Р Е Ш Е Н И Е № 137 София, 26 февруари 2024 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Блага Иванова ЧЛЕНОВЕ: Даниела Атанасова Даниел Луков при участието на секретар Ил. Петкова и в присъствието на прокурора от ВКП М. Колев, като изслуша докладваното от съдията Даниел Луков наказателно дело № 1181/2023 година по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия С. срещу въззивно решение № 18 от 08.11.2023г. на Военно-апелативен съд - София, постановено по внохд № 31/2023г. по описа на същия съд. В жалбата се изтъкват касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Твърди се допуснато нарушение по чл. 14 от НПК, тъй като съдът е изградил вътрешното си убеждение без да е извършил пълен, обективен и всестранен анализ на фактите по делото. Не било установено мястото на извършване на деянието. Оспорва се годността на техническото средство, с което е тестван подсъдимия за употребата на наркотични вещества, тъй като върху същото липсвала маркировка „СЕ“, поради което и решението е постановено въз основа на предполагаема употреба на наркотици. Съдът не бил коментирал приложените по делото писмени доказателства в тяхната цялост и бил игнорирал писмата от Изпълнителна агенция по лекарствата(ИАЛ). В резултат на така допуснатите процесуални нарушения се е стигнало и до нарушението на материалния закон. Иска се отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане на апелативната инстанция, алтернативно се претендира за оправдаване на подсъдимия. В съдебното заседание пред касационната инстанция представителят на ВКП намира жалбата за основателна, тъй като конкретното техническо средство, с което е бил тестван подсъдимият, няма маркировка „СЕ“. Подсъдимият взема участие в разглеждането на делото пред касационната инстанция. Упълномощеният му защитник адв. Г. С. поддържа жалбата по заявените в нея съображения. Отново се акцентира на липсата на маркировка „СЕ“ върху техническото средство, с което подсъдимият е бил тестван за употребата на наркотични вещества, поради което и се твърди, че липсват достатъчно доказателства, които да обусловят ангажирането на наказателна отговорност на подсъдимия С.. В подкрепа на заявеното твърдение за негодност на използваното техническо средство се изтъква и обстоятелството, че същия ден подсъдимият е дал кръв в медицинско заведение и резултатите показват липса на наркотични вещества в кръвта му. Защитата настоява, че е следвало заповедта на Министъра на вътрешните работи, с която това техническо средство е въведено в експлоатация от органите на МВР, да бъде обнародвана в държавен вестник и тъй като това не било сторено, същата е нищожна. От своя страна подсъдимият поддържа изложените от защитника си доводи. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното: С присъда № 3/29.04.2022 г., постановена по н.о.х.д. № 58/2021г., ВС – Пловдив е признал подсъдимия С. С. за виновен в извършването на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК и съгласно чл. 54 от НК го осъдил на една година лишаване от свобода, чието изпълнение, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, отложил с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила, както и глоба в размер на 500лв. Подсъдимият е бил лишен и от право да управлява МПС за срок от две години, като е приложен и чл. 59, ал. 4 от НК. Съдът се е произнесъл и относно веществените доказателства и разноските по делото. По жалба на подсъдимия, с въззивно решение № 18 от 08.11.2023г. на Военно-апелативен съд - София, постановено по внохд № 31/2023г. по описа на същия съд, присъдата е била потвърдена. Касационната жалба е подадена в срок, поради което и се явява допустима. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна. Производството пред ВКС е второ по ред, след като с решение по к.д. № 13/23г. по описа на ВКС- ІІІ н.о. е било отменено въззивното решение по внохд № 45/ 22г. по описа на Военно-апелативен съд – София и делото е било върнато на друг състав на въззивния съд за отстраняване на констатираните от касационната инстанция съществени процесуални нарушения. Произнасянето на въззивния съд не търпи упрек в смисъла, вложен от касационния жалбоподател. ВоАС – София е извършил необходимата и дължима от този съд проверка на правилността на оспорената пред него присъда, като е осъществил цялостен контрол над нея, при съобразяване с отменителните указания на ВКС. Неоснователно се поддържа в касационната жалба, че оценъчната дейност на контролирания съд е в нарушение на изискванията по чл. 14 от НПК. Изводите за релевантните обстоятелства и факти са формирани в точно съответствие с информацията от събраните доказателства, а аргументите на съда обхващат всички доказателства и доказателствени източници, като твърдяното избирателно третиране на фактически обстоятелства и едностранчивост на подхода не е налично. Част от доводите на защитника визират мястото на извършване на престъплението, като в тази връзка се акцентира, че в [населено място] липсва кръстовище между [улица]и [улица]. Този довод не може да бъде споделен, като същият е правен и пред предходния състав на ВКС. Съставът на престъплението по чл. 343б, ал.3 от НК не изисква от обективна страна да бъде посочено конкретно кръстовище или номер на улица, на която подсъдимия е спрян за проверка от органите на реда дали управлява МПС след употреба на наркотични вещества. Достатъчно е, както това е разяснено и с ТР №2/2002г. на ВКС по т.д. № 2/2002г.на ОСНК, да бъдат посочени фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на подсъдимия в неговото осъществяване, като към тях се отнасят времето и мястото на извършване на деянието. От събрания доказателствен материал по делото е правилно прието, че се касае до процесното кръстовище в [населено място], като впрочем това обстоятелство не е било оспорено и от подсъдимия в момента на проверката от органите на МВР. Не се споделя и възражението на защитата, че липсата на маркировка“СЕ“ върху техническото средство „Drager Drug Check 3000“ се е отразило на неговата годност за употреба. На първо място следва да се посочи, че анализът, извършен от апелативния съд, се споделя напълно от настоящата инстанция и същия почива на верен прочит на събрания по делото доказателствен материал. Втората инстанция е проверила правилността на невлязлата в сила присъда, като е извършила собствен анализ на доказателствените източници, на базата на който е защитила заключението си по фактите и правото. Недвусмислено е посочено на кои доказателствени източници съдът дава вяра и кои отхвърля, като изложения доказателствен анализ позволява да се проследи пътя на взетото по вътрешно убеждение от съдебния състав решение по значимите за отговорността на подсъдимия въпроси. Действително, била е допусната известна непрецизност в изказа, като съдът е приел, че тестът представлява техническо средство, както впрочем твърди и защитата. Съгласно действащата към инкриминираната дата Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, тестовете, с които се установява употребата на наркотични вещества или техни аналози, се определят със заповед на министъра на вътрешните работи. По делото е приложена Заповед № 8121з-1186/13.09.2017 г. на Министъра на вътрешните работи, издадена на основание цитираната Наредба, съгласно която проверката за наркотични вещества или техни аналози от водачите на МПС се извършва с изрично посочени в същата технически средства и тестове, включително и с тест „Drager Drug Check 3000“, който е бил използван при проверката на подсъдимия С.. Правилно е било прието, че използваният тест „ Drager Drug Check 3000“ представлява „ин витро диагностично медицинско изделие" - медицинско изделие, което е реактив, продукт от реактив, калибратор, контролен материал, кит (набор), инструмент, апарат, оборудване или система, използвано самостоятелно или в комбинация, предназначено от производителя за използване ин витро при изследване на проби от човешкото тяло, включително кръв и тъкан, единствено или главно с цел получаване на информация за физиологично или патологично състояние и др. По делото е приложено писмо от Изпълнителния директор на Изпълнителна Агенция по лекарствата с № ИАЛ-4894/01.02.2022г., съгласно което тестовият комплект "Drager Drug Check 3000" е ин витро диагностично медицинско изделие по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗМИ и на Директива 98/79/ЕС и условие за пускане на пазара и/или в действие в съответствие с изискванията на ЗМИ, е наличие на "СЕ" маркировка /Е0/, която е предвидена в чл. 15 от ЗМИ и притежават документ, удостоверяващ съответствието на изделието със съществените изисквания – декларация за съответствие, съгласно изискванията на чл. 9 от Директива 98/79/ЕС, издаден от производителя. От вниманието на апелативния съд този път не е убягнало и писмо с рег. № 328600-13903/07.04.2016г., отново издадено от Изпълнителния директор на ИАЛ, от което се установява, че използвания тест е медицинско изделие с търговско наименование "Drager Drug Check 3000", като същото е с нанесена СЕ маркировка за оценено съответствие съгласно изискванията на ЗМИ и за него е подадена форма за уведомление с необходимата придружаваща документация, с което са били изпълнени изискванията на ЗМИ и медицинското изделие може да бъде използвано от службите за контрол. Допълнително ВКС намира за нужно да отбележи, че в подкрепа на горното се явява и приложената по делото инструкция за употреба на това медицинско изделие, на която такава СЕ маркировка, в съответствие с изискванията на цитираната Директива, е била положена. Съгласно чл. 16 от Директива 98/79/ЕС, действала към момента на инкриминираното деяние, „маркировката ЕО/СЕ за съответствие трябва да се явява в ясен, четлив и неизтриваем вид върху изделието, на подходящо и практично място, както и в инструкцията за употреба. Маркировката ЕО за съответствие трябва да е и върху продажната опаковка“. Този текст от директивата е бил транспониран от нашето законодателство в текста на чл. 15, ал. 2 от ЗМИ, съгласно който СЕ маркировката се нанася на видимо място върху изделието, в инструкцията за употреба и върху неговата стерилна опаковка, ако има такава. Когато е възможно, тя се нанася и върху потребителската опаковка. Действително, въззивният съд е приел за установено, че върху конкретния приложен по делото тест няма положена маркировка СЕ, както и такава няма върху опаковката, в която същият е бил запечатан, но е приел, че това не променя годността му по предназначение, като е съобразил посочените по-горе обстоятелства. В случая следва да бъде посочено и намиращото се по делото уведомление за пускане на пазара и/или в действие на това медицинско изделие, от което се вижда, че защитата неправилно интерпретира липсата на такова означение върху опаковката на приложения по делото тест и върху самия него. От изискуемото съгласно действащата нормативна уредба уведомление за пускане на пазара и/или в действие се установява, че този вид тестове не се предлагат по единично, а се предлагат в опаковка по 20 броя и същите притежават декларация за съответствие. Не на последно място следва да се посочи, че изискването по чл. 15, ал. 2 от ЗМИ за поставянето на маркировката „СЕ“ на видимо място върху изделието, в инструкцията за употреба, върху неговата стерилна опаковка, ако има такава, а когато е възможно и върху потребителската опаковка, не създава задължение за кумулативно поставяне на същата на всички тези места. Логическото и систематическото тълкуване на този законов текст показва, че се касае за алтернатива. Използваните в закона изрази „…ако има такава…..а когато е възможно и върху….“ дават основание да се приеме, че такава маркировка е необходимо да има на някое от посочените в закона места, което, с оглед казаното по-горе, както правилно е приел и апелативният съд, е било сторено. Изводът, който се налага, е, че липсата на маркировка “СЕ“ върху конкретното веществено доказателство, приложено по делото, не се е отразило на неговата годност за употреба по предназначение и на достоверността на извършеното изследване. Поради това и изводът за виновност на подсъдимия С. по възведеното му обвинение, направен от въззивния съд на база резултата от теста за наркотици, с който на място е проверен водачът, не е незаконосъобразен. Това е така, защото след като тестът за употреба на наркотици е дал положителен резултат, подсъдимият С. е отказал да даде кръвна проба за извършване на химически анализ, който отказ е обективиран по надлежен начин в материалите по делото. В конкретния случай приложение намира разпоредбата на чл. 6, ал. 10 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (в редакцията й към датата на извършване на престъплението- чл. 6, ал. 9). Подсъдимият сам се е поставил в ситуация меродавни да са резултатите от теста за употреба на наркотични вещества вместо тези от химическото изследване на кръвта му. При извършената проверка на инкриминираната дата контролните органи са установили с посочения тест употребата на наркотични вещества от подсъдимия С., с което е изпълнено първото условие по Наредбата. Наред с това, налице е удостоверен отказ на подсъдимия да даде кръв за изследване, поради което е изпълнено и второто условие за приемане за достоверни резултатите от теста за наркотици. При това положение, подсъдимият С. сам се е лишил от възможността да оспори резултатите от теста, недавайки кръв за химически анализ, който според самата Наредба е по-достоверният способ за установяване наличие на наркотични вещества в организма на водача. Няма значение, както правилно е приел въззивния съд, че няколко часа по-късно подсъдимият е посетил частна лаборатория в [населено място] за даване на кръв за изследване, тъй като това изследване не е било сторено по предвидения в НПК ред и в тази насока изложените съображения от апелативната инстанция се споделят напълно и не е нужно да бъдат преповтаряни. Въззивният съд се е задоволил в мотивите към обжалваното решение да посочи, че за правната същност и легитимност на оспорената и пред него от защитника на подсъдимия заповед № 8121з-1186/13.09.2017 г. на Министъра на вътрешните работи, споделя мотивите на първата инстанция. Това най-вероятно се дължи на не особено ясните мотиви на първоинстанционния съд в тази им част, от които най-общо става ясно, че се касае до индивидуален административен акт. Доколкото това възражение се прави и пред ВКС, на същото се дължи отговор, който обаче не касае съставомерността на извършеното от подсъдимия престъпление. Издадената от Министъра на вътрешните работи заповед не е индивидуален административен акт, както неправилно са приели инстанциите по фактите, а е вътрешноведомствен такъв. Това произтича и от цитираното решение на Конституционния съд. Като такъв акт тя не подлежи на обнародване в Държавен вестник, както претендира защитата, поради което на тази плоскост не може да бъде обсъждана нейната нищожност. Отправеното с жалбата искане подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение е постижимо единствено при условията на чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, ако приетата за установена фактология във въззивното решение не обуславя съставомерно негово поведение, което в конкретния случай не е налице. По изложените съображения този състав на съда намира, че материалният закон е бил приложен правилно и не са налице основания за отмяна на атакувания съдебен акт. Няма основания за признаване на подсъдимия С. за невиновен, тъй като очертаните в обвинителния акт факти са престъпни. В заключение - крайният резултат на доказателствения процес е обективиран по един ясен, убедителен и несъмнен начин, така че волята на въззивния съд и неговото вътрешно убеждение е възможно да бъдат проследени както от страните в процеса, така и от касационния съд. В мотивите към решението си апелативният съд е дал изчерпателен и обоснован отговор на всички възражения на защитата на подсъдимия С. и е аргументирал в пълна степен своите съображения за достигнатия фактически и правен извод по делото. Съдът е изложил съображенията си по реда на чл. 339, ал. 2 от НПК, поради което не може да бъде упрекнат в нарушаване на основните принципи на наказателния процес, визирани в чл. 13 и чл. 14 от НПК. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 18 от 08.11.2023г. на Военно-апелативен съд - София, постановено по внохд № 31/2023г. по описа на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: