Р Е Ш Е Н И Е
№ 545
София, 27 февруари 2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на пети декември две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
при секретаря Иванка Илиева
и в присъствието на прокурора Петя Маринова
като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 1811/2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.420, ал.2 от НПК. Същото е образувано по искане/озаглавено жалба/ на осъдения С. И. Х. за възобновяване на производството по нохд № 788/12г. по описа на РС-Петрич и внохд № 587/12г. по описа на ОС-Благоевград.
От съдържанието на искането и депозираните три допълнителни обяснения, може да се изведе касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК, касателно приложението на чл.24 от НК след извършено на основание чл.25 от НК кумулиране. Това касационно основание е и основание за възобновяване на наказателното дело по чл.422, ал.1, т.5 от НПК.
В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище, че искането е допустимо, но неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение. Твърди, че наложеното наказание е справедливо определено, като съдът се е съобразил със здравословното състояние на осъдения и наложеното наказание е към минимума на предвиденото в закона.
Адвокат Н., назначен в качеството на служебен защитник на осъдения поддържа направеното от него искане за възобновяване и моли за уважаването му по изложените в него съображения. Счита, че са налице предпоставките за упражняване от страна на ВКС на правомощията да измени присъдата, като намали размера на наложеното наказание, тъй като осъденото лице е имало възможност за провеждане на съкратена процедура или постигане на споразумение.Също така възразява срещу приложението на чл.24 от НК.
Осъденият С. Х. поддържа искането за възобновяване и моли да му се намали наказанието, тъй като е с влошено здравословно състояние.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл.419 от НПК и чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Постановената първоинстанционна присъда е влязла в сила след въззивна проверка и не е била проверявана по касационен ред. Искането е направено в законоустановения срок по чл.421, ал.1 от НПК.
Разгледано по същество искането е неоснователно.
С присъда № 945 от 30.11.2012г., постановена по нохд №788/12г., по описа на РС-Петрич подсъдимият С. И. Х. е бил признат за виновен в това, че за времето 26/27.02.2012г., в [населено място], при условията на продължавано престъпление, чрез повреждане на прегради здраво направени за защита на имот е отнел чужди движими вещи на обща стойност 950 лева от владението на различни граждани, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3 и 4, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”А” вр. чл.26, ал.1 от НК и чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет години, което да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.
На основание чл.25, вр. чл.23 от НК, съдът е определил едно общо и най-тежко наказание между тези, наложени по настоящото дело, по нохд №№ 782/12г., 784/12г., 783/12г. всички по описа на РС-Петрич и нохд № 626/12г. по описа на РС-Радомир, а именно лишаване от свобода за срок от пет години, което да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор.
На основание чл.24 от НК, съдът е увеличил така определеното общо наказание с две години- от пет години на седем години лишаване от свобода, което подсъдимият следва да изтърпи в затворническо общежитие от закрит тип, при първоначален строг режим.
Приложена е разпоредбата на чл.25, ал.2 от НК.
Съдът се е произнесъл по приетите за съвместно разглеждане граждански искове да имуществени вреди от двата граждански ищци-Р. С. и Н. С..
Съдът се е произнесъл и по деловодните разноски.
С въззивно решение № 991г. от 08.02.2013г., постановено по внохд № 587/12г., ОС-Благоевград е изменил атакуваната пред него първоинстанционна присъда, в частта относно наложеното на подсъдимия Х. наказание, като го е намалил от пет години лишаване от свобода на три години лишаване от свобода.Също така присъдата е изменена и досежно определеното по чл.25 от НК общо наказание, което е изменено от пет на три години лишаване от свобода, както и увеличеното наказание от седем години лишаване от свобода на четири години и шест месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.Присъдата в останалата част е потвърдена.
От съдържанието на искането и допълненията към него може да се изведе единствено касационно основание, а именно по чл.348, ал.1, т.3 от НПК- явна несправедливост на увеличеното по чл.24 от НК наказание. В искането много подробно се описва здравословното състояние на осъдения, като се твърди, че то се влошава с престоя му в затворническото заведение, където не му се оказва необходимата медицинска помощ.
Оплакването на Х. във връзка с приложението на чл.24 от НК, ведно с неговата аргументация е неоснователно.
Под „увеличаване на общото най-тежко наказание” се разбира увеличаване на неговия размер по преценка на съда, но при условията, посочени изрично в закона.
Законът в разпоредбата на чл.24 от НК поставя няколко кумулативни изисквания, с които съдът трябва да се съобрази: наложените наказания да са от един и същи вид, увеличението да не надминава с една втора определеното общо наказание, да не надминава сбора на определените наказания за отделни престъпления и максималният размер на наказанието, предвиден за съответния вид престъпление. Възможността обаче съдът да увеличи наказанието по реда на чл.24 от НК не е произволна и безконтролна, а подчинена на принципа на законоустановеност на наказанието. Съдът може да увеличи наказанието само ако направи констатация, че и с най-тежкото наложено за отделните престъпления, извършени от подсъдимия, не могат да се осъществят целите по чл.36 от НК. Определяйки наказанието, съдът оценява престъпната деятелност на виновното лице в нейната цялост, като отчита характера и степента на обществена опасност на тази престъпност, личността на виновния и неговата обществена опасност, ролята му за извършване на престъпленията, както и обстоятелствата при които те са били извършени.Всички тези обстоятелства имат значение при решаването на въпросите за определяне на общо наказание по чл.24 от НК.
Изложеното принципно разбиране, преценено в контекста на конкретиката на настоящото делото, обуславя извод за правилност и законосъобразност в действията на решаващите съдилища по приложението на чл.24 от НК. Въззивната инстанция за разлика от първия съд, е отчела сред смекчаващите обстоятелства и недоброто имотното и материално състояние на осъдения Х..Също така подробно е обсъдила и данните, касаещи здравословното му състояние, предвид събраните писмени доказателства.Констатираните смекчаващи обстоятелства се довели до намаляване размера на наказанието, наложено по делото чието възобновяване се иска, от пет на три години лишаване от свобода, респективно е намалено и определеното общо наказание по чл.25 от НК на три години лишаване от свобода. Правилно въззивният съд е преценил, че следва да редуцира и размера на увеличеното от две на една година и шест месеца, което означава, че увеличеното общо наказание, което следва да изтърпи осъдеия в размер на четири години и шест месеца лишаване от свобода.
Преценявайки всички данни, касаещи престъпните деяния, включени в съвкупността, времеизвършването им, тежестта и степента на обществена опасност на престъпленията, както и данните характеризиращи личността на подсъдимия, този състав на ВКС не намира основания за допълнително намаляване размера на увеличеното по чл.24 от НК общо наказание, поради липсата на явна несправедливост.
Твърденията свързани с влошаване на здравословното състояние на осъдения по време на изтърпяване на наложеното му наказание, както и поведението на затворническата администрация относно оказването на своевременна и компетентна медицинска помощ, са обстоятелства следващи влизането в сила на присъдата и от естество, което не е основание за възобновяване на производството и не налагат ревизиране на влезлия в сила съдебен акт.Съдът няма правомощия да отправя указания и контролира действията на компетентните органи по изпълнение на влезлите в сила присъди, във връзка с твърденията на осъдения за лошите условия в затвора Бобов дол, водещи до влошаване на здравословното му състояние, както и необходимостта от провеждането на лечение и медицинска помощ по време на пребиваването му в местата за лишаване от свобода, във връзка с изпълнение на наложеното му наказание лишаване от свобода.
Неотносимо към процедурата по възобновяване е твърдението на защитата, че следва да се намали наказанието, тъй като осъденият е могъл да постигне споразумение или да се проведе съкратено съдебно следствие. Принципната възможността едно наказателно производство в съдебната му фаза да протече при някоя от предвидените диференцирани процедури е въпрос, който не е относим към наказанието. При първоинстанционното разглеждане на делото, съдията-докладчик е допуснал предварително изслушване на страните, но делото се е разгледало по общия ред, след като подсъдимият изрично е отказал провеждането на съкратена процедура по Глава двадесет и седма от НПК, което безспорно е негово право. От това не могат да се черпят каквито е да било аргументи във връзка с определянето на наказанието.За съда не съществува възможност сам да инициира производство за решаване на делото със споразумение.
Предвид всичко гореизложено, касационната инстанция намира, че не са налице основания за възобновяване на наказателното производство, проведено срещу осъдения С. Х..
Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. И. Х. за възобновяване на производството по нохд №788/12г. по описа на РС-Петрич и внохд № 587/12г. по описа на ОС-Благоевград.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: |