Р Е Ш Е Н И Е
№ 403/2015 г.
гр. София, 29.02.2016 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на 02 ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
При секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия З.Атанасова гр.дело № 6903 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищцата М. З. И., чрез адв. Х. М. против решение № 16122/06.08.2014 г. по гр.дело № 15243/2013 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение № III-90-158/08.07.2013 г. по гр.дело № 2104/2013 г. на Софийски районен съд в обжалваната част, с която е заместено съгласието на Н. Б. Н. за пътувания на детето му Б. Н. Н. извън територията на РБългария без ограничения на броя на пътуванията, тяхната продължителност и времето, през което се осъществяват и е осъден Н. Б. Н. да заплати разноски по делото от 580 лв. и вместо това е отхвърлена молбата на М. З. И. против Н. Б. Н. за заместване съгласието на Н. Б. Н., като баща на детето Б. Н. Н. за пътуване на детето извън територията на РБългария в посочени държави без ограничения на броя на пътуванията, тяхната продължителност и времето, през което се осъществяват, без оглед на режима на лични отношения с бащата и е осъдена ищцата да заплати на ответника сумата 340 лв. разноски по делото и е оставено без уважение искането на М. И. за разноски по делото.
Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа се, че при постановяване на обжалваното решение въззивният съд не е обсъдил и не се е съобразил с приетото за безспорно установено обстоятелство, че на 04.08.2011 г. ответникът е оттеглил вече даденото съгласие за излизане на детето в чужбина и че отношенията между страните са такива с оглед доказателствата по делата, че е нереалистично да се очаква съдействие от страна на ответника, поради което съдебната намеса е изключително необходима. Сочи, че от представените доказателства пред двете инстанции е установено, че поисканото разрешение за пътуване на детето в чужбина, заместващо липсващото съгласие на бащата е съобразено единствено с възможни и/или наложени пътувания на детето, свързани само с необходимост от лечение, почивка и срещи със сестра му в чужбина, туризъм и извънкласни занимания. Поддържа също за неправилен извода на въззивния съд, според който в случая не става въпрос за частично или изцяло уважаване на иска, а за специфично производство на спорна съдебна администрация, в което съдът е обвързан с направеното искане и следва да се произнесе именно по него, а не да определя друга рамка, в която да даде разрешението. Поддържа, че в хипотезата на чл.127а СК съдът е овластен от закона да се намеси и администрира отношенията между родителите, че той не е обвързан от исканията на страните, че действа по целесъобразност и разполага с оперативна самостоятелност да извърши исканата намеса като се съобрази само с фактите, правото и интереса на детето. Жалбоподателката се е позовала на практика на ВКС – цитирани са решения на състави на ВКС. Сочи, че съдът според практиката на ВКС не е обвързан с искания режим и може служебно да определи различен от него, ако той е съобразен с най-добрия интерес на детето. Поддържа също, че въззивното решение е постановено в противоречие с разпоредбите на чл.123,ал.1, чл.124,ал.1 СК, чл.3,т.3 от ЗЗДетето и чл.3 и чл.10 от конвенцията на ООН за правата на детето.
Неправилно според жалбоподателката съдът е приел, че с евентуалното разрешение за пътуване на детето в чужбина няма да се гарантира изпълнение на влязлото в сила решение за режим на лични контакти между бащата и детето. Сочи, че от установените по делото обстоятелства е видно, че ищцата и детето са трайно свързани с България, че майката е трудово ангажирана в България, че детето е ученик в пети клас в българско училище, че поисканото разрешение за пътуване на детето в чужбина е свързано само с почивка и срещи със сестра му в чужбина, туризъм и извънкласни занимания, че няма основание да се приеме, че правата на бащата да се вижда с детето не са гарантирани. Според жалбоподателката евентуалната еднократна или кратковременна невъзможност за спазване на определения със съдебното решение режим на лични отношения на родителя, комуто не е възложено упражняването на родителските права с детето, причинена от евентуално пътуване и/или пребиваване на детето в чужбина през времето на определения режим на лични отношения не е от естество да обоснове отхвърляне на искането по чл.127а СК. Поддържа също, че решението е необосновано, тъй като съдът в противоречие с опитните правила и житейската логика е приел, че нуждите на детето могат да бъдат определени точно за бъдещ период, а дори да не е възможно винаги можело да се иска разрешение от съда по реда на чл.127а СК. Искането е за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което се уважи предявения иск.
В съдебно заседание ответникът по касационната жалба, чрез адв. С. Б. е изразил становище за неоснователност на касационната жалба. Според жалбоподателя съобразно цялата практика на ВКС в производството по чл.127а СК съдът може да постанови решение само в рамките, които са заявени в молбата и то само по отношение на определени държави и на определен срок на престой и целите, заради които се пътува. Счита, че в случая въпреки дадената нееднократно възможност от съда на молителката да конкретизира както държавите, така и времетраенето през периодите, през които детето би могло да пътува извън страната това не е направено. Поддържа, че в производството по чл.127а СК съдът дължи произнасяне не по исковата молба, а по направени искания само и единствено в рамките на посочените искания в молбата за търсене на такова съдействие, заместващо съгласие. Счита, че съдът в производството по съдебна администрация не може служебно да се произнася, поради което не е налице основание за касационно обжалване. Жалбоподателят Н. Н. е изразил становище, че ако жалбоподателката надлежно го е уведомила ще даде съгласие детето на напусне страната, ще даде съгласие за всички държави, но след като знае и прецени къде отива, за колко време и с кого.
Представителите на Дирекция „Социално подпомагане” [населено място] – „Красно село” и „Оборище” не са изразили становище.
С определение № 651/20.05.2015 г., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпроса - обвързан ли е съдът в производството по спорна съдебна администрация по чл.127а СК от формулираното от страната искане или съдът разполага с власт да реши делото с оглед доказателствата и интересите на детето.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, като взе предвид изложените основания и след проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 и чл.293 от ГПК констатира следното:
Въззивният съд се е произнесъл по подадена молба от М. З. И. по чл.127а СК.
От фактическа страна е прието, че детето Б. Н. Н., е родено на 16.05.2003 г. в [населено място] от майка М. З. И. и баща Н. Б. Н.. С влязло в сила решение, постановено по гр.дело № 16120/2010 г. бракът между М. Н. и Б. Н. е прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на съпруга. Решението в частта за прекратяване на брака е влязло в сила на 22.12.2011 г. С решение от 08.10.2012 г. по същото дело са отхвърлени исковете с правно основание чл.59, ал.2,вр.ал.1 СК за предоставяне упражняването на родителските права и местоживеенето по отношение на детето Б., родено преди сключване на брака, за режима на лични отношения и издръжката в полза на детето.
С влязло в сила на 07.05.2014 г. решение от 22.05.2013 г. по гр.дело № 16883/2012 г. на Софийски градски съд е отменено решение от 08.10.2012 г. по гр.дело № 16120/2010 г. на СРС и вместо това родителските права по отглеждане и възпитание на детето Б. са предоставени за упражняване на майката М. З. И., при която е определено местоживеене на детето и е определен режим на лични отношения на бащата Н. Н. с детето Б. да го вижда и взема всяка първа и трета събота и неделя от 8 часа в събота до 20 часа в неделя с преспиване и 20 дни през лятото по време, което не съвпада с годишния отпуск на майката.Със същото решение Н. Н. е осъден да заплаща на малолетното дете, чрез майката като законен представител издръжка в размер на 150 лв. месечно, считано от 05.04.2011 г
Прието е, че с декларация, с нотариална заверка на подписа от 06.01.2010год. Н. Н., в качеството на родител на детето Б. Н. е дал съгласие детето да пътува в чужбина с майката М. И. и с декларация от същата дата е дадено съгласие за пътуване на детето Б. във Великобритания от 08.01.2010год. до 15.01.2010 г. с М. И. по време на годишния й платен отпуск. С декларация от 04.08.2011 г. Н. Б. е оттеглил декларацията от 06.01.2010 год., с която е дал съгласие детето Б. да пътува в чужбина с майката и декларирал, че синът му не може да напуска страната без изричното му писмено съгласие.
Прието е за безспорно, че детето Б. е редовен ученик в 104-то ОУ „З.С.” за учебната 2012/2013 г. е ученик в 3-ти клас, че посещава занимания по баскетбол към ученическа спортна школа „С.”, ученик е в образователен център Британика, филиал Прага и изучава английски език.
Съдът е приел, че Н. Н. е предприел действия по издаване на нов международен паспорт на детето Б. след като издадения на 08.03.2006 г. паспорт на детето е с изтекла валидност и, че е безспорно между страните, че детето има нов международен паспорт от 27.03.2013 г.
Въззивният съд е взел предвид приложения пред първоинстанционният съд социален доклад, изготвен от ДСП по адреса на детето, както и представения пред въззивният съд социален доклад от ДСП Красно село.
Взети са предвид обясненията на детето Б., изслушано в производството пред районния съд, както и тези, дадени пред въззивния съд. При изслушването на детето от въззивния съд същото е обяснило, че иска да пътува не само в Европа, но из целия свят, че иска да може да почива и извън България, че през лятото децата ходят или в Англия или някъде, където се учи английски и в Британика, където изучава английски ходят на такива курсове в други държави. Според същите обяснения, като малък е бил на екскурзии с майка си из цяла Европа, че го е водила в Париж, Англия, Монако, Италия, Испания, но не е ходил с баща си в чужбина и не иска да ходи с него, че има здравословен проблем с вените и знае, че трябва да ходи във Франция, че е изкарал отлични оценки на всички матури и смята, че владее английски много добре.
От правна страна съдът е приел, че постановяването на решение, с което да се замести съгласието на бащата на детето, то да пътува извън страната само по преценка на неговата майка без ограничение на броя на пътуванията, независимо от посочване на държавите, но без ограничение и във времето и периода на същите, включително и по време на определения режим на лични контакти между бащата и детето ще доведе до невъзможност да се гарантира спазване на постановеното решение за режима на лични контакти, до ограничаване на контактите между дете и баща и до ограничаване на правата на родителя, при когото детето не живее да осъществява лични контакти с детето си и отстраняване на бащата от живота на детето. Приел е също, че искането на молителката за неограничена възможност на детето да пътува извън страната би влязло в колизия с постановения режим на лични контакти на баща с детето, до невъзможност за неговото спазване, което също не е и в интерес на детето, което също има право освен да може да пътува свободно и също така има право на контакти с родителя, с когото не живее. С оглед на това според съда разрешение за неограничено извеждане на дете извън страната на един от родителите не може да бъде дадено.
Според въззивния съд след като искането към съда е да се замести съгласието на бащата детето Б. да пътува само със съгласието на майка си до посочените държави, но неограничено или без ограничения на броя на пътуванията, тяхната продължителност и времето през което се осъществяват, включително и без оглед на режима на лични контакти между бащата и детето, независимо, че по делото няма данни, че се иска промяна на обичайното местопребиваване на детето в друга държава по този начин с пътуването ще се даде възможност на детето да се запознаване с културата и обичаите на други народи, при постановено влязло в сила решение за режим на лични контакти между бащата и детето няма да се гарантира изпълнение на същото решение, но също и интересът на детето не е защитен в достатъчна степен, поради което е прието, че следва да бъде отхвърлено искането, както е направено от молителката като неоснователно.
По правния въпрос:
Родителят на когото са възложени за упражняване родителските права може да взема по отношение на детето самостоятелно само тези решения, които според закона не е необходимо да бъдат взети от двамата родители. Родителят на когото са възложени за упражняване родителските права не може да вземе самостоятелно и решенията за издаване на задграничен паспорт и за извършване на пътувания на детето зад граница. Детето има право на свободно придвижване, но до навършване на пълнолетие то не може да упражнява това право нито само, нито със съдействието на единия от родителите. Когато детето има нужда да пътува в чужбина при разногласие между родителите съдът може да разреши конкретни пътувания в определен период от време и до определени държави или неограничен брой пътувания през определен период от време, но до определени държави. При решаване на въпроса за заместване съгласието на единия родител за пътуване в чужбина водещи и най-важни са интересите на детето.
Въпросът, свързан с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това при разногласие на родителите е от категорията на спорна съдебна администрация, при решаването на който съдът прави преценка за целесъобразност. В производството по спорна съдебна администрация по реда на чл.127а СК съдът не е обвързан от формулираното от молителя искане относно брой пътувания, период от време и определени държави. В рамките на заявеното искане с молбата по чл.127а СК съдът разполага с власт да разреши конкретни пътувания в период от време, различен от първоначално заявения и до определени държави, част от поисканите с молбата, или да разреши неограничен брой пътувания, но до определени държави. Водещи и най-важни при решаване на въпроса за заместване съгласието на единия родител за пътуване в чужбина са интересите на детето. По делото следва да е установена и нужда на детето да пътува в чужбина.
Като взема предвид отговора на поставения правен въпрос съдът преценява, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно – постановено е в нарушение на материалния закон.
Установено е по делото, че детето Б. Н. Н. е родено на 16.05.2003 г. в [населено място] от майка М. З. И. и баща Н. Б. Н..
Установено е също, че с влязло в сила решение № III-84-210 от 18.11.2011 г. по гр.дело № 16120/2010 г. на Софийски районен съд бракът между М. З. Н. и Н. Б. Н. е прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на съпруга. Решението в частта за прекратяване на брака е влязло в сила на 22.12.2011 г. С решение от 08.10.2012 г. по същото дело са отхвърлени исковете с пр.осн.чл.59,ал.2,вр.ал.1 СК за предоставяне упражняването на родителските права и местоживеенето по отношение на детето Б., родено преди сключването на брака и режима на лични отношения, и издръжката в полза на детето.
С влязло в сила на 07.05.2014 г. решение от 22.05.2013 г. по гр. дело № 16883/2012 г. на Софийски градски съд е отменено решението на Софийски районен съд от 08.10.2012 г. по гр.дело № 16120/2010 г. на СРС и е постановено решение, с което родителските права по отношение на детето Б. са предоставени за упражняване на майката М. З. И., при която то да живее. Определен е режим на лични отношения между бащата Н. Б. Н. и детето Б., като бащата има право да вижда и да взема детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 8 часа в събота до 20 часа в неделя с преспиване при бащата и 20 дни през лятото по време, което не съвпада с годишния отпуск на майката. Н. Б. Н. е осъден да заплаща издръжка на детето 150 лв. месечно, считано от 05.04.2011 г.
Установено е по делото, че с декларация с нотариална заверка на подписа от 06.01.2010 г. Н. Б. Н. като родител на детето Б. Н. е дал съгласие детето да пътува в чужбина с майката М. З. Н., както и с декларация от същата дата е дадено съгласие за пътуване на детето Б. във Великобритания от 08.01.2010 г. до 15.02.2010 г. с М. З. Н. по време на годишния й платен отпуск. С декларация от 04.08.2011 г. Н. Б. е оттеглил декларацията от 06.10.2010 г., с която е дал съгласие детето Б. да пътува в чужбина с майката М. З. И. и е декларирал, че синът му не може да напуска страната без изричното му писмено съгласие.
Установено е също по делото, че детето Б. е редовен ученик в 104-то ОУ”З.С.” за учебната 2012/2013 г. в трети клас, че посещава занимания по баскетбол към ученическа спортна школа „С.” и е ученик в образователен център Британика, филиал Прага, където изучава английски език. От събраните по делото доказателства е установено, че Н. Н. е предприел действия по издаване на нов международен паспорт на детето Б. и такъв е издаден от 27.03.2013 г. със срок на валидност до 27.03.2018 г.
От показанията на свидетеля Булахбал е установено, че бащата отказва да даде съгласие за паспорт и за пътуване на детето в чужбина, че детето има сестра, която живее в Англия и има възможност детето да ходи при нея. Според същите показания детето Б. участва в състезания и лагери по баскетбол, но не може да пътува, че преди е пътувало до Англия, Италия, Франция, Испания и ги е канила да пътуват заедно през ваканциите, че знае от майката, че е искала бащата да разреши пътуванията на детето, но той не е бил съгласен. От показанията на свидетеля Г. е установено, че след като бащата разбрал за заведеното дело е попълнил необходимите документи, внесъл е таксата и искал да бъде информиран кога детето ще пътува и с кого, че не знае майката и бащата да са говорили за пътуване на детето в чужбина, че бащата е правил опити да се свърже с детето и споделил, че майката не му дава детето.
Установено е от приложения социален доклад пред първоинстанционния съд, изготвен от ДСП „Красно село”гр. С., че за детето Б. са полагани адекватни грижи от майката, че са задоволени всички базови потребности на детето, че между детето и майката има изградена привързаност, че то се чувства добре в средата в която се отглежда. Според данните от социалния доклад комуникацията между родителите е трайно нарушена, че те не обсъждат помежду си въпроси, свързани с детето, че майката има финансови възможности да осигури пътуване на детето извън страната с цел почивка или обучение и то има желание да пътува в чужбина. От представения пред въззивната инстанция социален доклад от ДСП”Красно село” [населено място] е установено, че детето Б. е споделило, че не се е виждал отдавна с баща си и не иска да го вижда, тъй като докато живеели заедно той не се е държал добре с него, че към момента му е обиден защото възпрепятства възможността да пътува извън България.
Детето е изслушано в производството пред районния съд и пред въззивния съд. Пред първоинстанционния съд детето Б. е заявило, че като малък е пътувал в чужбина, че сега няма възможност, тъй като няма паспорт, че майка му е казала, че баща му не иска да има паспорт и да пътува. Детето е посочило, че има желание да пътува и първо би отишъл в Англия заради завършването на сестра му и когато си взима дипломата, че отборът в който тренира баскетбол е ходил в Сърбия, Македония и Турция и иска да пътува до Англия и от училището в което учи английски език.
Пред въззивния съд детето е посочило, че иска да пътува не само в Европа, но из целия свят, че иска да може да почива и извън България. Заявило е, че през лятото децата ходят или в Англия или някъде, където се учи английски и в Британика, където изучава този език ходят на такива курсове в други държави, че като малък е бил на екскурзии с майка си из цяла Европа, че тя го водила в Париж, Англия, Монако, Италия, Испания, но не е ходил с баща си в чужбина и не иска да ходи с него.Обяснява за здравословен проблем с вените и знае, че трябва да ходи във Франция, че е изкарал отлични оценки на всички матури и смята, че владее английски език много добре.
С оглед установените факти по делото е неправилен изводът на въззивния съд за неоснователност на искането на жалбоподателката за постановяване на решение, с което да се замести съгласието на бащата на детето, то да пътува извън страната по преценка на неговата майка без ограничение на броя на пътуванията, независимо от посочване на държавите, но без ограничение и във времето и периода на същите, включително и по време на определения режим на лични контакти между бащата и детето.
С оглед отговора на поставения правен въпрос, обусловил изхода на спора съдът преценява, че в производството по чл.127а СК – по спорна съдебна администрация, каквото е настоящото съдът не е обвързан от формулираното от молителката М. И. искане относно брой пътувания, период от време и определени държави. В рамките на заявеното искане с молбата по чл.127а СК съдът разполага с власт да разреши конкретни пътувания в период от време, различен от първоначално заявения и до определени държави, част от поисканите с молбата, или да разреши неограничен брой пътувания, но до определени държави. Както се отбеляза по-горе водещи и най-важни при решаване на въпроса за заместване съгласието на единия родител в случая на Н. Б. Н. за пътуване в чужбина са интересите на детето Б. Н. Н..
Молбата на жалбоподателката М. И. за заместване съгласието на бащата Н. Б. Н. за разрешаване на детето Б. Н. Н. да напуска територията на страната е конкретизирана като държави, период от време с допълнителни молби, приложени по въззивното дело – на стр. 18 и стр. 37.
С оглед установените по делото факти, след преценка на събраните доказателства и от изготвените социални доклади съдът намира, че в интерес на детето Б. Н. Н. – [дата на раждане] е да се разреши пътуванията му в държавите членки на Европейския съюз, както и в Република Сърбия, Република Македония, Черна гора, Босна и Херцеговина, Република Турция, Република Албания и Швейцария, придружено от майката М. З. И., без ограничение на броя на пътуванията, периода от време, през който се осъществяват и тяхната продължителност.
Изложените съображения налагат извода, че обжалваното решение следва да се отмени и се постанови друго по съществото на спора в посочения смисъл.
По разноските:
С оглед изхода на спора в полза на жалбоподателката М. И. следва да се присъди сумата 1500 лв. разноски по делото за всички инстанции.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
Отменя изцяло въззивно решение № 16122/06.08.2014 г., постановено по гр.дело № 15243/2013 г. на Софийски градски съд и вместо отменената част постановява
Постановява по искане на М. З. И., ЕГН [ЕГН] [населено място], [улица], ет.5,ап.12, съдебен адрес [населено място], [улица], ет.1,ап.3, чрез адвокат Х. М. детето Б. Н. Н., ЕГН [ЕГН], родено на 16.05.2003 г. да пътува с майката М. З. И. ЕГН [ЕГН] без ограничение на броя на пътуванията, периода от време, през който се осъществяват и тяхната продължителност в държавите както следва – в държавите членки на Европейския съюз, както и в Република Сърбия, Република Македония, Черна гора, Босна и Херцеговина, Република Турция, Република Албания и Швейцария без съгласието на бащата Н. Б. Н., ЕГН [ЕГН], [населено място], ул.”11-ти август” № 28, ет.1,ап.1.
Осъжда Н. Б. Н., [населено място], ул.”11-ти август” № 28, ет.1,ап.1 да заплати на М. З. И., ЕГН [ЕГН] [населено място], [улица], ет.5,ап.12, съдебен адрес [населено място], [улица], ет.1,ап.3 сумата 1500 лв. разноски по делото за всички инстанции.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |