О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 169 София, 06.04.2017 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на пети април две хиляди и седемнадесета година в състав: Председател: Дария Проданова Членове: Емил Марков Ирина Петрова като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 672 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.274,ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на М. А. К. срещу Определение № 46 по ч.т.д.№ 714/2016г. на Варненския АС, с което в производство по чл.248,ал.3 ГПК въззивната инстанция е отменила определение № 3300 от 13.10.2016г. по т.д.№ 41/2016г. на Варненския ОС за оставяне без уважение искането на ответната страна [фирма] за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. Вместо това е постановила друго, с което е изменено решение № 623 от 21.07.2016г. по т.д.№ 41/2016г. на ОС Варна в частта за разноските, присъдени в полза на ищцата и на нейния пълномощник като е оставено без уважение искането за осъждането на ответника [фирма] да заплати на основание чл.78,ал.1 ГПК на М. К. сумата 1 180.58лв. разноски за внесени държавни такси и на пълномощника й адв. С. Х. от САК сумата 1 630.90лв. на основание чл.38,ал.2 ЗА. С частната касационна жалба се иска отмяна на определението. Оспорва се правилността на изводите на АС, че ответникът е признал иска и не е дал повод за завеждането му и че ищцата не е доказала да е поканила извънсъдебно дружеството да даде съгласието си за заличаване на ипотеката. Изложени са твърдения за неправилно тълкуване на представения препис на хартиен носител на електронно писмо, адресирано до ответното дружество с искане за даване на писмено съгласие за заличаване на ипотеката поради погасяване на обезпеченото с нея вземане. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по две групи въпроси: І. Следвало ли е съдът да прецени дали не става въпрос за признание на фактите, от които произтича твърдяното от ищцата право и съобразно чл.175 ГПК да го обсъди с оглед на всички обстоятелства по делото, като има предвид, че освен съвпадане на фактическите твърдения на двете страни, липсва изрично признание на иска. Посочената допълнителна предпоставка е т.1 на чл.280,ал.1 ГПК с позоваване на решение № 20 по гр.д.№ 5289/2013г. на 1 г.о. на ВКС. Следвало ли е въззивният съд ако прецени, че признание на иска е налице, да допусне поправка в доклада и да укаже и даде възможност на ищцата да установи своите твърдения, че е канила ответника извънсъдебно чрез разпит на поискания, но недопуснат свидетел. Поддържа се допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280 ГПК поради противоречие с даденото разрешение в ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС относно дължимите процесуални действия на въззивната инстанция във връзка с изготвянето на доклад по делото. ІІ: Каква е доказателствената стойност на електронния документ /изявление/, изпратено по електронна поща без да е подписано с електронен подпис, както и променя ли възпроизвеждането му на хартиен носител неговата характеристика; При липса на оспорване на представения хартиен носител от ответника, дължи ли ищецът доказване на неговото авторство, изпращането и получаването на това електронно изявление; Редовно ли е изпращането на електронни изявления до дружество, което е обявило този адрес в ТР по своята партида, дължи ли се доказване на получаването му и как. Неподписано с електронен подпис електронно изявление, изпратено от електронната поща на едната страна до електронната поща на другата, установява ли авторството му и дължи ли се доказване на авторството, дори то да не е оспорено. Допускането на обжалването по тези въпроси се иска при допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280 ГПК с позоваване на Решение № 70 по гр.д.№ 868/2012г. на 4 г.о От насрещната страна отговор в срока по чл.278 ГПК не е постъпил. За да се произнесе съставът на ВКС съобрази следното: Твърдейки, че е заплатила цената по договора за продажба на недвижим имот, за обезпечаване на което задължение е била вписана законна ипотека в полза на продавача, и че ответникът не е пожелал да подпише молба с нотариална заверка за заличаване на вписаната ипотека, ищцата е поискала на основание чл.124,ал.1 ГПК във вр. с чл.179 ЗЗД съдът да признае за установено, че вземането, обезпечено с ипотеката е погасено чрез плащане, както и на основание чл.179 ЗЗД и чл.19,ал.1 ПВ да постанови заличаване на законната ипотека върху имота. В отговора на исковата молба ответникът е заявил, че искането за заличаване на тежестта е основателно, но оспорва реда по който ищцата иска това да бъде сторено; че е следвало тя да отправи покана до кредитора си и е неоснователно искането за заличаване да се прави по съдебен ред преди да се изчерпи възможността ищецът да се снабди със съгласието на кредитора си по облекчения извънсъдебен ред. По тези съображения ответникът е оспорил основателността на претенцията за осъждането му за разноски, поддържайки, че не е дал повод за завеждане на делото - чл.78,ал.2 ГПК. В допълнителната искова молба ищцата е изложила подробни твърдения, че е правила многократни опити за разрешаване на спорния въпрос до доброволен път - били проведени разговори по мобилен телефон, обявен за контакт на дружеството в ТР, лични срещи в офиса, както и било изпратено от пълномощника й - адв.С. Х. електронно съобщение с документи, нужни за оформяне на молбата за заличаване на ипотеката, на официално посочения адрес на електронната поща на дружеството в ТР. С допълнителната искова молба е била представена и разпечатка на хартиен носител от изпратено на 27.09.2015г. електронно съобщение „от С. Х. [електронна поща]“ относно „заличаване на законова ипотека“ до bgkashti@bisk2012.eu, която електронна поща е вписана в ТР по партидата на дружеството като способ /адрес/ за комуникация. Видно от текста, адвокатът се е обърнал към законния представител на дружеството /госпожа В./ по повод заличаване на законната ипотека чрез даване на писмено съгласие, тъй като вземането е изплатено напълно. Отправена е молба за даване на съгласие с уверение, че разноските ще бъдат заплатени от ипотекарния длъжник. В писмото като автор е посочен адв. С. Х.- пълномощник на М. К., изписан е и номерът на мобилния му телефон; то съдържа и приложение -„за заличаване на зак.ипотека pdf“. В допълнителния отговор на исковата молба ответното дружество не е взело становище по отношение на представения хартиен носител на електронното съобщение. В съдебното заседание пред първоинстанционния съд ответникът не е изпратил представител, а становището на пълномощника на ищцата адв.Х. е било, че не е налице възможност за постигане на спогодба; първоинстанционният съд не е допуснал поискания свидетел за установяване на поканите до ответника за даване на съгласие за заличаване на ипотеката. С решението си ОС е уважил исковете, както и искането на ищцата ответникът да й възстанови разноските по делото за внесени държавни такси. Осъдил е и дружеството да заплати на пълномощника, на основание чл.38,ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение, каквото искане е било поддържано още с исковата молба. Сезиран с молба по чл.248 ГПК от [фирма] е счел искането за изменение на решението в частта за разноските, които ответникът е осъден да заплати, за неоснователно. По частната жалба на дружеството срещу определението по чл.248,ал.1 ГПК, въззивната инстанция е приела, че представеният електронен документ не е подписан с електронен подпис, поради което той не се ползва с формална доказателствена сила по смисъла на чл.180 ГПК и няма доказателствена стойност за установяване на факта, за който е създаден. Приела е и че от него не може да се направи извод, че е получен от сочения адресат, че липсват доказателства относно наличието на предпоставките за приложение на разпоредбата на чл.5 от ЗЕДЕП, поради което е направен извод, че ответникът няма качество на адресат на документа, съответно - че не е установено същият да е получил представеното съобщение в своята електронна поща. По тези съображения е прието, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото и при признанието на иска, разноските следва да остават в тежест на ищцата. Настоящият състав счита, че е основателно искането за допускане на касационното обжалване във връзка с поставените втора група въпроси, които следва да бъдат синтезирани до правния проблем: Има ли доказателствена стойност представено и прието като доказателство по делото /на хартиен носител като заверен препис/ електронно изявление на една от страните, адресирано до насрещната, което не е подписано с квалифициран електронен подпис /чл.16 ЗЕДЕП/, чието авторство не е било спорно, а въпросът за отсъствието на електронен подпис и за удостоверяване получаването му е повдигнат с молбата за изменение на решението в частта за разноските. Обоснована е допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280 ГПК. С решението, на което касаторът се позовава - № 70 от 19.02.2014г. по гр.д.№ 868/2012г. на 4 г.о. на ВКС е даден отговор на въпроса, че електронното изявление се счита за подписано при условията на чл.13 ал.1 ЗЕДЕП - за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство, но законът придава значение на подписан документ на електронния документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис - чл.13 ал.3 ЗЕДЕП като допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. Предвид отговора, към който настоящата инстанция се присъединява, изводите на състава на Варненския АС за отсъствие изобщо на електронен подпис на електронното изявление са неправилни. Съгласно разпоредбата на чл.13,ал.1 ЗЕДЕП, електронен подпис е всяка информация в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното изявление, за установяване на неговото авторство. От представеното на хартиен носител електронно изявление от 27.09.2015г. е видно, че то съдържа посочване на автора и титуляра му /по смисъла на чл.4 от закона/ - „адв. С. Х. пълномощник на М. К.“, неговият електронен адрес и номерът на мобилния му телефон. Както се посочи, въпросът за авторството на електронното изявление изобщо не е повдиган от ответника в отговора на исковата молба - след представянето на съдържанието на електронния документ на хартиен носител. Независимо, че електронното съобщение, несъдържащо квалифициран електронен подпис не се ползва с формална доказателствена сила, то не е „правно нищо“, не е тъждествено на пълна липса на волеизявление. То не може да бъде игнорирано, както е сторил апелативният съд, без да се укаже възможността за доказване кой е издателят му. Принципно представянето на документ върху който липсва подпис на издателя му предпоставя, че фактът на писменото изявление и неговото авторство ще бъдат установявани с други доказателствени средства при оспорване кой е издателят му. Както се посочи, такова оспорване в конкретния случай не е направено както в срока по чл.193,ал.1 ГПК, съотв. в срока по чл.184,ал.2, изр. последно ГПК, поради което, за ищцата не е възникнало задължение да ангажирала други доказателства /напр. специализирани технически експертизи/. Извън горното, доказателствената тежест, че не е дала повод за завеждане на делото носи ответната страна, която в хипотезата на чл.78,ал.2 ГПК черпи изгодни за себе си правни последици. Този факт може да бъде установен с доказване на други положителни факти, от които може да се направи извод за наличието или липсата му. Що се отнася до установяване факта на получаването на електронното съобщение, отново този въпрос не е въведен от ответника в предмета на спора при депозирането като доказателство на писмения препис на съдържанието на електронния документ, а едва в искането по чл.248,ал.1 ГПК. Въззивната инстанция неправилно е тълкувала разпоредбата на чл.5,ал.1, предл второ на ЗЕДЕП /адресат на електронното съобщение е лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства може да се смята, че се е съгласило да получава изявлението в електронна форма/ и очевидно е игнорирала представените по делото доказателства - приложените по делото данни от ТР, видно от които дружеството само е предоставило като свой контакт електронната поща „bgkashti@bisk2012.eu“, на която е изпратено съобщението от 27.09.2015г. Въпросът за получаването на съобщението е разрешен от апелативния съд и в противоречие с решение № 303 по гр.д.№ 3715/2013г. на 4 г.о. на ВКС, в което касационното обжалване е допуснато по въпроса за правното значение на електронното съобщение и доколко доставянето му на електронен адрес може да бъде приравнено на връчването на писмен документ. Даденият отговор е, че разпоредбата на чл.3 ал.2 ЗЕДЕП приравнява електронния документ на писмения такъв, следователно даденото в обвързващата практика на касационната инстанция разрешение относно връчването на писмени изявления, следва да намери приложение и относно електронните документи; при изпращане по електронна поща, релевантният момент за преценка на последиците от изявлението, е получаването на пощата - т.е. с постъпването й в посочената от адресата информационна система, ако не е посочил конкретна информационна система - с постъпването й в която и да е информационна система на адресата, а ако адресатът няма информационна система - с изтеглянето й от адресата; без значение кога е отворено съобщението, съдържанието му се счита узнато от адресата от датата на постъпването, съответно изтеглянето на електронния документ. Следователно, при установения по категоричен начин факт, че ответното дружество е адресат на изпратено на обявения в ТР негов електронен адрес електронно изявление, съдържащо искане за съдействие за извънсъдебно уреждане на спора /подписване на документи за заличаване на ипотеката, изпратени в електронен вид чрез прикачено файлово съобщение/, чието съдържание се счита за узнато от датата на постъпването му в посочената информационна система, неправилен е изводът, че [фирма] не е дало повод за завеждането на иска. Съобщението е изпратено на 27.09.2015г., ответникът не твърди и не представя доказателства, че за периода до получаването на препис от исковата молба - март 2016г., добросъвестно е оказал съдействие за извънсъдебно уреждане на спора. Поради това позоваването на хипотезата на чл.78,ал.2 ГПК е неоснователно, поради което и молбата по чл.248, ал.1 ГПК подлежи на отхвърляне. Насрещната страна дължи разноските за настоящото производство- сумата 426.80лв. в полза на адвоката, осъществил процесуално представителство на основание чл.38,ал.2 ЗА. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о. О П Р Е Д Е Л И : Отменя Определение № 46 по ч.т.д.№ 714/2016г. на Варненския АС, вместо което постановява: Оставя без уважение частната жалба на [фирма] срещу Определение № 3300 от 13.10.2016г. по т.д.№ 41/2016г. на ОС Варна. Осъжда [фирма] да заплати на адв. С. И. Х. от САК на основание чл.38,ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство за настоящото производство в размер на 426.80лв. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: