Р Е Ш Е Н И Е № 107 Гр. София, 13 август 2018 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и девети май през две хиляди и осемнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря Н. ПЕЛОВА и след становище на прокурора от ВКП П. ДОЛАПЧИЕВ като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 143/2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК. Образувано е по касационна жалба на подсъдимия П. Р. В., чрез упълномощения му защитник адв. М. М. срещу въззивно решение № 366/19.12.2017 г. на Апелативен съд-гр. Велико Търново, наказателно отделение, постановено по в.н.о.х.д. № 315/2017 г. В жалбата са посочени всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК. Иска се да се отмени въззивното решение и подсъдимият да бъде оправдан. При условията на алтернативност се прави и искане, след отмяната на решението делото да се върне за ново разглеждане от друг въззивен състав на същия съд. В съдебно заседание пред касационната инстанция, подсъдимият В. се представлява от упълномощен защитник, адв. В. Ф., който поддържа касационната жалба по наведените в същата касационни основания и с направеното искане за връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд. Защитата мотивира довода за наличие на съществени процесуални нарушения при постановяване на атакуваното решение с влошени отношения между подзащитния му и част от разпитаните по делото свидетели, които са дали показания в полза на обвинението. Както и с негодност на свидетеля Д. П. да участва в наказателното производство, поради наличие на психично заболяване, което счита, че поставя под съмнение възможността му за обективно възпроизвеждане на фактите и обстоятелствата по делото. В същата насока цени и отказа на въззивния съд да уважи искането на подсъдимия за повторен разпит на същия свидетел. В представена писмена защита мотивира становището, че осъдителната присъда е постановена в нарушение на чл.303 от НПК и почива на предположения, като счита, че обвинението е останало недоказано по несъмнен начин. Твърди, че по делото не е установена възможността за пряка видимост към огнището на пожара от страна на свидетелите - очевидци, както и че заявеното от свидетеля Д. П. не отговаря на обективната действителност, като показанията му са кредитирани от решаващите съдилища без да бъдат анализирани. Подържа и тезата за неизяснена свидетелска годност на същия свидетел, която въззивният съд не е проверил, с което е допуснал съществено процесуално нарушение. Подсъдимият В., в лична защита посочва, че причината за делото е лична вражда с конкурент и прави искане за връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. В последната си дума заявява, че е невинен. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура, пред касационната инстанция намира жалбата на подсъдимия за неоснователна, поради липса на посочените в същата процесуални нарушения. Счита, че въззивният съд е отговорил аргументирано на исканията на защитата за назначаване на психична експертиза на свидетеля П. и за преразпит на свидетели, като отказът му за събиране на нови доказателства е съобразен със закона. Намира, че авторството на подсъдимия е напълно доказано от материалите по делото, а наложеното наказание за справедливо отмерено. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите от касационната жалба на подсъдимия и становищата на страните от съдебно заседание, в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното: С присъда № 21/23.06.2107 г., постановена по н.о.х.д. № 19/2017 г., по описа на Габровския окръжен съд, наказателно отделение, подсъдимият П. Р. В. е признат за виновен в това, че на 28.08.2014 г., около 03.00 часа, в [населено място] ливада, [община] направил опит да запали имущество със значителна стойност, намиращо се на тераса- ресторант към хотел „име“ в същото село, на [улица], на обща стойност 5 567 / пет хиляди петстотин шестдесет и седем / лв., собственост на [фирма] – [населено място], поради което и на осн. чл.330, ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК и чл.58, б.“а“, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим, на осн. чл. 57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, като е оправдан по обвинението по чл.330, ал.2, т.1 от НК относно квалифициращото обстоятелство, пожарът да е представлявал опасност за живота на настанените в хотела лица. Със същата присъдата, на осн.чл.68, ал.1 от НК съдът е привел в изпълнение наложеното на подсъдимия В. наказание от една година лишаване от свобода по споразумение от 05.03.2013 г. по н.о.х.д. № 148/2012 г., по описа на РС – Дряново, което е постановил да изтърпи при първоначален общ режим. С присъдата съдът се е разпоредил с веществените доказателства по делото и е осъдил подсъдимия В. да заплати на осн. чл.189, ал.3 от НПК разноските по делото. С решение № 366/19.12.2017 г. на Апелативен съд-гр. Велико Търново, наказателно отделение, постановено по в.н.о.х.д. № 315/2017 г., присъдата на Габровския окръжен съд № 21/23.06.2107 г., по н.о.х.д. № 19/2017 г., е потвърдена изцяло. Касационната жалба на подсъдимия В. е подадена в законовия срок по чл.350, ал.2 от НПК от активно легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима, като разгледана по същество се прецени за неоснователна. Оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила е неоснователно. Същото се мотивира с отказ за събиране на нови доказателства от въззивната инстанция, преимуществено чрез повторен разпит на свидетели и назначаване на съдебно-психиатрична експертиза за проверка на свидетелската годност на свидетеля П.. В трайната съдебна практика е последователно застъпвано становището, че не всеки отказ за събиране на доказателства следва да се оценява като съществен процесуален пропуск, като преценката е в зависимост от значимостта на исканите доказателства за изясняване на обективната истина по делото. В конкретният случай защитата е направила искане за повторен разпит на свидетеля П., което е мотивирала с налични противоречия между показанията му от досъдебното производство и депозираните в съдебно заседание пред първия съд. Искането за преразпит е предшествано от искане за назначаване на съдебно-психиатрична експертиза за същия свидетел, по съображения за налично психично заболяване, което се счита, че опорочава свидетелската му годност. В подкрепа на същото е представено експертно решение на ТЕЛК № 128/18.01.2017 г. на името на М. Н. П. / за когото се твърди, че е брат близнак на свидетеля Д. П. / с поставена диагноза „лека умствена изостаналост“. Въззивният съд е отказал да назначи съдебно-психиатрична експертиза на свидетеля Д. П., като е аргументирал отказа си с липсата на данни по делото, които да налагат проверка на неговата възможност за правилно възприемане и възпроизвеждане на факти от обективната действителност, от значение за свидетелскатата му годност. Съгласно разпоредбата на чл.144, ал.2, т.5 от НПК експертизата е задължителна когато съществува съмнение относно способността на свидетеля за обективно възприемане и възпроизвеждане на факти от действителността, от значение по делото. Наличието на съмнение като предпоставка за назначаване на експертиза не следва да се разглежда хипотетично, като е необходимо да е подкрепено от конкретни доказателства, които в достатъчна степен да обусловят необходимостта от проверка на свидетелската годност на дадено лице, което участва като свидетел по делото. Представеното от защитата доказателство правилно е било преценено от въззивния съд като неотносимо спрямо преценката за наличие на хипотезата на чл.144, ал.2, т.5 от НПК по отношение на свидетеля П.. Медицинският документ, удостоверяващ конкретно заболяване е издаден по отношение на друго лице и независимо от наличието на близка родствена връзка между него и свидетеля по делото / същата не е установена по несъмнен начин / е напълно ирелевантен към способността на Д. П. да участва пълноценно в наказателното производство. Свидетелят П. е разпитван на досъдебното производство при условията на чл.223 от НПК, пред съдия от съответния съд и в съдебно заседание пред първата инстанция. Показанията му се отличават с ясно съдържание и са логически издържани. Наличното противоречие между заявеното в съдебно заседание и от досъдебното производство относно това кога се е провела предхождащата палежа среща между него и подсъдимия, по време на която П. го е снабдил с бензин, е било отстранено чрез прочитане на показанията му дадени по реда на чл.223 от НПК, които свидетелят е заявил, че поддържа изцяло. Възражението спрямо оценката за обективност на същите показания от страна на защитата е неоснователно. Контролираните инстанции правилно са оценили същите като обективни и истинни, като са се позовали както на вътрешната им устойчивост, така и на кореспонденцията им с останалите доказателства по делото от значение за авторството на подсъдимия. В тази връзка правилно е отчетено, че показанията на свидетеля П. се потвърждават от данните от протокола за оглед на мястото на произшествието, при който в близост до огнището на пожара е намерена счупена горна част от стъклена бутилка, с поставен в гърлото й розов плат, със следи от бензин и минерално масло и заключението на пожаро-техническата експертиза за огнището на пожара, който е възникнал от първоначалния разлив на бензин от същата бутилка. От друга страна, показанията на този свидетел не са единственото доказателство, което съдилищата са ценили в насока авторството на деянието, както и осъдителната присъда спрямо подсъдимия не е постановена изолирано върху тяхното съдържание. Изводите на решаващите съдилища по фактите са изградени на базата на комплексен анализ на доказателствената съвкупност, като оценката е извършена в съответствие с правилата на процесуалния закон по чл.13, 14 и 107 от НПК. Обстоятелствата за възникнал конфликт между свидетелят К., управител на запаления хотел и подсъдимият В., вечерта на процесната дата, /послужил като мотив за извършването на палежа/, поведението на подсъдимия след конфликта и отправените от него закани, че ще запали хотела, последващото му снабдяване с бутилки с бензин и хвърлянето на една от тях върху терасата на хотела, която е причинила възникването на пожара са установени на базата на кореспондиращи си и хронологически свързани доказателства, които правилно са били оценени от контролираните съдилища като обективни. Възраженията на защитата, че изводът за авторството на деянието е изграден на базата на предположения се опровергават от направения анализ на релевантните доказателства. Същият се потвърждава от съвкупната оценка на следите от минерално масло върху ръцете на подсъдимия, установени посредством заключението на физико-химичната експертиза, с което са изследвани иззетите от същия обтривки, /изземването е осъществено рано сутринта на процесната дата, непосредствено след извършването на палежа / и извода от същата експертиза за наличието на сходство между тях с вида и състава на установената на мястото на пожара горивна течност върху счупената бутилка, от която е причинен процесния пожар. Посочените данни са оценени във връзка с показанията на свидетеля П., че същата вечер е снабдил подсъдимия с бензин, за който последният му съобщил, че е предназначен да запали хотел „име“. В същата насока са и показанията на свидетеля Л., гост в хотела, който е възприел шума от счупената бутилка и началото на пожара и по същото време е видял подсъдимият В. да се отдалечава от хотела в посока към главния път на селището. Разпознаването на подсъдимия П., свидетелят Л. е аргументирал със специфичната фигура и походка на подсъдимия и с облеклото му, което е било идентично с това, с което е бил облечен по-рано същата вечер по време на конфликта му с К.. Възражението, че с недопускането на повторен разпит на свидетеля Л. от въззивния съд е нарушен процесуалният закон, е несъстоятелно. За да откаже допускането на повторен разпит на свидетеля Л., апелативният съд правилно се е позовал на вътрешната устойчивост на неговите показания, които са последователно поддържани в хода на цялостното наказателно производство, както и на кореспонденцията им с останалите налични доказателства относими към авторството на деянието, включително и с показанията на свидетелката Ч. за възможната видимост от стаята, в която е бил настанен свидетелят, към огнището на пожара и мястото, на което е посочил, че е възприел подсъдимия, непосредствено след възникването му. В заключение, обстоятелствата по делото са изяснени в пълнота, като не се констатира наличие на съществен доказателствен дефицит, който да се е отразил върху правилното формиране на вътрешното убеждение на съдилищата по фактите. Провеждането на съдебно следствие от въззивния съд не е задължителна хипотеза на развитие на въззивното производство, като извършването му се налага само в случаите когато е необходимо да се съберат доказателства от съществено значение за правилното установяване на релевантните по делото факти, / събиране на нови или законосъобразно приобщаване на неправилно събрани / което в настоящият случай не е било налице. Предвид изложеното, оплакването по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за допуснати съществени процесуални нарушения при постановяването на въззивното решение се намери за неоснователно и претенцията на подсъдимия за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане не може да бъде удовлетворена. Оплакването за нарушение на материалния закон също е неоснователно. В съответствие с установените по делото факти материалният закон е приложен правилно. Искането за оправдаване на подсъдимия, което се основава на неправилно възприети от решаващите съдилища факти, не може да бъде удовлетворено, тъй като касационната инстанция се произнася само в рамките на установените от инстанциите по същество фактически положения и няма правомощия да ги променя, освен в хипотезата на чл.354, ал.5, пр.2 от НПК, която не се отнася до настоящото производство. Оплакването за явна несправедливост на наказанието, което е релевирано с касационната жалба, също е неоснователно. В жалбата не се съдържат конкретни доводи в негова подкрепа, в съдебно заседание пред ВКС подсъдимият и неговата защита също не излагат подкрепящи го съображения , като не го поддържат като конкретно искане. Независимо от това, оплакването следва да се разгледа, в рамките на претенцията на подсъдимия за пълното му оправдаване. Наказателната отговорност на В. е реализирана при условията на чл.58, б.“а“ , вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК, поради недовършеността на престъплението. Наказанието е индивидуализирано в размер на шест месеца лишаване от свобода с шест месеца под законовия специален минимум за престъплението по чл.330, ал.1 от НК и с три месеца над минимума за този вид наказание. ВКС намира, че същото е определено максимално в полза на дееца и няма основания за допълнителното му редуциране по размер. Касае се за довършен опит към палеж, като степента на осъществяване на намерението на подсъдимия е значителна. Обстоятелството, че деецът е приготвил три бутилки със запалителна течност, а е използвал само една от тях, според ВКС не сочи на ниска степен на реализиране на намерението му да запали процесното имущество, както е приел първият съд. Видно от заключението на пожаро-техническата експертиза използваното от него количество запалителна течност е било достатъчно за възникване и разрастване на пожара, като същият е бил потушен единствено поради своевременната и адекватна намеса на настанените в хотела лица, поради което наложеното на подсъдимия наказание не се явява несъответно на тежестта на извършеното деяние. С оглед изложеното наказанието на подсъдимия не е явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 от НПК и жалбата на същия и на това основание се явява неоснователна. Водим от горното и на осн. чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 366/19.12.2017 г. на Апелативен съд-гр. Велико Търново, наказателно отделение, по в.н.о.х.д. № 315/2017 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.