4 Р Е Ш Е Н И Е № 297 Гр.София, 22 юни 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети юни, 2015 г., в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ГАЛИНА ТОНЕВА При участието на секретаря ЦЕКОВА В присъствието на прокурора ДОЛАПЧИЕВ Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 495/15 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №11/28.02.14 г.,постановена от ОС-Пазарджик /ПзОС/ по Н.Д. 574/ 13 г., подсъдимият М. В. Д. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.199,ал.1,т.3,пр.2 вр.чл.198,ал.1 НК и вр.чл. 54 НК ме у наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет години, което е постановено да бъде изтърпяно в затвор при първоначален строг режим. Д. е осъден да заплати на конституирания граждански ищец Р. Н. Я. обезщетение за неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от инкриминираното деяние, в размер на 8 000 лв.,като е отхвърлен искът в останалата част до пълния претендиран размер от 10 000 лв. Тази присъда е потвърдена с решение № 281/13.05.14 г., постановено по В.Н.Д. 126/15 г.от АС-Пловдив /ПАС/, НО, 1 наказателен състав. Срещу така постановения съдебен акт е постъпила касационна жалба, в която се анализира доказателственият материал и се прави искане за изменение на съдебния акт и преквалифициране на деянието в такова по чл.194,ал.1 НК и за отхвърляне на уважения граждански иск. В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият сам и чрез упълномощения от него защитник отстоява жалбата с отразените в нея доводи. Поддържа се и явна несправедливост на наложеното наказание в контекста на искането за преквалифициране на деянието в по-леко наказуемо такова. Представя се и писмена защита в подкрепа на аргументацията. Прокурорът от ВКП намира, че решението на ПАС следва да бъде оставено в сила. Гражданският ищец и частен обвинител Р. Я., както и неговият повереник, не се явяват, редовно призовани,и не заявяват становище. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата и изложените в нея възражения, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 и сл.НПК, намира за установено следното: Преди да вземе отношение по съществото на производството, върховната съдебна инстанция по наказателни дела трябва да направи общ анализ на депозираните пред нея касационна жалба и писмена защита. Видно от същите, касаторът и неговият защитник са направили личен преглед на доказателствената съвкупност, оспорвайки не годността на разгледаните от инстанциите доказателства, а тяхната достоверност. Точно в този смисъл са изведени и заключения за незаконосъобразна правна квалификация. Част от жалбата на подсъдимия дори е посветена на даване на обяснения от негова страна, отнесени към съобщеното от свидетелите П. и Х.. Иначе казано, съдържащите се оплаквания са основно такива по необоснованост. Необосноваността не е касационно основание, доколкото е относима към съд по фактите. ВКС е съд по правото и пред него следва да се ангажират аргументи за процедурни пороци в оценъчната дейност на решаващите съдилища, които са повлияли на неправилно формиране на съдебната воля, а оттам- на възприемането на фактологията по престъпната дейност и приложението на правото. При липса на такива, върховната съдебна инстанция по наказателни дела не може да се намесва в суверенното право на долустоящите съдилища при процесуално издържано допускане, събиране и проверка на доказателствени материали, да изложи своето становище по съответен мотивно издържан разбор. А дали същият се приема за удобен от атакувалата страна, не е в правомощията на ВКС да разсъждава, при неналичие на предпоставките на чл.354,ал.5,изр.2 НПК. В контекста на направеното уточнение този съдебен състав установява, че доколкото може да се изведе общо възражение за наличие на касационното основание по чл.348,ал.1,т.2 НПК с оглед обследването на събраните по делото доказателства, инстанциите по същество са взели отношение по всички важни моменти, очертаващи съставомерните признаци на престъплението, в извършването на което касаторът е обвинен и осъден. Вярно е, че въззивната инстанция е била по-пестелива в изказа си, но в крайна сметка тя е била поставена пред преглед на законосъобразно постановена и задълбочено мотивирана присъда. Все пак е дала отговори на всички релевантни въпроси по обсъждането на доказателствата, които са били предложени за разглеждане по въззивната жалба. Изяснено е, че пострадалият е бил много пиян, че е взел чуждо яке, прибирайки се от ресторанта към дома си. Изяснено е, че самият Л. е съзрял липсата на своята горна дреха и веднага е реагирал пред други лица в ресторанта за намиращите се вътре пари /сумата, за която подсъдимият спори да е взел/ и мобилен телефон. Изяснено е,че потърпевшият се е прибрал в дома си както без тези вещи, така и без намиращите се в него собствен телефон и малка сума пари. Изяснено е, че касаторът го е ударил, което е отнесено към процесуално правилно присъединените към годната за ценене доказателствена маса показания на свидетеля П.. Действително, този свидетел не е съобщил за голяма сума пари, с която след побоя Д. да се е върнал при компанията си, но деецът е спестил пред него и отнемането на двата мобилни апарата, за които безусловно е констатирано, че са били у него. Затова и не може да се твърди, че в една част на показанията на П. е дадена вяра, а в друга-не. Отделно от казаното, в принципен план трябва да се заяви, че не е незаконосъобразно, както се твърди в касационната жалба, показания на свидетел или обяснения на подсъдим, да бъдат частично кредитирани. Преценката се прави във връзка с всички събрани доказателства по отношение на определен съставомерен факт, който се извлича. В крайна сметка сумата, която Л. твърди, че се е намирала в якето му-600 лв.и която липсва, е изведена въз основа на показанията на този свидетел, който е приет за кредибилен от съдилищата по фактите. Същото се отнася и за казаното от частния обвинител относно разликата при инкриминираната сума от 60 до 200 лв. Изяснена е и причинената на Я. средна телесна повреда по смисъла на чл.129 НК, която има комплексен характер и далеч не се състои само в безсъзнателното състояние, за което подсъдимият и защитата му спорят. Законосъобразно е преценено, че няма данни за участие на трето лице,което да е пребило пострадалия, а след него касаторът да се е възползвал от състоянието на потърпевшия и да е взел само двата мобилни апарата и сума от 60 лв. Несъмнено е констатирано и че потърпевшият не може да е получил процесните увреждания при падане от собствен ръст поради пияното си състояние, както отстоява подсъдимият. С оглед изложеното ВКС не намира, че са налице претендирани нарушения на процесуалните правила, които да са довели до процедурно негодно формирана съдебна воля, невярно изведена фактология по престъпната деятелност и неправилно приложение на материалния закон, както по отношение на ангажираната наказателна, така и на гражданската отговорност. Съвсем отделен е въпросът, предвид претенцията за преквалифициране на деянието от страна на ВКС от престъпление по чл.199,ал.1,т.3 НК в такова по чл.194, ал.1 НК, че за удовлетворяване на това искане, би следвало върховната съдебна инстанция да приеме различни от възприетите от инстанциите по същество факти по престъпната дейност /предвид прието насилие и отнемане на цялата инкриминирана сума/ след упражняване на собствена доказателствена оценъчна дейност, което пък означава да се произнася по необоснованост. За съблюдаване на такова поведение той не е легитимиран от процесуалния закон. И това е така, защото върховната съдебна инстанция по наказателни дела като съд по правото може да прилага правилната материална норма единствено в рамките на приетите от контролирания съдебен състав фактически обстоятелства, изведени въз основа на процедурно законосъобразен доказателствен анализ. В случая такива предпоставки липсват. В светлината обаче на поисканата преквалификация на престъплението в по-леко наказуемо такова, се очертава довод за явна несправедливост на наложеното наказание- касационно основание по чл.348,ал.1,т.3 НПК. Това от своя страна дава повод на ВКС да заключи, че въззивното решение страда от съществен порок в частта по излагане на съображения относно наложеното на Д. наказание. Липсва собствен анализ на ПАС по отношение на този дължим за осмисляне реквизит. Единственото изречение, изложено по обсъждания повод, е: „Обществената опасност на деянието и на личността на подсъдимия са високи, а наложеното наказание в размер на минимума, предвиден в НК, е снизходително.” То е поднесено на фона на изявлението, че защитната позиция на подсъдимия е не само неправдопобна, но и дълбоко неморална. Това е незаконосъобразен подход, предвид отстояваната от дееца теза за неупражнено от негова страна насилие и следователно извършване на кражба. И тази теза се лансира в рамките на процесуално допустимо негово право на защита. Съгласно разпоредбата на чл.314,ал.1 НПК второстепенният съд проверява изцяло правилността на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните. Н. никакви мотиви по отношение на наказанието, въззивната инстанция е допуснала процесуално нарушение от категорията на абсолютните –такова по чл.348,ал.3,т.2,пр.1 вр.ал.1,т.2 НПК. То несъмнено изисква отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. Решението следва да бъде отменено изцяло, доколкото въпросът с дължимото наказание не може да бъде разделян от престъплението, във връзка с което деецът понася наказателна отговорност. Всъщност, в конкретния случай обмислянето на наказанието и неговото изтърпяване се явява от изключителна важност. Видно от обвинителния акт, мотивите на ПзОС и приетото от ПАС, подсъдимият с осъждан. Първата инстанция е отразила като отегчаващо вината обстоятелство наличие на няколко осъждания на лицето като непълнолетен. Встрани обаче от нейното внимание, а още по-малко от това на въззивния съд, е останало обстоятелството дали Д. не се явява реабилитиран по право, което най-малко би рефлектирало върху режима на изтърпяване на наложено ефективно наказание лишаване от свобода и пенитенциарното заведение, в което лицето следва да бъде настанено. Разбира се, при прецизното обмисляне на този проблем може да се установи, че Д. основателно е приет за осъждано лице-предвид времето на извършване на отделните престъпления, влизане в сила на присъдите,изтърпяване на наказанията и съответните дължими за прилагане реабилитационни срокове, но цитираният факт трябва да бъде ясно мотивиран. На тази плоскост би могло да се извежда заключение и за високата степен на обществена опасност на дееца. Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.3,т.2 вр.ал.1,т.4 вр.чл.348,ал.3,т.2,пр.1 вр.ал.1,т.2 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 281/13.05.14 г.,постановено от АС-Пловдив, НО, 1 наказателен състав, по В.Н.Д.126/14 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/