Решение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о. 5 Р Е Ш Е Н И Е № 402 С., 7.01. 2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на пети декември, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА С. ДИМИТРОВА при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. гр.д. № 706 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 303, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на П. Н. С. и М. Д. С., и двамата от [населено място], чрез пълномощника си адв. Р. Ч. от АК-В., за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 и т. 1 ГПК на влязлото в сила решение № 1144 от 03.10.2003 г. по гр.д. № 1977/2003 г. на Върховния касационен съд, V г.о., с което е отхвърлен искът с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД на М. Д. С. срещу Л. Б. Д. като [фирма] [населено място] и М. И. Д., за обявяване за окончателен, сключеният предварителен договор за продажба на апартамент № 6, ет. 4, [улица], [населено място]. В молбата се поддържа, че решението е неправилно и следва да се отмени като противоречащо на решение № 578 от 08.09.2010 г., поправено с определение № 442/2011 г. от 20.04.2012 г. по гр.д. № 1188/2009 г. на ВКС, І г.о., с което е разрешен спор за собственост по чл. 108 ЗС за същия апартамент между молителите-ответници и Л. Б. Д. като [фирма] [населено място] и М. И. Д. – ищци. Молителите твърдят, че макар че липсва пълно тъждество на страните по двете дела, образувани по искове с различно правно основание, част от предмета по двете дела е идентичен – относно правото на собственост върху процесния имот и е разрешен по различен начин, поради което е налице основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Молителите заявяват и основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, в случай, че съдът не приеме, че е налице това по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК като писмените доказателства са съответните съдебни актове по гр.д. № 1188/2009 г. на ВКС, І г.о. В съдебно заседание пълномощникът на молителите адв. Н. С. от АК-С. поддържа молбата за отмяна на заявените основания като подробни съображения излага в писмена защита. Ответниците по молбата за отмяна Л. Б. Д. като [фирма] [населено място] и М. И. Д. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Б. Ж. от АК-В., в писмен отговор по чл. 306, ал. 3 ГПК оспорват молбата за отмяна и молят тя да бъде оставена без разглеждане, поради липса на хипотезите на чл. 303, ал. 1, т. 4 и т. 1 ГПК, евентуално и за нейната неоснователност. В съдебно заседание адв. Ж. оспорва молбата за отмяна като неоснователна на заявените основания и моли да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа молбата за отмяна и провери съдебния акт с оглед посочените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 303 и сл. ГПК. Молбата за отмяна е подадена в законовия срок по чл. 305 ал. 1, т. 4 и т. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 и т. 1 ГПК е неоснователна по следните съображения : За да е осъществен състава на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК е необходимо по две отделни производства, тъждествени по предмет и страни да са постановени влезли в сила решения, които по противоречив начин разрешават по същество правния спор. Противоречието следва да е между диспозитивите на двете решения, които със сила на присъдено нещо са разрешили по несъвместим начин, идентичен от обективна и субективна страна правен спор, а не между съобразителната част (мотивите) на двете решения. Настоящият случай не покрива посочения състав на отмяна. С решение № 578 от 08.09.2010 г., поправено с определение № 442/2011 г. от 20.04.2012 г. по гр.д. № 1188/2009 г. на ВКС, І г.о., са осъдени молителите М. Д. С. и П. Н. С., и двамата от [населено място], на основание чл. 108 ЗС да възстановят собствеността и предадат владението на Л. Б. Д. като [фирма] [населено място], на апартамент № 6, ет. 4, [улица], [населено място], без припадащото се избено помещение № 8. С решение № 1144 от 03.10.2003 г. по гр.д. № 1977/2003 г. на Върховния касационен съд, V г.о., чиято отмяна се иска, е отхвърлен искът с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД на молителя М. Д. С. срещу Л. Б. Д. като [фирма] [населено място] и М. И. Д. от [населено място], за обявяване за окончателен, сключеният предварителен договор за продажба на апартамент № 6, ет. 4, [улица], [населено място]. Касае се до две различни дела с различен предмет и страни. Решението, чиято отмяна се иска е постановено по конститутивен иск, основан на облигационни претенции на молителите по предварителен договор, а второто решение е по иск за собственост на ответниците по молбата. В случая липсва обективно тъждество между двете решения, тъй като се касае до различни искове с различни петитуми. Констатацията на съда относно спорното право се съдържа в решението, което е източник на силата на пресъдено нещо и очертава нейния предмет, а съдържанието на спорното право се посочва чрез петитума на исковата молба. Мотивите към решението не се ползват със сила на пресъдено нещо, затова не се смятат нито признати, нито отречени със сила на пресъдено нещо доказателствените и правно-релевантните факти. В този смисъл приетото в мотивите на решението на ВКС по гр.д. № 1188/2009 г. І г.о., не се ползва със задължителна сила, поради което не е налице противоречие с приетото в решението на ВКС по гр.д. № 1977/2003 г., V г.о., чиято отмяна се иска, на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Не е налице и основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. По силата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Тази норма предвижда правна защита на онази страна по делото, против която е постановено неправилно решение в резултат на невиновна/обективна/ невъзможност да се разкрие истината по време на висящия съдебен спор. В конкретния случай такива нови писмени доказателства не са налице. Представените с молбата за отмяна писмени доказателства – съдебно решение № 578 от 08.09.2010 г., поправено с определение № 442/2011 г. от 20.04.2012 г. по гр.д. № 1188/2009 г. на ВКС, І г.о. нямат характер на ново писмено доказателство по см. на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Основание за отмяна, съгласно тази норма на закона са новооткритите или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на процеса, но не са могли да бъдат доказани, поради липсата на тези документи. В този случай е необходимо заинтересованата страна да не е знаела за тях или макар и да е знаела, да не е била в състояние да се снабди с документа, за да го представи по делото, без незнанието или непредставянето да се дължат на липсата на нормално дължима грижа от нея, какъвто не е настоящият случай. Поначало съдебното решение не представлява ново писмено доказателство по см. на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, освен ако е постановено по преюдициален въпрос и се ползва със сила на пресъдено нещо между страните, която следва да бъде зачетена. Тази хипотеза в случая не е налице, тъй като както се посочи по-горе, приетото в мотивите на решението на ВКС по гр.д. № 1188/2009 г. І г.о., не се ползва със задължителна сила, а преценката на съда за даден факт не съставлява ново обстоятелство или ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Предвид изложеното, молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 и т. 1 ГПК се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. При този изход на делото, молителите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците по молбата направените разноски за настоящото производство в размер на 2 000 лв. адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 307, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на П. Н. С. и М. Д. С., и двамата от [населено място], за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 и т. 1 ГПК на влязлото в сила решение № 1144 от 03.10.2003 г. по гр.д. № 1977/2003 г. на Върховния касационен съд, V г.о. ОСЪЖДА П. Н. С. и М. Д. С., и двамата от [населено място] да заплатят на Л. Б. Д. като [фирма] [населено място] и М. И. Д. от [населено място], направените разноски за настоящото производство в размер на 2 000/две хиляди/ лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: