4 Р Е Ш Е Н И Е №39 гр. София, 17 март 2016 год. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и шестнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА ВАЛЯ РУШАНОВА при участието на секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Ивайло Симов изслуша докладваното от съдия Рушанова наказателно дело № 93/2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на осн. чл. 346, т. 2 от НПК по жалба на защитника на подсъдимия И. Х. А. срещу присъда № 252 от 04.12.2015г. по внохд № 941/2015г. по описа на Окръжен съд -гр. Бургас. В касационната жалба се претендират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3 от НПК. Оспорва се извода на въззивния съд за доказаност на твърдяното престъпление. В допълнение се изтъкват подробни съображения, касаещи неправилна дейност на решаващия съд във връзка с допускането и оценката на събраните доказателствени източници - показанията на св. А., С., О., М., Л., А.. В резултат на пороци в процесуалната дейност на съда се претендира неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на въззивния съдебен акт и оправдаване на подс. А. по обвинението по чл. 194, ал.1 във връзка с чл.63, ал.1, т. 3 НК, за което е бил осъден от окръжния съд с атакуваната присъда. В съдебно заседание пред ВКС защитникът на подсъдимия А. поддържа жалбата по изтъкнатите в нея доводи и моли въззивната присъда да бъде отменена, а подсъдимият- да бъде оправдан. Представителят на Върховна касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна и моли въззивният съдебен акт да бъде потвърден. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите в жалбата, изложените от страните съображения и извърши касационна проверка в пределите по чл. 347 НПК, намери следното: С присъда № 26 от 02.09.2015г. по нохд № 1/2015г. по описа на Районен съд- гр. Поморие подс. И. Х. А. е признат за невиновен в това, че на 15.01.2011г. в [населено място], общ. П., като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, да е отнел чужди движими вещи на обща стойност 1099 лева от владението на Ф. Ч. С., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което на осн. чл. 304 НПК го оправдал по обвинението да е извършил престъпление по чл.194, ал.1 във връзка с чл.63, ал.1 НК. По протест на прокурор е образувано внохд №941/2015г. по описа на Окръжен съд-гр.Бургас, по което, след отмяна на първоинстанционния съдебен акт, е постановена атакуваната пред ВКС присъда. С нея подс. А. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 194, ал.1 във връзка с чл.63, ал.1, т.3 от НК и при условията на чл. 54 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода” в размер на шест месеца. Съдът се произнесъл и по групиране на наложеното наказание с наказания по други осъждания, като на осн. чл.25, ал.1 във връзка с чл. 23, ал.1 от НК определил едно общо най-тежко наказание по нохд № 1/15г. на РС-Поморие и нохд № 380/2013г. на РС-Поморие, а именно 1(една) година лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор. Приспаднато е изтърпяното наказание по нохд № 380/2013г. на РС-Поморие. На подсъдимия били възложени и разноските в размер на 50 лева. Жалбата на подс. А. е срещу съдебен акт по чл. 346, т. 2 НПК – нова присъда на въззивната инстанция, с която на подсъдимия е наложено наказание „лишаване от свобода”. Депозирана е в законоустановения 15-дневен срок от постановяване на присъдата и е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Преди обсъждането на конкретно заявените от жалбоподателя касационни основания за ревизия на съдебния акт е необходимо да се посочи, че основното искане за оправдаване на подсъдимия не може да бъде уважено, доколкото липсва процесуална възможност за подобен изход на делото. Същата предполага приемането на различни фактически положения, каквито касационната инстанция не може да установява. Известно е, че в пределите на правомощията си като инстанция по правото ВКС разполага единствено с възможност да проверява спазването на процесуалните правила във връзка с правилното формиране на вътрешното убеждение на инстанциите по същество при установяването на фактите, включени в предмета на доказване по чл.102 НПК. В контекста на изложеното, ВКС не може да пререшава въпроса за достоверността на доказателствените източници, явяващи се и базата, на която са изведени и правните изводи на контролираните инстанции, а може да констатира наличието, респ. липсата на пороци в процесуалната дейност във връзка с допускането, събирането и оценяването на доказателствените материали по делото. В конкретния случай ВКС констатира, че не са допуснати процесуални нарушения, които да дадат основания за отмяна на проверявания съдебен акт. Бургаският окръжен съд е изпълнил задължението си да оцени събраните доказателствени източници съобразно изискванията, гарантиращи правилното формиране на вътрешното му убеждение относно релевантните въпроси. Фактическите положения са изведени в резултат на задълбочен анализ, след като въззивната инстанция е провела съдебно следствие и е събрала допълнителни писмени и гласни доказателствени материали. Неоснователно е основното възражение на жалбоподателя, че изводите за авторството на деянието са изведени на недопустими предположения. Осъдителните изводи са базирани на съвкупната преценка на гласните доказателствени източници, които, макар и косвени по своя характер, правилно са приети като такива, обуславящи несъмнения изводи, че автор на инкриминираното деяние е подсъдимият. Оспорването допустимостта на показанията на св. Й. А., дадени на досъдебното производство и приобщени от въззивната инстанция по реда на чл. 281, ал. 4 НПК (л.15 ДП) не намира опора в материалите по делото. Изложената аргументация, че се касае за разпит пред оперативен работник, проведен в отсъствие на обвиняемия и неговия защитник не може да се сподели. С постановление по реда на чл.194, ал. 3 НПК( ред. ДВ бр. 32/2010г.) за възлагане на действия по разследването от разследващия полицай (л.14 от ДП) е възложено на полицейски орган - оперативен работник- извършване на конкретно следствено действие - разпита на Й. А. в качеството му на свидетел. Същият ден полицейския орган е провел разпита на Й. А., като в протокол за разпит на л.15 от ДП са отразени свидетелските му показания, обект на приобщаване при условията на чл. 281, ал.4 във връзка с ал.1, т.1 и т.2 НПК. При това, към момента на разпита подсъдимият не е бил привлечен в качеството на обвиняем, което да предполага упражняването на правото му по чл. 55, ал.1, изр. 2 НПК да участва при извършване на действия по разследването. Следва да се отчете, че по принцип процесуалният закон не поставя като условие за допустимост на процедурата по чл. 281, ал.4 НПК, изискването обвиняемият и защитникът да са присъствали на разпита на свидетеля. За сметка на това законодателят е поставил завишени изисквания при оценката на приобщените по този ред свидетелски показания, въвеждайки забраната по чл. 281, ал. 8 НПК, осъдителната присъда да почива единствено на тях. Следователно не може да се сподели застъпената теза за процесуална незаконосъобразност на дейността на съда по събиране на доказателствата, и в частност- при приобщаване показанията на св. А., дадени на досъдебното производство. ВКС не констатира нарушение на процесуалните изисквания във връзка с оценъчната дейност на контролираната инстанция, въз основа на която е изведена фактологията на деянието и в частност основното оспорвано от подсъдимия фактическо положение, че той е извършил кражбата на златните бижута. Вярно е, че в настоящия случай, инстанциите по същество не са разполагали с преки доказателствени материали, директно насочващи към главния факт на процеса - деянието и участието на подсъдимия в него. Известно е обаче, че за съда не съществува задължение да изгражда вътрешното си убеждение единствено върху преки доказателства. Въпросът за авторството подлежи на изследване с всички допустими доказателствени средства, включително и такива, които възпроизвеждат косвени доказателства, щом при анализа им поотделно и в тяхната съвкупност се достига до един несъмнен извод. В контекста на изложеното към БОС не могат да бъдат отправени упреци, че е пренебрегнал, изопачил доказателствените източници, нито че им е придал съдържание, което те не са имали поначало. Показанията на св. Ф. С. са били преценени в контекста на собствената им логичност и последователност, както и в корелацията им с показанията на св. О. и св. М. С основание е отчетено, че в показанията на тези свидетели не се констатират значими противоречия, които да обусловят извод за тяхната недостоверност. Напротив - комплексната оценка на съдържанието им, правилно е довела до фактическите констатации относно: 1) времевия отрязък (светлата част на деня), в който в [населено място] е имало погребение, на което св. С. е отишла и е била извън дома си за период от 1-2 часа; 2) обстоятелството, че не е излизала от жилището си до установяване на кражбата на следващия ден; 3) фактът, че по време на погребението, респ. по време на отсъствието на св. С. и св. О. от къщата, подсъдимият е бил забелязан от св. М. в двора на къщата им. Важно място в системата от косвени доказателства заема и обстоятелството, че в деня на погребението подсъдимият е проявил сериозна активност да намери транспорт до близките градове с намерение да продаде златни бижута, които е показал на св. А.. ВКС не споделя оплакването относно кредитирането показанията на св. А., дадени на досъдебното производство. В хода на първоинстанционното и въззивното съдебно следствие св. А. е потвърдил обстоятелството, че в деня на погребението подсъдимият го е помолил за съдействие да го откара с автомобил до близък град, но е отрекъл и заявявал липса на спомен относно всички други обстоятелства, за които е бил разпитван на досъдебното производство. В случаите, когато по делото са налице противоречиви по съдържание годни и допустими доказателствени материали, за решаващия съд е налице задължение внимателно да ги обсъди не само в контекста на собствената им логичност, последователност, яснота и вътрешна безпротиворечивост, но и при отчитане на съответствието им с останалите обективни находки по делото. Точно така е постъпил въззивният съд, който е отделил специално място в мотивите си на противоречията на показанията на св. А. и с основание е приел за истина казаното от него именно на досъдебното производство, мотивирайки се с изтеклия период от време и близкото му познанство с подсъдимия. Допълнително следва да се акцентира, че осъдителните изводи не почиват единствено и в решаваща степен на показанията на св. А. на досъдебното производство, с което би се нарушила забраната на чл. 281, ал.8 НПК. Информацията, посочена от този свидетел намира подкрепа в показанията на св. С., О. и М. и косвено от показанията на св. Л. и св. А.. С оглед изложеното ВКС приема, че въззивната инстанция е направила изводите си за доказаност на авторството въз основа на комплексното и съвкупно съпоставяне и при внимателен анализ на всички доказателствени източници, поради което доводите за допускане на процесуални нарушения от категориите на съществените, не е основателно. Настоящият съдебен състав не установи твърдяното от касатора нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал.1, т.1 НПК, обосновано с доводи за допуснати процесуални нарушения. В рамките на очертаната от въззивния съд фактология законът е приложен правилно. Подсъдимият А. е отнел без съгласието на св. С. движими вещи- златни накити на стойност 1099 лв., нейна собственост, като е установил трайна фактическа власт върху предмета на престъплението, като е действал с намерението противозаконно да ги присвои. По този начин е реализирал поведение, с което е осъществил обективните и субективните признаци на престъплението по чл.194, ал.1 НК. Непълнолетието на подсъдимия към момента на извършване на деянието обуславя и съобразяването на чл.63, ал.1, т.3 от НК, в параметрите на която разпоредба, е отмерено и наказанието в размер на 6 месеца лишаване от свобода. Съдът не е допуснал нарушение на закона, налагайки на подсъдимия явно несправедливо наказание. Отчетени са конкретната обществена опасност на дееца и спецификата на реализираната от него престъпна дейност, чистото му съдебно минало към момента на осъществяване на деянието, изтеклия период от време от извършването му. Така при правилна оценъчна дейност на съда по обстоятелствата от кръга на чл. 54 НК, спрямо подсъдимия е постановена справедлива присъда, като не се констатира необходимост от намаляване на отмереното наказание. Предвид липсата на наведени доводи във връзка с приложението на чл.25, ал.1 във връзка с чл.23, ал.1 НК, ВКС не намери необходимост за излагане на съображения в тази насока. По изложените съображения, ВКС намери жалбата за неоснователна и счете, че като такава следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал.1, т.1 НПК, ВКС, I НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 252 от 04.12.2015г. по внохд № 941/2015г. по описа на Окръжен съд -гр. Бургас. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: