Р Е Ш Е Н И Е № 102 Гр.София, 23.07.2020г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на осми юли през две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ТОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА НАДЕЖДА ТРИФОНОВА при секретар ИЛ.РАНГЕЛОВА и в присъствието на прокурора МИХАЙЛОВА изслуша докладваното от съдията Н.Трифонова н. д. № 812/2019 година. Касационното производство е образувано по жалба на подс.Д. П. П. и защитника му адв. В. Ф. срещу въззивно решение №140 от 04.07.2019г., постановено по ВНОХД №158/2019г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново. В жалбата се посочват и трите касационни основания по чл.348, ал.1,т.1, т.2 и т.3 НПК. Оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила се мотивира с направения доказателствен анализ от предходните две инстанции, довел до неправилното признаване на подсъдимия за виновен и осъждането му за извършено престъпление по чл.244 НК. Оспорва се авторството на деянието, като се твърди, че Д. П. не е пуснал в обръщение неистинския паричен знак, че изводите на съда са основани на предположения, и че липсват мотиви към въззивното решение относно събраните противоречиви доказателства. Като нарушение на материалния закон е посочено, че с първоинстанционната присъда подс.П. е осъден за деяние, което в цифрово изражение е обективирано като престъпление по чл.244, вр чл.29 НК, без да има обвинение срещу подсъдимия за осъществено престъпление при условията на опасен рецидив. Въззивният съд е приел това за техническа грешка и не е предприел действия по коригирането й. Относно визираното оплакване за явна несправедливост не се излагат доводи в касационната жалба. С оглед на посочените оплаквания, защитата прави искане да се отмени въззивното решение и да се оправдае подсъдимия или да върне делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. В съдебното заседание пред Върховния касационен съд защитникът на подсъдимия - адв.С., заявява, че поддържа касационната жалба. Акцентира на оплакванията, свързани с допуснати съществени процесуални нарушения и като такива посочва проведения разпит на св.Г. по време на досъдебното производство пред съдия, без участието на обвиняемия; разглеждане на делото по същество от съдията, провел разпит по реда на чл.223 НПК; нарушения при предаването на неистинската банкнота и на диска със записи от камерите в заведението. Защитникът посочва, че съдебните инстанции не са положили нужните усилия за издирването на св.Г., чиито показания са съществени за делото, а са се предоверили на информацията, че е в чужбина, за да приобщят показанията му от досъдебното производство по реда на чл.281 НПК. Посочва се и обстоятелството, че приложеният по делото диск не е бил обект на експертно изследване. Иска се от касационната инстанция да отмени въззивното решение и да оправдае подсъдимия или да върне делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. Подсъдимият поддържа аргументите на защитника си. Представителят на Върховна касационна прокуратура е на становище, че жалбата е неоснователна, а въззивното решение следа да се остави в сила. В последната си дума подс.П. моли съдът да го оправдае. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда № 36 от 09.04.2019г., постановена по НОХД № 243/2018г., Окръжен съд [населено място] е признал подс. Д. П. П. за виновен в това, че на 24.12.2016г. в [населено място], прокарал в обръщение подправен паричен знак - една банкнота от 50 евро, сер.№ Х., емисия 2002г., за която знаел, че е подправена, поради което и на основание чл.244, ал.1 НК му е наложено наказание от две години „лишаване от свобода". На основание чл.66 НК изтърпяването му е отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.67 НК е възложена възпитателна работа по отношение на подсъдимия на полицейския инспектор по местоживеене. Първоинстанционният съд се е произнесъл по въпросите, касаещи веществените доказателства и разноските по делото. По повод жалба на подсъдимия срещу присъдата е било образувано въззивно производство. С решение №140 от 04.07.2019г. по ВНОХД № 158/2019г. по описа на Великотърновския апелативен съд, присъдата е била потвърдена. Жалбата на подсъдимия е основателна. Основните възражения в нея касаят допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които се обективират с липсата на законосъобразен анализ на събраните доказателства, превратното им тълкуване и изразени от въззивния съд предположения, на които е базирал своя акт. Настоящата инстанция може да сподели оплакванията за липса на адекватен доказателствен анализ, доколкото същият в конкретния случай се приравнява на липса на мотиви въз основа, на които да се осъществи нужната проверка на въззивното решение, в рамките на компетентността на настоящата инстанция. Същественият въпрос, който се поставя от защитата пред касационната инстанция, и който е свързан категорично с изводите относно авторството на деянието е: Кой е предал неистинската банкнота от 50 евро на св.Д., крупие в казино „У.”- подсъдимият или св.Г.? Въззивният съд не е отговорил с нужната убедителност на така направеното и във въззивната жалба възражение, тъй като в мотивите на атакуваното решение липсва анализ на гласните, писмените доказателства и доказателствени средства, експертните заключения и веществените доказателства. Апелативната инстанция се е задоволила да опише фактическа обстановка, преразказвайки показанията на св.А. и св.Д., без да обсъди същите във връзка с останалите доказателства, които са изключително противоречиви. В тази връзка възражението на защитата за нарушения на чл.13 НПК се явява основателно. Не е даден нужния правно обоснован отговор, защо се приемат едните за достоверни, а други не се кредитират. Посочените пропуски имат пряко отношение към показанията на св.Г., св.Х., св.Ю., които са свързани с предмета на доказване. В приобщените по реда на чл.281 НПК показания, свидетелят Г. не отрича, че е предоставил на св.Д. банкнота от 50 евро, която се е разлепила, поради което св.Д. я задържал и се отправил към бара, за да я провери. Св.Г. не твърди, че тя му е била върната. От своя страна обаче св.Д. разказва, че е върнал банкнотата на св.Г. и е отишъл да провери тази, предоставена му от подсъдимия. В този случай, възприетата за доказана теза от въззивния съд, че и подсъдимият е дал банкнота от 50 евро, остава без логичен отговор въпроса, колко банкноти са останали у свидетеля Д. и коя и била тази на подсъдимия. Липсват в атакувания съдебен акт доводи, касаещи обясненията на подсъдимия, като апелативният съд не е отделил място на тяхното съдържание и не е изложил аргументи защо не ги възприема за правдиви. Безспорно те имат двойствено значение като доказателствено средство и средство за защита, но във всеки един случай подлежат на проверка от съда, който дължи отговори защо ги кредитира или напротив - не им дава вяра. В конкретния случай обясненията на подсъдимия пред първия съд, при предявяване на диска с видеозапис от камерите в игралното заведение, съдържат изявления, които не съвпадат с приетото от предходните съдебни инстанции, а това най-малко е обуславяло нужда от експертна оценка на това веществено доказателство. При отсъствието на доказателствен анализ от страна на въззивния съд, в рамките на който да са обсъдени определено противоречивите свидетелски показания и обяснения на подсъдимия и при липса на мотивирани заключения кои от тях се кредитират, касационната инстанция констатира липса на мотиви към въззивния акт, което прави невъзможна неговата проверка. Следва да се отбележи, че разпоредбата на чл.339, ал.2 НПК задължава въззивния съд, когато потвърди първоинстанционната присъда, да изложи доводи, поради които не приема за основателни жалбата или протеста. В настоящия казус се констатира не само липса на мотиви в частта, относима към доказателствата, въз основа на които е приета за установена фактическата обстановка, но и не са налице каквито и да са съображения на апелативната инстанция по направените във въззивната жалба оплаквания. Това налага отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд, който да отстрани допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила. Поради това настоящият състав няма да се спира на другите оплаквания - за нарушение на материалния закон (предвид посочването на чл.29 НК в присъдата) и за несправедливост на наказанието. Единствено следва да се посочи, че не могат да се споделят възраженията на защитата за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, касаещи приобщените по реда на чл.281 НПК показания на св.Г.. Разпоредбата на чл.223 НПК урежда правилата, по които се провежда разпит пред съдия на свидетел, в рамките на досъдебното производство. В посочения текст е вменено задължението за органа на досъдебното производство да осигури възможност обвиняемият и негов защитник да присъстват на същия, с уговорката, ако има такъв. Към датата на провеждане на разпита на св.Г. (06.10.2017г.) по досъдебното производство още не е имало привлечено като обвиняем лице. Привличането на подсъдимия в това качество е станало на 04.12.2017г. Все във връзка с посочения свидетел могат да се споделят доводите на защитата, че важността на показанията му изисква по-голямо старание за неговото издирване и личен разпит. Не могат да се споделят доводите, че са нарушени съществено процесуалните правила и при разглеждане на делото от съд, в състава на който е участвал съдия, провел разпит на свидетел на досъдебното производство. Предпоставките за отвеждане на съдия са изброени в чл.29, ал.1 и 2 НПК. В хипотезите на ал.1 не е включен случай, при който след провеждане на разпит по реда на чл.223 НПК, съдията следва да се отведе от разглеждане на делото. Като гаранция за неговата безпристрастност в случая е предвидена и забраната да му бъде предоставено делото в рамките на процедурата по чл.223 НПК. Що се отнася до възраженията на защитата относно наличието на два протокола за доброволно предаване на диска със записи от камерите в заведението, то при новото разглеждане на делото съдът следва да се ангажира с отговори, проследявайки хронологията на събитията, съпоставяйки лицата, които са извършили следствените действия. Относно искането в касационната жалба за оправдаване на подсъдимия, то при липсата на процесуална възможност касационната инстанция да се произнася извън пределите на възприетата фактическа обстановка и с оглед на констатираните съществени процесуални нарушения, същото се явява несъстоятелно. Водим от горното и на основание чл.354, ал.3, т.2 и 3 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 140 от 04.07.2019г., постановено по ВНОХД № 158/2019г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.