5 гр. д. № 678/2012 г. на ВКС, ГК, І г. о. РЕШЕНИЕ N 61 София, 25. 04. 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 678/2012 год. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по подадена от Й. А. Н. и Г. Т. Б. касационна жалба срещу решение № 131 от 11.05.2012 г. по гр. д. № 47/2012 г. на Габровски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 02.12.2011 г. по гр. д. № 629/2011 г. на Габровски районен съд, с което са отхвърлени предявените при условията на субективно и обективно съединяване от касаторите срещу [фирма], [населено място] ревандикационен иск за 1/6 ид. ч. за Н. и 1/36 ид. ч. за Б. от недвижими имоти: първи и втори етажи от масивна производствена сграда със застроена площ от по 504 кв. м. на всеки етаж, с идентиф. ....и масивна триетажна производствена сграда със застроена площ от 560 кв. м. и с идентиф. ...., построени в дворно място с площ от 5358 кв., съставляващо УПИ ...– кожарско производство, в кв. 3 по плана на [населено място], а по двействащата КК имот № ..., като неоснователни. Касационните доводи са за необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон – ЗНЧИМП. С определение от 10.12.2012 г. на основание чл. 288 ГПК е допусната касационна проверка на решение № 131 от 11.05.2012 г. по гр. д. № 47/2012 г. на Габровски окръжен съд по разрешения с него материалноправен въпрос: когато в имот, собственост на физическо лице, са построени производствени сгради и в тях е извършвана стопанска дейност, следва ли имотът и сградите да са придобити от акционерното дружество, извършващо дейността, преди влизане в сила на ЗНЧИМП, за да се счита това имущество включено в обхвата на национализацията или е достатъчно имуществото да е било използвано за осъществяване на дейността, за са се счита предмет на национализираното на основание чл. 6 и чл. 9 ЗНЧИМП. Касаторите поддържат, че решението е необосновано и постановено при неправилно прилагане на материалния закон, което е основание по чл. 281, т. 3 ГПК за отмяната му. Ответникът по касация намира жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и съобразно изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК. По предявения ревандикационен иск с предмет: две сгради, представляващи: първи и втори етажи от триетажна производствена сграда застроена на площ от 504 кв. м. и с идентиф. ... и масивна триетажна производствена сграда, със застроена площ от 560 кв. м., с идентиф. ..., построени в дворно място с площ от 5358 кв., съставляващо УПИ ... – кожарско производство, в кв. 3 по плана на [населено място], а по двействащата КК имот № ..., касаторите извеждат легитимацията си на собствениците на имотите по наследяване от наследодателя Х. М. и реституция на основание чл. 2 ЗВСОНИ. Поддържали са, че през 1941 г. наследодателят им е закупил дворно място с площ от 5358 кв. м. и построените в него фабрични сгради. В този имот е развивал производствена кожарска дейност. Имотът е бил национализиран на основание ЗНЧИМП (обн. в ДВ бр. 302 от 27.12.1947 г. и влязъл в сила на 01.01.1948 г.) като част от предприятието на [фирма], [населено място], главен акционер в което е бил наследодателят Х. М., починал през 1987 г. След влизане в сила на ЗВСОНИ, наследниците са се позовали на реституция на основание чл. 2 ЗВСОНИ и са поискали отписване на национализирания имот от актовите книги за държавна собственост, което е удовлетворено с издаване на заповед № 1501 от 23.10.1992 г. на кмета на [община]. Ответникът по иска е поддържал, че владее имота на правно основание, тъй като е придобил правото на собственост върху имота на основание постановление за възлагане след проведена публична продажба за този имот с цел удовлетворяване задължения на ДФ „Лъв”, [населено място], правоприемник на национализираната фабрика. По делото е установено също, че срещу Х. М. е било образувано производство по закона за конфискуване на имоти придобити чрез спекула или по незаконен начин и с решение № 130 от 03.01.1946 г. по конф. дело № 1053/1947 г. е било признато по отношение на него, че за времето от 1.01.1935 г. до 31.08.1946 г. е придобил чрез спекула и по незаконен начин значителна сума, поради което е постановено конфискация на дворно място от 5 дка в землището на [населено място] и построените в него масивна фабрична сграда с всички постройки и подобрения и триетажна жилищна сграда. След преценка на събраните доказателства съдът е счел, че по делото не е установено, придобитите от М. като физическо лице недвижими имоти да са апортирани в акционерното дружество до влизане в сила на ЗНЧИМП, поради което дворното място и стопанските сгради не са били национализирани на това основание. Направил е извод, че те са станали държавна собственост на основание влязла в сила присъда за конфискуването им, постановена на 03.01.1948 г. по конф. дело № 1053/1947 г. на Върховния съд на основание Закона за конфискуване на придобитите чрез спекула и по незаконен начин имоти. Ищците не са установили присъдата да е отменена по реда на НПК и в срока по чл. 6, ал. 1 ЗВСОНИ, поради което имотите не са били реституирани. Съдът е разрешил материалноправният въпрос за това: когато в имот, собственост на физическо лице, са построени производствени сгради и в тях е извършвана стопанска дейност, следва ли имотът и сградите да са придобити от акционерното дружество, извършващо дейността, преди влизане в сила на ЗНЧИМП, за да се счита това имущество включено в обхвата на национализацията или е достатъчно имуществото да е било използвано за осъществяване на дейността, за са се счита предмет на национализираното на основание чл. 6 и чл. 9 ЗНЧИМП при неправилно прилагане на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 2 ЗНИМП имотите, в които се осъществява стопанска дейност, преминават в собственост на държавата по разпореждане на закона. Действието на нормата не е обусловено от това дали имуществото е апортирано в търговското дружество, развиващо съответната стопанска дейност, нито с това кой е носител на правото на собственост на това имущество. Достатъчно е по стопанско предназначение той да е бил от значение за народното стопанство и да е включен в списъка, създаването на който е предвидено в чл. 2 от закона. ЗНЧИМП е издаден в изпълнение на чл. 10, ал. последна от Конституцията от 1947 г. и е влязъл в сила на 24.12.1947 г. С този момент разпоредбата на чл. 19 от цитирания закон свързва и преминаване правото на собственост върху предприятието в партимониума на държавата. Съгласно чл. 6 от закона считат се принадлежност на предприятието, подлежащо на национализация, всички постройки, складове, машини, съоръжения и др., където и да се намират те. Национализацията е обхващала всичката движима и недвижима собственост както и всички стопански права, принадлежащи или служещи на предприето – чл. 9 ЗНЧИМП. За да е било налице основание за национализация е било достатъчно да съществува стопанска и техническа зависимост между имуществата, собственост на членовете на фирмата, на съдружниците, на членовете на семействата им, за да се считат принадлежност към предприятието и да се включат в национализацията. В този смисъл е и разпоредбата на § 20 от Правилника за прилагане на ЗНЧИМП. Съобразно това и поради факта, че ЗНЧИМП е влязъл в сила преди постановяване на решението за конфискация на имуществото на наседодателя на ищците, имотите, предмет на иска, са станали държавна собственост на основание на ЗНЧИМП, а след влизане в сила на ЗВСОНИ са реституирани в полза на наследниците на собственика им, тъй като част от сградите, са съществували и при влизането му в сила. Приетото в обратен смисъл е необосновано и незаконосъобразно. Неправилното прилагане на материалния закон е основание по чл. 280, т. 3 във вр. с чл. 293, ал. 2 ГПК за отмяна на обжалваното решение. Делото е попълнено с относимия доказателствен материал, не се налага извършване на други съдопроизводствените действия, поради което на основание чл. 293, ал. 3 ГПК вместо него ще бъде постановено друго по съществото на спора, с което предявеният иск ще бъде уважен. Ищците се легитимират като наследниците на Х. Х. М., починал на 13.12.1987 г. Ищецът И. Н. е племенник на наследодателя от починал негов брат М. Х. М., а ищцата е внучка на починала та сестра на наследодателя Г. Д. Н., което се установява с удостоверение за наследниците от 12.01.2010 г. На това основание в тяхната правна сфера е настъпила реституцията на имотите, предмет на иска, по разпореждане на закона. Косвено доказателство за национализация на имотите, предмет на иска е и установено, че след национализацията на предприятието, назначеният за директор на Държавното индустриално предприятие „България – Х. М.” е направил искане за отразяване на това обстоятелство в търговския регистър. Фактът на съществуването на двете национализирани сгради при влизане в сила на реституционния закон е установен с приета техническа експертиза. Установено е и това, че национализираната фабрика е продължила своята дейност като през 1950 г. е била с наименование кожарска фабрика „България” [населено място], преобразувана през 1993 г. в [фирма] [населено място]. При влизане в сила на ЗВСОНИ, национализираното имущество се е стопанисвало и управлявало от тази държавна фирма. По искане на реституираните собственици със заповед № 1501 от 23.10.1992 г. на кмета на [община], имотът е отписан от актовите книги за държавна собственост, като препис от същата е връчена на държавната фирма. С влязло в сила решение от 24.11.1995 г. постановено по иск на касаторката Б. и други реституирани собственици срещу ДФ „Лъв” Г. е уважена претенцията им за заплащане на обезщетение за неоснователно ползване на имота. С това решение е формирана сила на пресъдено нещо между държавната фирма и реституираните собственици относно обема на правата им в имота. Проведената публична продан на стопанските сгради, като собственост на ДФ „Лъв”, не е породила транслативно действие, тъй като те не са били собственост на държавната фирма към момента на насочване на принудително изпълнение върху тях през 2008 г. Те са били реституирани на правоимащите лица с влизане в сила на ЗВСОНИ от 25.02.1991 г. и на това основание са били отписани от актовите книги за държавна собственост. Извършената публична продан не легитимира ответника като носител на правото на собственост за тях, той ги държи без основание, поради което предявеният иск за ревандикирането им е основателен. Ответникът по иска ще бъде осъден да ревандикира имотите, както и да заплати на ищците направените от тях разноски за водене на делото, които възлизат общо на сумата 4161.37 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 131 от 11.05.2012 г. по гр. д. № 47/2012 г. на Габровски окръжен съд и потвърденото с него решение от 02.12.2011 г. по гр. д. № 629/2011 г. на Габровски районен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да предаде на Й. А. Н., ЕГН [ЕГН], от [населено място], ж. к. М., [жилищен адрес] владението на собствените му 1/6 ид. ч. и на Г. Т. Б., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], собствените й 1/36 ид. ч. от недвижими имоти: първи и втори етажи от масивна производствена сграда със застроена площ от по 504 кв. м. на всеки етаж, с идентиф. ... и масивна триетажна производствена сграда със застроена площ от 560 кв. м. и с идентиф. ..., построени в УПИ ... – кожарско производство, кв. 3 по плана на [населено място], 20 и 21 част, както и да им заплати сумата 4161.37 (четири хиляди сто шестдесет и един и 0.37) лв., представляваща разноски за водене на делото във всички инстанции. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: