Р Е Ш Е Н И Е
№ 71
[населено място] , 14.07.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо търговско отделение, в открито заседание на осемнадесети април, през две хиляди и шестнадесета година,в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ : РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
при участието на секретаря Наталия Такева,като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д.№ 1241 / 2015 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. М. Е. против решение № 2422/23.12.2014 год. по гр.д.№ 3494/2014 год. на Софийски апелативен съд, в частта с която е отменено постановеното от Софийски градски съд решение от 15.05.2014 год. по гр.д.№13 430/2012 год.,досежно присъдено в полза на касатора обезщетение за неимуществени вреди,с правно основание чл.226 ал.1 КЗ, съответно е отхвърлен иска му на това основание против [фирма], за разликата над размера от 108 000 лева, до която първоинстанционното решение е оставено в сила, до претендираните 200 000 лева.
Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон - чл.52 ЗЗД и чл.51 ал.2 от ЗЗД. Счита, че въззивният съд не е отчел поотделно и комплексно всички релевантни за определяне размера на дължимото обезщетение факти и обстоятелства,а именно: възрастта на пострадалия,характера и продължителността на лечението и възстановяването му, остатъчните явления, претърпените и търпими за в бъдеще социални и битови неудобства от увреждането, влошеното му психическо здраве.Намира определянето на справедлив размер на обезщетението несъобразено с конкретните икономически условия,изхождайки от неотчитането на актуалните застрахователни лимити към датата на ПТП - 12.02.2012 год. / пар.27 ал.1 ПЗР на КЗ /.Неправилното приложение на чл.51 ал.2 ЗЗД касаторът намира в отчитането на съпричиняване, предвид обстоятелство / непоставен от пострадалия предпазен колан /, което само по себе си не е категорично доказано да е допринесло по какъвто и да било начин увреждането,т.е. без установена безспорна причинност между непоставянето на предпазен колан и настъпването на вредата,с оглед нейната характеристика, както и хипотетичната в тази връзка констатация на вещите лица от съдебно-техническата експертиза за възможен,но не и сигурен, по-лек характер на търпимите увреждания,при правилно поставен предпазен колан.В този смисъл касаторът намира, че в противоречие със задължителната съдебна практика по приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД, въззивният съд е отчел съпричиняването въз основа на предположения.
Ответната страна – [фирма] - оспорва касационната жалба,като намира правилно приложени разпоредбите на чл.52 и чл.51 ал.2 ЗЗД,акцентирайки на установимите по делото благоприятни прогнози за преодоляване последиците от уврежданията, вкл. преодоляване на посттравматичното стресово разстройство,от което е установено , че ищецът страда. По начало,според страната, следва да се отчете неустановеният от медицинските епикризи тежък неврологичен дефицит. Излагат се и съображения за неадекватно приложение на пар.27 от ПЗР на КЗ /отм./,въпреки конкретните икономически условия,които – предвид коментирани от страната аспекти,като среден годишен доход и размер на застрахователните премии,за разлика от дължимите в други европейски страни,не предпоставят въведените застрахователни лимити,като адекватен техен ориентир.
С определение № 54/21.01.2016 г. касационното обжалване е допуснато по въпросите : 1/ При определяне размера на обезщетението по справедливост / чл.52 ЗЗД / съдът следва ли да съобрази възрастта на увредения,начина,времетраенето и степента на лечението и възстановяването му, остатъчните явления, претърпените неудобства от битов и социален характер до момента и в бъдеще, констатираното влошено психическо състояние ? - обобщим до въпроса за „ принципа на прилагане критерия за справедливост,въведен с чл.52 ЗЗД„ и обоснован в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното с ППВС № 4/1968 год., реш. № 749/05.12.2008 год. по т.д.№ 387/2008 год. на второ т.о. на ВКС и реш. № 350/17.10.2011 год. по гр.д.№ 1382/2010 год. на четвърто г.о. на ВКС; и 2/ За да е налице съпричиняване, следва ли да е установен по категоричен начин конкретния принос на пострадалия или са достатъчни индиции за причинна връзка между поведението му и увреждането ? - обоснован в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК,поради противоречие на въззивното с решение № 98/24.06.2013 год. по т.д.№ 596/2012 год. на второ т.о. на ВКС.
Върховен касационен съд,първо търговско отделение, в съответствие с доводите и възраженията на страните и правомощията си по чл.293 ГПК, за да се произнесе съобрази следното :
Предявен е иск с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ , от Е. Е., против [фирма],за обезщетяване на вреди от ПТП, настъпило на 12.02.2012 год.,по вина на водача на застрахован при ответника, по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност„ на автомобилистите, лек автомобил, претендирани в размер от 200 000 лева. Въззивният съд е приел за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди сумата от 120 000 лева, с оглед което частично е отменил първоинстанционното решение, в частта му с която искът е уважен за сума над 108 000 лева и отхвърлил иска за разликата между 108 000 лева и присъдените 144 000 лева,както и оставил в сила първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за разликата до претендираните 200 000 лева. Справедливият размер от 120 000 лева е занижен до 108 000 лева, поради отчетено съпричиняване от пострадалия,прието в размер на 10 %, тъй като същият е пътувал без поставен предпазен колан. За да приеме последното, съдът е игнорирал свидетелските показания на водача на лекия автомобил, в който се е возил пострадалия,чиято наказателна отговорност за ПТП е ангажирана с влязла в сила присъда, като ги е счел противоречащи на доказателствения материал по делото – заключение на комплексната съдебно-техническа и медицинска експертиза.В същото е посочено, че липсват документирани след ПТП травматични следи върху тялото на пострадалия, от естество сочещо на причиняването им от правилно поставен предпазен колан.Вещите лица са посочили, че при правилно поставен предпазен колан би било възможно настъпването на по-леки увреждания, но при невъзможност да се посочи какъв конкретно би бил характера им, предвид силните деформации върху купето на автомобила и неяснота с кои части тялото на пострадалия е било в контакт с деформиращите се от удара / перпендикулярен,отдясно,с дълбочина 0,55 м. навътре / части на автомобила / отчитайки заеманата от него предна дясна седалка/. Въззивният съд е споделил определените от първоинстанционния 10 % съпричиняване, мотивирайки се с обстоятелството, че и при правилно поставен предпазен колан, увреждания за ищеца / макар неустановимо с каква по-лека на претърпяната степен / биха настъпили. За да определи справедливо обезщетение в размер на 120 000 лева, съдът е коментирал вида на претърпените увреди, не и характера и продължителността на претърпяното лечение,вкл. продължителния постелъчен режим и търпимите от залежаването последици; посочил е единствено продължителността на възстановителния период - година и половина, но не и характера на търпимите в рамките на същия социални и битови неудобства, вкл. по ежедневното обслужване и придвижване на пострадалия; отчел е процентното ограничение в движенията на засегнатите крайници, не и липсата на яснота относно благоприятна прогноза за възстановяване обема на движенията изцяло, нито продължаващите от това ограничение болки и неудобства,вкл. определените 52 % трайна нетрудоспособност на пострадалия, вкл. в аспект на възрастта му – последната посочена като критерий,но очевидно от значение за занижаване размера на обезщетението , предвид коментара на „очаквано / с оглед същата / бавно подобрение в състоянието„.Съдът е коментирал предстоящи оперативни интервенции, рехабилитационно и възстановително лечение,с очаквана бъдеща продължителност не по-малко от 5 години.Не е коментирал изобщо заключението на приетата психологическа експертиза, досежно установени данни за посттравматично стресово разстройство.Не са коментирани доказателства относно емоционалното състояние на пострадалия,в резултат на причиненото увреждане и последиците му в обществен план : лишаване от възможност за труд в разцвета на трудоспособна възраст /28 год./, непълноценност в общуването, предвид потиснатост, раздразнителност , склонност към изолиране.
По първия правен въпрос :
Съгласно ППВС № 4/1968 год. и създадената по приложението на т.11 от същото задължителна съдебна практика, понятието „справедливост„, по смисъла вложен от законодателя, не е абстрактно, а всякога обусловено от редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, относими към обхвата и характеристиката на търпимите вреди, които съдът следва не само да изброи, при това изчерпателно, но и да оцени поотделно и в тяхната съвкупност, за да определи адекватен стойностен еквивалент на вредите.
По втория правен въпрос :
Налице е богата, непротиворечива,задължителна за въззивния съд съдебна практика,част от която и съдебните актове, обосновали допълнителния селективен критерий,която се основава на и доразвива разрешението в т.7 на ППВС 17/1963 год. . Настоящият състав напълно споделя приетото в тези две, както и в други известни му, постановени по реда на чл. 290 НК,вкл. в конкретната хипотеза на установено от пострадалия нарушение на чл.137а от Закона за движение по пътищата / непоставен предпазен колан /, съдебни решения / по т.д. № 525 / 2008 год. на ІІ т.о., т.д.№ 35/2009 г. на ІІ т.о., т.д.№ 286 / 2011 год. на І т.о., т.д.№ 596 / 2012 год.на І т.о., т.д.№ 629 / 2012 год. на ІІ т.о.,т.д.№ 1117/ 2009 год.,т.д.№ 623 / 2010 год. на ІІ т.о. на ВКС и др. / в смисъла, съставляващ и отговор на поставения материално-правен въпрос : Съпричиняване, по смисъла на чл. 51 ал.2 ЗЗД , е налице когато с действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици,т.е. когато приносът му в настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като цяло е било противоправно, в частност – в нарушение на Закона за движение по пътищата и виновно.Намаляването на обезщетението за вреди в конкретната хипотеза ще е допустимо само при наличието на категорични доказателства, събрани в процеса, че вредите не биха настъпили , респ. не биха настъпили в този им обем, ако по време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан. При липса на доказан принос на увреденото лице и то при условие на пълно и главно доказване, приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД е недопустимо. Приносът не може да бъде зачетен , ако е само предполагаем /вероятен/ - изрично в този смисъл : реш.№ 151 по т.д.№ 1140/2011 год. на ІІ т.о.,реш.№ 169 по т.д.№ 1643 / 2013 год. на ІІ т.о., реш.№ 166 по т.д.№ 60/2013 г.на ІІ т.о., реш.№ 99 по т.д.№ 44 / 2012 год. на ІІ т.о. на ВКС и др. .
По съществото на касационната жалба :
Видно от гореизложеното , изводите на въззивния съд са в несъответствие със задължителните указания в т.11 ППВС № 4 / 1968 год. и постановената по приложението му задължителна съдебна практика, а именно : за обосноваване прилагането на критерия за справедливост с всички относими към определянето на размера на обезщетението елементи и мотивиране на решението в аспект на комплексната им преценка. Налице е съчетана контузия на глава / мозъчно сътресение /, крайници и гърди – счупване на дясна раменна, дясна бедрена, лява голямопищялна кост и на дясна ключица,контузно-разкъсна рана на ляво ходило, предизвикали травматичен шок и начално коматозно състояние. Наложилите се неколкократно оперативни интервенции – първоначално отваряне на коремната кухина и за наместване на счупени дясно бедро и дясна раменна кост,съчетани с провеждано междувременно консервационно лечение и рехабилитация на ортопедичните увреди,както и на установените мозъчни контузии, са предпоставили общ период на болнично лечение от 55 дни, с прекъсвания при обща продължителност до около 9 месеца от увреждането,с последващ домашно-амбулаторен режим, продължаващ и към момента на освидетелстването от вещото лице. Продължителният постелъчен режим е бил придружен с рани от залежаване по гърба и крайниците,както и със значителни за лицето неудобства,предвид цялостната му зависимост в обслужването от съдействието на други лица, наложени ограничения в нормалния начин на хранене и обслужване на тазовите резервоари / св.К. М., истинността на чиито показания няма основание да бъде подлагана под съмнение, независимо от родствената й връзка с ищеца /. Налице е частично незарастнало счупване единствено на дясната раменна кост, но следва да се отчете констатацията, че обемът на движенията на ищеца е намален с 20 % за дясна раменна и дясна колянна стави и с 10 % за дясна тазобедрена става,при определена на ищеца 52 % трайно намалена работоспособност.Освен намалени по обем движенията на тези му крайници са установени и като болезнени. Следователно, болковите му усещания / в десните раменна,тазобедрена,колянна стави и дясна подмишница / не са ограничени с проявление единствено при промяна във времето, влажно и студено време, а съпътстващи ежедневиетона ищеца, независимо от намален спрямо първоначалния им интензитет.Независимо от възстановената походка - без помощно средство,ищецът се придвижва накуцвайки,щадящо, не може да се придвижва самостоятелно по стълби,да кляка, да стои продължително време изправен и да извършва каквато и да било физическа работа, доколкото същата предпоставя продължително, а не инцидентно, краткотрайно натоварване. Лесно се изморява и не може да се обслужва сам,като са налице и груби оперативни белези – по външната повърхност на дясно бедро и дясна колянна става, по външната повърхност на дясна мишница и подутина във външната трета на дясна ключица, както и върху ляво ходило. Следователно, неудобствата от неизбежната зависимост от чуждо съдействие за обслужването му продължават. Вещото лице от съдебно - медицинската експертиза предвижда бавно подобрение в състоянието на ищеца, предвид възрастта му,но липсва извод за цялостно преодоляване понастоящем или преодолимост за в бъдеще на последиците, като резултатите от предстоящите нови операции на дясна мишница и дясно бедро не могат да се предполагат.Формално отчетеното от съда като необходимо рехабилитационно и възстановително лечение, за период не по-малък от 5 години, следва да бъде преценено не само от гледище на обективно очакваните за ищеца битови неудобства,но и като предпоставящо такъв период на допълнително търпими във връзка с провеждането му болки и страдания. Неврологична огнищна симптоматика действително не е констатирана,а паметовия дефицит,споделен от св.М., е бил краткотраен и очевидно преодолян към момента,доколкото свидетелката не сочи конкретните му понастоящем проявления,а и в тази й част показанията не се подкрепят от друг доказателствен материал.В този смисъл следва да бъдат споделени за убедителни обясненията на вещото лице – невролог от комплексната съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, че макар установими, травматичните поражения на мозъка / глиозни фокуси и загуба на мозъчно вещество / не са довели до трайни функционални смущения / парези, епилептични прояви и пр./, т.е.увреждането,макар анатомично съществуващо,е функционално преодоляно,поне с оглед констатираното към момента, като се отчете и обстоятелството,че с отдалечаване във времето вероятността за нови проявления по същество намалява. Следва да бъдат съобразени,обаче,споделените и от св.М. промени в поведението на ищеца, вследствие на уврежданията - затвореност,избухливост,изнервеност, затруднено контактуване с околните, потвърдени и от заключението на психологическата експертиза, установила посттравматично стресово разстройство, включващо и нарушени познавателни процеси, психомоторна подтиснатост, колебливост, страхова готовност. Същото, обаче, е квалифицирано със средна към ниска степен на изразеност и благоприятна прогноза за преодоляване.
Съобразявайки и неглижираните от въззивния съд обстоятелства, изброени по–горе и относими към приложение критерия за справедливост, въведен с чл.52 ЗЗД, настоящият състав намира,че следва да бъде приет за адекватен паричен еквивалент на увреждането размер на обезщетението от 130 000 лева, вкл. отчитайки конкретните икономически условия към датата на увреждането,ориентир за които се явяват минималните нива на застрахователно покритие съгласно пар.27 ал.1 ПЗР на КЗ /отм./.
Неправилно е прието съпричиняване на увреждането, предвид непоставен презпазен колан,в нарушение на чл.137а ЗДвП. Дори да биха се игнорирали показанията на св. Н. К. / събрани по реда на съдебна поръчка от Сливенски районен съд /, че ищецът е бил с поставен предпазен колан, в който смисъл и за липсата на травматични следи от наличието на такъв ищецът е противопоставил и довода за временастъпване на ПТП - през зимата,когато нормално човек се облича по-дебело,респ. контактът на тялото с предпазния колан е много по-опосреден, то комплексната автотехническа и съдебно – медицинска експертизи не са заявили категоричен извод за причинност в обхвата и вида на уврежданията с непоставения предпазен колан, нито категоричен, а единствено хипотетичен извод за понасяне на по-леки,при това неуточнени в обхвата и съдържанието си вреди. Напротив,обективно и с оглед деформирането на автомобила,с перпендикулярен натиск отдясно и хлътване на увреждащия автомобил в купето на увредения,в дълбочина от 0,55 м.,е и необяснимо как функцията на предпазния колан – за максимално придържане на тялото към седалката - би осуетило или ограничило вредите от действие,навлизащо в периметъра на тази седалка. Следователно,решението е постановено в противоречие с отговора на правния въпрос,доколкото главно и пълно доказване, по категоричен начин, а не предполагаемо, на причинност между поведението на пострадалия / ако би се приело за недоказано ползването на предпазен колан изобщо / и настъпването на вредите,в така установеното им съдържание и обем,не е осъществено от ответника.
С оглед изхода на спора по същество, следва да бъде отменено въззивното определение, в частта му с предмет дължими за първоинстанционното и въззивното производства такси и разноски / тъй като въззивният съд изрично е отменил първоинстанционното решение и в частта по дължими такси и разноски,но без конкретизация до какъв размер,с оглед частичното уважаване на въззивната жалба на ответника /, като вместо това същите бъдат определени окончателно, както следва: дължима от ответника държавна такса за първа инстанция от 5 200 лева, за въззивна – от 2 600 лв. и за касационна инстанция - 470 лева; дължимо на процесуалния представител на ищеца, по реда на чл.38 ЗАдв. вр. с чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,възнаграждение за първа и въззивна инстанция - в размер от по 4 430 лв. за всяка. Съобразно отхвърлената част от иска ищецът следва да възмезди ответника за разноски по процесуалното му представителство от юрисконсулт, както следва : 2 630 лв. за първа, 2 630 лв. за въззивна и 2 031,52 лв. – за касационна инстанция.Ответникът следва да възмезди ищеца и за понесени други разноски – в размер на 390 лв. за първа инстанция / депозити за вещи лица /, както и в размер на 956,52 лв. / договорено и разплатено адвокатско възнаграждение / - за касационна инстанция.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение, на основание чл.293 ал.2 ГПК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 2422/23.12.2014 год. по гр.д.№ 3494/2014 год. на Софийски апелативен съд, в частта с която със същото е отменено постановеното от Софийски градски съд решение от 15.05.2014 год. по гр.д.№13 430/2012 год.,досежно присъдено в полза на касатора обезщетение за неимуществени вреди,с правно основание чл.226 ал.1 КЗ, съответно е отхвърлен иска на Е. М. Е. против [фирма], за разликата над размера от 108 000 лева и до размера на 130 000 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА [фирма], на основание чл.226 ал.1 КЗ, да заплати на Е. М. Е., допълнително обезщетение за неимуществени вреди , в причинна връзка с ПТП от 12.02.2012 год., причинено по вина на водача на застрахован при ответника,по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, лек автомобил, в размер от 22 000 лева,ведно със законната лихва върху същото,считано от 12.02.2012 год. до окончателното му изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част,с която е оставено в сила първоинстанционното решение, за отхвърляне на иска над сумата от 130 000 лева и за разликата до претендираните 200 000 лева.
ОТМЕНЯ решение № 2422/23.12.2014 год. по гр.д.№ 3494/2014 год. на Софийски апелативен съд ,в частта му с характер на определение, с която отменя първоинстанционното решение,в частта му относно дължими за същото такси и разноски, както и в частта по определени от въззивна инстанция такси и разноски, вместо което определя същите окончателно за всички инстанции, както следва :
ОСЪЖДА [фирма] да заплати, съобразно уважена към отхвърлена част от иска, държавни такси в размер на : 5 200 лв. – за първа, 2 600 лв. – за въззивна и 470 лв. за касационна инстанция.
ОСЪЖДА [фирма] , на основание чл.81 вр. с чл.78 ал.1 ГПК вр. с чл.38 ал.1 ЗАдв. , да заплати на адв.С. Ч. адвокатско възнаграждение в размер на 4 430 лв.- за първа и 4 430 лв. – за въззивна инстанция.
ОСЪЖДА [фирма] , на основание чл.81 вр. с чл.78 ал.1 ГПК да заплати на Е. М. Е. понесените от същия разноски, съразмерно на уважената част от иска, в размер на 390 лв. за първа инстанция / депозити за вещи лица / и 956,52 лв. – за касационна инстанция / договорено и платено адвокатско възнаграждение /.
ОСЪЖДА Е. М. Е., на основание чл. 81 вр. с чл. 78 ал.3 вр. с ал.8 ГПК, съобразно отхвърлена част от иска , да заплати на [фирма] понесени в производството разноски за процесуално представителство от юрисконсулт, в размер на : 2 630 лв. за първа , 2 630 лв. – за въззивна инстанция и 2 031,52 лв. – за касационна инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :