Ключови фрази
Причиняване на смърт в транспорта в пияно състояние * формиране на доказателствени изводи * съдебно-техническа експертиза * доказателствени искания * приемане на експертно заключение * справедливост на наказание


2

Р Е Ш Е Н И Е
№ 377
София, 16 октомври 2012година

В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на четиринадесет септември две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ :ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
РУЖЕНА КЕРАНОВА
при участието на секретаря:Даниела Околийска
и в присъствието на прокурора :Красимира Колова
изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова
касационно нох.дело № 970 по описа за 2012 година

Срещу решение по внохд.№958/2011 г. на Апелативен съд гр.София са подадени касационни жалби от подсъдимите К. К. К. и П. М. В.,както и от частните обвинители М. В. , Д. В.,П. П. и И. П..
В съдебно заседание жалбата на частните обвинители ,с доводи за явна несправедливост на наказанията и на двамата подсъдими се поддържа от повереник.
Жалбата на подсъдимия К. ,с ангажирани всички касационни основания се поддържа от защитник.
Жалбата на подсъдимия П. В. , също с оплаквания за съществени процесуални нарушения,нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложените наказания се поддържа лично и от защитник.
Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановеното решение законосъобразно,при спазване на процесуалните правила,определените наказанията на двамата подсъдими справедливи,а подадените жалби изцяло неоснователни.
Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното :
С решение от 9.03.2012 г. постановено по внохд.№958/2011 г. на Апелативен съд гр.София е изменена присъда по нохд.№113/2011 г. на Окръжен съд гр.Враца,като са увеличени наказанията на подсъдимите както следва :
-на подсъдимия К. К. К. наказанието лишаване от свобода от четири на пет години,а наказанието лишаване от право да управлява МПС от седем на осем години
-на подсъдимия П. М. В. наказанието лишаване от свобода от една година и шест месеца на две години и шест месеца,а наказанието лишаване от право да управлява МПС от четири години и шест месеца на пет години и шест месеца
В останалата и част,с която подсъдимия К. К. К. е признат за виновен в това ,че на 17.05.2007 г. в [населено място],при управление на товарен автомобил с дк [рег.номер на МПС] ,нарушил правилата за движение визирани в ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Т. В. и К. П. и тежка телесна повреда на П. В.,поради което и на основание чл.343 ал.4 вр. с ал.3 вр. с ал.1 б В НК и при условията на чл.54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от четири години,подсъдимия П. М. В. е признат за виновен ,че по същото време и на същото място при управление на лек автомобил с дк [рег.номер на МПС] ,като нарушил правилата за движение чл.21 ал.1 ЗДвП ,по непредпазливост причинил смъртта на Т. В. и К. П. ,поради което и на основание чл.343 ал.3 б Б вр. с ал.1 б В НК и при условията на чл.55 ал.1т.1 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца присъдата е потвърдена.
Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира,че с оглед ангажираните касационни основания на първо място следва да се разгледат жалбите на двамата подсъдими,а в частта им за нарушение по смисъла на чл.348 ал.5 НПК, заедно с жалбата на частните обвинители.
ПО ЖАЛБАТА на под.К. и под.В. :
Ангажирани са всички касационни основания ,като според защитата съществените процесуални нарушения са в :
За под.К.
-неточно и неправилно повдигнато обвинение с обвинителния акт по чл.343 ал.ІV вр. с ал.ІІІ НК
-неправилно и в нарушение на закона в обвинението са включени и увредите на другия подсъдим,тъй като няма как в едно и също производство подсъдимия да е и пострадал –чл.74 ал.ІІІ НПК
-нарушен е и материалния закон,тъй като под.К. е осъден за нарушение на чл.25 ал.І ЗДвП,която е обща норма
-не е налице причинна връзка между извършеното от подсъдимия нарушение на чл.25 ал.1 ЗДвП и настъпилия вредоносен резултат
-подсъдимия К. обективно не е могъл да възприеме високата скорост на движение на лекия автомобил ,управляван от под.В.,поради което било налице случайно деяние
-неправилно отказана допълнителна експертиза в съдебно заседание на 16.11.2011 г. от въззивния съд
-неправилно не приета квалификация по чл.343 а ал.1 НК,при установено по делото,че подсъдимия К. направил всичко зависещо от него за да окаже помощ на пострадалите
За под.В. :
-вътрешна противоречивост на мотивите на въззивното решение,в частта им за установените факти
-нарушения при назначаване експертизата на в.л. Я.
-единствената причина –виновното навлизане на пътното платно на товарния автомобил управляван от под.К.
-неправилно формулирано обвинение,в случая независимо съпричинителство,а не всеки от подсъдимите виновен за причинен един и същи вредоносен резултат .
Доводите за съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на закона са напълно неоснователни.
Инстанционните съдилища са събрали по предвидения в НПК процесуален ред необходимия и достатъчен обем доказателства и доказателствени средства.В изпълнение задълженията си по чл.305 ал.3НПК за първостепенния и чл.339 ал.1 и 2 НПК за второстепенния съд,подробно и детайлно са ги обсъдили,като са посочили кои обстоятелства от предмета на доказване приемат за установени и на коя доказателствена основа.Изводите по фактите са непротиворечиви,категорични и съобразени с правилата на формалната логика.
В тази връзка няма как да бъдат споделени доводите за „неправилност на обвинението „и противоречивост в изводите на въззивния съд относно т.н. второ спиране на товарния автомобил.На л.19 от мотивите въззивния съд посочва, на кои доказателства по делото стъпва извода за спиране на разделителната линия между двете платна извършено от товарния автомобил.За това обстоятелства подробно са обсъдени и обясненията на подсъдимия К. дадени пред въззивния съд и пред инстанционните съдилища при предишно гледане на делото,приобщени по предвидения в закона ред.
Невярно е и оплакването за нарушени права на защитата с „недопускане” на повторна съдебно техническа експертиза в с.з. от 16.11.2011 г..От протокола на предходното съдебно заседание проведено от въззивния съд на 12.10.2011 г. е видно ,че по искане на защитата на подсъдимия В. е допусната повторна съдебно техническа експертиза,като е отклонен само един от постановените въпроси,тъй като е бил правен по своето същество.На защитата на под.К. е даден три дневен срок да постави писменно своите въпроси,което е сторено на 17.10.2011 г. и същите въпроси са включени в задачата на експертизата.При проведеното съдебно следствие пред въззивния съд са уважени всички доказателствени искания на защитата,разпитани са свидетели,подсъдимите са дали обяснения, изслушано е заключение на тройната съдебно техническа експертиза,на която са зададени и допълнителни въпроси, даден е отговор,след което заключението е прието без оспорване от страните.
Всички възражения на защитата изложени във въззивните жалби ,след като подробно са обсъдени,са оставени без последици ,като съображенията за това са правилни и законосъобразни.
Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение изцяло споделя изводите на въззивния съд по приложението на материалния закон /виж л.23-30 от мотивите /,поради което и не ги преповтаря.
ПО ЖАЛБАТА на частните обвинители и на двамата подсъдими относно явната несправедливост на наказанията на всеки един:
Частните обвинители са на становище,че въпреки корекцията на въззивния съд определените на подсъдимите наказания са явно несправедливи и това е така защото :-„считаме че наказание лишаване от свобода за срок от осем години за подсъдимите биха отчели в пълен размер както обществената опасност на деянието,предопределяна от неговата масовост ,така и обществената опасност на дейците...едни по строги присъди ще изиграят своята най-важна роля-да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото и да се постигнат целите на европейската харта за пътна безопасност „.
Подсъдимия К. –възразява срещу „взето в предвид като отегчаващо вината обстоятелство квалифициращото такова по чл.343 ал.3 б Б НК.Неправилно ценено и обстоятелството ,че товарния камион буквално е препречил пътя на лекия автомобил,тъй като единствената причина за станалото ПТП е високата скорост на движение на лекия автомобил.Не следвало да се вземат предвид и констатираните нарушение на правилата за движение по пътищата , от страна на подсъдимия след извършване на деянието”.
Подсъдимия В. –„увеличаването и на двете наказания не намира опора в доказателствата по делото.Обществената опасност на деянието добива по висока степен заради грубото нарушение на правилата за движение от под.К..Отказа да се приложи разпоредбата на чл.66 ал.1 НК също сочи на явна несправедливост на наказанието”.
Доводите са неоснователни.
Въззивния съд е приел,че наказанията на двамата подсъдимите следва да бъдат увеличени,тъй като е подценена обществената опасност на извършеното,корекцията обаче е несъществена,като за подсъдимия К. е при превес на смекчаващите вината обстоятелства,а за под.В. при условията на чл.55 ал.1т.1 НК.Невярно е твърдението на под.К. ,че квалифициращи вината обстоятелства са отчетени като отегчаващи такива /виж л.30-31 от мотивите /.При определяне размера на наказанието ,което следва да изтърпи всеки от подсъдимите за извършеното, въззивния съд е съобразил всички обстоятелства от значение,обществената опасност на деянието и тази на подсъдимите,приноса на всеки един от тях за настъпилия изключително тежък резултат, в тази връзка няма как да бъде споделена тезата на частните обвинители за еднакво тежки наказания за двамата подсъдими .Определените наказания са достатъчни и справедливи и с изтърпяването им могат да бъдат постигнати целите визирани в чл.36 НК.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановените присъда и решение законосъобразни ,при спазване на процесуалните правила и наложените наказания справедливи ,а жалбите на двамата подсъдими и на частните обвинители изцяло неоснователни .
Ето защо и на основание чл.354 ал.1т.1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение

Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение по внохд.№958/2011 г. на Апелативен съд гр.София,с което е изменена присъда по нохд.№113/2011 г. на Окръжен съд гр.Враца.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :