Р Е Ш Е Н И Е № 197 София, 31.01.2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България,второ отделение, Търговска колегия в съдебно заседание на 22.11.2016 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА при участието на секретаря Л.Златкова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА т.дело № 2250 /2015 година за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на Н. И. Г. от [населено място] против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 727 от 09.04.2015 г., по в.гр.д.№ 4484/2014 г. в частта, с която е потвърдено решението на Софийски градски съд от 20.06.2014 г., по гр. д. № 7184/ 2013 г. за отхвърляне на предявения от касатора, като ищец, срещу Гаранционен фонд иск по чл.288, ал.1, т.2, б.”а” КЗ / отм./ - за заплащане на обезщетение за причинени в резултат на настъпило на 27.11.2008 г. пътно-транспортно произшествие, неимуществени вреди в размер на сумата 50 000 лева, както и в частта за присъдените в полза на Гаранционен фонд деловодни разноски в размер на 2030 лв., юрисконсултско възнаграждение. С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Основното несъгласие на жалбоподателката Г. е с общия размер на определеното и обезщетение за обезвреда на неимуществените и вреди, която счита същото за необосновано занижено и несъответстващо в този си размер на установения с чл.52 ЗЗД критерий за справедливост. Поддържа, че при преценка необходимия и достатъчен паричен еквивалент на понесените морални вреди решаващият съд не е взел предвид и обсъдил в цялост нито характера на получените в резултат на процесното пътно- транспортно произшествие травматични увреждания и свързаните с тях болки и страдания, нито съществуващата към момента на деликта икономическа конюнктура в страната, индиция за която са нормативните лимити на застрахователно покритие и която в известен смисъл формира общественото разбиране за справедливост на съответния етап от развитие на обществото. Ответникът по касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК е възразил по основателността на касационните оплаквания, излагайки подробни писмени съображения с искане за потвърждаване на обжалваното решение. Третото лице помагач на ответника в процеса - К. С. П. не е заявило становище. Настоящият състав на второ търговско отделение, като взе предвид изложените доводи и във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК намира: С определение № 674 от 02.08.2016 г., на състав на второ търговско отделение на ВКС е допуснато касационно обжалване на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка съответствието на възприетото от въззивния съд разрешение с формираната задължителна практика на касационната инстанция по отношение на определения за значим за изхода на делото въпрос на материалното право, свързан с начина на определяне справедливо по см. на чл.52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен иск по чл.288, ал.1, т.2 КЗ/ /отм./срещу Гаранционния фонд. За да потвърди първоинстанционното отхвърлително решение решаващият състав на Софийски апелативен съд, въз основа на извършената самостоятелна преценка на доказателствения материал по делото и доводите на страните, е счел за доказани елементите от фактическия състав на чл. 288, ал.1 т.2, б.”а” КЗ/ отм./ - наличие на увреждане, причинено виновно на 2.11.2008 г. от водача на товарен автомобил „К. 5320”, с рег. № С 95505 КР, управлявал моторното превозно средство без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, причинна връзка между противоправното деяние на същия, изразяващо се в нарушаване правилото на чл.37, ал.3 ЗДвП и настъпилия вредоносен резултат, поради което е изградил правен извод за наличие на твърдяното в исковата молба основание за ангажиране отговорността на ответника Гаранционен фонд за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищцата. С оглед установения от заключението на изслушаната комплексна медико - автотехническа експертиза механизъм на процесното пътно- транспортно произшествие, решаващият състав на въззивната инстанция, в противовес на приетото от СГС, е отхвърлил като неоснователно защитното възражение на ответника, основано на чл.51, ал.2 ЗЗД. Изложени са съображения, че при отсъствието на категорични данни Г. да е пътувала без предпазен колан и становището на вещите лица, че травматичните увреждания на пострадалата могат да се дължат в еднаква степен както на липса на обезопасителен колан на пътуващия в увредения лек автомобил, така и на сериозно навлизане на външни предмети, или части от автомобил в пространството на последния, предназначено за пасажери, твърдяното от ответника нарушение на ЗДвП от страна на Г. е останало недоказано в процеса, съобразно въведената с чл.154, ал.1 ГПК доказателствена тежест. Поради изложеното и като е взел предвид изплатената на ищцата извънсъдебно и доброволно от Фонда сума от 50 000 лева – обезщетение за причинените и в резултат на същото пътно- транспортно произшествие неимуществени вреди, Софийски апелативен съд е споделил, като основан на закона, извода на първостепенния съд за неоснователност на предявения иск, което обуславя и неговото отхвърляне. І.По правния въпрос, по който касационното обжалване е допуснато: Последователно във формираната задължителна практика, обективирана в ППВС № 4/68 г. и постановените по реда на чл.290 ГПК решения: № 124 от 11.11.2010 г., по т.д.№ 708/2009 г. на ІІ т.о. ; № 749/ 05. 12.2008 г., по т.д.№ 387/2008 г. на ІІ т.о. № 151 от 12.11.2013 г., по т.д.№ 486/2012 г. на ІІ т.о.; № 130/09.07.2013 г., по т.д.№ 669/2012 г. на ІІ т.о. и, мн. други ВКС е поддържал разбирането, че „справедливо” по см. на чл.52 ЗЗД обезщетение означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент не само на болките и страданията, посени от увреденото лице и тяхната продължителност и интензитет, но и на всички онези неудобства, емоционални и психологически сътресения, които съпътстват същите. От значение са също възрастта на увреденото лице, неговото обществено положение, прогнозите за отзвучаване на получените травматични увреждания, както и факторите, детерминиращи общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на обществото, един от които е и икономическото състояние в страната към момента на непозволеното увреждане, обективен ориентир за което са нивата на застрахователно покритие. Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна. Въззивното решение на Софийски апелативен съд е постановено в отклонение от цитираната задължителна практика по отношение на поставения правен въпрос, обусловил достъпа до касация и следва да бъде отменено. Прилагайки разпоредбата на чл. 52 ЗЗД решаващият състав на въззивната инстанция , от една страна, не е отчел в достатъчна степен посочените по- горе критерии, относими към определяне на справедливо обезщетение на пострадало от деликт лице - вида и характера на конкретните травматични увреждания на ищцата – счупване на двете бедрени кости, счупване на шиловидния израстък на лява лъчева кост и субкапително счупване на V-та метакарпална кост в дясно и свързаните с тях болки и страдания, интензитета на последните, тяхната продължителност, както и периода на възстановяване, предвид възрастта и към датата на непозволеното увреждане, нито в пълнота е отчел и обсъдил съществуващата в страната икономическа конюнктура и повлияните от нея лимити на застрахователно покритие. От друга - не е съобразил, че общият размер на обезщетението за обезвреда на понесените от Г. неимуществени вреди, определен от Софийски градски съд, възлиза на 70 000 лева, нито, че решението на първоинстанционния съд е било обжалвано пред въззивната инстанция единствено от последната. Същевременно, съобразявайки заключението на комплексната съдебно - медицинска и автотехническа експертиза Софийски апелативен съд е отрекъл, като останало недоказано в процеса и защитното възражение на ответника за съпричиняване на вредата от увреденото лице, което възражение първостепенният съд е възприел за основателно, определяйки приноса на пострадалата на 30%. Следователно като е приел за необходим и достатъчен за възмездяване неимуществените вреди на пострадалата общ размер на обезщетението от 50 000 лв.,Софийски апелативен съд фактически е влошил положението на единственият жалбоподател. Поради това и изграденият правен извод, че със сумата от 50 000 лв. неимуществените вреди на Г. от процесното пътно- транспортно произшествие ще бъдат максимално възмездени, съобразно въведения с чл.52 ЗЗД критерий за справедливост, намиращ приложение и в хипотезата на чл. 288, ал.1, т.2, б.”а” КЗ/ отм./ се явява вътрешно противоречив и процесуално незаконосъобразен. Необоснован и в нарушение на закона е и изводът на въззивния съд, че следващата се на увреденото лице сума от 50 000 лв. – обезщетение за понесените морални вреди, така както е претендирана с исковата молба, безспорно е била заплатена извънсъдебно от Фонда и получена от последната, поради което е недължима повторно. Видно от съдържането на исковата молба ищцата изрично е оспорила изплатеното и доброволно от ответния Гаранционен фонд обезщетение да покрива изцяло неимуществените и вреди, причинени от процесния пътен инцидент, изразявайки и несъгласие с общия му размера , т.е. в претендираните по реда на чл. чл. 288, ал.1 т.2, б.”а” КЗ/ отм./ 50 000 лв. не включва изплатената доброволно от Фонда сума в същия размер на увреденото лице. С оглед изложеното и предвид установените по делото факти, относими към посочените в задължителната съдебна практика примерни критерии за определяне на справедливо по размер обезщетение за неимуществени вреди от настъпил деликт, както и нормативно въведените нива на застрахователно покритие към релевантния за спора момент, които са ориентир за икономическата конюнктура в страната към момента на непозволеното увреждане, настоящият състав намира, че след отмяна на въззивното решение на Софийски апелативен съд в тази му част, възникналия правен спор, на осн. чл.293, ал.1 ГПК, следва да бъде решен по същество от касационната инстанция, като на пострадалата Г. бъдат присъдени допълнително, извън платените и извънсъдебно от ответника 50 000 лева, още 20 000 лева. Приложено законовото правило на чл.52 ЗЗД налага да се приеме, че независимо, че човешкият живот няма напълно равностоен паричен еквивалент, то в случая предвид рамките на лимитираната към момента на непозволеното увреждане отговорност на застрахователите за неимуществени вреди причинени от застрахованите на трети лица, с увеличаване общия размер на дължимото на пострадалата обезщетение на 70 000 лв., така като е счел и първостепенният съд, ще се доближи максимално необходимата за справедливостта парична обезвреда на понесените от ищцата болки и страдания. В останалата част – за разликата над сумата 20 0000 лева до пълния размер на исковата сума от 50 000 лв. решението на Софийски апелативен съд е правилно и следва да бъде потвърдено. При този изход на делото в касационната инстанция, на осн. чл.38, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата на процесуалния пълномощник на касатора – адв. Вихър Н.- САК следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение. Последното, съобразно уважената част на иска и чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 г., в редакцията и , обнародвана в ДВ бр.84/2016г. възлиза на сумата 2030 лв., така както е посочено в приложения списък по чл.80 ГПК. На ответника Гаранционен фонд [населено място], на осн. чл.78, ал.8, във вр. с ал.3 ГПК следва да бъдат присъдени претендираните в срока по чл. 287, ал.1 ГПК деловодни разноски за касационното производство, съобразно отхвърлената част на иска, които определени на основание чл.9, ал.3 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС, в редакцията и, обнародвана в ДВ бр.84/2016г. възлизат на сумата 500 лв.. Ответникът по иска Гаранционен фонд [населено място] следва да бъде осъден да внесе по сметка на ВКС и дължимата държавна такса по делото в размер на сумата 830 лева. Мотивиран от горното настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.293, ал.1 ГПК Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски апелативен съд № 727 от 09.04.2015 г., по в.гр.д.№ 4484/2014г. в частта, с която е потвърдено решението на Софийски градски съд от 20.06.2014 г., по гр. д. № 7184/ 2013 г. за отхвърляне на предявения от Н. И. Г. от [населено място], чрез пълномощника и – адв.В.Н., срещу Гаранционен фонд иск по чл.288, ал.1, т.2, б.”а” КЗ/ отм./ за сумата 20 000 лева /двадесет хиляди лева/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на непозволеното увреждане до окончателното и изплащане, както и в частта за присъдените в полза на Гаранционен фонд деловодни разноски и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, [населено място] да заплати на Н. И. Г. от [населено място] сумата 20 000 лева/ двадесет хиляди лева/, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на пътно транспортно произшествие на 27.11.2008 г. в [населено място], ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от датата на непозволеното увреждане до окончателното и изплащане. ОСЪЖДА Гаранционен фонд, със седалище [населено място] да заплати на адв. Вихър Н. -САК сумата 2030 лв./ две хиляди и тридесет лева/, адвокатско възнаграждение за оказано по делото безплатно процесуално представителство и защита на Н. И. Г. от [населено място], съгласно чл.38, ал.2, във вр. с ал.1, т.2, от Закона за адвокатурата. ОСЪЖДА Гаранционен фонд [населено място] да заплати по сметка на Върховния касационен съд сумата 830 лв. / осемстотин и тридесет лева/ държавна такса за касационното производство. ОСЪЖДА Н. И. Г. от [населено място] да заплати на Гаранционен фонд [населено място] сумата 500 лв., деловодни разноски – юрисконсултско възнаграждение за производството пред ВКС. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение №727 от 09.04.2015 г., по в. гр.д.№ 4484/2014 г. на Софийски апелативен съд в останалата му обжалвана част. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: