РЕШЕНИЕ № 195 София, 11 юли 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на шести април две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при участието на секретаря Р. П. като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1707 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решението на Варненския окръжен съд от 29.07.2009 г. по гр.д. № 969/2009, с което е отменено частично решението на Варненския районен съд от 12.03.2009 г. по гр.д. 5588/2008, като на бащата е определен режим на лични отношения с детето без преспиване. Обжалването е допуснато поради значението на процесуалноправния въпрос преклудират ли се с изтичането на срока по чл. 133 ГПК за отговор на исковата молба възраженията на ответника по претендирания режим на лични отношения и на материалноправния въпрос за интереса на детето да има пълноценни отношения с родителя, който не упражнява родителските права. По първия поставен въпрос, Върховният касационен съд намира, че Гражданският процесуален кодекс урежда исковия, обезпечителния и изпълнителния процес. Наред с тези три защитно-санкционни производства, които поради това са двустранни и спорни той урежда и охранителните производства, в които се постановяват актове на съдействие (т.нар. охранителни актове), които не засягат права на трети лица и затова производствата са едностранни и безспорни. В процесуалния закон не са уредени изрично общи правила за производствата, в които съдът постановява актове на спорна администрация. Като постановява актове на спорна администрация, съдът не правораздава (признава или отрича права), а администрира гражданските правоотношения, като определя ред за упражняване на правата. Производството е спорно, тъй като страните не могат да постигнат съгласие за начина на упражняването им. С обща компетентност да администрира гражданските правоотношения съдът не разполага, затова на отделни места в процесуалния закон, както и в материалните закони, които възлагат на съда компетентността в отделни случаи да администрира граждански правоотношения, са уредени отделни правила, които уреждат само съответното производство. Производството по спорна администрация обаче има общи правила – това са на първо място общите правила на ГПК, уредени в Част първа – чл. 1 до 101 и на второ място това са правилата на исковото производство, уредени в Части втора и трета на ГПК – чл. 102 до 388, които обаче намират съответно приложение – доколкото съответстват на естеството на урежданите правоотношения. По общо правило в исковия процес възраженията на ответника, които се основават на факти и обстоятелства, които са настъпили до изтичането на срока за отговор на исковата молба се преклудират с изтичането на този срок (чл. 133 ГПК). Пропуснатите възражения може да бъдат направени по-късно в хода на първоинстанционното производство само ако страната не е могла да узнае съответните обстоятелства или да посочи и представи съответните доказателства своевременно, въпреки полагането на дължимата грижа за добро водене на делото (чл. 147, ал. 1 ГПК) или във въззивното производство – съгласно чл. 260, т. 5 и 6 и чл. 266, ал. 2, т. 1 ГПК. Тези правила са неприложими, когато съдът може да се самосезира, както и когато е задължен да следи служебно за интереса на някоя от страните (напр. по иск за поставяне под запрещение и за оспорване или установяване на произход) или на лица, които не са конституирани като страни в производството (напр. по иск за лишаване или ограничаване на родителски права). В производствата по спорна администрация не се извършва размяна на книжа, тъй като в тези производства няма възражения (правоизключващи, правоунищожаващи, правопогасяващи и правоотлагащи) нито възможности за отклонения от типичното развитие на процеса във връзка с предмета на делото или във връзка със страните, но процесуалната възможност за позоваване на определени факти и обстоятелства се преклудира (напр. по претенция за разпределение на ползването на съсобствени имоти във или извън делбеното производство), когато съответното искане не е направено своевременно (с отговора на съдопроизводственото действие, с което е предявена претенцията). И в производствата по спорна администрация обаче преклузията е изключена, когато съдът е задължен да следи служебно за интереса на ненавършили пълнолетие деца (напр. по мерките относно ползването на семейното жилище, относно упражняването на родителските права и личните отношения с другия родител, при разногласие между родители и др.). По втория поставен въпрос, Върховният касационен съд намира, че мерките относно упражняването на родителските права и личните отношения между децата и родителите се вземат при отчитането на всички интереси, но приоритет има интересът на децата, за който съдът следи служебно. Децата имат интерес родителските права да бъдат възложени на този родител, който с оглед на възрастта, пола и степента на развитието им е по-способен да полага адекватни грижи не само за бита, но и за тяхното добро възпитание и изграждане като зрели личности, което е невъзможно да бъде постигнато без осъществяването на пълноценни отношения с другия родител. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че има служебно задължение да прецени интереса на детето, поради което не е обвързан от исканията и възраженията на родителите. Към момента на приключването на устните състезания детето е на три години и половина, момиче. Преките му ежедневни контакти с бащата са преустановени с раздялата между родителите, когато то е било на две години и половина, поради което не е в негов интерес да преспива в дома на баща си, на чуждо място и без майчино присъствие и при положение, че бащата упражнява свободна професия и полага труд през нощта. Правилно въззивният съд е приел, че има служебно задължение да прецени интереса на детето, поради което не е обвързан от исканията и възраженията на страните нито страните са обвързани от изисквания за извършване на съдопроизводствените действия в определени срокове и форма, но в нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд не е обсъдил социалния доклад и не е изложил съображения, защо не възприема неговото заключение, че емоционалната връзка между бащата и детето не е прекъсната и той е в състояние да осигури сигурна и стабилна семейна среда по време на контактите с дъщеря си. В нарушение на материалния закон съдът е приел, че в интерес на детето е личните му отношения с бащата да се осъществяват в дните за седмична почивка с прекъсване за преспиване при майката. Детето не е в кърмаческа възраст, към момента на приключване на съдебното дирене пред въззивния съд то е на три години и половина и липсата на контакт в продължение на една година не е пречка детето да преспива в дома на своя баща под негова грижа. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а делото – решено от касационната инстанция съгласно чл. 292, ал. 2 ГПК. Касаторът Т. Ж. Б. не претендира разноски в касационното производство. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решението на Варненския окръжен съд от 29.07.2009 г. по гр.д. № 969/2009 в частта по мерките относно личните отношения на детето с бащата. ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ на малолетната П., ЕГН [ЕГН] с баща й Т. Ж. Б., ЕГН [ЕГН], като му предоставя възможност да взема детето при себе си всяка първа и трета седмица от месеца от 9,00 часа в събота до 18,00 часа в неделя, веднъж годишно за три дни – от 9,00 часа на първия до 18,00 часа на третия ден по Коледните или В. празници, както и веднъж годишно за две седмици през лятото – по време, което не съвпада с ползването на редовния платен годишен отпуск от майката. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.