6 Р Е Ш Е Н И Е N 477/11 гр. София .02.07. 2012г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и единадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛ ЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА при участието на секретаря Анета Иванова като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова гр. дело N 1317/ 2010 г. по описа на Първо гражанско отделение, за да се произнесе съобрази: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Подадена е касационна жалба от [фирма] [населено място] срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 1087 от 09.07.2010г. по гр.д.№ 985/2010г. Касационната жалба е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество с определение по чл.288 ГПК на основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК по въпроса има ли решението, постановено в производство чл.297 ал.1 ГПК /отм./ за обявяване на предварителен договор за окончателен, вещнопрехвърлителен ефект или той настъпва след сбъдване на определеното в решението условие – купувачът да заплати остатъка от продажната цена по договора. Констатирано е противоречие между обжалваното решение и решения № 713/2006г. на ВКС,ІІ т.о. по т.д.№ 223/2006г. и решение № 965 от 18.12.2009г. по гр.д.№ 112/2009г. на ВКС, ІІІ г.о. Ответникът [фирма] [населено място] оспорва жалбата. По формулирания правен въпрос, по който е допуснато касационното обжалване застъпва тезата, че решението по чл.297 ал.2 ГПК /отм./ , постановено по иск с правно основание чл. 19 ал.3 ЗЗД поражда транслативен за собствеността ефект в момента, в който купувачът изпълни насрещното си задължение за плащане на остатъка от цената, ако е уговорено в предварителния договор това да стане едновременно с прехвърляне на собствеността. Поддържа се, че в случая собствеността е прехвърлена от купувача Г. И. преди изтичане на четиринадесетдневния срок , в който е следвало да се плати цената съобразно решението на съда по чл. 19 ал.3 ЗЗД, следователно договорът не е породил вещноправни последици, освен това ищецът по настоящото дело [фирма] [населено място] е сключил договора за продажба, на който основава собственическата си претенция след като вече е било вписано решението по чл.297 ал.2 ГПК /отм./ и не може да противопостави придобитите права на продавача по предварителния договор. По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване на основание чл.291 ал.1 т.1 ГПК Върховният касационен съд, първо гражданско отделение възприема за правилна практиката в решение № 713/2006г. на ВКС, ІІ г.о. по т.д.№ 223/2006г. и решение № 965 от 18.12.2009г. по гр.д.№ 112/2009г. на ВКС, ІІІг.о. поради следното: Решението на съда по чл.19 ал.3 ЗЗД замества липсващото съгласие за сключване на окончателния договор, предхождан от предварителен договор по чл.19 ал.1 ЗЗД и изискуемата се в чл.18 ЗЗД нотариална форма за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти. Следователно последиците на решението не могат да бъдат различни от тези на доброволно сключен договор пред нотариуса. Когато предварителният договор е обявявен за окончателен с решение на съда, основанието за придобиване на собствеността остава договорно и за правните последици са приложими разпоредбите на ЗЗД. Договорът за продажба съгласно чл.183 ЗЗД е консенсуален и правните последици настъпват от момента на сключването му. Затова при обявяване на предварителния договор за окончателен с решение на съда по реда на чл. 297 ал.1 ГПК /отм./ , купувачът става собственик от момента на влизане на решението в сила, независимо дали към този момент е изпълнено задължението му да плати уговорената цена. Ако страните са се уговорили, че остатъкът на цената се дължи при сключване на окончателния договор, плащането следва да се извърши в двуседмичен срок от влизане на решението в сила. При неизпълнение на задължението на купувача, решението по чл.19 ал.3 ЗЗД не се обезсилва по право, а по искане на кредитора. Ето защо решението на съда по чл.297 ал.2 ГПК /отм./ следва да се приравни по последици на разваляне на договора поради неизпълнение и да намерят приложение правилата на чл.87 и чл.88 ЗЗД. По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира следното: С обжалваното решение Пловдивският окръжен съд е приел от фактическа, че с решение от 10.06.2004г. по гр.д. 5820/2003г. Пловдивският районен съд е обявил за окончателен предварителния договор, сключен на 17.01.2003г. между [фирма] и Г. Б. И. за продажба на дворно място с площ 1224 кв.м. в [населено място] [община], Пловдивска област съставляващо УПИ ІІ-22 отреден за стопански дейности , ведно с построената в дворното място двуетажна масивна сграда, съставляваща киносалон с библиотека със застроена площ 280 кв.м. и всички други подобрения в имота. Решението е влязло в сила и е вписано на 20.07.2004г. След това са извършени поредица от разпоредителни сделки. С нот.акт № 26 от 26.07.2004г. Г. Б. И. и съпругата му Р. Й. И. са продали имота на Б. Г. К.. С нот.акт № 38 от 13.08.2004г. Б. Г. К. и съпругата му Ю. Г. К. са продали имота на [фирма]. С нот.акт № 137 от 25.06.2008г. [фирма] е продал имота на [фирма]. Решението по чл.297 ал.2 ГПК /отм./ е вписано на 12.06.2007г. Правните изводи на съда са, че вписването на решението по иска по чл. 19, ал.3 от ЗЗД не прави купувача по предварителния договор безусловен собственик на имота, защото договорът е обявен за окончателен при изричното условие да се плати остатъкът от дължимата цена и сбъдването на това условие, а не вписването на решението ще породи транслативен ефект. На следващо място продажбата, с която [фирма] се легитимира като собственик на спорния имот, е извършена след вписването на решението по чл.297 ал.2 ГПК /отм./, и затова при полагане на необходимите усилия дружеството е могло да провери налице ли е валидно плащане на остатъка от продажната цена и с оглед резултата от тази проверка да предвиди и оцени риска да не се придобие правото на собственост върху спорния имот. Щом като условието по предварителния договор и съответно по решението, с което този договор е бил обявен за окончателен не се е сбъднало, имотът не е излизал извън патримониума на [фирма]. С тези мотиви Пловдивският окръжен съд е потвърдил решение № 100 от 12.01.2010г. по гр.д.№ 4316/2009г. на Пловдивския районен съд, ХІV граждански състав , с което е прието за установено по отношение на [фирма] [населено място] , че [фирма] [населено място] е собственик на поземлен имот с идентификатор 11845.59.222 със сградите в него и е отхвърлен иска , предявен от [фирма] [населено място] против [фирма] [населено място] за предаване на владението и отстъпване на собствеността върху същия имот. Основателен е доводът на касатора [фирма] [населено място] за незаконосъобразност на извода на въззивния съд, че вещнотранслативният ефект на решението по чл.19 ал.3 ЗЗД настъпва при условие, че е платен остатъкът от цената. С оглед изложението по чл.291 ГПК с влизане в сила на съдебното решение , с което е обявен предварителният договор за окончателен, купувачът става собственик на имота. Основателен е и доводът, че в отношенията между страните е приложима разпоредбата на чл.88 ал.2 ЗЗД съгласно която развалянето на договори, които подлежат на вписване, не засяга правата, придобити от трети лица преди вписване на исковата молба. След като по последици решението по чл.297 ал. 2 ГПК /отм./ се приравнява на разваляне на договор поради неизпълнение, по отношение на третите лица, договаряли с купувача преди обезсилването на решението по обявения за окончателен договор важи правилото, че техните права не отпадат автоматично, все едно че са договаряли с несобственик. И. молби за разваляне на договори подлежат на вписване на основание чл. 114 ал.1 б.”а” ЗС, следователно подлежи на вписване и молбата по чл.297 ал.2 ГПК /отм./ за обезсилване на решението по чл.19 ал.3 ЗЗД , което следва да се приравни както вече се каза в изложението по чл.291 ГПК по последици на разваляне на договор поради неизпълнение. По отношение на лицата, които черпят права от купувача по разваления договор вписването има оповестително-защитно действие. Съгласно чл.115 ал.4 ЗС ако исковата молба не е вписана, решението, което е постановено по нея, няма действие спрямо трети лица, освен от деня, в който то е вписано. В отношенията с продавача по предварителният договор след обезсилване на решението по чл.19 ал.3 ЗЗД, за собственик са счита третото лице ако молбата за обезсилването не е била вписана. Вписването на самото решение може да бъде противопоставимо само ако третото лице е договаряло с продавача, защото в материята за вписванията трети лица са тези, които са договаряли за един и същ имот с един и същ праводател. Когато първоначалният собственик /купувач по обявения за окончателен предварителен договор/ е прехвърлил имота на друго лице преди вписване на молбата по чл.297 ал.2 ГПК /отм./ , правата на приобретателя не могат да отпаднат с обезсилване на решението поради неплащане на цената по договора за продажба. Обратното действие на развалянето няма да го засегне според изричната разпоредба на чл.88 ал.2 ЗЗД. А щом като той запазва правата, би могъл валидно да се разпореди в полза на други лица със същия имот. При прехвърляне на един и същ имот последователно на различни лица по отношение на всяко от тях следва да се преценява поредността на вписването на нотариалния акт и другите актове, които подлежат на вписване. Ответникът по първоначалния иск [фирма] [населено място] действително е придобил собствеността след вписване на решението по чл.297 ал.2 ГПК,/отм./, но неговият праводател не е страна по делото и е вписал своя акт преди това и затова в отношенията с продавача по предварителния договор правата му са се запазили. С оглед на изложеното изводът на въззивния съд, че ищецът по първоначалния иск [фирма] [населено място] е собственик на имота е незаконосъобразен. Ето защо решението следва да се отмени на основание чл.281 ал.1 т.1 ГПК и делото следва да се реши по същество на основание чл. ГПК. По първоначалният иск с правно основание чл.97 ал.1 ГПК /отм./ ищецът [фирма] [населено място] е поискал да се признае за установено по отношение на [фирма], че е собственик на спорния имот. Ищецът се е позовал както на обезсилването на решението по чл.19 ал.3 ЗЗД, по реда на чл.297 ал.2 ГПК /отм./ , така и на нищожност на предварителния договор за продажба, сключен с Г. И. , тъй като не е било взето решение на Общото събрание на съдружниците , което е единствения компетентен орган за приемане на решение за отчуждаване на имоти на дружеството т.е. липсва надлежно формирана воля на юридическото лице. Закупуването на имота от [фирма], независимо че е станало след вписване на решението по чл.297 ал.2 ГПК както вече се каза е противопоставимо на [фирма] [населено място] , следователно не е налице първото основание, на което ищецът основава собственическите си права. Възражението за нищожност на сключения предварителен договор, не е относимо към правата на ответника [фирма], защото решението по иска с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД , което предпоставя валиден предварителен договор обвързва страните по делото. Евентуалното възражение за нищожност на договора е преклудирано в това производство и не може да бъде повдиган отново. Отношенията във връзка със собствеността на имота по настоящия спор следва да се разглеждат единствено на плоскостта на вписването. Неотносими са и възраженията, че ищецът не е бил надлежно представляван в процеса по обявяване на предварителния договор за окончателен . Нарушението на правото на участие в процеса не влияе върху силата на пресъдено нещо и последиците на решението. При допуснато процесуално нарушение от съда, довело до накърняване на правото на участие на някоя от страните, тя има правна възможност на защита чрез искане за отмяна на влязлото в сила решение по реда на чл.303 т.5 ГПК. При неупражняване на това право, не може да релевира възражение за нарушено право на участие по делото по повод на друг процес, в който се разглеждат последиците на влязлото в сила решение. Ето защо предявеният установителен иск за собственост по гр.д.№ 985 / 2010 на Пловдивския районен съд, 10 състав от [фирма] [населено място] против [фирма] [населено място] е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. При този изход на спора по установителния иск за собственост на [фирма], предявеният ревандикационен иск по присъединеното гр.д.№ 5395/2009г. на Пловдивския районен съд е основателен. Ищецът по този иск е собственик на имота и осъществяваната фактическа власт от ответника е без основание, поради което той следва да бъде осъден да предаде владението на собственика. При този изход на спора [фирма] [населено място] следва да заплати на [фирма] на основание чл.78 ал.1 и 3 ГПК направените по делото разноски за всички инстанции в размер на 1537 лв. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 1087 от 09.07.2010г. по гр.д.№ 985/2010г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.97 ал.1 ГПК /отм./, предявен от [фирма] [населено място] , [улица] вх.Б ет.3 ЕИК[ЕИК] против [фирма] [населено място] [улица] ЕИК[ЕИК] за установяване, че [фирма] [населено място] е собственик на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 11845.59.222 по кадастралната карта , одобрена със заповед РД-18-99 от 12.11.2008г. на Изпълнителния директор на А. с площ от 1. 226 дка , заедно с построената в него двуетажна масивна селскостопанска сграда с площ от 241 кв.м. с идентификатор 11845.59.222.1 и едноетажна масивна селскостопанска сграда с площ от 47 кв.м. с идентификатор 11845.59.222.2, и другите подобрения в мястото, находящо се в [населено място], Пловдивска област, а по стар идентификатор и документи за собственост представляващо УПИ ІІ-22 кв.17 –стопански двор 1. ПРИЗНАВА за установено по иска, предявен от [фирма] [населено място] против [фирма] [населено място] , че [фирма] е собственик на поземлен имот с идентификатор 11845.59.222 по кадастралната карта , одобрена със заповед РД-18-99 от 12.11.2008г. на Изпълнителния директор на А. с площ от 1. 226 дка , заедно с построената в него двуетажна масивна селскостопанска сграда с площ от 241 кв.м. с идентификатор 11845.59.222.1 и едноетажна масивна селскостопанска сграда с площ от 47 кв.м. с идентификатор 11845.59.222.2, и другите подобрения в мястото, находящо се в [населено място], Пловдивска област и ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да предаде на [фирма] [населено място] владението на имота и подобренията в него. ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да заплати на [фирма] [населено място] сумата 1537лв. /хиляда петстотин тридесет и седем лева/ разноски по делото за всички инстанции. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: