Ключови фрази
Отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК * отмяна-нови писмени доказателства * отмяна-нарушено право на участие


3

Р Е Ш Е Н И Е

№276

С., 30.10.2012 год.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА

при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия К. М. гр.д. № 559 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.303 и сл. ГПК.
Образувано е по молба на Ц. Д. А. за отмяна на влязлото в сила решение № 344 от 1.11.2011 г. по гр.д. № 1451/2010 г. на Върховния касационен съд на Република България, І г.о. и на въззивното решение от 1.03.2010 г. по гр.д. № 808/2008 г. на Софийски градски съд, което е отменено и е постановено друго за уважаване на предявените от М. С. М., Е. Б. К. и С. Б. С. против Я. М. А., С. Д. А. и Д. С. А. установителен иск за собственост и против Ц. Д. А. ревандикационен иск по отношение на УПИ*, кв.*, в.з. Б. с площ по графични данни от * кв.м.
В молбата са изложени твърдения, свързани с хипотезите на чл.303, ал.1, т.1 и т.5 ГПК.
Ответниците по молбата за отмяна С. Б. С. и Е. Б. К. считат, че не е налице основание за отмяна на влязлото в сила решение.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното:
За да постанови решението, чиято отмяна се иска съставът на ВКС е приел, че процесният имот е идентичен с част от притежаваната от наследодателя на ищците П. М. Д., поч. 7.09.1972 г. нива в м.”Т. ръд”, като правото на собственост е възстановено с решение № 474-1/20.09.1996 г. на ПК”Б.”. Имотът е включен в регулация и през 1969 г. е продаден от ТКЗС на Д. О. А., които през 1993 г. го даряват на внучката си Д. С. А., а последната го е продала през 2002 г. на Ц. Д. А., без построената в него дървена барака от * кв.м. Тъй като съществуващата към 1.03.1991 г. постройка в имота е барака без строителни книжа, то не е налице пречка за реституцията му съгласно чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ и тъй като чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ отнема вещнопрехвърлителния ефект на всички транслативни актове, извършени от ТКЗС в полза на трети лица, включително и на последващите разпоредителни сделки с такива земи, то ищците са доказали собствеността си, а Ц. А. се намира в имота без правно основание.
По основанието по чл.303, ал.1, т.5 ГПК: молителят поддържа, че е лишена от участие в касационното производство по гр.д. № 1451/2010 г., ВКС, І г.о., тъй като връчването на книжата и призоваването й е извършено чрез адвокат А. Д., въпреки липсата на упълномощаване за представителство пред ВКС и недоволството й от начина, по който адвокат Д. я представлявал. Основанието по чл.303, ал.1, т.5 ГПК е приложимо при допуснати процесуални нарушения, но само ако същите са довели до лишаване на страната от възможността да участва по делото, до липса на надлежно представляване или ако е била налице невъзможност страната да се яви в съдебно заседание, поради препятствие, което не е могла да отстрани. В случая Ц. А. е упълномощила адвокат А. Д. на 5.10.2005 г. да я представлява във въззивното производство по гр.д. № 650/2005 г., СГС до окончателното му свършване във всички инстанции. Дадените пълномощия за процесуално представителство не са оттеглени, от което следва, че липсва допуснато процесуално нарушение и страната е била надлежно уведомена и призована в касационното производство.
Останалите, наведени в молбата от 6.01.2012 г. доводи, са свързани с правилността на касационното решение и са неотносими в настоящото производство, поради което молбата за отмяна на влязлото в сила решение на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК следва да бъде оставена без уважение.
По основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК: същото е приложимо, когато се открият нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, т.е. при такава непълнота на фактическия или доказателствен материал, която касае решаващите изводи на съда и се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се е дължала на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при упражняване на процесуалните й права. В случая молителят Ц. А. твърди, че при разчистване на стари документи на покойния Д. О. А. са открити писмо изх. № Д-74/10.07.1979 г. на РНС [населено място], приходна квитанция № */* г. и скица от 22.11.1988 г. с виза за проектиране от 14.12.1988 г. за процесния парцел, установяващи, че в имота е било извършено строителство преди 1977 г. на дървено бунгало върху стоманобетонна плоча и строежът е бил узаконен по реда на З. /отм./. Посочените документи са на името на праводателя на продавача, от който молителя е закупила имота и липсват основания да се приеме, че същите са се намирали в държане на Ц. А. или тя е знаела за тяхното съществуване. Документите касаят обстоятелства свързани с решаващите мотиви на съда за липса на законно строителство към 1.03.1991 г. и съответно за липса на пречка за реституиране на имота по реда на ЗСПЗЗ. Доводите на ответниците по молбата относно доказателственото им значение за спора дали имотът е бил застроен със сграда не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство, а при разглеждане на делото по същество.
Въз основа на изложеното Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата от 6.01.2012 г. на Ц. Д. А. за отмяна на влязлото в сила решение № 344 от 1.11.2011 г. по гр.д. № 1451/2010 г. на Върховния касационен съд на Република България, І г.о. на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК.
ОТМЕНЯ решение № 344 от 1.11.2011 г. по гр.д. № 1451/2010 г. на Върховния касационен съд на Република България, І г.о. и решение от 1.03.2010 г. по гр.д. № 808/2008 г. на Софийски градски съд, на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК по молбата от 23.03.2012 г. на Ц. Д. А..
ВРЪЩА делото за разглеждане от Софийски градски съд.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: