Р Е Ш Е Н И Е № 390 гр.София, 20 октомври 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГРОЗДАН ИЛИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ПАНОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА и в присъствието на прокурора ЯВОР ГЕБОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) Г.ИЛИЕВ наказателно дело № 1947/2011 година Производството е по глава ХХІІІ НПК. Образувано е по касационна жалба на подсъдимия А. И. Н., чрез защитника му адв.Б. Б. от ВАК, срещу въззивно решение № 93 от 03.05.2011г. по в.н.о.х.д. № 80/2011г. по описа на Великотърновския апелативен съд (ВтАС), с което е потвърдена присъда № 13 от 23.02.2010г. по н.о.х.д. № 3/2010г. на Плевенския окръжен съд ( ПлОС). В подадената жалба са изложени твърдения за неправилност и незаконосъобразност на въззивното решение, постановено в нарушение на материалния закон и в противоречие със събраните по делото доказателства. При условията на алтернативност се прави искане за отхвърляне на предявените граждански искове като неоснователни и недоказани, да се прекрати производството по същите или да се намали размера на присъдените обезщетения. В съдебно заседание пред Върховния касационен съд подсъдимият А. И. Н., редовно призован, не се явява. Представлява се от адв.Б. Б. от АК - Варна., който поддържа жалбата и моли за приложение на разпоредбата на чл.354, ал.2, т.5 НПК. Гражданските ищци по делото Г. П. М. и Д. П. М., редовно призовани, не се явяват и не изпращат процесуален представител. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура даде заключение, че жалбата на подсъдимия е неоснователна, поради което моли въззивното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд разгледа жалбата, провери решението с оглед на поддържаните отменителни основания и в пределите на правомощията по чл.347 – 348 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 13 от 23.02.2010, постановена по н.о.х.д. № 3/2010г., Плевенският окръжен съд е признал подсъдимия А. И. за виновен в това, че: - на 12.09.2009г. в района на [населено място], обл.Плевенска, по първокласен път І-3 при управление на личния си лек автомобил „Ситроен К.” с ДК [рег.номер на МПС] , нарушил правилата за движение – чл.20, ал.1 от ЗДвП, като не контролирал непрекъснато превозното средство и по непредпазливост причинил смъртта на П. Г. М. от [населено място] – престъпление по чл.343, ал.1, б.”в” вр.чл.342, ал.1 НК, поради което и на основание чл.343, ал.1, б.”в” вр.чл.342, ал.1 НК вр. чл.55, ал.1, т.2, б.”б” НК го е осъдил на пробация при следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от една година с явяване и подписване пред пробационен служител два пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от една година, като го е признал за невинен в това деянието да е извършено при нарушение на чл.5 и чл.20, ал.2 от ЗДвП, поради което и на основание чл.304 НПК го е оправдал по тази част от обвинението. На основание чл.343г вр. чл.37, т.7 НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца, считано от датата на влизане на присъдата в сила. Подсъдимият е осъден да заплати на гражданските ищци Д. П. М. и Г. П. М. сумите от по 10 000 / десет хиляди/ лева за всеки един от тях, представляващи обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва, считано от 12.09.2009г. до окончателното им изплащане. За разликата до предявените размери от по 20 000 /двадесет хиляди/ лева гражданските искове са отхвърлени, като неоснователни и недоказани. Съдът се е произнесъл по въпроса за направените по делото разноски и за следващата се държавна такса върху уважените размери на гражданските искове, която е присъдил в тежест на подсъдимия. Така постановената първоинстанционна присъда е потвърдена с решение № 118 от 15.06.2010г., постановено по в.н.о.х.д. № 104/2010г. по описа на Великотърновския апелативен съд. Въззивното решение е проверено по касационен ред по жалба на подсъдимия, като с решение № 501 от 07.03.2011г. по н.д. № 484/2010г. по описа на Върховния касационен съд, І н.о., е отменено в гражданската част и делото е върнато за ново разглеждане в тази част от съдебното заседание, а в останалата посоченото решение е оставено в сила. При второто по ред въззивно разглеждане на делото, с атакуваното пред настоящата инстанция решение № 93 от 03.05.2011г. по в.н.о.х.д. № 80/2011г. ВтАС отново е потвърдил присъдата в гражданско-осъдителната й част. Касационната жалба против атакувания съдебен акт е подадена в срок, поради което настоящият състав намира, че е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Не са налице твърдените в касационната жалба пороци при постановяване на въззивното решение в оспорената гражданско-осъдителна част. Въззивният съд е проверил изцяло правилността на присъдата в гражданско-осъдителната й част и законосъобразно и в съответствие със събрания по делото доказателствен материал е формирал вътрешното си убеждение, мотивирайки изводите си по фактите, релевантни за основанието и пределите на гражданската отговорност на подсъдимия Н., и следващото се от интерпретацията на същите приложение на закона. Добросъвестно е изпълнил основното си задължение по чл.339, ал.2 НПК, като е обсъдил задълбочено направените от защитата твърдения и доводи за допуснати от решаващия съд нарушения, като отказите да ги приеме за основателни са убедително аргументирани. Обективно е отчетено обстоятелството, че законосъобразно и в съответствие с процесуалните норми са приети за разглеждане предявените от низходящите на починалото лице П. М. граждански искове и същите са конституирани в процеса като граждански ищци. Подробни и убедителни са съображенията и относно основателността на гражданските претенции, с оглед претърпените от наследниците на починалия душевни болки и страдания, като касационната инстанция споделя мотивацията, че неочакваната смърт на близък човек – биологичния родител, неминуемо причинява такива и има отражение върху емоционалното състояние на низходящите. Правилно съдилищата са заключили, че макар отношенията между пострадалия и неговите синове да са били влошени поради продължителната липса на комуникация и обичайните за връзката между родител и деца взаимни уважение и разбирателство, не могат да се отнесат към онази категория отношения, при която по изключение може да се приеме, че е налице пълна липса на вредоносни последици за наследниците – преживяна скръб и мъка от факта на настъпилата внезапна смърт като резултат от противоправното деяние, а именно случаите, при които същите са имали спрямо починалото лице поведение, характеризиращо се с негативни действия, насочени приживе към неговото или на негово имущество увреждане. Правилен е изводът, че установените в случая хладност в отношенията, липсата на комуникация в продължение на около петнадесет години следва да бъдат съобразена при определяне размера на дължимите обезщетения, който е определен по справедливост в съответствие с разпоредбата на чл.52 ЗЗД, действително претърпените от низходящите на починалото лице морални болки и страдания, като е съобразено и отсъствието на принос от страна на пострадалия за настъпване на съставомерните последици. Поради изложените съображения и при липса на допуснати нарушения при постановяване на въззивния съдебен акт, настоящият касационен състав счита, че същият следва да бъде оставен в сила. Воден от гореизложеното, и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение РЕШИ: Оставя в сила решение № 93/03.05.2011г., постановено по внохд № 80/2011г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 13/23.02.2010г. по н.о.х.д. № 3/2010г. по описа на Плевенския окръжен съд в гражданско-осъдителната й част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.