Ключови фрази
Съставяне на официален документ с невярно съдържание * липса на мотиви * отмяна на решение

Р Е Ш Е Н И Е
№ 126
гр. София, 10 май 2011 година

В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 28 февруари, две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова
ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев
Жанина Начева
при участието на секретаря Кр. Павлова
и в присъствието на прокурора Ст. Бумбалова
изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев
наказателно дело № 651/2010 година.

Производството по чл. 346 и следващите от НПК, е образувано по касационни жалби на подс. М. М. Й. от гр. Троян, чрез неговия защитник – адвокат С. Г. и на подс. Б. В. Н. от гр. Троян, против въззивна присъда на Ловешкия окръжен съд, постановена по внохд № 422/2010 г. Твърди се, че съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения, а във първата, че наложеното наказание е явно несправедливо. Исканията са да бъде отменен и алтернативно: подсъдимите оправдани, делото върнато за ново разглеждане или определен друг вид наказание.
Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че жалбите са неоснователни и не следва да бъдат уважавани.
Върховният касационен съд в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното:
С въззивна присъда № 26/29.09.2010 г., Ловешкият окръжен съд, наказателна колегия, е отменил присъда № 41/11.06.2009 г., постановена по нохд № 259/2009 г., на Троянския районен съд, като вместо нея е признал подс. М. М. Й., за виновен в извършено престъпление по чл. 311, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК и го е осъдил на шест месеца лишаване от свобода, условно за изпитателен срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК.
Със същата присъда е признал и подс. Б. В. Н., за виновна в извършени престъпления по: чл. 309, ал. 1 НК и по чл. 316, вр. чл. 311 НК, като я е осъдил съответно на три и шест месеца лишаване от свобода, по реда на чл. 23, ал. 1 НК и е определил едно общо наказание от шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение отложил по реда на чл. 66, ал. 1 НК, за изпитателен срок от три години.
Присъдил е направените по делото разноски.
По довода в жалбите на двамата подсъдими, за допуснати съществени процесуални нарушения:
Релевираният довод за допуснати съществени процесуални нарушения поради липса на мотиви, е подкрепен от данните по делото и е основателен. Налице е фактическа липса на мотиви към присъдата и постановяването й въз основа на недопустими предположения.
На първо място, не са изложени абсолютно никакви съображения относно конкретната степен на обществена опасност на деянията и дейците и от там за следващото им се наказание, съобразно принципите на индивидуализацията по чл. 54 НК. Въззивният съд в мотивите си, след като е повторил диспозитива на присъдата се е задоволил само лаконично да посочи, че ги осъжда съответно: Й. на шест месеца лишаване от свобода за престъплението по чл. 311, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, условно за изпитателен срок от три години и Н. – на три месеца лишаване от свобода за престъплението по чл. 309, ал. 1 НК, условно за изпитателен срок от три години и на шест месеца лишаване от свобода, за престъплението по чл. 316, вр. чл. 311, ал. 1 НК, условно за изпитателен срок от три години, прилагайки и разпоредбите на чл. 23 НК. Не са изтъкнати никакви смекчаващи или отегчаващи отговорността обстоятелства въз основа на които е изведен извода за посочените размери на наказанията с оглед разпоредбите и на чл. 36 НК. Освен това при приложението на чл. 66, ал. 1 НК, липсват съображения за направена преценка от състава на съда, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдените, не е наложително да бъде изтърпяно наказанието.
Също така липсват каквито и да било съждения, защо се приема след като безспорно по делото е установено, че подс. Н. е изписала само ръкописния текст по инкриминираните декларации, без да има каквито и да били данни за лицата положили подпис под тях, съдът я е признал за виновна по чл. 309, ал. 1 НК, след като е ноторно известно, че частният документ става такъв с полагане на подпис под волеизялението. В тази връзка по делото безспорно установеното е, че подписите под инкриминираните документи не са на лицата посочени в тях и че ръкописният текст в декларациите е изписан от подс. Н..
Липсват мотиви и въз основа на какви доказателства съдът приема, че подс. Н. се е ползвала пред нотариус К. при изповядване на покупко-продажбата от инкриминираните документи, както и за приетото, че инкриминираното пълномощно не фигурира в регистъра за нотариални заверки, на кметството в [населено място].
Без мотиви по делото е и въпроса за субективната съставомерност на извършените деяния от подс. Н., след като не е установено кой е положил подписите върху декларациите и кое е лицето ползвала ги пред нотариуса.
Липсата на мотиви към присъдата ограничава процесуалните права на осъдените лица, визирани в чл. 55 НПК, тъй като същите се лишават от възможността да получат отговор, защо са признати за виновни и осъдени, въз основа на какви доказателства съдът е стигнал до такъв извод, защо им е наложено наказание от този вид и размер. Освен това лишава касационната инстанция от възможността да извърши проверка по направените касационни оплаквания, тъй като на практика няма въззивен съдебен акт.
С оглед на всичко изложено, настоящата инстанция счита, че постановената въззивна присъда следва да бъде отменена изцяло, на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 НПК и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание, като да се вземат в пред вид и възраженията за нарушение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание. Съществено процесуално нарушение е не само пълната липса на мотиви, но и липсата на такава част от тях, която се отнася до основни въпроси, на които трябва да отговори присъдата, какъвто е настоящият случай.
Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение
Р Е Ш И :
О Т М Е Н Я изцяло въззивна присъда № 26/29.09.2010 г., постановена по внохд № 422/2010 г., на Ловешкия окръжен съд, наказателна колегия.
В Р Ъ Щ А делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав, от стадия на съдебното заседание

Председател:
Членове: