5 Р Е Ш Е Н И Е № 730/10 СОФИЯ, 25.07.2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на 19 октомври 2010 година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 1140/09 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от [община] против решение № 141 от 21.04.2009 г. по в.гр.д. № 57/09 г. на Окръжен съд Добрич. С него е отменено решение № 18 от 09.12.2008 г. по гр.д. № 1564/07 г. на Добричкия районен съд и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от [община] против Сдружение с общественополезна дейност “Туристическо дружество Д.” със седалище и адрес на управление в [населено място] иск за установяване правото на собственост общината и предаване на владението върху дворно място с площ 187 кв.м., представляващо част от поземлен имот с идентификатор 72624.621.3 по кадастралната карта на [населено място], целият с площ 834 кв.м., представляващ прилежащ терен към масивна сграда със застроена площ 187 кв.м. с идентификатор 72624.621.3.1. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с преценката на доказателствата и неправилно приложение на материалния закон. Ответникът по касация Сдружение с обществено полезна дейност “Туристическо дружество Д.” в писмен отговор изразява становище, че касационната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното въззивно решение във връзка с наведените в касационната жалба оплаквания, приема следното: От фактическа страна по делото е установено, че с нотариален акт № 67, т.І, дело № 64 от 11.03.2003 г. ответникът С. “Туристическо дружество Д.” е признато за собственик на основание чл.2, ал.3 ЗОбС на масивна сграда- туристическа спалня, състояща се от осем стаи, коридори и сервизни помещения, на застроена площ 187 кв.м., ведно с прилежащ терен – дворно място с повърхност 187 кв.м., представляващо идеална част от УПИ VІІ-3 в кв.1 по плана на [населено място], целият с площ 834 кв.м. Установено е също, че със заповед от 30.01.2001 г. на областен управител на Област Д. е наредено да се отпишат от актовите книги за недвижими имоти-частна държавна собственост и да се предадат на собственика [община] няколко имота в [населено място], в това число и дворно място от 9 417 кв.м. застроена и незастроена площ, съставляващо парцел VІІ в кв. 1 по плана на града. През 1970 г. със съгласие на Министерството на финансите върху сградата- туристическа спалня, е била отстъпено от Г. Д. /тогава – Т./ на Окръжния съвет на Българския туристически съюз безвъзмездно право на ползуване. С решение по протокол № 9 от 07.12.1987 г. на Председателството на ЦС на Б. са закрити окръжните съвети на Б., считано от 01.12.1987 г., като основните средства, стопанисвани от тях - хижи, домове, заслони, транспортни средства и други, е следвало да се прехвърлят на туристическите дружества. При така установените факти по делото въззивният съд е приел, че е налице разделна собственост на терена и сграда - теренът е общинска собственост, а туристическата спалня- държавна собственост, доколкото няма данни да е била изключена от патримониума на държавата. Поради това правата между собственика на терена и собственика на постройката следва да се уредят по правилото на чл. 64 ЗС – собственикът на постройката може да се ползува от земята доколкото това е необходимо за използуването й по предназначение. Ответникът не е доказал да е правоприемник на Б. и да има надлежно отстъпено право на ползуване върху държавната сграда, но тъй като неговите действия по ползуването на терена са в рамките на правомощието на самия собственик на сградата, ползувайки терена, той не нарушава правото на собственост на ищеца. По тези съображения е отхвърлил ревандикационния иск за предаване на владението върху прилежащия терен. Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК поради спецификата на сантоящия казус по въпросите в режим на суперфициарна собственост ли е построената в имота сграда и кой е нейния собственик; както и дали лицето което владее сградата, но не е неин собственик, има противопоставимо на общината като собственик на земята право да ползува прилежащ към сградата терен. При действието на Конституцията на НРБ от 1971 г. юридическите лица с нестопанска цел - сдружения и фондации, регистрирани по реда на ЗЛС, са били със статут на обществени организации. За разлика от държавните предприятия и организации, са могли да притежават собствено право на собственост, отделно от това на държавата. Същевременно обаче Конституцията е допускала държавни имоти да бъдат предоставяни на тези организации за ползуване за постигане на техните цели. Редът за предоставяване на държавни имоти за ползуване от обществени организации и кооперации е бил регламентиран в чл. 33 от П., а след отмяната му- в чл. 101 и сл. от НДИ/ отм./. Съгласно чл. 59, ал.2 ЗС правото на ползуване, учредено в полза на юридически лица, се погасява с прекратяването им. В НДИ е била предвидена възможност правото на ползуване върху държавен имот, отстъпено на кооперации и обществени организации, да бъде отнето по реда, по който е отстъпено, в случаите, когато нуждата от имота отпадне или е необходим за задоволяване друга по- належаща нужда. Наредбата за държавните имоти е отменена с § 5, т.1 от ПМС № 235 от 19.09.1996 г. С § 6 от същото постановление е предвидено запазване на правата, придобити до този момент по силата на отменените с § 5 актове. При липса на доказателства държавата да е отнела правото на ползуване на Б. върху туристическата спалня, следва да се приеме, че по силата на цитираната разпоредба то се е запазило. Жалбоподателят се легитимира като собственик на недвижимия имот, в който е построена сградата. Не твърди и не обосновава туристическата спалня също да е станала общинска собственост по силата на закона, по приращение или на друго основание, предвидено в закона. При това положение и при липса на доказателства правото на собственост върху сградата да е преминало към друг правен субект, обосновано въззивният съд е приел, че същата е със статут на суперфициарна собственост на държавата и по правилото на чл. 64 ЗС нейният собственик може да се ползува от незастроената част, доколкото това е необходимо за ползуването на постройката. Ако собственикът на постройката я е предоставил за ползуване на друго лице, то ще има същото правно положение по отношение на ползуването на терена като суперфициарния собственик. Прилежащата към сградата площ не става собственост на суперфициаря, но ползуването й не е без основание. С оглед на изложеното неправилно въззивният съд е отхвърлил иска за ревандикация на терен с площ 187 кв.м., представляващ прилежаща площ към туристическата спалня, в установителната му част. От събраните по делото доказателства не се установява правото на собственост на общината върху терена да е загубено поради придобиването му от дружество на основание чл. 2, ал.3 ЗОбС. Поради това въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която искът за ревандикация е отхвърлен в установителната му част и вместо него, на основание чл. 293, ал. 3 ГПК бъде постановено друго по съществото на спора от настоящата инстанция, с което [община] бъде призната за собственик на терен с площ 187 кв.м, представляващ прилежаща площ към сградата- туристическа спалня с идентификатор 72624.621.3.1, построена в поземлен имот УПИ VІІ- 3 в кв. 1 по плана на [населено място], с идентификатор 72624.621.3, целият с площ 834 кв.м. С оглед този изход на делото ще следва да се отмени на основание чл. 431, ал.1 ГПК/ отм./ и нотариален акт № 67, т. І, дело № 64/2003 г. на нотариус М. С. с район на действие Районен съд- Добрич частта, с която Сдружение с нестопанска цел Туристическо дружество “Д.” е признато за собственик на прилежащ терен с площ 187 кв.м., представляващ идеална част от УПИ VІІ- 3 в кв. 1 по плана на [населено място]. В частта, с която ревандикационният иск е отхвърлен в осъдителната му част въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 141 от 21.04.2009 г. по в.гр.д. № 57/09 г. на Окръжен съд Добрич в частта, с която е отхвърлен в установителната му част предявеният от [община] против Сдружение с общественополезна дейност “Туристическо дружество Д.” със седалище и адрес на управление в [населено място] иск за ревандикация на терен с площ 187 кв.м., представляващ част от поземлен имот с идентификатор 72624.621.3 по кадастралната карта на [населено място], целият с площ 834 кв.м., съставляващ прилежащ терен към масивна сграда със застроена площ 187 кв.м. с идентификатор 72624.621.3.1., УПИ VІІ - 3 в кв.1 по плана на [населено място], вместо което ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Сдружение с общественополезна дейност “Туристическо дружество Д.” със седалище и адрес на управление в [населено място], че [община] е собственик на терен с площ 187 кв.м., представляващ част от поземлен имот с идентификатор 72624.621.3 по кадастралната карта на [населено място], целият с площ 834 кв.м., описан в нотариален акт № като прилежащ терен към масивна сграда със застроена площ 187 кв.м. с идентификатор 72624.621.3.1. ОТМЕНЯ на основание чл. 431, ал.2 ГПК/ отм./ нотариален акт № 67, т. І, дело № 64/2003 г. на нотариус М. С. с район на действие Районен съд- Добрич частта, с която Сдружение с нестопанска цел Туристическо дружество “Д.” е признато за собственик на прилежащ терен с площ 187 кв.м., представляващ идеална част от УПИ VІІ- 3 в кв. 1 по плана на [населено място]. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата му обжалвана част. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: