Р Е Ш Е Н И Е № 55 гр. София, 17.04.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна Чочева ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Теодора Стамболова при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Маринова изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 1863 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящето производство е по глава тридесет и трета, част VІ от НПК, образувано по искане на задочно осъдения М. П. В. за възобновяване на н. о. х. д. № 209/2013 г. по описа на Районния съд – гр. Пирдоп. В искането е релевирано основанието чл. 423, ал 1 НПК за възобновяване поради неучастието на осъдения в наказателното производство. Осъденият твърди също, че на досъдебното производство е бил лишен от възможността да се запознае с материалите, а предвид възстановените вреди делото е могло да приключи със споразумение. Настоява за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание служебният защитник (адв. К.) поддържа искането за възобновяване на осъдения В. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, съображенията, развити устно в открито съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатото основание за възобновяване, намира следното: С присъда № 23 от 5.02.2014 г. на Районния съд в гр. Пирдоп по н. о. х. д. № 209/2013 г. подсъдимият М. П. В. е признат за виновен в това, на 14.11.2012 г. в с.М., С. област, при условията на опасен рецидив, след предварителен сговор с Л. П. Л., И. И. Х. и И. Д. И., чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот и използване на моторно превозно средство, да е отнел чужди движими вещи – цигари на обща стойност 3 840, 38 лева от владението на К. И. Д. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” НК му е наложено наказание в размер на три години лишаване от свобода. На основание чл. 25 вр. чл. 23 НК е наложено общо наказание от три години лишаване от свобода, най- тежкото измежду определените по присъдата, по н. о. х. д. № 41/2013 г. по описа на Районния съд – гр. В. Търново и по н. о. х. д. № 60/2013 г. по описа на Районния съд – гр. Тетевен. Определен е първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието и типа затворническо заведение. В тежест на подсъдимия са възложени разноските по делото. Присъдата не е била обжалвана и същата е влязла в сила на 21.02.2014 г. Според приложената по делото справка от ГД „Изпълнение на наказанията”, осъденият е постъпил в Затвора – гр.Ловеч на 1.08.2014 г. за изтърпяване на наказание лишаване от свобода с начало 11.07.2014 г. След депозирана молба от 15.08.2014 г. с искане за преразглеждане на делото (върната от Районния съд в гр.Пирдоп), осъдения В. е подал следваща молба от 7.10.2014 г. за възобновяване на делото. Процесуално допустимото искане е НЕОСНОВАТЕЛНО. Разпоредбата на чл. 423, ал. 1 НПК предвижда искането за възобновяване на наказателното производство, направено от задочно осъдения да се уважи, освен в случаите, предвидени като изключение. Едно от тях е осъденият след предявяване на обвинението на досъдебното производство да се е укрил, поради което процедурата по чл. 254, ал. 4 НПК не е могла да бъде изпълнена. От данните по делото се установява, че с постановление от 6.12.2012 г. на осъдения М. П. В. било предявено обвинение за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” НК лично и в присъствието на служебно назначения защитник. При проведения му разпит на 7.12.2012 г. пред съдия (л. 31 от ДП № 339/12 г.) осъденият В. изрично заявил, че не желае предявяване на материалите по делото, поради което и в съответствие с разпоредбата на чл. 227, ал. 2 НПК не бил призован за тяхното проучване. В рамките на образуваното съдебно производство по внесения обвинителен акт съдът насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.09.2013 г. Последователно били изпратени призовки, включително чрез съответното районно полицейско управление, на известните адреси в гр.Яб. и в гр.Б. с информация за мястото и датата на съдебното заседание и уведомление по чл. 254, ал. 4 НПК, ведно с приложен препис от обвинителния акт. Книжата се върнали обратно невръчени на осъдения и с информация, че многократно търсено, лицето не е било намерено на съответния адрес. При призоваване от адреса в гр.Я. (чрез кмета и РУ на МВР), съдът бил уведомяван също, че по данни на брат му осъденият се намира в чужбина. Направени били усилия да се съберат данни за преминаване на осъдения през границите на страната, но се получили отговори, че такива сведения липсват. Осъденият В. не се явил в съдебното заседание и делото било отложено за 30.10.2013 г. След последвалата кореспонденция с началника на полицейското управление съдът бил информиран за обявеното общодържавно издирване на осъдения още с телеграма № 19584 от 29.05.2013 г. и , но продължаващото издирване до този момент не е дало положителен резултат. За последващо съдебно заседание на 18.12.2013 г. прокурор от Районната прокуратура – гр.Пирдоп изпратил данни, че към 19.11.2013 г. срещу осъдения се водят и други наказателни производства (в Районния съд - Тетевен и в Районния съд – Ботевград), по които призовките също се връщали в цялост и осъденият не се явявал. Ето защо съдът дал ход на делото при условията на чл. 269, ал. 3, т. 1 и т. 2 НПК, разгледал го с участието на служебния защитник и се е произнесъл с осъдителна присъда срещу подсъдимия, постановена задочно. При тези данни Върховният касационен съд намира, че доводите в искането не могат да бъдат възприети. В конкретния случай осъденият М. П. В. е знаел за наказателното преследване срещу него, тъй като обвинението е било предявено в негово присъствие. След приключване на досъдебното производство обаче той е напуснал заявените адреси, преустановил е всякакви контакти с органите на правосъдието, не е съобщил за новото си местопребиваване, което продължително време е останало неизвестно. Съвкупната преценка на материалите по делото не разкрива същият да се е намирал в арестите или затворите на страната, каквото твърдение в искането на задочно осъденият няма. Данните позволяват заключението, че осъденият се е укрил и по този начин по недвусмислен начин сам се е отказал да упражни правото си да присъства при гледане на неговото дело и да се защитава в процеса лично, съответно по тази причина и от възможността за решаване на делото със споразумение. При отсъствието на предпоставки за възобновяване на наказателното производство искането на осъдения М. П. В. следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 425 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. П. В. за възобновяване на производството по н. о. х. д. № 209/2013 г. по описа на Районния съд – гр. Пирдоп. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: