О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 150
гр. София, 10.05.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми април, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева ч. гр. дело № 1481 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Р. Г. Л. срещу определение № 89 от 31. 01. 2017г., постановено по ч.гр.д. № 1021/2017г. по описа на Старозагорски окръжен съд, І граждански състав, с което е потвърдено определение № 2785 от 31.10.2016г., постановено по гр. дело № 3471/2014 г. по описа на Старозагорски районен съд, с което е прекратено производството по делото.
Ответникът по частната касационна жалба – С. М. Н. подава отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, в който поддържа становище за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно определение. Евентуално твърди, че частната жалба е недопустима като подадена от лице, което няма правен интерес да обжалва прекратителното определение на съда /ответницата по иска/, а и е неоснователна.
Частната касационна жалба е допустима като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, с което е потвърдено преграждащо хода на делото първоинстанционно определение, подлежащо на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Тя изхожда от легитимирана страна, разполагаща с правен интерес да атакува преграждащото хода на делото определение, която макар ответница има интерес да търси отричане със сила на пресъдено нещо на предявеното от ищеца спорно право, в случай че прекратяването на делото е постановено при отсъствие на законовите предпоставки за това. В този смисъл възражението на ответника по частната касационна жалба /ищец в исковия процес/ за недопустимост на последната е неоснователно.
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към частната касационна жалба касаторката навежда доводи за наличие на основания за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК по следните правни въпроси: 1/ Въззивният съд задължен ли е да изложи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора и да мотивира подробно съдебния си акт? Липсата на мотиви, правни изводи и неправилна или неясна правна квалификация на постановения съдебен акт основание ли е за отмяната му като неправилен?; 2/ Има ли право решаващият съд да постанови определение за прекратяване на производството, без да са налице основанията за това, предвидени в ГПК – установяване на липса на процесуални предпоставки или наличие на отрицателни предпоставки за упражняване на право на иск, липса на волеизявление от страна на ищеца относно развитието на исковия процес, наличие на пречки, които пречат на съда да постанови решение? и 3/ Следва ли при спряно производство по реда на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, решаващият съд първо да възобнови производството и след това с отделен съдебен акт да се произнесе по прекратяване на производството при наличие на едно от основанията, предвидени в ГПК?, които са разрешени в противоречие със задължителната практиката на ВКС, в частност с ТР № 1/2013г. на ОСГТК и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а относно третия поставен въпрос визира противоречие и с определение № 948/05.08.2013 г. по в.гр.дело № 454/2012 г. на Старозагорския окръжен съд и определението по гр. дело № 1850/2013 г. на РС Ловеч, за които няма данни да са влезли в сила.
Настоящото исково производство е образувано по предявен от ищеца С. М. Н. срещу ответницата Р. Г. Л. иск с правно основание чл. 285 ЗЗД за заплащане на сумата 6 000лв., представляваща главница по сключен от негово име, но за сметка на ответницата, договор за потребителски кредит с [фирма] на 12. 08. 2009г., която сума е предоставена за езиково обучение в Малта на сина на ответницата А. Г. Г.. То е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване с влязъл в сила съдебен акт на гр. дело № 3019/2014г. на Старозагорски районен съд с предмет иск на ищеца С. М. Н. срещу сина на ответницата А. Г. Г. с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на сумата 3 000 евро, платена за езиково обучение на ответника в Малта. Спорът по гр. дело № 3019/2014г. на Старозагорски районен съд е приключил с влязло в сила съдебно решение, с което предявеният от ищеца иск срещу сина на ответницата за процесната парична сума, но на друго правно основание, е уважен изцяло. С оглед изхода на този „преюдициален“ спор, с определение от 31. 10. 2016г. по спряното гр. дело № 3471/2014г., Старозагорски районен съд прекратява исковото производство поради идентичния предмет на двете искови производства, съобразявайки, че настоящото е срещу друг ответник.
Въззивният съд /Старозагорски окръжен съд/ потвърждава определението от 31. 10. 2016г. за прекратяване на делото като правилно, излагайки съображения единствено, че по образуваното пред Старозагорски районен съд гр. дело № 3471/2014г. ответницата е предявила за разглеждане в условията на евентуалност възражение за прихващане със сумата 5 950 лв., дължими й от ищеца за това, че тя е погасявала със свои средства друг личен заем на ищеца, което възражение е процесуално действие за защита на ответника срещу иска. Посочил е, че в случай, че предявеният от ищеца иск е неоснователен, възражението за прихващане не се разглежда, а при прекратяване на производството по иска, съдът не следва да се произнася по евентуално направеното възражение за прихващане, тъй като производството по делото не може да продължи само за произнасяне на съда по евентуалното възражение за прихващане на ответницата, което подлежи на разглеждане само при уважаване на предявения иск.
Настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд, приема, че вторият формулиран от касаторката правен въпрос е обуславящ изхода на настоящото частно производство, и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, поради което по него следва да бъде допуснато касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Сезираният съд разполага с правомощие да прекрати производството по исков процес, ако са налице отрицателни процесуални предпоставки /процесуални пречки/ или не са налице положителни процесуални предпоставки за съществуване или надлежно упражняване на правото на иск, в която хипотеза предявеният иск би бил недопустим, или е осъществено десезиране на съда от разглеждането на иска чрез направено от ищеца волеизявление за оттегляне или отказ от иска /чл. 232 и чл. 233 ГПК/. Такава възможност е предвидена и при неотстранена нередовност на исковата молба в производството по чл. 129 ГПК. Когато не е налице някое от горепосочените или друго законово основание за прекратяване на гражданското дело, сезираният съд дължи разглеждане и решаване на спора със съдебно решение, което щом влезе в сила създава състояние на непререшаемост на спора /сила на пресъдено нещо/. Силата на пресъдено нещо е процесуална пречка за съществуване правото на иск и обуславя недопустимост на повторно предявения иск, но само за същото искане, на същото основание и между същите страни /чл. 298, ал. 1 и ал. 2 ГПК/.
По съществото на частната касационна жалба:
Сезираният първоинстанционен съд и въззивният съд в производството по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, неправилно са преценили, че са налице основания за прекратяване на настоящото исково производство поради наличието на влязло в сила съдебно решение по друго гражданско дело, с което е уважен иск на същия ищец за същата парична сума, но на друго правно основание /чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД/ и срещу друг ответник – А. Г. /син на настоящата ответницата, но на самостоятелно правно основание, а не в качеството на нейн правоприемник/. Разрешаването на правен спор с влязло в сила решение би било основание за прекратяване на друго исково производство само при наличие на сила на пресъдено нещо на влязлото в сила решение спрямо висящия спор, която е отрицателна процесуална предпоставка за допустимост на иска. Предметът на гр. дело № 3019/2014г. на Старозагорски районен съд, приключило с окончателно решение, е различен от предмета на настоящото дело не само досежно страните /различни ответници/, но и досежно основанието на предявените претенции /неоснователно обогатяване и мандатно правоотношение по настоящото дело/, поради което не е формирана сила на пресъдено нещо съгласно чл. 298 ГПК. Не са налице други процесуални пречки или отсъстващи положителни процесуални предпоставки за допустимост на предявения иск с правно основание чл. 285 ЗЗД, поради което той като допустим, предявен с редовна искова молба и без да е налице десезиране на съда от него от страна на ищеца /чл. 232 и чл. 233 ГПК/, е следвало да бъде разгледан по същество от сезирания съд, който с решение е следвало да се произнесе по въпроса за неговата основателност.
Атакуваното въззивно определение е неправилно и като такова следва да бъде отменено, а делото върнато на Старозагорски районен съд за разглеждане и решаване на спора по същество.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 89 от 31. 01. 2017 г. по ч. гр.д. № 1021/2017 г. по описа на Старозагорски окръжен съд, І граждански състав.
ОТМЕНЯ определение № 89 от 31. 01. 2017 г., постановено по ч.гр.д. № 1021/2017 г. по описа на Старозагорски окръжен съд, І граждански състав и потвърденото с него определение № 2785 от 31.10.2016г., постановено по гр. дело № 3471/2014 г. по описа на Старозагорски районен съд, с което е прекратено производството по делото.
ВРЪЩА делото на Старозагорски районен съд за съдопроизводствени действия по разглеждане и решаване на спора.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|