Р Е Ш Е Н И Е № 273 Гр.София, 11 юни 2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди и дванадесета година в състав, ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ:ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА при секретар НАДЯ ЦЕКОВА и в присъствието на прокурор М.МИХАЙЛОВА изслуша докладваното от съдията /председател/ ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело № 868/2012 г., за да се произнесе, взе предвид: Производството е образувано по искането от осъдения Е. Р. Г. за възобновяване на въззивно нохд № 1346/2011 г. на Старозагорския окръжен съд и отмяна на решение № 270/21.1.2012 г. на основанията по чл. 422, ал. 1 т. 5 НПК. Поддържа се, че е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с оценката на доказателствения материал и изграждането на вътрешното убеждение, което е довело до необоснованост. С касационното основание по чл.348, ал. 1 т. 2 НПК се мотивира необходимостта от оправдаването на осъдения. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на искането и поддържа, че следва да бъде оставено без уважение, защото не са налице нарушения при събирането и проверката на доказателствения материал, въз основа на който са решени въпросите за вината и отговорността на осъдения. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира: Старозагорският окръжен съд с оспореното решение по въззивно нохд № 1346/2011 г. потвърдил № 195/20.10.2011 г. по нохд № 1165/2011 г. на Старозагорския районен съд, с която признал подсъдимия Г. за виновен в това, че в периода 5-10.2.2011 г. в [населено място] при условията на продължавано престъпление чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и използване на техническо средство извършил кражба на имущество от владението на свидетелите Л., Г., Ч. и Д. на обща стойност 1 725 лв. На основание чл.195, ал.1, т.т. 3 и 4 вр.чл. 26, ал.1, вр.чл. 54 НК го осъдил на 3 години лишаване от свобода изтърпяването на което наказание определил при условията на чл.60, ал.1 вр.чл. 61 т. 2 ЗИНЗС. Приложил чл.68, ал.1 НК за наказанието, наложено с влязлата в сила присъда по нохд.№ 184/2009 г. на Варненския районен съд. Произнесъл се по въпросите за веществените доказателства и за размера на направените по делото разноски, които следва да заплати. Неоснователно в искането се поддържа, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила като са обсъждани и анализирани доказателствените средства, които не са събрани по предвидения процесуален ред. От съдържанието на протоколите за оглед се установява, че отговарят на изискванията по чл. 127 и сл.ГПК и чл.155 и сл. НПК. В тях са отразени имената на всички лица, които са имали право и са присъствали при извършване на процесуалните действия, както и процесуалното им качество-разследващ полицай, поемни лица, технически помощници-експерти. Отразени са и достатъчно идентифициращи личността им данни, което изключва съмнението за манипулация или отразяване на неверни данни за други лица.Положените саморъчни подписи са на лицата, които са присъствали при провеждане на процесуалните действия, с което са утвърдили съответствието им с изискванията по чл.129 ал. НПК. Присъствието на техническия помощник е било необходимо с оглед извършване на процесуални действия, за които се изисква притежаването на специални знания за реда и начина, по които да бъдат иззети следите, които са били предмет на експертно изследване. Изземването на следите е част от действията, извършени в тяхно присъствие, а това, че не са отразени трите имена, (такова изискване не е предвидено изрично), не е нарушение, след като са налице достатъчно други данни за установяване самоличността им. Не е допуснато нарушение при формиране на вътрешното убеждение, защото видно от съдържанието на съдебните актове на инстанциите по същество решението за авторството на всяко едно от деянията е основано на доказателствения материал, събран по предвидения процесуален ред. Вярно е, че по обвинението за извършена кражба на 10.2.2011 г.в магазина на [улица] за иззетата следа в заключението на трасологическата експертиза не се съдържа категоричен отговор дали е оставена от маратонките на подсъдимия. Първоинстанционният съд обаче е изложил подробни съображения, които въззивният съд е възприел изцяло, за решението си да не приема за категорични и безспорни доказателства данните за тази следа и за лицето от видеозаписа (от същия обект), защото не може да се изведе категоричен извод, че са на подсъдимия. Подробно и с оглед изискванията по чл.14 НПК и чл.107 ал.3 НПК е извършил обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства от относимите, данни за които се съдържат в останалия доказателствен материал - протоколите за оглед за механизма на разрушаването на преградите-вратите на обектите, в които е проникнал, и което указва на почерк, характерен за другите обекти, в които са намерени следи и за които експертите са категорични, че са от маратонките на подсъдимия, времето на извършване на престъпленията и разположението на обектите, вида на отнетото имущество, данните в разпечатките от мобилния оператор за времето на провежданите от телефоните на подсъдимия разговори, както и мястото-в района на извършените престъпления. Това, че няма преки доказателства, не е основание да бъде оневинен, след като са налице достатъчно косвени доказателства, оценката на които води до единствен възможен извод-че е автор на деянията, за които му е повдигнато обвинението. Изключването изцяло на посочените по-горе две конкретни доказателствени средства като негодни не е основание да се направи различен от направения извод. С оспореното решение са утвърдени процесуалните действия за установяване на обстоятелствата, относими към предмета на доказване. Решаването на въпросите по чл.301 ал.1, т.1 и т. 2 НПК е основано само на проверени по делото и оценени с оглед действителния смисъл доказателствени средства и е обосновано с ясни и безпротиворечиви мотиви. В тях се съдържат съображения за неоснователността както на възражението на подсъдимия, че не е бил в [населено място] в инкриминирания период, така и на аналогичните с тези във въззивната жалба възражения за нарушения, довели до осъждане на подсъдимия по предположение. Предвид изложеното за липса на касационни основания от поддържаните за отмяна на въззивното решение, искането следва да бъде оставено без уважение и затова Върховият касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Е. Р. Г. за възобновяване на въззивно нохд № 1346/2011 г., на Старозагорския окръжен съд и отмяна на решение № 270/21.1.2012 г-. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: