Р Е Ш Е Н И Е № 68
гр. София,02.06.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в откритото заседание на двадесети април две хиляди и седемнадесета година в състав:Председател: Светлана Калинова
Членове: Веселка Марева
Геника Михайлова при секретаря Емилия Петрова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 1280 по описа за 2015 г.
Производството е по чл. 290 – 293 ГПК.
До касационно обжалване е допуснато решение № 540/ 14.10.2014 г., с което Пернишки окръжен съд, потвърждавайки решение № 25/ 21.03.2014 г., допълнено с решение № 88/ 19.05.2014 г. по гр. д. № 158/ 2013 г. на Брезнишки районен съд в обжалваните части, допуска извършването на съдебна делба на единадесет земеделски имота в землището на [населено място], общ. Б., между Н. К. Г. и Ю. Г. В., като отхвърля исковете на главно встъпилата Д. Г. К..
Решението е допуснато до касационно обжалване при основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (общо и допълнително) по въпроса: Какво следва да е необходимото съдържание на пълномощното, за да е налице упълномощаване за разпореждане с имущество на упълномощителя?
Касаторът Д. Г. К. се оплаква, че решението е неправилно, тъй като в нарушение на чл. 39, ал. 1 и чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД въззивният съд е приел да е нищожен като сключен без представителна власт договорът по н. а. № 4418.07.2013 г., с който съделителят Ю. В. е дарил своята 1/ 2 ид. част от земеделските имоти и от който касаторът извежда своята материална легитимация по правото на делба. Претендира разноски.
Ответникът по касация Н. Г. (първият ответник по касация) възразява, че касационната жалба е недопустима, тъй като въззивното решение обжалва касаторът, на когото погрешно е признато право на главно встъпване. Ако касационната инстанция реши да я разгледа по същество, следва да потвърди въззивното решение, тъй като е правилно като резултат. Причината е в относителната недействителност на договора за дарение (чл. 76 ЗН). Претендира разноски.
Ответникът по касация Ю. В. (вторият ответник по касация) възразява, че решението е правилно.
По отвода за недопустимост на касационната жалба:
Настоящият състав на Върховния касационен съд го намира неоснователен. Правото на главно встъпване е признато, след като в първоинстанционното производство касаторът го упражнява срещу двамата ответници по касация. Обосновава го с твърденията, че преди първият ответник по касация да предяви исковете за делба срещу втория ответник по касация при посочен източник на съсобствеността земеделска реституция и наследствено правоприемство от Е. А. З., вторият ответник по касация е дарил на касатора своите 1/ 2 ид. части от правото на собственост върху земеделските имоти с договор по н. а. № 44/ 18.07.2013 г. С т. 2 ППлВС № 4/ 30.10.1964 г. е призната възможността с такива твърдения за приобретателя да възниква право на главно встъпване в производството по съдебна делба. Актът на нормативно тълкуване на чл. 181 ГПК (отм.), макар да е приет от ВС при действието на ЗУС, е със запазено (задължително) действие за органите на съдебната власт. Действащият ЗСВ признава правото такова тълкуване да извършва и ВКС, а неговите актове (както и постановленията на ВС) са с признато от чл. 130, ал. 2 ЗСВ задължително действие за органите на съдебната власт. Чл. 181 ГПК (отм.) и чл. 225 ГПК са с идентично съдържание, а спецификата на производството по съдебна делба и по настоящем допуска приобретателят на делбеното имущество да встъпи главно.
По повдигнатия материалноправен въпрос:
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че отговорът е даден с т. 1 от ТР № 5/ 12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/ 2014 г. на ОСГТК на ВКС: За упълномощаване с последиците по чл. чл. 36, ал. 2 ЗЗД за валидно разпореждане с имущество на упълномощителя, необходимо и достатъчно е в пълномощното общо да е изразена неговата воля за овластяване на пълномощника да извършва разпореждане от негово име. Обемът и ограниченията на учредената за пълномощника представителна власт за разпореждане изцяло се определят от изявената за това воля на упълномощителя в пълномощното. Само когато правна норма изрично установява определени изисквания относно необходимото съдържание на даден вид пълномощно, то следва да отговаря на тях. Тълкувателният акт поражда действието по чл. 130, ал. 2 ЗСВ и преодолява противоречието в съдебната практика по въпроса, включително в решенията на ВКС, постановени по реда на чл. 290 – 293 ГПК.
С оглед отговора и въведените касационни основания от чл. 281, т. 3, пр. 1 ГПК, настоящият състав на Върховния касационен съд намира решението неправилно. Съображенията са следните:
Въззивният съд е приел, че по земеделска реституция и наследствено правоприемство от Е. З. ответниците по касация са съсобственици при равни дялове на земеделските имоти. Приел е, че с постановяване на първоинстанционното решение е изоставен спорът за автентичността на пълномощното с нотариална заверка на подписа на втория ответник по касация, представено пред нотариуса, удостоверил извършването на договора за дарение на 1/ 2 ид. части от земеделските имоти на касатора в специалната писмена форма (чл. 18 ЗЗД). Преценката е правилна, защото въззивната жалба е подал касаторът, за когото е изключен интересът от поддържането на този спор. Спорът е бил въведен от втория ответник по касация пред първата инстанция чрез оспорването на истинността на документа по упълномощителната сделка (чл. 193 ГПК), а касаторът е надареният с договора. Въззивният съд се е концентрирал върху другото възражение на втория ответник по исковете на главно встъпилия касатор, че договорът е сключен без представителна власт. Въведените по това възражение твърдения са, че представеното пред нотариуса пълномощно не съдържа основните (съществени) елементи на договора. Въззивният съд е приел твърденията за верни и е направил извод, че договорът по н. а. № 44/ 18.07.2013 г. не произвежда действие, защото е бил сключен при абсолютното основание за нищожност от чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД. Заключил е, че носители на правото на съдебна делба са двамата ответници по касация, а делбените искове на главно встъпилия касатор са неоснователни. Обжалваното решение въззивният съд е потвърдил, защото първоинстанционният съд е достигнал до същите изводи.
Настоящата инстанция намира за основателно касационното оплакване, че въззивният съд е приложил неправилно чл. 39, ал. 1 и чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД. Пълномощното с нотариална заверка на подписа изразява общо воля за овластяване на пълномощника Е. Б. Н. да извърши по своя преценка всеки акт на разпореждане с имотите, които вторият ответник по касация е придобил по земеделска реституция и наследствено правоприемство от Е. З.. Тълкуването на упълномощителната сделка при зачитане на връзката на отделните нейни клаузи една с друга и в смисъла, който произтича в нейната цялост (чл. 44, вр. чл. 20 ЗЗД), налага извода, че действителната изразена воля на втория ответник по касация е била да учреди надлежна обща представителна власт на своя пълномощник да се разпореди с наследения дял (1/ 2). Действителната воля на втория ответник по касация е за всички имоти, бивша собственост на Е. З., а не само за онези (десетте ниви), предмет на решение № 54/ 17.09.1997 г. О. – [населено място]. Това е така, защото в пълномощното е посочен номер на административната преписка пред органа по поземлена реституция по ЗСПЗЗ, а по него О. – [населено място] издава и второто решение № 54-1/ 17.09.1997 г. за възстановяване на правото на собственост в реални граници за ливадата (единадесетият делбен имот). Неправилният извод на въззивния съд, че извършеното общо пълномощно изключва представителната власт на пълномощника на втория ответник по касация като дарител по договора по н. а. № 44/ 18.07.2013 г., налага въззивното решение да бъде отменено. Касационната инстанция следва да реши спора по делбените искове по същество, доколкото оплакване за съществено процесуално нарушение касаторът не е въвел (арг. от чл. 293, ал. 3 ГПК).
Настоящият състав намира за основателно възражението на първия ответник по касация, че съгласно чл. 76 ЗН му е непротивопоставимо разпореждането с наследения дял на втория ответник по касация върху единадесетте земеделски имота, извършено в полза на касатора с договора за дарение (трето за съсобствеността лице). Изводът за това, че тези имоти не изчерпват наследството на Е. З. следва и само от влязлата в сила част на първоинстанционното решение. С нея е допусната делбата и на друго наследствено имущество между ответниците по касация. Основателното възражение по чл. 76 ЗН следва да се възпроизведе в диспозитива на решението по същество, доколкото осъществяването на законовото условие за вещно-транслативното действие на извършеното дарение е възможно да се осъществи във втората фаза на делбеното производство. В неговата първа е неосъществимо. Съдебната делба на земеделските имоти касационната инстанция е длъжна да допусне между ответниците по касация и да отхвърли исковете на главно встъпилия касатор.
По разноските.
При този изход на производството в тежест на ответниците по касация следва да се възложат разноските, които касаторът извършва пред въззивната и касационната инстанция. Те имат за причина пренесения пред горните инстанции спор за това между кои съделители и при какви условия следва да се признае правото на съдебна делба върху земеделските имоти. Отговорността на ответниците по касация възниква по общите правила от чл. 78 ГПК, а специалната норма на чл. 355 ГПК не се прилага. Двамата следва да я понесат солидарно (чл. 53 ЗЗД).
При тези мотиви, съдътР Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 540/ 14.11.2014 г. по гр. д. № 715/ 2014 г. на Пернишки окръжен съд.
ДОПУСКА делба при равни квоти между Н. К. Г. от [населено място], [улица][жилищен адрес] ЕГН [ЕГН] и Ю. Г. В. от [населено място], [улица]/ 13, ЕГН [ЕГН] на следните имоти в землището на [населено място], общ. Б.:
1.нива от 2, 644 кв. м., седма категория, местност „Д.“, имот № 021009 по плана за земеразделяне;
2. нива от 1, 590 дка, седма категория, местност „Ч.“, имот № 025061 по плана за земеразделяне;
3. нива от 11, 090 дка, пета категория, местност „Р.. П.“, имот № 023004 по плана за земеразделяне;
4. нива от 7, 280 дка, пета категория, местност „М. поята“, имот № 030016 по плана за земеразделяне;
5. нива от 22, 165 дка, пета категория, местност „Б. кл.“, имот № 031006 по плана за земеразделяне;
6. нива от 11, 242 дка, пета категория, местност „С.“, имот № 052018 по плана за земеразделяне;
7. нива от 5, 594 дка, пета категория, местност „Л.“, имот № 053001 по плана за земеразделяне;
8. нива от 40, 603 дка, пета категория, местност „С. дол“, имот № 055030 по плана за земеразделяне;
9. нива от 3, 000 дка, пета категория, местност „При ч.“, имот № 063001 по плана за земеразделяне;
10. нива от 3, 760 дка, пета категория, местност „Л.“, имот № 053013 по плана за земеразделяне и
11. ливада от 0, 923 дка, пета категория, местност „При с.“, имот № 015009 по картата на землището.
ПРИЗНАВА ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на Н. К. Г. договора за дарение по н. а. № 44/ 18.07.2013 г. по описа на нотариус № 602 с район на действие [населено място] – на основание чл. 76 ЗН.
ОТХВЪРЛЯ исковете за делба на гореописаните имоти, предявени от Д. Г. К. от [населено място], [улица][жилищен адрес] ЕГН [ЕГН] срещу Н. К. Г. и Ю. Г. В..
ОСЪЖДА Н. К. Г. и Ю. Г. В. да заплатят солидарно на Д. Г. К. сумата 85 лв. – разноски пред въззивната и касационната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |