Ключови фрази
Иск за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност * иск за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност * отнемане в полза на държавата * придобито имущество от престъпна дейност * стойност на отнето имущество

Р Е Ш Е Н И Е
№ 364/14

гр. София, 04.03.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и четиринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

при секретаря Борислава Лазарова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 590 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на П. Г. П. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Н. К., против въззивното решение № 3 от 11 януари 2012 г., постановено по в.гр.д. № 560 по описа на апелативния съд в гр. Варна за 2011 г., с което е отменено решение № 1056 от 5 август 2011 г., постановено по гр.д. № 579 по описа на окръжния съд в гр. Варна за 2009 г. за отхвърляне исковете на К. против П. и вместо него са отнети в полза на държавата апартамент, ½ идеална част от дворно място, ателие, суми от продажба на четири леки автомобила и дружествени дялове от капитала на дружество, и касаторът е осъден да заплати разноски.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 88 от 22 януари 2013 г. поради разрешаването в противоречие с практиката на ВКС на въпроса какво означава по смисъла на закона имущество, придобито от престъпна дейност и следва ли да има предположение за връзка между престъпната дейност и придобиването на имуществото или е достатъчно да не е установен законен източник. Към момента на постановяване на определението по чл. 288 ГПК е констатирано противоречивото разрешаване на правния въпрос с разрешението, дадено от ВКС в решение № 607 по гр.д. № 1116/2009 г., ІV г.о.
В обжалваното решение въззивният съд приема, че разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от закона съдържа оборима презумпция, че едно имущество на значителна стойност е свързано с престъпна дейност, когато е придобито от лице, спрямо което е постановена влязла в сила присъда и не е установен законният произход на средствата за придобиването му, и така е разместена доказателствената тежест за установяване на източниците за придобиване на имуществото. При това тълкуване е заключено, че е неоснователно твърдението за липса на причинна връзка между престъплението, за което касаторът е осъден, и реализираните приходи за придобиване на имуществото, а касаторът не е представил доказателства за законно придобити доходи в необходимия размер за придобиване на имуществото.
След допускането на касационното обжалване е постановено тълкувателно решение по тълк.д. № 7/2013 г. на ОСГК, с което е дадено задължително тълкуване на въпросите необходимо ли е да съществува връзка между конкретната престъпна дейност по чл. 3 на ЗОПДИППД /отм./ и придобитото имущество, времето на нейното осъществяване и придобитото имущество, за да се постанови отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност по реда на закона, и достатъчно основание ли е да не е установен законен източник на доходите за придобиване на имуществото през проверявания период по реда на ЗОПДИППД /отм./, за да е налице основателно предположение, че имуществото е придобито от престъпна дейност. В посоченото тълкувателно решение обвързващо се приема, че законът изисква връзка между престъпната дейност и имуществото, което се отнема. Придобиването на имуществото следва да е от установената, конкретна, престъпна дейност, и то тази, която е изрично определена в чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./. Придобиването на имуществото от извършителя на престъплението може да е както пряко, така и косвено от престъпната дейност, но във всички случаи тази връзка трябва да бъде установена, или да може да се направи предположение за съществуването й. Дори връзката да не е безспорно установена, ако такава може основателно да се предположи, то предположението е достатъчно за целите на закона, щом не е установен законен източник в придобиването на имуществото. Необходимо е с оглед вида и характера на престъплението, броя на престъпленията, придобивния способ на имуществото, евентуалните последващи трансформации и всички други твърдяни факти и логически взаимовръзки, да може да се стигне до извод за връзка между престъпното деяние по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./ и имуществото, чието отнемане се иска. Н. на законен източник за придобиване на имущество не замества основателното предположение за връзка с престъпната дейност, а само освобождава К. от тежестта да я установи по несъмнен начин.
Предвид посоченото задължително разрешаване на поставените въпроси следва да се приеме, че възприетото от въззивния съд виждане за съдържаща се в закона презумпция за придобиване на имуществото от престъпна дейност, след като не е установен законен източник, е сторено в нарушение на материалния закон.
По делото е установено, че с влязла на 6 юли 2005 г. в сила присъда по нохд № 1533/2003 г. на окръжния съд в гр. Варна касаторът е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 1, вр. чл. 213а, ал. 2, т. 4 НК, за това, че на 23 август 2002 г. в [населено място], с цел да набави за себе си имотна облага принудил П. В. да извърши нещо противно на волята му, предавайки му сумата от 1200 лева, и с това му причинил имотна вреда в размер на 1200 лева. Касаторът е придобил имущество на значителна стойност (268445 лева) по смисъла на закона – закупени от него са през 2001 г. апартамент в [населено място], през 2006 г. 2/6 ид.ч., след което и още 1/6 ид.ч. от дворно място от 1340 кв.м. в [населено място], обл. В., ведно с построена в мястото къща, през 2007 г. ателие на тавански етаж в [населено място]. За проверявания период (15 август 1987 г. – 31 декември 2007 г.) е отчуждил четири автомобила. Има и 20 дружествени дяла от капитала на О.. Искането е за отнемане на конкретно изброено имущество, както и полученото от касатора от извършените отчуждавания на собствеността върху автомобилите, което според комисията се изразява в отрицателна разлика между установените доходи на касатора и разходите за посочения период от 1859,55 минимални работни заплати.
Безспорно е установено наличието на първите две предпоставки за уважаване на искането с правно основание чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./ – с влязла в сила присъда касаторът е осъден за деяние, посочено в чл. 3, ал. 1 от закона и е налице установено придобито имущество на значителна стойност по смисъла на §1, т. 2 ДР ЗОПДИППД /отм./. По спорния въпрос за наличието на третата предпоставка следва да се приеме, че въз основа на вида и характера на установената престъпна дейност и с оглед липсата на установен законен източник за придобиване на имуществото, в конкретния случай може да се направи основателно предположение, че процесното имущество – движими и недвижими вещи, е придобито в резултат на осъществената престъпна дейност. До това заключение се стига при съобразяването на вида и характера на установената престъпна дейност (касаторът е осъден за тежко, умишлено престъпление, което е в състояние да генерира приход, осъществено чрез отправяне на заплаха към пострадалия да извърши нещо противно на волята му, заедно с неустановени други лица) и способа за придобиване на имуществото – чрез покупко-продажби.
Оплакванията в касационната жалба са основателни само по отношение на искането за отнемане на дружествени дялове.
Твърди се, че при съобразяването от страна на съда на договор за заем би могло да се достигне до извод за превишаване на разходите над приходите за целия проверяван период. Още с отговора на исковата молба касаторът е заявил законен източник на средства от договор от 1998 г. за безлихвен заем за сумата от 92490000 неденоминирани лева, равняващи се на 1816 минимални работни заплати за страната. Според представения документ чужд гражданин предоставил на касатора съответната сума, равняваща се на 50000 щатски долара, която касаторът се задължил да му върне до 2 април 2008 г. В производството по делото не са излагани твърдения за връщане на заема от страна на касатора и подобни доказателства не са сочени и не са събирани. Както е прието в ТР № 7/2013 г., ОСГК, в обхвата на чл. 3 ЗОПДИППД /отм./, попада и имущество, заплатено с кредити и заеми, които са върнати със средствата, придобити от престъпната дейност. Това обвързващо тълкуване на ВКС е сторено и предвид характера на заема като задължение на заемателя спрямо заемодателя, а не като източник на законен доход, поради което дори и да бъде отразен в сметките при преценка на приходите и разходите за проверяваното лице, следва да бъде отбелязан като приход, но същевременно и в разходната част като висящо задължение (което при изплащането му изцяло или на части би довело до необходимостта от преценка на източника на доходи, с което съответното плащане е осъществено, какъвто настоящият случай обаче не е). Ето защо правилно като краен резултат в обжалваното решение соченият договор за заем не е съобразяван.
Съобразявайки вида и характера на осъществената престъпна дейност, възможността чрез нея да бъде генериран доход, способа за придобиване на имуществото, времето на придобиването на имуществото (концентрирано около периода между осъществяването на конкретната престъпна дейност и влизането в сила на присъдата), се обосновава извод за наличие на връзка между придобиването на имуществото и престъпната дейност на касатора, доколкото не се установява и законен източник за придобиване на имуществото. Според изслушаната от първата инстанция съдебно-счетоводна експертиза, за покупката на автомобил ВАЗ през 1995 г. са изразходвани средства на стойност 95,15 минимални работни заплати при общи разходи за годината от 96,51 минимални работни заплати и липса на приходи за тази година; през 1998 г. е закупено БМВ на стойност равна на 9,82 минимални работни заплати, при установени общи разходи от 1465128 лева, и доходи от 1229608 лева (без стойността на същия продаден в същата година автомобил), и при общо отрицателно салдо за приходите от 99,53 минимални работни заплати от началото на периода; през 2000 г. е закупен автомобил Ф. П. на стойност 116 минимални работни заплати, без установен приход през годината и с общо отрицателно салдо от 433,55 минимални работни заплати; през 2001 г. без наличен доход са закупени недвижим имот в равностойност на 341,18 минимални работни заплати и Ф. Голф в равностойност на 12,94 минимални работни заплати, при общо отрицателно салдо за приходите от 788,9 минимални работни заплати; през 2004 г. е закупен О. А. за 34,17 минимални работни заплати при доход от 1,67 минимални работни заплати (от продажбата на Ф. Г.) и при общо отрицателно салдо на приходите от 825,08 минимални работни заплати; през 2006 г. са закупени два недвижими имота за равностойността на 207,41 минимални работни заплати и доходи от 7,04 минимални работни заплати, при общо отрицателно салдо на приходите от 1062,19 минимални работни заплати; през 2007 г. е придобит недвижим имот на стойност 461,11 минимални работни заплати при доход от 1,67 минимални работни заплати от продажбата на О. А., и общо отрицателно салдо на приходите от 1523,52 минимални работни заплати. При тези данни не може да се сподели тезата на касатора, че не били изследвани отделните имоти към датата на придобиване и наличието на средства към релевантния период. Неоснователно е и твърдението на касатора, че е невъзможно да е налице каквато и да е връзка, макар и косвена, между придобиването по престъпен начин на сумата от 1200 лева (получена от извършеното престъпление) и придобитото имущество. Всъщност по този начин касаторът твърди, че по смисъла на закона следва да се отнема само имущество като стойност съответно на имотната вреда от престъплението, но целта на производството по закона не е санкция на престъплението, което по същината си би представлявало допълнително наказание извън изчерпателно определените в наказателния закон наказания.
Единствено по отношение искането на комисията за отнемане на дружествени дялове, собственост на касатора, от представените доказателства не се установява придобиването на дяловете по смисъла на ЗОПДИППД /отм./. През 1997 г. касаторът е придобил двадесет дружествени дяла на обща стойност 10000 лева (твърдението на комисията е за обща стойност от 1000 лева, а според актуалния съгласно Търговския регистър дружествен договор от 1997 г. капиталът на дружеството е от 50 хиляди лева) от капитала на [фирма]. Според счетоводната експертиза, за същата година разходите за издръжка за касатора според данните на НСИ са били в размер, съответен на 1,43 минимални работни заплати (или 583760,3 лева) при установен негов доход от 2 минимални работни заплати (или 813940 лева), при което той е бил в състояние от установения си доход да поеме разход от 10000 лева.
На последно място, неоснователно е оплакването за неправилност на решението за отнемане на апартамент, закупен през 2001 г., предвид твърдението, че имотът е собственост на трето за спора лице, по следните съображения: действително според представеното удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за имот – апартамент № , ет. , на административен адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] е вписана продажба от собствениците И. и С. С. на Е. Р. К. на 23 декември 1999 г. (следват поредица от прехвърляния на други лица), като същият апартамент е продаден от С. и на касатора на 27 август 2001 г. Съответната втора по време сделка не е развалена по реда на чл. 87, ал. 3 ЗЗД, а касаторът не представя доказателства и за упражнени права по реда на чл. 189 ЗЗД. Наложената върху апартамента възбрана е вписана по имотната партида на 26 март 2009 г., но трети лица, претендиращи самостоятелни права върху жилището, не са встъпвали в процеса по реда на чл. 29 ЗОПДИППД /отм./.
На ответника с оглед резултата по делото пред касационната инстанция следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение от 5619 лева.
Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 3 от 11 януари 2012 г., постановено по в.гр.д. № 560 по описа на апелативния съд в гр. Варна за 2011 г. в частта му, с която са отнети в полза на държавата 20 дружествени дяла от капитала на [фирма], и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ искането на К., [населено място], за отнемане от П. Г. П., ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес в [населено място],[жк], вх. , ет. , ап. , на 20 (двадесет) дружествени дяла от капитала на [фирма], ЕИК[ЕИК], като неоснователно.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 3 от 11 януари 2012 г., постановено по в.гр.д. № 560 по описа на апелативния съд в гр. Варна за 2011 г. в останалата му част.
ОСЪЖДА П. Г. П., ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес в [населено място],[жк], вх. , ет. , ап. , да заплати на К. [населено място], сумата от 5619,00 (пет хиляди шестстотин и деветнадесет) лева разноски по делото пред касационната инстанция.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: