Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 607
София, 25.07.2022 г.


Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закрито заседание на девети юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдия М.Христова гр.дело № 440 по описа за 2022г. взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба от А. Л. В. и Д. Л. В., чрез адвокат Н. Ч., срещу въззивното решение на Софийски градски съд №264770/15.07.2021г. по г.д.№7247/2020г.
В жалбата са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, постановено при неправилно приложение на материалния закон.
Ответникът по касационната жалба Е. К. М. с писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК, чрез адвокат С. Б., оспорва жалбата. Твърди, че не са налице предвидените в ГПК основания за допускане на касационното обжалване. По същество изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
С решението на Софийски градски съд е потвърдено решение от 05.01.2016г., допълнено с решение №79180/30.04.2020г. на Районен съд – София по г.д.№26549/2014г., с което са отхвърлени предявените искове от А. Л. В. и Д. Л. В. срещу Е. К. М., както следва: за прогласяване нищожността на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нот.акт №...., т....., дело №......../29.06.2011г., сключен между И. Д. В., действащ чрез настойника си М. Д. Д. и ответницата Е. К. М., поради противоречие със закона, нарушение на добрите нрави, заобикаляне на закона, поради липса на основание – предвид знанието у приобретателката за близката смърт на прехвърлителя; за разваляне на договора за издръжка и гледане поради неизпълнение, както и за предаване на владението върху 1/24ид.ч. на всеки един от ищците от недвижимия имот, предмет на договора, представляващ ПИ с идентификатор .........., заедно с по 1/12 ид.ч. от северната сграда близнак с идентификатор .............
За да постанови решението, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че ищците са наследници по закон на починалия на 20.07.2012г. И. Д. В., на основание чл.8, ал.1 и чл.10, ал.2 от ЗН по заместване, предвид настъпилата по-рано смърт на техния баща. Наследодателят е бил поставен по пълно запрещение с решение от 08.10.1970г. по г.д.№4653/1979г. на СНС, БК. До 1997г. негов настойник е била майка му – Е., а след нейната смърт брат му Л. /наследодател на ищците/. За членове на настойническия съвет били определени М. Д. Д. и ищците - А. Л. В. и Д. Л. В..
Съдът е установил, че през 2010г., с решение от 13.08.2010г. на Органа по настойничество и попечителство, за настойник на И. Д. В. била назначена М. Д. Д., а за членове на настойническия съвет били определени: Е. К. М. /заместник настойник/, Д. Г. М. и Г. Д. М..
С решение от 27.04.2011г. по г.д.№4294/2011г. на Районен съд – София, 91 състав, на М. Д. Д., в качеството ѝ на настойник на И. Д. В. било дадено разрешение за разпореждане със собствените на поставения под запрещение идеални части от недвижим имот – северната сграда близнак, находяща се в [населено място], м.О. К., К. селище, [улица], с площ от 50кв.м. /подробно описана/, съответните идеални части от дворното място – 341.17 кв.м, с едноетажна масивна сграда на 60 кв.м в дъното на двора, заедно с 1/6 ид.ч. от дворното място, в което са построени сградите, съставляващо УПИ .... ......, .........., целият с площ от 1010кв.м и граници: улица, УПИ ..........., УПИ ............., УПИ ............... и УПИ............., ............, като ги прехвърли на Е. К. М. срещу задължението на последната да поеме изцяло грижата и издръжката на запретения, с оглед осигуряване на нормален и спокоен живот, като И. Д. В. запази правото си на пожизнено и безвъзмездно ползване на имота. Съдът е констатирал, че към молбата за издаване на разрешение за сключване на договора е приложено мнение на настойническия съвет на И. Д. В. от 15.02.2011г. Кредитирал е заключението по допуснатата пред първостепенния съд съдебно-почеркова експертиза, според което подписите в становището на настойническия съвет на лицата Е. М., Д. М. и Г. М. не са изпълнени от тях.
Приел е, че въз основа на даденото разрешение от съда е сключен атакуваният в производството договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нот.акт №.....т....., дело №........../29.06.2011г.
Въззивният съд е приел за установено и обстоятелството, че до пролетта на 2012г. при И. Д. В. не е било констатирано отклонение във физическия му статус, с оглед възрастта и заболяването му „олигофрения“. Посочил е, че при извършения на лицето профилактичен преглед през пролетта на 2012г. е открита анемия, резистентна на лечение. На 15.06.2012г. същият е бил приет за стационарно лечение в болница, където е установена диагноза миелодиспластичен синдром с тежка панцитопения.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът е направил следните правни изводи:
По предявения иск за прогласяване нищожността на атакувания договор за издръжка и гледане поради противоречие със закона, на основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД, като сключен при нарушение на чл.165, ал.1 и ал.4 от СК и в отклонение от даденото разрешение за разпореждане:
Въззивният съд е посочил, че задълженията на настойника са свързани с представителство на поставеното под запрещение лице, управление на неговото имущество и полагане на грижи за него, но не и за задължение за издръжката му от имуществото на настойника. Последните е следвало да се осигуряват по възможност от собственото на запретеното лице имущество. С оглед на това е направил извод, че сделките на разпореждане с имуществото на поставените под запрещения лица ще са нищожни поради противоречие със закона само когато са извършени без наличие на разрешение от съда по реда на чл.165, ал.4, изр.1 вр. чл.130, ал.3 от СК. В случая такова разрешение е налице. Приел е, че мнението на настойническия съвет не е форма на одобрение на сделката и няма характер на съгласие. Прилагането му има препоръчителен характер, поради което липсата му не може да обуслови незаконосъобразност на даденото разрешение за сключване на разпоредителна сделка, нито до нищожност на последната. Приел е още, че обстоятелството, че с разрешението си съдът е позволил отчуждаване на идеалните части от дворното място и двете постройки, а сделката е сключена само за една от тях също не води до нищожност на сделката. По тези съображения е намерил предявения иск за неоснователен.
По иска за прогласяване нищожност на атакувания договор за издръжка и гледане поради противоречието му с добрите нрави, на основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД, тъй като са нарушени принципите на почтеност, добросъвестност и справедливост и извършената сделка не е в интерес на поставения под запрещение:
Въззвният съд е приел, че доколкото настойникът няма задължения за издръжка на запретеното лице, то договорът за прехвърляне на собствения му недвижм имот срещу поемане на задължение за неговото гледане и издръжка е действие съвместимо с моралните ценности на обществото. Посочил е, че договорът не е нищожен и поради факта, че приобретател по него е дъщерята на настойника, тъй като последната е поела задължение за цялостна издръжка и гледане на прехвърлителя докато е жив. Приел е, че тази сделка не противоречи на морала и не е във вреда на представлявания /запретения/, поради което предявеният иск е неоснователен.
По иска за прогласяване нищожността на договора на основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД поради заобикаляне на закона, тъй като членовете на настойническия съвет са свързани помежду си и поради неназначаване на особен представител на поставеното под запрещение лице при изповядване на сделката:
С атакуваното решение въззвният съд е посочил, че за основателността на този иск, по делото следва да е установено, че страните използват една или няколко позволени сделки, за да постигнат непозволен резултат, който не е характерен за тях. Приел е, че в конкретния случай такова заобикаляне на закона не е установено, тъй като фактът, че всички лица в настойническия съвет са свързани помежду си не покрива посочения критерий. Посочил е, че самата разпоредба на чл.156, ал.1 от СК повелява органът по настойничество да назначава такива лица, които са между роднините и близките на поставеното под запрещение лице и които биха се грижили най-добре за неговите интереси и са дали писмено съгласие за това. Направил е извод, че неназначаването на особен представител на запретения също не може да се приеме за заобикаляне на закона, а и такъв представител формално не е бил необходим. Въз основа на това е намерил предявения иск за неоснователен, тъй като твърдяното основание за нищожност на атакувания алеаторен договор не е осъществено.
Въззивният съд е намерил за неоснователен и предявения иск за нищожност на атакувания договор на основание чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД поради липса на основание, а именно знание у приобретателя за тежкото здравословно състояние на прехвърлителя, по следните съображения:
Позовал се е на трайно установената съдебна практика, според която липса на основание при този вид договори е налице, когато приобретателят е знаел за тежкото здравословно състояние на прехвърлителя и за близката му смърт. Приел е, че в конкретния случай по делото липсват доказателства, от които да се установява знание у ответницата М. за близката смърт на запретения В. към датата на сключване на договора, през лятото на 2011г. В тази връзка се е позовал на показанията на свидетелката И. /негов личен лекар/ и на заключението по допуснатата медицинска експертиза, от които е приел за установено, че до пролетта на 2012г. прехвърлителят е бил в стабилно здравословно състояние за възрастта си, като се е оплаквал единствено от високо кръвно, лекувано медикаментозно.
С атакуваното съдебно решение въззивният съд е отхвърлил като неоснователен и предявения иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД за разваляне на сключения договор за издръжка и гледане поради неизпълнение на поетите с него задължения. В тази връзка е посочил, че тежестта за доказване факта на изпълнение на поетите с договора задължения е за ответницата, в качеството ѝ на приобретател по сделката. Приел е, че неправилно първостепенният съд е отказал да допусне поисканите свидетели за установяване на този факт, но доколкото такива искания не са направени във въззивното производство от въззиваемата М., за съда не са налице процесуални възможности за поправяне на допуснатите нарушения. Независимо от посоченото, съдът е приел, че по делото е установен факта на полагане на грижи и издръжка на прехвърлителя, като е основал извода си на заключението по допуснатата съдебно–медицинска експертиза, според която състоянието на лицето е било такова, че е изисквало постоянни и системни грижи, без които страдащия от дълбока умствена недостатъчност би загинал. Съдът е посочил, че полаганите грижи за В. са били в достатъчно висока степен, тъй като в социален дом той би живял по-кратко. Още повече, че твърденията, че след изписване от болницата същият е бил на легло и е имал нужда от памперси, както и че след двукратно наводняване на сутерена, който е обитавал, В. е бил преместен в дома на приобретателката, за да получава там нужните му грижи до неговата смърт не са били оспорени. Последното обстоятелство съдът е приел за косвено установено и от показанията на свид.Н., според която той е позволявал само на определени хора да се грижат за него – свекъра ѝ, сестра му и нейните роднини. Посочил е, че от медицинската документация може да се обоснове извод, че за здравословното състояние на И. В. грижи е полагала единствено ответницата.
Съдът е приел за неоснователен и предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС, тъй като ищците не са установили правото си на собственост върху процесния недвижим имот на соченото от тях основание – наследяване по заместване от баща си Л. В..
Касаторите обосновават допускане на касационно обжалване в хипотезите на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК, по следните правни въпроси:
„Влиза ли в задължението на въззивния съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди доводите на страните, залегнали във въззивните жалби, да направи собствени фактически и правни изводи по делото, с какви правомощия разполага въззивния съд, когато първоинстанционния съд след неколкократно връщане на делото от въззивната инстанция не се съобразява с тях, отказва да постанови решение, когато вместо решение постановява определение, когато са поискани относими и допустими доказателства, а първоинстанционния съд е отказал, а въззивната инстанция също отказва тяхното събиране. Въззивният съд, съгласно разпоредбата на чл.272 от ГПК, освободен ли е от задължението да изложи свои мотиви към решението и следва ли да събира доказателства с оглед правополагащия принцип за дирене на обективната истина в процеса, преклудират ли се по чл.131 от ГПК направени във втората инстанция доказателствени искания, с оглед справедливостта на процеса, дирене на обективната истина и постановяването на обоснован съдебен акт.“.
Съдът намира, че от така формулираните въпроси единственият, който е включен в предмета на спора и е обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело е този свързан с правомощията на въззивния съд, сезиран с искане за събиране на доказателства, когато първостепенния съд е отказал събиране на относими и допустими доказателства и кога настъпва преклузията за събиране на доказателства пред въззивната инстанция. Същият следва да бъде уточнен от настоящата инстанция в смисъл: за задължението на въззивния съд да събере нови доказателства в хипотезата на чл.266, ал.3 ГПК. В обжалваното решение същият е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, формирана с решение №341 от 02.07.2010г. по гр.д. №177/2010г. на ВКС, ГК, ІІ г.о. и с решение №178 от 06.11.2017г. по т.д.№600/2017г. на ВКС, ТК, I т.о. във връзка са направените от касаторите искания по доказателствата пред въззивната инстанция. Налице са основанията на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение в частта по предявения иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД.
В изложението на касационните основания е поставен и въпросът: Ако първоинстанционният съдия докладчик по делото е сменен за последното открито съдебно заседание без да е извършено преразпределение на случаен принцип, дали това представлява съществено процесуално нарушение на ЗСВ и ГПК и следва ли решението да бъде отменено от въззивния съд на това основание. Дължи ли произнасяне второинстанционния съд по такова искане.
По него е налице формирана и трайно установена съдебна практика /решение №202/07.04.2020г. по г.д.№2832/2018г. на ІV г.о./, според която по общо правило, съдебен акт постановен от незаконен състав е нищожен. В същата е разяснено, че ако конституирането на съдебния състав по конкретното дело в първа инстанция е в нарушение на Закона за съдебната власт, постановеното от него решение, когато подлежи на въззивно обжалване, е неправилен съдебен акт, постановен в нарушение на процесуалните правила. Допуснатото процесуално нарушение не се отразява на валидността на решението. Прието е още, че нарушението на правилото за случайно разпределение на делата е основание за допускане на нови факти и доказателства в хипотезата на чл. 266, ал. 3 ГПК, ако такива са поискани от страната. Посочено е, че съдът е длъжен да провери твърдението за нарушение на правилата за случайно разпределение на делата, когато такова твърдение е въведено в производството във връзка с искане за поправяне на допуснати от първостепенния съд процесуални нарушения, вкл. посочване на нови факти и доказателства и събиране на нови доказателства.
В конкретния случай, в депозираните по делото въззивни жалби /срещу първоначалното и допълнителното решение/ не е въведен довод за допуснато нарушение при конституиране на съдебния състав по делото в първата инстанция, нито направените доказателствени искания са обосновани с такова твърдение. Ето защо, по този въпрос не са налице както общата, така и допълнителните предпоставки на чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване.
Поставени са и въпросите: „Няколко месеца – 5/6 или повече след изповядване на разпоредителната сделка и настъпване на смърт с оглед тежкото здравословно състояние на разпоредилия се с имуществото си наследодател, или на негови настойници с притежаваното от него имущество, предполагат ли разваляне на договор за издръжка и гледане, поради знание у тях за неговата близка смърт или е налице дълъг срок. Има ли съдебна практика кой срок е кратък и кой срок е дълъг за узнаване на близката смърт и какви са критериите. Колко време /дни, месец, месеци, година/ преди смъртта на наследодателя лицето, което се облагодетелства от неговите имоти и сключва договор за издръжка и гледане са необходими за такова знание, за да бъде развален от съда този договор и обезсилен нотариалния акт. Това знание води ли до нищожност на договора или само до неговото разваляне и обезсилване на сключения нотариален акт.“.
Тези въпроси са свързани с предмета на делото и са от значение за крайния му изход, но са некоректно формулирани и са обосновани с оплакванията за неправилност на обжалваното въззивно решение, с направения от страна на касаторите анализ и обсъждане на конкретни доказателства по делото, и на установени, според тях, конкретни факти, релевантни за спора. Ето защо, по отношение на същите не са налице допълнителните предпоставки за допускане на касационното обжалване - да са разрешени в противоречие с формираната съдебна практика, с актове на Конституционния съд на Република Българи или на Съда на Европейския съюз, или да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По същите е формирана съдебна практика, която е ясна и не са налице основания за изменението ѝ поради изменение на закона или на обществените отношения.
В изложението са изложени и доводи, че критериите за преценка на фактическите предпоставки на претенциите за нищожност на сделка за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане като лишена от основание са очертани в постановеното решение №569/08.03.2011г. по г.д.№76/2009г. на ІV г.о, според което сърдечната недостатъчност е една от болестите водещи до нищожност на сделки с недвижими имоти. В тази връзка е формулиран и въпрос: „Следва ли въззивният съд да се съобрази с това решение и да изложи подробни мотиви и налице ли е противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС“.
Съдът намира, че този въпрос е неотносим към мотивите на атакуваното съдебно решение. В същото съдът не е обсъждал причината за смъртта на прехвърлителя, нито дали тя е основание за нищожност на атакуваната сделка, поради което по отношение на него не са налице както общата, така и допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване.
Поставени са и въпросите: Кои доказателства в процеса са косвени и те годни ли са да установят обективната истина. Може ли на основата на такива доказателства съдът да постанови обективно решение или е налице порочен съдебен акт. Твърди се, че в тази насока няма формирана съдебна практика.
По тези въпроси е налице трайно установена съдебна практика /решение №60197/23.11.2021г. по г.д.№636/2021 г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение №75/13.04.2021г. по г.д.№2206/2020г. на IV г.о.; решение №80/03.05.2018г. по г.д.№2560/2017г. на IV г.о.; решение №226/12.07.2011г. по г.д.№921/2010г. на IV г.о.; решение №26/09.04.2020г. по г.д.№1764/2019г. на I г.о. и др./, според която косвеното доказване е насочено към установяване на факт, от който може да се направи извод за съществуването или не на главния подлежащ на доказване факт. Главното доказване може да се осъществи както чрез преки, така и чрез косвени доказателства. Последните само дават указание за основния факт, но в съвкупност с останалите събрани доказателства служат за неговото установяване. Не е налице пречка главното доказване да се осъществи единствено с косвени доказателства, но същите следва да са несъмнени, достоверни и от тях да може да се изведе обоснован извод за наличие на главния факт.
Настоящият състав на съда намира, че обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с посочените разрешения, поради което не са налице допълнителните предпоставки за допускане на обжалването по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК.
В изложението на касационните основания са поставени и въпросите: Каква е ролята на настойническия съвет и дали взетите от него решения, обективирани в протокол имат задължителна сила за настойника, респ. съда при разпореждане с имущество на поставен под пълно запрещение човек или имат само пожелателен характер. Може ли съдът да постанови в охранително производство по чл.165, ал.4 от СК без да е взел мнението на настойническия съвет. В решението си по чл.165, ал.4 от СК за даване на разрешение за сключване на сделка с имущество на лицето, за което е подадена молбата, съдът следва ли да посочи с оглед на каква нужда или полза дава своето съгласие. Следва ли преди да даде съгласие съдът да назначи на лицето /малолетен или под пълно запрещение/ особен представител с оглед охраняване на неговите интереси? Твърди се, че по поставените въпроси не е налице съдебна практика.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че поставените от жалбоподателите въпроси свързани със значението на мнението на настойническия съвет при разпореждане с имущество на поставено по пълно запрещение лице, както и за необходимостта от назначаване на особен представител на лицето под пълно запрещение, с оглед охраняване на неговите интереси са включени в предмета на спора и са обуславящи правните изводи на съда по конкретното дело. Въпросите са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото, поради което касационното обжалване следва да бъде допуснато в частта на атакуваното решение по исковете с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД и чл.26, ал.1, предл.2 от ЗЗД, в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Въпросите следва да бъдат уточнени от съда /съобразно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/ в следния смисъл: 1/ за значението на мнението на настойническия съвет при разпореждане с имущество на поставено по пълно запрещение лице и 2/ следва ли, преди да даде разрешение за извършване на разпоредителна сделка, съдът да назначи на поставеното под пълно запрещение лице особен представител, с оглед охраняване на неговите интереси.
Съдът намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване по отношение на въпроса: „В решението си по чл.165, ал.4 от СК за даване на разрешение за сключване на сделка с имущество на лицето, за което е подадена молбата, съдът следва ли да посочи с оглед на каква нужда или полза дава своето съгласие“, тъй като същият и не е обусловил решаващите изводи на съда и по отношение на него не е налице общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на обжалването.
В заключение, съдът намира, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на атакуваното решението по отношение на предявените искове с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД, чл.26, ал.1, предл.2 от ЗЗД и чл.87, ал.3 от ЗЗД по следните въпроси: 1/ за значението на мнението на настойническия съвет при разпореждане с имущество на поставено по пълно запрещение лице; 2/ следва ли, преди да даде разрешение за извършване на разпоредителна сделка, съдът да назначи на поставеното под пълно запрещение лице особен представител, с оглед охраняване на неговите интереси, в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК и 3/ за задължението на въззивния съд да събере нови доказателства в хипотезата на чл.266, ал.3 ГПК, на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
Висящността на исковете по чл.26 и чл.87, ал.3 от ЗЗД обуславя висящност и на предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС, доколкото същият е обусловен от тяхното разрешаване. Касационното обжалване следва да бъде допуснато и по отношение на тази част от атакуваното въззивно решение.
В останалата част, по предявените искове с правно основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД и чл.26, ал.2, предл.4 от ЗЗД касационното обжалване не следва да бъде допускано.
Всеки един от жалбоподателите А. Л. В. и Д. Л. В. следва да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 105,84 лв.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение,
О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение №264770/15.07.2021г. постановено от Софийски градски съд по в.г.д.№7247/2020г. в частта, с която е потвърдено решение от 05.01.2016г., допълнено с решение №79180/30.04.2020г. на Районен съд – София по г.д.№26549/2014г., с което са отхвърлени предявените в условие на евентуалност искове от А. Л. В. и Д. Л. В. срещу Е. К. М. за прогласяване нищожността на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нот.акт №........, т...., дело №........./29.06.2011г., сключен между И. Д. В., действащ чрез настойника си М. Д. Д. и ответницата Е. К. М., поради противоречие със закона, на основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД и поради заобикаляне на закона, на основание, чл.26, ал.1, предл.2 от ЗЗД; както и в частта, с която са отхвърлени предявените искове за разваляне на сключения с нот.акт №........, т...., дело №........../29.06.2011г. договор за издръжка и гледане, на основание чл.87, ал.3 от ЗЗД и за предаване на владението върху 1/24ид.ч. на всеки един от ищците от недвижими имот, представляващ ПИ с идентификатор .........., заедно с по 1/12 ид.ч. от северната сграда близнак с идентификатор ..............., на основание чл.108 от ЗС.
УКАЗВА на всеки един от касаторите А. Л. В. и Д. Л. В., в едноседмичен срок от съобщението, да заплатят държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 105,84 лв. по сметка на Върховния касационен съд, като в указания срок изпратят по пощата, или депозират в канцеларията на Върховния касационен съд, доказателства за това.
При неизпълнение в срок, касационната жалба ще бъде върната.
Ако указанието бъде точно изпълнено, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване въззивното решение на Софийски градски съд №264770/15.07.2021г. по в.г.д.№7247/2020г. в частта, с която е потвърдено решение от 05.01.2016г., допълнено с решение №79180/30.04.2020г. на Районен съд – София по г.д.№26549/2014г., с което са отхвърлени предявените в евентуалност искове от А. Л. В. и Д. Л. В. срещу Е. К. М. за прогласяване нищожността на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нот.акт №.........., т......, дело №........../29.06.2011г., сключен между И. Д. В., действащ чрез настойника си М. Д. Д. и ответницата Е. К. М., поради накърняване на добрите нрави, на основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД и поради липса на основание - знание у приобретателя за тежкото здравословно състояние на прехвърлителя, на основание чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: