Р Е Ш Е Н И Е
№ 633
София, 19 януари 2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на осми декември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Саша Раданова
ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева
Севдалин Мавров
при секретар Ив. Илиева
и с участието на прокурор от ВКП – Явор Гебов
изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева
наказателно дело № 2684/2011 г.
Касационното производство е по реда на глава тридесет и трета от НПК и е образувано по искане за възобновяване на наказателното производство по в н о х д № 110/2011 година по описа на Окръжен съд - Пазарджик от осъдения П. Е. С.. В искането, като предпоставка за допустимостта му са въведени касационните основания по чл. 348 ал. 1, т 1 - 3 от НПК. По първото основание, изрично посочено в искането, се оспорва авторството и се твърди, че по делото не е доказан един от елементите от обективния състав на престъплението по чл. 343б ал. 1 от НК – точната концентрация на алкохол в кръвта на осъдения.
От съдържанието на искането може да се изведе и основанието за допуснато съществено процесуално нарушение-т.2 от чл. 348 НПК, свързано със задълженията на съда за пълно, обективно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото – чл. 14 ал. 1 от НПК. Твърди се, че в процеса на установяване на наличието на алкохол в кръвта на осъдения, са допуснати редица нарушения на наредба № 30, относно реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачи на МПС, които установени по други дела разгледани от ВКС са довели до оправдаване на подсъдимите и е цитирана конкретна практика – р. № 218/13.05.2009 година на ВКС, второ н. о. и р. № 117/16.03.2009 г. на ВКС, ІІІ-то н. о. В искането се твърди и недобросъвестно изпълнение на служебните задължения от страна на контролните органи, които са издали талон за кръвна проба, преди да съставят акт на подсъдимия, в нарушение на чл. 3 от Наредба № 30. Твърди се и това, че съдилищата, в нарушение на чл. 13 ал. 1 от НПК, не са изяснили обстоятелството, че осъденият не е полагал подпис върху талона за изследване, въпреки възраженията в тази насока от него и от защитата му, както и въпреки записа върху талона, че той е отказал да даде кръв за изследване – обстоятелство сложено в основата на осъждането му за прест. по чл. 343б НК. За последното обстоятелство се твърди нарушение на чл. 11 ал. 4 от цитираната наредба. В заключение се поддържа, че нито едно от условията посочени в чл. 6 от наредбата не са налице, за да се приеме от съда като доказателство показаното съдържание на алкохол с техническо средство. По основанието за допуснати съществени процесуални нарушения, в искането се твърди и неизпълнение на задължителните указания на ВКС при новото разглеждане на делото – чл. 355,т. 3 от НПК, както и на чл. 339 ал. 2 от НПК, тъй като проверяваният съд не е отговорил на всички доводи на защитата направени във въззивната жалба.
По третото основание за явна несправедливост на наказанието, се сочи, че съдилищата не са отчели наличие на правно основание за отпадане на административната отговорност за някои от случаите през 2008 година, отчетени като отегчаващи обстоятелства при определяне на наказанието.
Направено е искане при условията на алтернативност – да се оправдае осъденият от ВКС или делото да се върне за ново разглеждане след отмяна на атакуваният с искането съдебен акт, по реда на възобновяването.
Пред касационната инстанция осъденият С. се явява лично и с упълномощеният си защитник адвокат П. П. от Пазарджишкия АК, който поддържа искането по изложените в него съображения. Той акцентира на допуснато нарушение на принципа за разкриване на обективната истина, с отказа на въззивния съд да допусне доказателства – преразпит на свидетеля С..
Прокурорът дава заключение за неоснователност на искането и оставянето му без уважение, тъй като при новото разглеждане на делото са изпълнени всички задължителни указания на предходния касационен състав.
Осъденият П. С. иска оправдаване по съображенията посочени в искането на защитника му.
Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Искането за възобновяване на наказателното производство е неоснователно.
С решение № 465/4.02.2011 г. по н д № 471/2010 година на ВКС, ІІІ-то н. о. в производство по чл. 419 и сл. НПК, по реда на възобновяването е било отменено влязлото в сила въззивно решение № 129/15.06.2010 година, постановено от Окръжен съд-Пазарджик по в н о х д № 298/2010 година и делото върнато за ново разглеждане от стадия по допускане на доказателства-чл. 327 НПК.
При новото разглеждане на делото – в н о х д № 110/2011 година, по описа на ОС-Пазарджик, с определение по реда на чл. 327 НПК, въззивния съд е допуснал преразпит на осъдения С., както и разпит на св. Н.А, и И. Т.. Освен това, в изпълнение на указанията на ВКС, уважил искането на защитата на осъдения за изслушване на комплексна съдебно-химическа експертиза, която да отговори на писмено поставените въпроси от защитника на осъдения.
Със същото определение са приети като писмени доказателства – писмо от „Фармадент – био” ООД, методически указания за експлоатация на „Алкотест 7410+ и писмо на началник сектор ПП-Пазарджик с приложени към него три броя наказателни постановления.
Останалите доказателствени искания, свързани с допускане на графологическа експертиза на подпис положен върху талон за медицинско изследване № 0312457 и преразпит на свидетеля д-р С. и на св. Ф. Ф., не са уважени.
С постановеното решение, чиято отмяна се иска от осъдения по реда на възобновяването, въззивният съд потвърдил присъдата на Велинградския районен съд № 20/17.03.2010 година по н о х д № 65/2009 година. С тази присъда молителят е признат за виновен в това, че 26.10.2009 година в гр.Ракитово е управлявал автомобил „Мерцедес” с концентраци на алкохол в кръвта му над 1,2 на хиляда – 1,43 промила, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест-дрегер” 7410+ - прест. по чл. 343б ал. 1 от НК. Наложено му е наказание шест месеца лишаване от свобода, условно, с изпитателен срок от три години.
На основание чл. 343г от НК е лишен от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца, като е приспаднато времето през което осъденият е бил лишен от такова право по административен ред, считано от 6.10.2009 година.
Осъден е да заплати разноските по делото.
В случая, проверката по делото е ограничена от посочените основания и доводи в искането за възобновяване, редуцирани до тези, по които не се е произнесъл предходния състав на ВКС с решение № 465/4.02.2011 година по н д № 471/2010 година на ІІІ н. о. Видно от съобразителната част на това решение, освен мотивите за отмяната и връщането на делото за отстраняване на посочените съществени процесуални нарушения и по-конкретно необходимостта от назначаването на експертиза, която да даде отговор на въпроса какво е възможното повлияване на резултатите от алкохолната проба с техническо средство, с оглед твърденията на С., за приемани от него медикаменти, ВКС е отговорил и на другите релевирани доводи от молителя свързани с твърдения за допуснати нарушения на реда за установяване на употребата на алкохол по Наредба № 30/ 27.06.2001 година. Тези възражения, обсъдени и отхвърлени с посоченото решение на ВКС, като неоснователни, отново се поставят пред настоящия състав с искането за възобновяване на наказателното производство, по което е образувано настоящето касационно производство. Поради това, че по възраженията на осъдения и защитата му, относно реда за установяване на употребата на алкохол по цитираната наредба, вече се е произнесъл друг тричленен състав на касационната инстанция, те не подлежат на повторна проверка и в тази част искането на осъдения следва да се остави без разглеждане.
В тази категория искания попадат и възраженията на защитата, по настоящето касационно производство, че при новото разглеждане на делото, въззивният съд е отказал да допусне до повторен разпит на св. д-р С.. Последният е дал и би могъл да даде информация само във връзка с обстоятелствата свързани с отказа на осъдения /респ. липсата на такъв по неговите твърдения/ да даде кръв за извършване на лабораторен анализ за наличие на алкохол в кръвта му. Именно тези въпроси са уредени в посочената наредба № 30/2001 година, по които вече се е произнесъл друг състав на касационния съд. Поради това правилно проверяваният въззивен съд е отказал да допусне до повторен разпит свидетеля д-р С. и възражението на защитата по този пункт е неоснователно.
По основанието за допуснати други съществени нарушения на процесуалните правила, на първо място следва да се провери, дали при новото разглеждане са изпълнени задължителните указания дадени в отменителното решение на ВКС постановено по н д № 471/2010 година на ІІІ н. о. При това се установи, че назначената от новия въззивен състав комплексна съдебно-медицинска и химическа ексертиза е дала подробно мотивирано заключение, че на 6.10.2009 година при проверка с техническо средство Алкотест Дрегер 7410+, пробата на осъдения молител е показала наличие на алкохол 1,43 промила. При еднократния прием на лекарствата Бронхолитин и Калиева тинктура, по данните за употреба от П. С., същият е консумирал 1,5635 милилитра 70 градусов алкохол. В разпита на вещите лица в съдебно заседание на 12.04.2011 година, вещото лице д-р П. е уточнил, че общото количество на консумирания 1,5635 милилитра 70 градусов алкохол, чрез приема на медикаменти въобще не може да повлия при отчетения резултат от извършената проверка.
При направената справка, относно цитираната съдебна практика, се установи, че посочените в искането решения на ВКС са неотносими към настоящия казус. В решение № 218/13.05.2009 година на ІІ н.о. при ВКС, се третира въпросът с констатирано от фактическа страна противоречие между показания резултат от техническото средство „Алкотест Дрегер” и отрицателната кръвна проба за наличие на алкохол в кръвта, а в р. № 117/16.03.2009 година на ІІІ н. о. при ВКС, е обсъждана фактическа обстановка относно това, че в медицинското заведение талонът за изследване е занесен не от подсъдимия, а от контролния орган, последица от което е, че подсъдимият е бил лишен от контролен талон.
При внимателен прочит на атакуваното въззивно решение, не се констатираха твърденията на защитата на осъдения за допуснато нарушение при изготвянето му, по смисъла на чл. 339 ал. 2 от НПК. Извън очертания с жалбата предмет за проверка, съдът е извършил служебна проверка по делото и е обсъдил всестранно новите обяснения, които осъденият е дал пред новия въззивен състав. Поради наличие на съществени противоречия в тях, /с оглед двойнствения им характер – на доказателствен източник и на защита срещу обвинителната теза/, съдът ги е приобщил към доказателствения материал по реда на чл. 279 ал. 1, т. 3 от НПК – /вж л. 91 от въз.п-во/ и ги е подложил на задълбочен анализ, съобразно изискванията на чл. 305 ал. 3 от НПК.
В заключение, по въведеното основание за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, настоящия състав ги намира за неоснователни. Не са налице правни пороци при формиране на вътрешното убеждение на въззивния съд, постановил атакувания съдебен акт, по отношение авторството на инкриминираното деяние и обективната и субективната му съставомерност.
По доводите за явна несправедливост на наложеното наказание и искането по реда на възобновяването да се измени въззивното решение, като се намали наказанието:
В искането се твърди, че въззивноят съд неправилно е потвърдил размера на определеното на основание чл. 54 от НК наказание, вместо да го измени, чрез намаляване, на основание чл. 55 НК. Настоящият състав намира, че правилно наказанието е определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и при липса на данни за многобройни или изключителни смекчаващи тази отговорност обстоятелства. При това положение наказанието не е явно несправедливо, тъй като не е в очевидно несъответствие с обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от НК. По принцип, за касационната инстанция може да се породи задължение за изменение на наказанието, само при наличие на касационната основание – явна несправедливост на наложеното наказание. Доводите изложени в искането относно характера на административните наказателни постановления, са намерили отговор още в мотивите към присъдата на първостепенния съд.
Настоящия състав на ВКС намира, че наложеното наказание на осъдения П. Е. С. е справедливо, поради което искането му за намаляване размера на наказанието лишаване от свобода, следва да се остави без уважение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване на наказателното производство по в н о х д № 110/2011 година по описа на Окръжен съд - Пазарджик от осъдения П. Е. С..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|