззивния съд на задълженията , визирани в чл.13,чл.14 и чл.107 ал.5 от НПК. При проверка и оценка на доказателствените източници във връзка с извеждането на релевантните за поведението на подсъдимия факти, въззивната инстанция е спазила изискванията на закона. Изложила е убедителни съображения във връзка с оценката на доказателствата, като не се набелязва превратна или противна на формалната логика преценка. Друг е въпросът, че при така установените фактически констатации, въззивният съд не е приложил правилно материалния закон, но само досежно възприетото „че подсъдимият е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалите“. Относно този правен извод, настоящият съд ще изложи мотиви в решението си по-долу.
По-нататък, защитата в допълнението си към касационната жалба твърди, че скоростта на движение на автомобила е погрешно изчислена, тъй като погрешно са зададени следните стойности:- на коефициента за височината, от която са отхвърлени пострадалите ,като вместо 1,4 метра, е прието 1,1 метра; - на коефициента на триене на човешкото тяло по трева, като неправилно е приет 0,79 вместо между 0,45 и 0.70 ; - на коефициента, при който водачът е реагирал със закъснение на възникналата опасност, като вместо 1,2 сек., вещите лица са го определили на 0,8 сек. Оспорва и разстоянието, от което подсъдимият обективно е могъл да види пострадалите деца. Първите два оспорени коефициента /за височината,от която са били отхвърлени телата на пострадалите и за триене на човешкото тяло по трева/ са били подробно обсъдени от вещите лица- автоинженери в допълнителната автотехническа експертиза /л.239 от нохд 367/15 г./. При отговор на въпрос 4.2 от заключението, експертите, базирайки се на обективните изходни данни за мястото, на което е намерен биологичен материал от пострадалите /горната дясна част от рамката на предното стъкло на автомобила/, височината на л.а., съгласно техническите параметри-1,4 м. и конкретната му натовареност, са посочили, че към момента на удара средната височина на предното обзорно стъкло не е била 1,4 м., а 1,1 м. В допълнение са отразили и че съгласно методиките и физическите постановки, при механоматематичния анализ на удар между автомобил и пешеходец с точков модел, определяща е височината на масовия център на телата при отхвърлянето им, поради което ако се допусне, че височината на масовите центрове на телата на децата са достигнали до височина 1,4 м., следва да е налице преминаване над тавана на автомобила, данни за което категорично няма. По отношение на коефициента на триене на човешкото тяло по трева, след отхвърлянето му при удар и падането на земната повърхност, който коефициент в експертизата е възприет на 0,79 /л.248 от нохд/, вещите лица са взели предвид научните изследвания на проф. С. К., обективирани в книгата „Автотехническа експертиза“, и в този смисъл претенциите на защитата на подсъдимия за използване на научните методи на проф.К., са били изначално удовлетворени.
Що се отнася до коефициента, свързан с времето за реакция на подсъдимия на възникналата опасност, определен в първоначалната експертиза на 0,8 сек., при устните си разяснения в съдебното заседание пред първостепенния съд, тримата експерти са пояснили, че претендираното от защитата време за реакция над 1 сек. /1,2 сек./ се дефинира в случаи на внезапни странични излизания на пътното платно на пешеходци, навлизане на насрещно движещо се превозно средство в лентата за движение на автомобила, при движение в тъмната част на денонощието, на фарове и т.н. В случая се касае за много добра видимост, сухо време, в светлата част на денонощието, при движение извън населено място ,поради което времето за реакция на водача е по-малко от секунда.
За настоящият състав не съществуват съмнения относно правилността на изчисляване на скоростта на процесния автомобил. В първоначалната експертиза, при отговора на въпроса, свързан със скоростта на движение на л.а. /марка/ ,експертите са отразили, че в настоящия случай този въпрос следва да бъде решен комплексно, на базата на множество обективно установени обстоятелства като: мястото на контакт между пешеходците и превозното средство; многофазовото относително движение на телата на пострадалите спрямо автомобила след първоначалния контакт; наличните находки върху асфалтовата настилка, непосредствено преди и след удара; преместването на автомобила по време на ударите; начинът на падане на телата; разстоянието на отхвърляне на находки от мястото на удара върху настилката; мястото на установяване на телата на децата В. Ц. и М. Ц.; вида и деформациите по предния капак,челно стъкло и рамка на автомобил /марка/. Изчислената скорост на движение на процесния автомобил към момента на предприетото спиране от подсъдимия е 122,44 км/час, а скоростта му към момента на удара с пешеходците В.Ц.,М.Ц. и П.Б. е била 80,82 км/ч. Тези експертни изводи са били убедително защитени в съдебното заседание , като в допълнение е било посочено и че положението, до което са достигнали телата във фазата на носенето им и констатираните увреждания по починалите деца също потвърждават изчислените скорости. Следва да се отбележи, че в процеса на спиране с плъзгане на гуми /какъвто е настоящия случай/, масата на автомобила не влияе. В посочената хипотеза, тя няма значение и при изчисляване на опасната зона за спиране на автомобила /л.184 от нохд/, поради което направените от защитника на подсъдимия в тази насока възражения, са лишени от основание. Видно от изготвената на досъдебното производство експертиза, приета от съда, стойностите, които участват при изчисляване на опасната зона за спиране са: време за реакция на водача; време за сработване на спирачките; време за нарастване на спирачното закъснение от нула до максимална стойност; спирачно закъснение; ъгъл на низходящ надлъжен наклон на пътната настилка в градуси по посока на движение на автомобила; земно ускорение и скорост на движение на автомобила.
Отстоянието, от което подсъдимият като водач на процесното МПС е могъл обективно да възприеме пострадалите деца е категорично установено не само по експертен път, но и от огледа на местопроизшествие, проведен от съда. Подсъдимият е имал техническа възможност да възприеме пешеходците като форма, посока и местонахождение върху пътното платно на разстояние не по-малко от 160 метра, като реално е предприел спиране на разстояние 105 метра от мястото на удара с пешеходците. Видно от експертизата, ако подсъдимият е управлявал превозното средство с разрешената за пътния участък скорост от 90 км/час, то той би имал възможност към момента, в който реално е предприел спиране на автомобила, да спре до мястото на ударите с пешеходците и да предотврати ПТП-то. След анализ на свидетелските показания и обясненията на подсъдимия и след извършването на кинематичен и динамичен анализ на маневрата изпреварване, вещите лица са достигнали до извод ,че водачът на л.а. „марка“ е започнал изпреварването на л.а. „марка“ в правия участък преди завоя и го е завършил в края на завоя. При това положение л.а. „марка“ не е ограничавал видимостта на подсъдимия, поради което той е имал техническа възможност да възприеме децата даже преди да достигне края на завоя. Но дори и да се приеме, че видимостта се е откривала едва в края на завоя, разстоянието, на което в този момент са се намирали децата е било достатъчно голямо, така,че подсъдимият при своевременно предприемане на спиране да избегне удара.
Не се възприема и довода на защитника на подсъдимия М. за наличието на техническа причина за отклоняването на процесния автомобил вдясно. Този въпрос е категорично изяснен от експертите по делото при отговора на въпрос 4.4 от допълнителното заключение /л.251 от нохд/ и устните им разяснения пред съда.
Във връзка с доводите на подсъдимия и неговия защитник за нарушение на материалния закон.
Не може да бъде споделено виждането на защитата, че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.15 от НК ,тъй като деянието, осъществено от подсъдимия е случайно. За да е налице случайно деяние е необходимо водачът на МПС не по своя вина да е бил поставен в невъзможност да избегне настъпването на обществено опасните последици. За да се изключи виновното поведение е необходимо деецът да се е съобразил с предписанията на правно регламентираната дейност, която осъществява при управлението на МПС и да са налице условия,при които той да е бил поставен в невъзможност да изпълни задълженията си и да предотврати настъпването на вредните последици /Р 318/88 г. на ІІІ н.о на ВС/. В конкретния случай, подсъдимият е управлявал процесния автомобил със скорост от 122.44 км/час, надвишаваща разрешената от закона за конкретния пътен участък от 90 км./час.От доказателствата по делото е установено, че предприетото изпреварване от св. А. на автомобила на подсъдимия е приключило в края на левия завой. Оттам до мястото на удара с пешеходците, участъкът от пътя е прав, като разстоянието е не по-малко от 160 метра. От това разстояние, предвид обстоятелството, че видимостта е била отлична, както и с оглед местонахождението на пострадалите деца –на банкета от дясната страна на пътното платно за посоката на движение на автомобила на подсъдимия, последният е имал реална възможност да ги възприеме като форма, посока и местонахождение върху пътното платно. Вещите лица са категорични,че л.а. /марка/ не е ограничавал видимостта на подсъдимия, поради което той е имал техническа възможност да възприеме децата даже преди да достигне края на завоя. Всъщност, това разстояние /160 м./, в случая няма съществено значение, тъй като съгласно заключението на автотехническата експертиза, ако подсъдимият беше управлявал автомобила с разрешената за конкретния пътен участък скорост -90 км/час или по-малка от нея, той би могъл да предотврати удара и то от разстоянието, от което обективно е реагирал за спиране –105 метра от мястото на удара с пешеходците. От гореизложеното се налага извода, че подсъдимият сам се е поставил в невъзможност да предотврати произшествието,като е избрал да се движи със скорост по-висока от максимално разрешената от закона. Той е имал обективна възможност да възприеме пешеходците от разстояние повече от 160 метра до мястото на удара,като това разстояние е било достатъчно да намали скоростта до и под 90 км/час, за да запази напречната устойчивост на автомобила и движението в собствената си пътна лента. Но дори и подсъдимият да не беше реагирал в момента, в който обективно е могъл да възприеме децата, ако той е управлявал със скорост от 90 км/час и при реакция на 105 метра от мястото на удара /там, където действително е реагирал/, то той пак би го предотвратил. Ето защо, превишената скорост на управление на автомобила на подсъдимия е именно причината, довела до произшествието, тъй като в резултат на нейната величина ,автомобилът се е отклонил в дясно, при рязкото задействане на спирачната система от Ф. М.. Налице е пряка причинно-следствена връзка между скоростта на движение на л.а „марка“ и настъпилия вредоносен резултат, защото ,ако подсъдимият управляваше превозното средство със скорост от 90 км/час или по-ниска, удар с пешеходците не би настъпил /дори и при реакция оттам, от където М. реално е реагирал за спиране/. С оглед на изложеното се налага извода ,че подсъдимият не се е съобразил с предписанията на правно-регламентираната дейност, а именно със забраната скоростта на управляваното от него ППС ,Категория „В“ да не превишава 90 км/час извън населено място /чл.21 ал.1 ред 2,колона 2-ра ЗДвП. Ето защо, в случая не може да се приеме , че е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК.
Във връзка с доводите на частното обвинение за наличие на касационното основание по чл.348 ал.1 т.1 от НК.
Основното възражение на частните обвинители и техните повереници е за неправилно приложение на привилегирования състав по чл.343а от НК. Съгласно Постановление №1/83 г.по н.д. №8/82 г. на Пленума на ВС, за да е намаляващо отговорността обстоятелство-оказване помощ на пострадалия, е необходимо:1. деецът да е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия или пострадалите, като дали е направил всичко зависещо от него се преценява конкретно с оглед възможностите му, обстановката и характера на действията, които е извършил сам или заедно с други лица; 2. помощта да е била необходима, т.е да е оказана на жив човек и да е насочена субективно и обективно към спасяване живота и запазване на здравето на пострадалия. В конкретният случай въззивната инстанция е приела три факта, които според нея, обосновават „оказването на помощ на пострадалите“ и това са: - изнасяне на пострадалата Ц. от банкета в близост до пътното платно; - призоваване на децата да се обадят на тел.112, тъй като телефона на подсъдимия не работел; - съвместен опит с други лица за отместване на автомобила, с цел изваждане на пострадалия М. Ц., но след като установили тежкото състояние на детето, решили, че е по-добре да не го местят. На първо място е необходимо да се отбележи, че преместването на пострадалата Ц. на няколко метра от мястото, където тялото й се е било установило след удара с автомобила, по никакъв начин обективно и субективно не е насочено към спасяване на живота й. От друга страна, когато смъртта е била неминуема кратко време след нараняването, какъвто е настоящият случай, отпада привилегирования състав, тъй като обективно помощта е била безпредметна /Р №140/1980 г. на Трето н.о. на ВС;Р №1001/1981 г. на Трето н.о на ВС/. На следващо място, призивът на дееца към намиращите се на местопроизшествието хора за оказване помощ на пострадалия, не може да запълни съдържанието на състава по чл.343а от НК /Р №1269/1976 г. на Трето н.о.на ВС/ и в този смисъл призоваването на децата от страна на подсъдимия да се обадят на тел.112, не представлява действие по оказване помощ на пострадалите. Но дори и подсъдимият да беше се обадил лично на телефон 112 и съобщил за произшествието, това поведение в конкретния случай не може да обоснове извод, че е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия/пострадалите, доколкото М. е бил в състояние да окаже и друга , не по-малко ефективна помощ. И това е така, тъй като той не е имал наранявания, които да затрудняват менталния му капацитет или пък да ограничават/изключват движенията му. И на последно място,опитът „да отместят автомобила и извадят пострадалия М. Ц., но след като видели колко е тежко състоянието му,решили ,че е по-добре да не го пипат“ /л.114 на гърба от внохд/ сочи само на намерение да се окаже помощ на пострадалия. След като това намерение не е прераснало в активни действия обективно насочени към оказване на помощ, то то не запълва съдържанието на състава на чл.343а от НК. В заключение, касационният състав приема, че при правилно приетите от въззивната инстанция факти относно действията на подсъдимия след произшествието, материалният закон е приложен неправилно. И това е така, тъй като коментираните действия,съгласно трайната съдебна практика, непредставляват такива, насочени обективно и субективно към спасяване живота на пострадалите, поради което и не запълват съдържанието на привилегирования състав по чл.343а от НК. С извършената преквалификация от ВТАС е допуснато нарушение на материалния закон, имащо за своя последица отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане, и в този смисъл жалбите на частното обвинение следва да бъдат уважени.
При новото разглеждане на делото да се приложи правилно материалния закон, като се извърши отново индивидуализация на наказанието, което подсъдимият следва да понесе, след прецизно обсъждане на всички обстоятелства, имащи отношение към правилното му отмерване.
По изложените съображения и по аргумент на противното от чл.354 ал.2 т.4 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение №304 от 19.12.2016 г.,постановено по внохд №279/2016 г. по описа на Великотърновски апелативен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд друг съдебен състав ,от стадия на съдебното заседание.
РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2/
|