Определение по ч. гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.3 522_11_opr_chj_83(2)gpc.doc О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 618 С., 28.10. 2011 година Върховният касационен съд на Р. България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и единадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ разгледа докладваното от съдия Йорданов ч. гр.дело N 522 /2011 г.: Производство по чл.274,ал.3 вр. чл.83,ал.2 и чл.83,ал.1,т.4 ГПК. Образувано е по частна жалба на Б. Б. Й. срещу определение от 15.07.2011 г., постановено по гр. д. № 221 /2011 г. на Варненския апелативен съд, г.о., с което е оставена без уважение частната жалба на жалбоподателя срещу определение от 21.03.2011 г. по гр.д. № 39 /2010 г. на Шуменски окръжен съд в частта, с която е оставена без уважение неговата молба за освобождаване от държавна такса. Жалбоподателят, твърди, че обжалваното определение е неправилно, излага доводи за наличието на основания за допускане на обжалваното определение до касационно обжалване и за неговата незаконосъобразност. Насрещните страни М. С. и [фирма] не изразяват становище по предпоставките за допускане на обжалване и по основателността на жалбата. Частната жалба е подадена в срок от легитимирано лице и е допустима съобразно правилото на чл.274,ал.3,т.1 ГПК, тъй като с обжалваното въззивно определение се прегражда по-нататъшното развитие на делото. Настоящият състав установи следното: Предявени са искове за солидарно осъждане на ответниците да заплатят 50,000 лева като обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца от смъртта на неговия баща, причинена от единия от ответниците, който е бил работник по трудово правоотношение при втория ответник, като извършването на престъплението от единия ответник е установено с влязло в сила съдебно решение. С разпореждане от 25.02.2011 г. по гр.д. № 39 /2011 г. (л.27) първоинстанционният съд е приел, че нормата на чл.83,ал.1,т.4 ГПК е неприложима и ищецът дължи държавна такса, защото наказателното производство за престъплението, при което е починал неговият баща, което представлява основание на исковете му, не е приключило с постановена присъда, а с влязло в сила решение, постановено по реда и при условията на чл.78а НК, което няма характера на присъда. Първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на процесуалния представител на ищеца за освобождаване на ищеца от държавна такса, която е определена в размер на 2,000 лева. Обжалваното въззивно определение е постановено по въззивна жалба срещу това определение. Настоящият състав намира, че съдът следи служебно за събирането на дължимите държавни такси за съдебните производства, за което има задължение да извършва преценка дали се дължи държавна такса. Този въпрос е обуславящ разрешението в обжалваното определение, което противоречи с разрешението, прието с решение № 14 / 04.05.2011 г. по гр.д. № 1493 /2009 г. на ВКС, ІV г.о. и това съгласно т.2 на ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС представлява основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на обжалваното определение до касационно обжалване. Настоящият състав приема, че както е отразено в решение № 14 / 04.05.2011 г. по гр.д. № 1493 /2009 г. на ВКС, ІV г.о., съдебното решение, с което наказателният съд освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му налага административно наказание при условията на чл.78а НК, има за гражданския съд същата задължителна сила, като влязлата в сила присъда, защото се постановява след като съдът се е произнесъл по въпросите извършено ли е деянието, противоправно ли е и виновен ли е деецът, по които въпроси присъдата е задължителна. И в двата случая с тези съдебни актове фактическият състав на престъплението е установен по съдебен ред. От това следва, че когато са предявени искове за вреди от непозволено увреждане от престъпление, извършването на което е установено с влязло в сила съдебно решение, е осъществен фактическият състав на чл.83,ал.1,т.4 ГПК и ищецът не дължи заплащането на държавна такса за това производство. Случаят е именно такъв. А щом ищецът не дължи държавна такса по предявените от него искове, то указанията на първоинстанционния съд до ищеца да заплати държавна такса (с разпореждане от 25.02.2011 г. по гр.д. № 39 /2011 г.,) са незаконосъобразни. Това ва свой ред обуславя и незаконосъобразността на определението, с което първоинстанционният съд е отказал на ищеца да го освободи от държавна такса, както и незаконосъобразността на обжалваното определение, защото и първоинстанционният съд и въззивният са се занимавали с въпроса дали следва да освобождават ищеца от държавна такса, а не е трябвало, доколкото държавна такса не се дължи. Поради изложеното следва да се приеме, че частната жалба е основателна, че обжалваното определение на въззивния съд е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а делото – да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Воден от изложеното настоящият състав О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение от 15.07.2011 г., постановено по гр. д. № 221 /2011 г. на Варненския апелативен съд, г.о.. ОТМЕНЯ определение от 15.07.2011 г., постановено по гр. д. № 221 /2011 г. на Варненския апелативен съд, г.о. и потвърденото с него определение от 21.03.2011 г. по гр.д. № 39 /2010 г. на Шуменски окръжен съд в частта, с която е оставена без уважение молбата на Б. Б. Й. за освобождаване от държавна такса. Връща делото на първоинстанционния Шуменски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.