Р Е Ш Е Н И Е № 536 гр. София, 14 декември 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ПАНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Л. ГАВРИЛОВА и присъствието на прокурора от ВКП Кр. КОЛОВА изслуша докладваното от съдия ПАНОВА наказателно дело № 1949 по описа за 2012 г., и за да се произнесе взе пред вид следното: Производство пред ВКС е по реда на чл. 423 ал. 1 от НПК и е образувано по искане на задочно осъдения С. М. А. за възобновяване на НОХД № 1800/2010 г. на Великотърновския районен съд и отмяна на постановената по него присъда № 124 от 22.06.2012 г. В искането, поддържано и пред ВКС, се излагат доводи, че осъденият не е участвал в провежданото срещу него наказателно съдебно производство,тъй като не е получил призовка, не е присъствал на постановяване на присъдата, поради което се явява осъден при нарушение на процесуалните правила. Твърди, че би желал във възобновеното производство да се възползва от правилата на НПК за постигане на споразумение с прокуратурата, доколкото щетите от деянието са възстановени. Претендира се отмяната на присъдата и връщане на делото на делото за ново разглеждане. Защитата на осъдения А. поддържа молбата за възобновяване по изложените в нея доводи. В допълнение излага съображения и за наличие на основания по чл. 422 ал.1 т.5 от НПК, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила- непрочитане на обвинителния акт след даване ход на съдебното следствие, неприобщаване на обясненията на осъдения А. от досъдебното производство, на които съдът се е позовал в мотивите си, както и липсата на обжалване на присъдата от служебния защитник, които съществено са нарушили правото на защита на А.. Осъденият моли за възобновяване на наказателното производство по делото. Прокурорът от ВКП изразява позиция за допустимост на молбата по чл. 423 от НПК, но пледира за нейната неоснователност, тъй като осъденият се е укрил, след като лично е бил призован и му е бил връчен препис от обвинителния акт, както и се е явил в първото по делото заседание. Счита, че няма допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 422 ал.1 т.5 от НПК. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на допустимостта и основанията за възобновяване по чл. 423 и сл. от НПК, намери следното: Искането за възобновяване е допустимо. ВКС приема, че датата на узнаване от осъдения А. на постановената спрямо него задочна присъда е датата на неговото задържане с оглед изпълнение на наказанието лишаване от свобода, което е станало на 19.07.2012 г. Искането за възобновяване на производството е в шестмесечния срок по чл. 423 ал.1 от НПК, тъй като е подадено на 01.10.2012 г., поради което се явява процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането за възобновяване е неоснователно. Осъденият С. А. е бил предаден на съд на 03.12.2010 г. за престъпление по чл. чл.195 ал.1 т. 7 вр. чл. 194 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 вр. чл. 28 от НК. Видно от приложена призовка на л. 27 от първоинстанционното производство по НОХД № 1800/2010 г. по описа на Великотърновския РС, подс. А. е бил лично надлежно редовно призован на 28.12.2010г. за първото по делото заседание /насрочено на 28.02.2011 г./ и е получил препис от внесения в съда обвинителен акт. В призовката му изрично е вписана разпоредбата на чл. 254 ал.4 от НПК – че делото може да бъде разгледано в негово отсъствие при условията на чл. 269 от НПК. В първото по делото заседание А. се е явил лично, но без защитник, поради което и с оглед осигуряване на неговото и на съпроцесника му право на защита, делото е било отложено с оглед осигуряване на служебни защитници. В съдебното заседание подс. А. е бил е бил уведомен за датата на следващото заседание – 20.05.2011 г. Въпреки редовното си призоваване, той обаче не се е явил в това съдебно заседание. Поради това съдът е разпоредил извършването на щателното му издирване, което не е дало резултат. Отложени са били пет съдебни заседания в продължение на една година /от 20.05.2011 г. до 22.06.2012г./с цел установяване на местонахождението на подс. А., като са били изисквани справки от всички институции, които биха могли да разполагат с информация за местонахождението на този подсъдим. Въпреки положените усилия от страна на съда, подс. А. не е бил намерен и ход на делото е бил даден в отсъствието му на осн. чл. 269 ал.3 т.1 от НПК. На 22.06.2012 г. съдът е постановил присъдата си. Подсъдимият е бил защитаван от адв. В., който е бил назначен за негов служебен защитник. Изложените обстоятелства ясно определят, че С. А. е знаел за започналото срещу него наказателно преследване, водено в рамките не само на досъдебната фаза,в която е взел участие от началото до самия й край, но и за съдебната такава, доколкото на 28.12.2011 г. му е бил връчен препис от обвинителния акт и той е бил редовно призован за съдебно заседание пред Великотърновския районен съд. В призовката изрично е отбелязана и възпроизведена нормата на чл. 254 ал.4 от НПК, че делото може да бъде разгледано в негово отсъствие. А. се е явил в съдебно заседание на 28.02.2012 г., разбрал е, че производството се отлага за конкретна дата, за която е уведомен – 20.05.2012 г., както и причината за това – осигуряване на правото му на защита чрез служебен защитник. Всичко това обуславя извода, че неучастието на подсъдимия в съдебното производство срещу него е проява на недължимо процесуално поведение от негова страна. Той се е отклонил от местоживеенето си, без да уведоми да това съда и без да посочи друг адрес за призоваването му, но е бил известен , че спрямо него е налице висящ и неприключил съдебен процес. Предупреден е бил писмено /чрез получената лично от него призовка/, че при неявяване производството може да се разгледа в негово отсъствие. Следва да се приеме, че при това положение А. се е отказал доброволно от правото си да се яви в съдебно заседание и сам в личното си качество да се защитава, като е разчитал на назначения му защитник. Последният е реализирал изцяло правото на защита на подсъдимия. На А. е бил гарантиран справедлив наказателен процес в негово отсъствие при спазване и зачитане на всички негови процесуални права. Неучастието му в този процес е негов личен процесуален избор, от който обаче той не може да черпи права, като претендира отмяната на постановената задочна присъда, възобновяването на наказателното производство и връщане на делото за ново разглеждане. Не са налице предпоставките на чл. 423 ал. 1 изр. 2 от НПК, поради което искането на осъдения А. за възобновяване на наказателното производство следва да се остави без уважение. Не е основателно твърдението му, че е било нарушено правото му на защита, тъй като не е бил прочетен обвинителния акт в съдебно заседание. Процедурата по чл. 276 от НПК е предвидена като начало на стадия на съдебното следствие с цел гарантиране на правото на подсъдимия да узнае обвинението срещу него, да заяви дали го разбила и дали би желал да даде обяснения по това обвинение. В случаите, в които производството се провежда в отсъствие на подсъдимия, прочитането на обвинителния акт губи своя процесуален смисъл, тъй като не могат да бъдат изпълнени останалите действия, поради които се извършва прочитането – заявяването от подсъдимия дали разбира обвинението, внесено с обвинителния акт в съда, и дали ще даде обяснения по него. Очевидно поради естеството им тези действия биха могли да бъдат извършени от подсъдимия само присъствено. Ето защо в случаите на задочно проведено съдебно производство, непрочитането на обвинителния акт в началото на съдебното следствие не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като в производството не е участвал подсъдимия, чиито права да бъдат нарушени. Не почива на доказателствата по делото твърдението, че съдът не е приобщил обясненията на подсъдимия А., дадени от него в качеството му на обвиняем на досъдебното производство. Видно от съдебния протокол /л.132/, който е доказателствено средство за извършените действия от съда, след изслушване на заключението на вещото лице, съдът е прочел „представените доказателства”. Въпреки непрецизността на посочения израз, няма съмнение, че с това си действие съдът е приложил разпоредбата на чл. 283 от НПК, която изрично предвижда прочитане на протоколите и документите по делото. Обясненията на А. в качеството му на обвиняем са закрепени именно в протоколи за негов разпит, които с това действие на съда са били прочетени и приобщени към доказателствената съвкупност по делото. ВКС не намира, че по делото не е било допуснато процесуално нарушение, изразило се в нарушаване на правото на защита на осъдения С. А., поради това, че служебният му защитник не е обжалвал постановената присъда. Видно от протокола от проведеното заседание, адв. В. е участвал в съдебните прения, изтъкнал е всички обстоятелства, които биха могли да смекчат наказателноправното положение на подзащитния му, и се е съгласил с предложеното наказание от прокурора, а именно – една година лишаване от свобода, което е абсолютното минимално наказание, което е предвидено в закона за престъплението, в което А. е бил обвинен. Видно от съдържанието на присъдата, съдът е наложил именно това наказание. По всичко личи, че защитникът не е атакувал първоинстанционния съдебен акт, тъй като той е отговарял на неговата защитна позиция спрямо този подсъдим. С оглед на това касационният съд не намира, че с поведението си защитникът е накърнил правото на защита на осъдения А., което да е основание за възобновяване на производството по делото. С оглед на изложеното съдът не намира, че са налице основанията за възобновяване на производството по делото нито по чл. 423 ал.1 от НПК, нито по чл. 422 ал.1 т.5 от НПК. Искането на осъдения С. А. следва да бъде оставено без уважение. Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С. М. А. за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 1800/2010 г. по описа на Великотърновския районен съд и отмяна на постановената по него присъда № 124 от 22.06.2012 г.. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.