О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Ключови фрази
обезпечение на бъдещ иск

№ 294

София 20.05.2009 год.

Върховният касационен съд на Република България, ІІ търговско отделение в закрито заседание на 18.05.2009 год. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ

КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ

ч. т. дело № 350/2009 год. и за да се произнесе взе предвид:

Производството е по чл. 274 ал. ІІІ т. 2 от ГПК.

“Д” Е. гр. В. е подал частна касационна жалба против определение № 48/11.12.2008 год. по в. ч. т. д. № 481/2008 год. на Варненския апелативен съд, с което се потвърждава определение № 1420/01.08.2008 год. по т. д. № 630/08 год. на Варненския окръжен съд, с което на основание чл. 390 ал. ІІ от ГПК е отменено определението за допуснато обезпечение на бъдещ иск на “Д” Е. гр. В. срещу “Г” Е. гр. П. и е обезсилената издадената обезпечителна заповед.

В частната касационна жалба се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното определение, поради нарушение на материалния закон и се прави искане за отменяването му. Излагат се съображения, че искът е заведен пред Пловдивския окръжен съд и това е видно от представеното пред въззивния съд удостоверение, като завеждането на иска в ПОС е станало паралелно с искането отправено до Варненския окръжен съд за допускане на обезпечението по бъдещия иск.

Съгласно чл. 284 ал. ІІІ т. 1 ГПК, във вр. с чл. 278 ал. ІV ГПК, към частната жалба е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК ал. І т. 2 и т. 3 от ГПК.

В подкрепа на искането за допускането на касационното обжалване по чл. 280 ал. І т. 2 ГПК са представени копия от определение от 13.07.2007 год. по в. ч.гр. д. № 610/2007 год. на ОС гр. В. Търново, решение № 613/06.03.1965 год. по гр. д. 2610/64 год. на ВС І гр. о. и определение от 30.10.2007 год. по в. ч. гр д. № 921/07 год. на ОС гр. В..

Жалбоподателят счита, че правилното решаване на спора ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, което е основание за допускане на касационно обжалване и по чл. 280 ал. І т. 3 от ГПК.

Ответникът по частната касационна жалба “Г” Е. гр. П., не е заявил становище по реда на чл. 276 ал. І ГПК.

ВКС състав на ІІ т. о. намира че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275 ал. І ГПК и е процесуално допустима.

По допустимостта на касационното обжалване, ВКС ІІ т. о. приема следното:

На обжалване пред ВКС по реда на чл. 274 ал. ІІІ т. 2 от ГПК подлежат определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства, извън тези по т. 1, или се прегражда тяхното развитие, но само когато са налице някои от предпоставките визирани в чл. 280 ал. І ГПК.

За да потвърди определението на ВОС, с което на основание чл. 390 ал. ІІ от ГПК е отменено определението с което е било допуснато обезпечение по бъдещ иск на “Д” Е. гр. В. срещу “Г” Е. гр. П. и е обезсилената издадената обезпечителна заповед, въззивният съд е приел, че в дадения едномесечен срок от връчване на определението молителят не е представил доказателства за предявяване на иска и при това положение правилно е приложен чл. 390 ал. ІІ ГПК. Що се отнася до представеното удостоверение от Пловдивския окръжен съд, че искът е заведен на 09.06.2008 год., тоест пред постъпване на молбата за обезпечение по бъдещия иск пред ВОС на 17.06.2008 год., въззивният съд е счел, че тези действия представляват злоупотреба с процесуални права, тъй като при наличие на вече образувано и висящо производство пред Пловдивския окръжен съд “Д” Е. гр. В. е искал допускане на обезпечение по същия този иск като бъдещ такъв и то от друг съд пред който делото не е било висящо.

В процесния случай не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК ал. І т. 2 от ГПК, тъй като въззивният съд макар и да се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос касаещ приложението на чл. 390 ал. ІІ ГПК относно отменяване определението по допуснато обезпечение на бъдещ иск, въпросът не е разрешаван противоречиво от съдилищата.

С определение от 13.07.2007 год. по в. ч.гр. д. № 610/2007 год. на ОС гр. В. Търново, решение № 613/06.03.1965 год. по гр. д. 2610/64 год. на ВС І гр. о. и определение от 30.10.2007 год. по в. ч. гр д. № 921/07 год. на ОС гр. В., са разгледани процесуални въпроси регламентирани от отменения ГПК, относно задължението за предявяване на иска по допуснато обезпечение в дадения от съда срок, относно отпадане на даденото обезпечение, и относно отмяната на обезпечението, ако вече не съществуват причините поради което то е допуснато, и от тези съдебни актове не може да се изведе извод, че същественият процесуален въпрос по който се е произнесъл въззивният съд е решаван противоречиво от съдилищата.

Не са налице предпоставките и на чл. 280 ал. І т. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване.

Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива практика и е един от аспектите на развитие на правото, което може да се реализира при точното прилагане на правните норми. Развитие на правото ще е налице в случай че произнасянето по съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълнотота, неяснотата, или противоречията на самия закон, или когато се изоставя едно тълкуване на закона за да се възприеме друго. Такъв ще е случая и когато по съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос липсва практика, а по процесния въпрос има съдебна практика и яснота, поради което не е налице сочената предпоставка за допустимост на касационното обжалване.

Водим от горното, състав на ІІ търг. отделение на ВКС,

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 48/11.12.2008 год. по в. ч. т. д. № 481/2008 год. на Варненския апелативен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ :