3 Р Е Ш Е Н И Е № 27 СОФИЯ, 01.02.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на двадесет и девети януари две хиляди и тринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 588/2011 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С решение № 228 от 08.03.2011 г. по гр.д. № 1463/2010 г. на Варненския окръжен съд е оставено в сила решение № 1686 от 20.05.2010 г. по гр.д. № 9733/07 г. на Варненския районен съд, с което са отхвърлени предявените от С. Ш. С. и В. Ш. С. против М. Н. К. и К. Н. М. искове с правно основание чл. 108 ЗС за предаване владението върху ПИ № 1016 с площ 1 250 кв.м и на ПИ № 1017 с площ 870 кв.м по КП “Бялата чешма и Дъбравата”, очертани в жълт цвят на приложената на л.22 от делото скица. В срока по чл. 283 ГПК въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от С. Ш. С. и В. Ш. С., представлявани от адв. Н. Т.. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и нарушение на съществени съдопроизводствени правила- неправилно разпределяне на доказателствената тежест между страните при оспорване на официални документи и нарушаване на правилата за осъществяване на косвен съдебен контрол за законосъобразност на административните актове. Ответниците по касация М. Н. К. и К. Н. М. не са взели становище. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното въззивно решение във връзка с наведените в касационната жалба доводи и становищата на страните, приема следното: От фактическа страна по делото е установено, че с решение № 488 от 07.04.1998 г. на ПК - В. на наследниците на А. Ш. е възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху нива с площ 5.200 дка, находяща се в терен по § 4 на В., м.”М.”, представляваща имот № 7096 по КП от 1956 г., идентичен с имоти и части от имоти по КП “Б. и Д.”, след които и процесните пл.№ 1016 и 1017. Ответниците М. К. и К. М. са наследници на В. К. М., на която през 1968 г. е била предоставена за ползуване земя с площ 0.8 дка в м. ”М.”. С нотариален акт № 137, т.ХІV, дело № 9274/95 г., поправен с нот. акт № 55,н.ХІV, нот.дело № 11823/1996 г., същата била призната за собственик на основание § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ на място с площ 800 кв.м., съставляващо имот пл.№ 1017 в кв. 54 по КП” Б. чешма -Дъбравата”, в землището на [населено място], кв. В.. За да намери за неоснователен предявения ревандикационен иск, въззивният съд е приел, че решението на ПК, на което ищците основават правата си, не ги легитимира в качеството им на наследници на А. Ш. като собственици на спорните имоти, тъй като същите не са доказали по несъмнен начин наследодателката им да е била собственик на възстановения имот към момента на образуване на ТКЗС. Само поради това и без да се произнася по останалите елементи от фактическия състав на ревандикацията, съдът е отхвърлил предявения иск. Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за предмета на доказване и разпределянето на доказателствената тежест при оспорване на индивидуални административни актове от страна на лица, които не са участвували в производството по тяхното издаване, в хипотезата на конкуренция на права между собственици по реституция по ЗСПЗЗ и заварените в имотите им ползватели. Отговор на този въпрос е даден с ТР № 9 от 07.11.2012 г. по тълк. дело № 9/2012 г. на ОСТК на ВКС. С него се преодоля съществуващото противоречие в практиката на ВКС, като се прие, че ответникът по иск за собственост, основан на земеделска реституция, който противопоставя върху имота права по § 4а или § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ, може да се брани с възражения за материална незаконосъобразност на решението на общинската служба по земеделие /ОСЗ, ОСЗГ, ПК/, от което черпи права ищецът, но само във връзка със своите противопоставими права - че собствеността неправилно е възстановена при наличието на право на изкупуване по § 4а или 4б ПЗР на ЗСПЗЗ, упражнено в законните срокове. Той не може да възразява, че лицето, на което е възстановено правото на собственост, респ. неговият наследодател, не е бил собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС, или че възстановеният имот не е идентичен с притежавания преди колективизацията. По отношение на тези възражения косвеният съдебен контрол по чл. 17, ал.2 ГПК е ограничен. С оглед това разрешение на правния въпрос, което е задължително за всички съдилища, следва да се приеме, че обжалваното въззивно решение е неправилно. При разрешаване на спора за собственост въззивният съд е приел за допустими възраженията на ответниците срещу материалната законосъобразност на решението за възстановяване на собствеността, основани на оспорване на принадлежността на правото на собственост върху възстановения имот преди образуване на ТКЗС и липса на идентичност между притежавания към този момент и възстановен имот, с каквито те не разполагат, тъй като не могат да противопоставят чужди права. Въззивното решение следва да бъде отменено и тъй като въззивният съд не е изследвал и не е взел становище по основния за спора въпрос относно наличието на законовите предпоставки за придобиване на право на собственост при условията на § 4а или 4б ПЗР на ЗСПЗЗ от наследодателката на ответниците, на основание чл. 293, ал.3 ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 228 от 08.03.2011 г. по гр.д. № 1463/2010 г. на Варненския окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: