Ключови фрази
Иск за признаване уволнението за незаконно * възстановяване на длъжност * незаконно уволнение * прекратяване на трудовото правоотношение * обезщетение за оставане без работа

Р Е Ш Е Н И Е

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 

318

 

 

София  21.06. 2010 г.

 

 

В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

 

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско   отделение,  в  публично заседание на четиринадесети април, две хиляди и десета година в състав:

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   Капка Юстиниянова

   ЧЛЕНОВЕ:  Любка Богданова

                           Светла Димитрова

 

При секретаря Анжела Богданова изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 120/2009 г.

                Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Ц. за с. м. помощ, гр. С., подадена чрез адв. Н, срещу въззивно решение № 380 от 7.10.2008 г. по гр. дело2540/2008 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решението от 10.04.2008 г. по гр.д. № 31215/2007 г. на Софийски районен съд в частта, с която са уважени предявените от Т. Н. Р. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ и по чл.344, ал.1, т.3 КТ за сумата 2117.74 лв., отменено е в частта, с която е отхвърлен иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ за сумата над 2117.74 лв. и до 3 630.42 лв. и в тази част е постановено ново по реда на чл.208, ал.1 ГПК /отм./, с което иска е уважен и за сумата 1512.68 лв. Поддържа се, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано- отменителни основания по чл.281, ал.1,т.3 ГПК.

С определение № 27 от 20.02.2009 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса за законността на заповедта за дисциплинарно уволнение, когато изложените в нея фактически основания не съответстват на дадената правна квалификация.

Ответникът Т. Н. Р., чрез пълномощника си-адв. Пена Т. изразява становище за оставяне в сила на решението, като правилно.

Върховният касационен съд, ІІІ г.о., като взе предвид, че решението е въззивно, постановено по искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ намира, че касационната жалба е подадена в срок и е допустима.

Поставеният материалноправен въпрос разрешен от въззивния съд с обжалваното решение касае законността на заповедта за дисциплинарно уволнение, когато изложените в нея фактически основания не съответстват на дадената правна квалификация. По този въпрос на основание чл. 291, т. 1 от ГПК следва да се прецени като правилна практиката, обективирана решение от 12.06.2006 г. по гр.д. № 2777/2003 г. на ВКС, ІІІ г.о., според което неправилната квалификация дадена в заповедта за уволнение, не обуславя сама по себе си неговата незаконност. От значение за ангажиране на дисциплинарната отговорност на работника или служителя е установяването на дисциплинарните нарушения и тяхното съответствие с фактическите основания изложени в заповедта за дисциплинарно уволнение.

При така приетият отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, съдът намира по жалбата на Ц. за с. м. помощ, гр. С. следното:

С обжалваното решение въззивният съд е приел, че визираното в заповедта нарушение по своето съдържане не съставлява неизпълнение на трудово задължение по чл.187, т.10 КТ. Описаното нарушение, изразяващо се в това, че на 3.12.2007 г. в 7.55 часа, при предаване на пациент в УМБАЛ “Св. Анна” Т. Р. , заемащ длъжност “шофьор” при жалбоподателя причинил умишлено конфликт в присъствието на пациенти и придружаващи го граждани, като е допуснал грубо и арогантно отношение, уронващо лекарския престиж, според съда не съответства на основанието по чл.187, т.10 КТ на което е наложено на наказанието. Приел е, че незаконосъобразно е ангажирана дисциплинарната отговорност на ищеца, поради неправилна квалификация на дисциплинарното нарушение и незаконосъобразност на заповедта за дисциплинарно уволнение.

Решението е неправилно.

Дисциплинарното наказание "уволнение" е наложено на Т. Н. Р. , заемал длъжността "шофьор”, за нарушение на трудови задължения, описани подробно в заповедта за уволнение. В същата е посочено, че на 3.12.2007 г. в 7.55 часа, при предаване на пациент в УМБАЛ “Св. Анна” АД, гр. С. е причинил умишлено конфликт в присъствието на пациенти и придружаващи ги граждани, като е допуснал грубо и арогантно отношение, уронващо лекарския престиж. Нарушението е индивидуализирано в достатъчна степен, за да осигури на уволнения възможност да се защити срещу обвинението. Обстоятелствата отразени в заповедта за уволнение се потвърждават от представената по делото жалба от д-р В от 3.12.2007 г. и дадените от ищеца писмения обяснения по чл.193, ал.1 КТ, в които не се отрича описаното в заповедта поведение, както и употребените по отношение на лекаря от УМБАЛ “Св. Анна” изрази.

Задължение на работника или служителя е да не уронва доброто име на работодателя, а в случая е уронен авторитета на работодателя пред друго лечебно заведение, както и пред намиращите се в него пациенти и граждани. Нарушението не се оспорва от работника, а същият няма и критично отношение към стореното, тъй като в писмените обяснения посочва, че поведението му се дължи на обстоятелството, че не е разбрал, че лицето с което е влязъл в конфликт и го е нарекъл “тъпанар” е лекар. Поведението на ищеца, който е член на екипа на с. помощ, пред пациенти и придружаващите ги в приемната на УМБАЛ “Св. Анна” недопустимо уронва името на работодателя. Предвид на което и само това нарушение на трудовите задължения е достатъчно тежко с оглед критериите на чл. 189, ал. 1 КТ за да обоснове налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. Несъответствието на правната квалификация по чл.187, т.10 КТ с констатираното нарушение не води до незаконосъобразност на уволнението, тъй като дори квалификацията да е неправилна, от значение е установяването на дисциплинарното нарушение и съответствието с фактическите основания отразени в заповедта. В конкретния случай описаните в съобразителната част на заповедта обстоятелства, формиращи фактическия състав на чл. 190, ал.1, т.7 КТ вр. чл.187, ал.1, т.8 КТ в хипотезата - уронване доброто име на работодателя са установени, поради което неправилната квалификация не се отразява върху законността на уволнението.

Изложеното налага отмяна на въззивното решение и решаване на спора по същество. По изложените по-горе съображения исковете на Т. Н. Р. по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ са неоснователни и следва да се отхвърлят. На ответника не следва да се присъждат разноски на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, тъй като по делото няма доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение за адв. Н. Х.

Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.



Р Е Ш И :



ОТМЕНЯ въззивното решение № 380 от 7.10.2008 г. по гр. дело2540/2008 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решението от 10.04.2008 г. по гр.д. № 31215/2007 г. на Софийски районен съд в частта, с която са уважени предявените от Т. Н. Р. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ и по чл.344, ал.1, т.3 КТ за сумата 2117.74 лв., отменено е в частта, с която е отхвърлен иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ за сумата над 2117.74 лв. и до 3 630.42 лв. и в тази част е постановено ново по реда на чл.208, ал.1 ГПК /отм./, с което иска е уважен и за сумата 1512.68 лв., както и в частта относно разноските и вместо него Постановява:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Т. Н. Р. от гр. С., ж.к. “Хаджи Димитър”, бл.177, вх. Б, ет.VІ, ап.34, ЕГН ********** срещу Ц. за с. м. помощ, гр. С. за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 1679 от 17.12.2007 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението работа и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 3 630.42 лв.
Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

ЧЛЕНОВЕ :