Ключови фрази
Иск за признаване уволнението за незаконно * отмяна на уволнение * възстановяване на длъжност * незаконно уволнение * дисциплинарно наказание * съкращаване на щата * обезщетение за оставане без работа


5
Р Е Ш Е Н И Е

№ 320

С., 28.10. 2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в съдебно заседание на 12 октомври две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова



при участието на секретаря Р. Стоиемнова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1818/2010 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.
С определение № 673 от 30.05.2011 г. по касационна жалба на А. Н. С. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 107 от 11.10.2010 г. по гр. дело № 265/2010 год. на Разградски окръжен съд, с което е отменено решение № 214 от 13.05.2010 год. по гр. дело № 164/2010 год. на Разградски районен съд и вместо това са отхвърлени исковете на жалбоподателя за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му извършено със заповед № 2020/10.11.2009 год., издадена от В. М. в качеството му на пълномощник на [фирма], за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност „аранжор-техник” на филиал 604 [населено място] и за заплащане на обезщетение в размер на 1194,21 лв. за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода 01.02. - 05.05.2010 год.
Касационната обжалване е допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос - допустимо ли е работодателят да делегира правомощия за прекратяване на трудови правоотношения на лица извън кръга представляващи дружеството извън случаите на дисциплинарните наказания по чл. 192, ал. 1 КТ, като разрешен с обжалваното решение в противоречие със задължителна съдебна практика на Върховния касационен съд - решение № 1218/03.05.2010 год. по гр. дело № 1138/2009 год. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК; решение по гр. дело № 562/2000 год. на ВКС и решение № 346/23.07.2010 г. по гр. дело № 468/2009 г. на ВКС постановено по чл. 290 ГПК за разграничаване на хипотезите на заместване и делегиране на работодателска власт.
Според посочената задължителна съдебна практика недопустимо е работодателската правоспособност да бъде делегирана чрез упълномощаване извън случаите, в които законът изрично допуска това. Ограниченото приложно поле на упълномощаването при упражняване правата на работодателя спрямо наети от него работници и служители следва от специфичния индивидуален характер на трудовия договор като правна връзка и уредбата на основанията за нейното прекратяване. В Кодекса на труда нормативно са изведени условия за формиране изявлението на работодателя и това е въпрос на законосъобразност по прилагането на всяко едно конкретно предвидено прекратително основание, засягащо трудовоправната връзка, с оглед на което работодателят не може да се позовава на общите гражданскоправни норми и принципи във връзка с упълномощаването. Когато титуляра на работодателската власт отсъства, поради отпуск, болест, командировка, той може да бъде заместен от друго лице, натоварено временно с всичките му правомощия от компетентния орган, в която хипотеза заместващият упражнява правомощията на замествания, поради неговото отсъствие, в качеството на длъжността, която по заместване изпълнява.
С обжалваното решение е прието, че трудовото правоотношение е прекратено от пълномощник на лицето упражняващо работодателската власт, по силата на пълномощно, в което конкретно е посочено, че упълномощеното лице има правото да прекратява индивидуални трудови договори. Прието е, че упълномощеното лице е действало в рамките на предоставените пълномощия, в изпълнение на заповед на работодателя за съкращаване на длъжността „аранжор - техник” във филиала му в [населено място]. Относно нормата на чл. 192, ал. 1 КТ, която изрично предвижда възможност дисциплинарната власт да се упражни от лице овластено от работодателя е прието, по аргумент на по-силното основание, че института на упълномощаването, като общ институт на гражданското право, може да се приложи по отношение прекратяване на трудовото правоотношение и при други основания (извън дисциплинарната отговорност). В заключение е посочено, че потестативното право на уволнение от името на работодателя е упражнено законно, което обуславя извод за отхвърляне на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, като неоснователни.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението като незаконосъобразно и необосновано, постановено в противоречие с трайната практика на ВКС, изключваща възможността на работодателя да делегира правомощията си по трудовото правоотношение, извън хипотезата за налагане на дисциплинарни наказания по чл. 192, ал. 1 КТ.
Ответникът [фирма] [населено място] оспорва касационната жалба. Поддържа, че настоящия казус може да се разреши въз основа на собствено тълкуване на закона, различно от възприетото тълкуване на поставения правен въпрос дадено от други тричленни състави на ВКС по реда на чл. 290 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като разгледа жалбата и провери правилността на обжалваното решение на основание чл. 291, ал. 2 ГПК намира следното:
Решението е неправилно.
Установено е, че трудовото правоотношение е прекратено от ръководител отдел „Човешки ресурси”, като пълномощник на работодателя [фирма], по силата на пълномощно даващо права на упълномощеното лице да прекратява индивидуални трудови договори. Трудовият договор на ищеца е прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, поради съкращаване на щата. Предвид изложеното следва, че трудовото правоотношение е прекратено от лице без пълномощия независимо, че е действало в рамките на учредената му представителна власт.
Настоящият съдебен състав не намира основание за тълкуване на поставения правен въпрос, различно от даденото в утвърдената съдебната практика на ВКС, включително е с решения по чл. 291 ГПК. Кодексът на труда не предвижда нормативна възможност работодателят да делегира правомощия на други лица и органи, които да изпълняват правата и задълженията му по трудовия договор, извън възможността да прехвърли дисциплинарна власт, като правомощие за налагане на дисциплинарни наказания по чл. 192, ал. 1 КТ. Упражняване правомощията на работодателя по трудовия договор, с оглед специфичния му характер като правна връзка, е въпрос на законосъобразност по прилагането на всяко конкретно предвидено прекратително основание, затова, когато се делегира работодателска правоспособност, тя следва да бъде в рамките на нормативно изведените за това условия в чл. 61, ал. 1 КТ и чл. 192, ал. 1 КТ, т. е. да бъде съобразена с ограниченото приложно поле на упълномощаването. В този смисъл работодателят не може да делегира правата си, когато прецени позовавайки се на общите гражданскоправни норми във връзка с упълномощаването, поради липсата на изрична гражданскоправна забрана по отношение кръга на лицата при овластяване.
С обжалваното решение съдът е приложил общия институт на упълномощаването по ЗЗД, и поради това неправилно е приел, че делегирането на правомощия по трудовото правоотношение е допустимо и по отношение на уволнителни основания извън прехвърлянето на дисциплинарна власт, и тъй като овластеното лице е действало в рамките на представените му пълномощия е приел неправилно, че уволнението е законно.
Решението е незаконосъобразно и следва да се отмени, като по реда на чл. 293, ал. 2 ГПК исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ следва да се уважат.
От представена трудова книжка е видно, че след прекратяване на трудовия договор, ищецът няма регистрирано друго трудово правоотношение, същият е регистриран като безработен в Бюрото по труда, а брутното му трудово възнаграждение за м. ноември 2009 г. е 378,07 лв. За периода 01.02.2010 г., от когато е поискано обезщетението до 05.05.2010 г. на ищеца се дължи обезщетение на основание чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 1194,21 лв. ведно със законна лихва.
С оглед изхода на делото ответникът ще следва да заплати направените от ищеца съдебни разноски в размер на 150 лв., и да заплати по сметка на ВКС държавна такса 150 лв. (по 50 лв. за двата неоценяеми иска и 50 лв. върху присъденото обезщетение).
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
Р Е Ш И

ОТМЕНЯВА решение № 107 от 11.10.2010 год. по гр. дело № 265/2010 г. на Разградски окръжен съд.
ПРИЗНАВА уволнението на А. Н. С. ЕГН [ЕГН] наложено със заповед № 2020/10.11.2009 г. за незаконно и го отменя.
ВЪЗСТАНОВЯВА А. Н. С. на заеманата преди уволнението длъжност „аранжор-техник” в [фирма] [населено място].
ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да заплати на А. Н. С. ЕГН [ЕГН] сумата 1194,21 лв. обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода 01.02.2010 г.-05.05.2010 г. със законна лихва от 01.02.2010 г. до изплащане на задължението.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да заплати на А. Н. С. съдебни разноски в размер на 150 лв. и да заплати по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 150 лв.
Решението не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ

ЧЛЕНОВЕ