Ключови фрази
Иск за съществуване на вземането * предсрочна изискуемост * поръчителство


Р Е Ш Е Н И Е
№ 132

София 02.10.2015 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА

при участието на секретаря Милена Миланова, като изслуша докладваното от съдията Костова т.д. № 1907 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК .
Касаторът ЕТ Д. Г. Р. с фирма „Д. Р. – П. – ДГ-60”, представляван от адв. Ю. Д. обжалва решението от 27.ІІ.2014г., постановено по в.гр.д.№854 /2013 г. на Кюстендилския окръжен съд, гражданска колегия –ІV състав, в частта, с което е уважен установителния иск по чл.422 ГПК на [фирма].
Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния и процесуален закон и за необоснованост и искане за отмяната му и постановяване на решение по съществото на спора - отхвърляне на иска като неоснователен.
От адв. Д. е постъпила молба – становище, с която поддържа касационната жалба. Направено е искане за присъждане на разноските по делото по представен с молбата списък в общ размер 1468,76лв.
Ответникът [фирма] в писмен отговор от 13.05.2014г. заявява становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение като разгледа жалбата и провери обжалваното решение, с оглед на заявените касационни основания и като съобрази правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, прие за установено следното:
Касационният контрол е допуснат в хипотезата на чл.280, ал.1, т. 1 ГПК по въпроса за настъпване на предсрочната изискуемост на договора за банков кредит.
Кюстендилският окръжен съд е приел за установено съществуването в правния мир на сключен между [фирма] и дружеството [фирма] на договор за кредит за сумата от 15 000 лв., необходим за оборудване на заведение. Средствата са били усвоени на 15.11.2007г., датата на подписване на договора за кредит. Договорът е обезпечен с договор за поръчителство на ответника по иска ЕТ Д. Р. от 15.11.2007г. За да потвърди решението на Дупнешкия районен съд, с което е уважен иска по чл.422 ГПК на [фирма], съдът е приел, че банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем чрез предприетите от нея действия за снабдяване с изпълнителен лист срещу длъжника по реда на чл.417 ГПК, тъй като предсрочната изискуемост на кредита не настъпва автоматично с неплащането на една погасителна вноска. Настъпването на предсрочната изискуемост изисква настъпването на два юридически факта: 1. неизпълнение от длъжника на една погасителна вноска и 2. нарочно волеизявление на кредитора за отнемане на преимуществото на срока. С оглед на тази кумулативност, началният момент на шестмесечния срок по чл.147 ЗЗД съвпада с момента, в който банката е реализирала правото си да направи кредита предсрочно изискуем чрез предприетите от нея действия на 6.11.2012г. за снабдяване с изпълнителен лист срещу длъжника по реда на чл.417 ГПК.
В исковата молба и в хода на процеса [фирма] е поддържала становище, че преди да бъде подадено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417, т.2 ГПК кредитополучателят дружеството [фирма] и солидарния длъжник ЕТ Д. Р. са били уведомени чрез писмо за обявената от банката предсрочна изискуемост на кредитата.
По правния въпрос:
В т.18 на ТР №4 /18.06.2014г. по т.дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС бе прието, че вземането, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, но и след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. С решение № 7 от 15.04.2015г., постановено по т.дело № 4196/2013г. на ВКС, ТК, І т.о. е прието, че моментът на настъпване на предсрочната изискуемост на задължението по кредита, като предпоставка за упражняване на правото по чл.417, т.2 ГПК и като последица – установяване по реда на чл.422 ГПК съществуването на задължението, трябва да предхожда депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Моментът на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита е от значение и за определяне на срока по чл.147, ал.1 ЗЗД, поради което становището, че моментът на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита съвпада с депозирането на заявлението по чл.417 ГПК и той поставя началото на срока по чл.147 , ал.1 ЗЗД е в противоречие с ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС. Според приетото в решение №40 от 17.06.2015г. по т.дело №601/2014г. на ВКС, ТК, І т.о., отговорността на поръчителя по договор за кредит, обезпечен с поръчителство, се погасява, ако към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.2 ГПК е изтекъл шестмесечният срок по чл.147, ал.1 ЗЗД. Началният момент преклузивния срок се определя от датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника – кредитополучател и то ако към този момент са били налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока. Двете решения са постановени по реда на чл.290 ГПК, задължителни са за съдилищата и се споделят от настоящия състав на ВКС, ТК.
По съществото на касационната жалба:
Решението в обжалваната част е неправилно.
Становището на въззивният съд, че моментът на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита съвпада с подаване на заявлението до съда за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417, т.2 ГПК е в противоречие с ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС. В противоречие с цитираната задължителна за съдилищата съдебна практика е разбирането на съда, че към 6.11.2012г. / датата на подаване на заявлението по чл.417, т.2 ГПК/ преклузивния срок по чл. 147, ал.1 ЗЗД, от значение за ангажиране на отговорността на поръчителя, не е изтекъл тъй като съвпада с датата на която е настъпила предсрочната изискуемост на кредита.
Във връзка с твърдението на ищеца, че кредитът е обявен на длъжника – едноличното търговско дружество и поръчителя за предсрочно изискуем на 8.10.2012г., с изпращане всеки един от тях на уведомителни писма, следва да се има предвид следното:
По ч.гр.дело № 2917/2012г. на Дупнешкия районен съд е приложена покана – уведомление от 9.10.2012г., адресирана до кредитополучателя [фирма] и поръчителя ЕТ Д. Р.. С поканата солидарните длъжници са уведомени, че на осн. чл.60, ал.2 ЗКИ и чл.21 от договора за кредит, банката обявява за предсрочно изискуем кредита за сумата от 16 290, 59 лв., която е и покана за доброволно изпълнение. В писмото не е посочена датата, от която банката счита кредита за предсрочно изискуем. Ответникът Д. Р. е получил писмото – уведомление на 11.10.2012г. В обратната разписка на писмото, с което е изпратена до дружеството – длъжник поканата от 9.10.2012г., е отбелязано, че получателят се е преместил на друг адрес. По ч.гр.дело №2917/2012г. на Дупнешкия районен съд няма данни за връчване на заповедта за изпълнение от 8.11.2012г. по чл.417, т.2 ГПК на кредитополучателя. Упражняването на правото на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем изисква уведомлението да е достигнало до длъжника. В случая това условие не е изпълнено. В договора за кредит няма уговорка, че изявленията в писмена форма ще се считат за получени, ако достигнат до адресите съответно на кредитополучателя и поръчителя. След като волеизявлението на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем не е достигнало до длъжника – търговско дружество, предсрочната изискуемост не е настъпила преди подаване на заявлението по чл.417, т.2 ГПК, поради което отговорността на поръчителя не може да бъде ангажирана за исковата сума, включваща главницата, неплатена редовна лихва за периода 25.01.2010г. – 5.11.2015г. и санкционна лихва за периода от 25.01.2010г. -5.11.2012г. Отговорността на поръчителя има акцесорен характер и това я отличава от солидарните задължения. От поръчителя не може да се иска изпълнение, преди главният дълг да стане изискуем. Предявеният иск е неоснователен в установителната му част, поради което ще следва да бъде отхвърлен.
С оглед на резултата от касационното обжалване, на основание чл.78, ал.1 ГПК на касатора ще следва да бъдат присъдени направените от него разноски в размер на 1468,76лв.
Водим от горното съставът на ВКС, ТК, Іт.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решението от 27.02.2014г. постановено по в.гр.дело №854/2013 г. на Кюстендилския окръжен съд гражданска колегия, четвърти състав, в частта, с която е потвърдено решение № 578 от 15.10.2013г., по гр.дело № 541/2012г. на Районен съд, [населено място] , с което е признато за установено по отношение на [фирма], че дължи на Б. Д. ЕАД сумите по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 2917/2012г.: сумата от 10 482лв. главница по договор за банков кредит от 15.11.2007г., сумата от 5261.74 лв. договорна лихва, сумата от 271.36 лв. наказателна лихва, ведно със законната лихва върху главницата по заявление от 6.11.2012г., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал.1 ГПК иск на [фирма] срещу ЕТ Д. Г. Р., ЕГН [ЕГН] с фирма „Д. Р. – П. ДГ-60” със седалище и адрес на управление [населено място] баня за установяване за установено, че дължи по договор за кредит от 15.11.2007г. сумата от 10 482лв. главница по договор за банков кредит от 15.11.2007г., сумата от 5261.74 лв. договорна лихва, сумата от 271.36 лв. наказателна лихва, ведно със законната лихва върху главницата по заявление от 6.11.2012г., за които има издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.дело 2917/2012г. на Дупнешкия районен съд.
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място] да заплати на ЕТ ЕТ Д. Г. Р., ЕГН [ЕГН], с фирма „Д. Р. – П. ДГ-60” разноски в размер на 1468,76лв.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: