Р Е Ш Е Н И Е № 309 гр. София, 19 януари 2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и първи декември двехиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА РУМЕН ПЕТРОВ със секретар Мира Недева при участието на прокурора Искра Чобанова, след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 1240 по описа за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид: Касационното производство по реда на чл.346 т.1 и сл. от НПК е образувано въз основа на постъпила жалба от упълномощения защитник на подсъдимите - бивш ст.сержант Н. Н. и В. Ш., адв. С. С. против въззивно решение № 38/27.10.2016 г., постановено по внохд № 60/2016 г. по описа на Военно апелативния съд. В жалбата са наведени и трите касационни основания по чл. 348 ал.1 т.1 – 3 от НПК. Като съществено нарушение на процесуалните правила е релевирано оплакване за допуснати нарушения на досъдебното производство във връзка със сроковете на провеждане на разследването след четирикратното връщане на делото от първоинстанционния съд. Посочено е, че направеният анализ на доказателствата в мотивите на решението е изключително повърхностен, неточен и непълен, като липсват отговори на направените с въззивната жалба възражения. Според защитника подсъдимият Н. не е могъл да възбуди у м-р Н. заблуждение, че процесните релси ще бъдат снети от отчет, тъй като той е знаел, че те не са заведени във военното формирование в П., като не са посочени самите осъществени действия по въвеждането му в заблуждение, както и по отношение на наличието на изискуемата от закона специална цел. Въззивният съд в противоречие на закона е приел, че пострадал е военното формирование в П., което обаче не е разпоредител с бюджетни средства, а такъв се явяват – Сухопътни войски, респективно Министъра на отбраната. Относно длъжностното присвояване защитникът счита, че въззивният състав не е посочил никакви факти, които да обуславят по несъмнен начин умисъла за своене, т.е. отсъстват конкретни факти, които да установяват, че целта на подсъдимия е била да се разпореди безвъзвратно с процесните гуми. Необосновано се явявало и решението относно съучастническата дейност на помагача – подсъдимия Ш., още повече, че той е изпълнявал разпореждане, което е нямало как да не изпълни с оглед съществуващата йерархия в армията. Тъй като подсъдимите са заварени на местопрестъплението следвало да се приеме, че изпълнителното деяние е недовършено. Претендира се въззивното решение и първоинстанционната присъда да бъдат отменени и двамата подсъдими да бъдат оправдани по така повдигнатите им обвинения. В съдебно заседание подсъдимите и защитникът им - редовни призовани, не се явяват и не вземат становище по жалбата. Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна и решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност съобразно чл.347 ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 10/27.06.2016 г., постановена от Военен съд – Сливен по нохд № 21/2016 г. подсъдимият бивш ст. сержант Н. А. Н. е признат за виновен в това че: - на 19.07.2012 г. в стрелбищен комплекс на бившето в.ф. [номер] – В., където е бил командирован, в качеството му на длъжностно лице – старши на служители и военнослужещи от в.ф. [номер] – Ш., командировани в районна на в.ф. [номер] – В., в кръга на службата си, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил заблуждение у отговорника на войсковия район – майор Д. Н., че въз основа на подписан от двамата приемо – предавателен протокол ще бъдат изготвени официални приходно – разходни документи, с които ще бъдат снети от отчет във в.ф. [номер] – П. и заведени на отчет във в.ф. [номер] – Ш. за влагане във военни полигони „Д.” и „М.” 690 м. железопътни релси с общо тегло 21 820 кг., с което е причинил имотна вреда на в.ф. [номер] – П. в размер на 9 819 лв., поради което и на основание чл.210 ал.1 т.3 вр. с чл.209 ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на три години лишаване от свобода. - на 26.09.2012 г. в [населено място] в качеството му на длъжностно лице – МОЛ за авто-бронетанково имущество във в.ф. [номер] – Ш. е присвоил чуждо движимо имущество – 6 бр. вътрешни и 6 бр. външни гуми за колесни машини на обща стойност 486 лв., собственост на в.ф. [номер] – Ш., поверени му да ги пази, като е бил умишлено улеснен за това от подсъдимия цивилен служител В. Ш., поради което и на основание чл.201 вр. с чл.20 ал.2 за Н. и вр. с чл.20 ал.4 от НК за Ш. и при условията на чл.54 от НК са осъдени: - Н. на една година и шест месеца лишаване от свобода, както и лишаване от право да заема държавна или обществена длъжност или да упражнява професия или дейност, свързани с управление, съхранение, контрол или отчитане на финансови или стоково-материални средства за срок от три години. - Ш. на една година лишаване от свобода. На основание чл.23 ал.1 и ал.2 от НК на Н. е определено едно общо най-тежко наказание от три години лишаване от свобода, към което е присъединено и постановеното лишаване от права по чл.37 ал.1 т.6 и т.7 от НК. На основание чл.66 от НК е отложено за изпълнението на наложените наказания лишаване от свобода на двамата подсъдими с изпитателен срок от пет години за Н. и три години за Ш.. С присъдата двамата подсъдими са признати за невинни в периода юни 2012 г. – 12.09.2012 г. като съизвършители, при условията на продължавано престъпление, в качеството им на длъжностни лица, възползвайки се от служебното им положение и чрез използване на МПС да се отнели от владението на в.ф. [номер] – Ш. общо 16 бр. автомобилни гуми на обща стойност 836 лв., без съгласието на командира с намерение противозаконно да ги присвоят, поради което и на основание чл.304 от НПК са оправдани по така повдигнатото им обвинение по чл.195 ал.1 т.4 и т.6 вр. с чл.20 ал.2 вр. с чл.26 ал.1 от НК. На основание чл.189 ал.3 от НПК в тежест на подсъдимите са възложени и направените по делото разноски. По протест прокурор от ВОП – Сливен и жалба на защитника на подсъдимите е образувано внохд № 60/2016 г. по описа на Военно апелативния съд. С решението, предмет на настоящата касационна проверка, е потвърдена изцяло първоинстанционната присъда. Предвид отсъствието на касационен протест настоящата проверка на въззивното решение обхваща само частта му, с която е потвърдена първоинстанционната осъдителна присъда. В останалата - оправдателна част, относно обвинението по чл.195 от НК, присъдата е влязла в сила. Настоящият състав на ВКС не намира да са допуснати посочените в жалбата нарушения на процесуалните правила, за които липсва нужната конкретика. При прочита на въззивното решение не се установява при събирането и оценката на доказателствата и при формиране вътрешното убеждение на военно апелативния съд да са налице претендираните пороци. Мотивите на постановения съдебен акт са съобразени с изискванията на нормата на чл.339 ал.2 от НПК. Те съдържат необходимия анализ на доказателствата относно приетите фактически положения и дължимата аргументация относно възприетата правна квалификация на деянията. Обстоятелствата, включени в предмета на доказване съобразно очертаната с обвинителния акт фактическа рамка, са изяснени обективно и в пълнота, като не е налице превратна или в нарушение на правилата на формалната логика оценка на доказателствата. В мотивите към решението е даден изричен отговор на наведените в „допълнителното изложение” /л. 43 възз. произв./ от страна на защитата възражения, които са идентични с изложените и в касационната жалба. В случая не се установява да са допуснати и съществени нарушения на досъдебното производство във връзка със сроковете на провеждане на разследването. Представителят на държавното обвинение е приложил правилно разпоредбите на чл.234 и 242 от НПК, като направеното в жалбата тълкуване на посочените норми не съответства на установеното в закона. Ето защо твърденията в жалба за липсата на отговори или за незадоволителни отговори на поставените от защитата въпроси са напълно несъстоятелни. Неоснователни се явяват и доводите за нарушение на закона, поради липсата на обективна и субективна съставомерност на деянията. Направените от въззивната инстанция изводи от правна страна са съответни на приетите за установени факти, които законосъобразно са квалифицирани като престъпления по чл.210 и по чл.201 от НК. Установени са действията на подсъдимия Н. Н., с които той е въвел в заблуждение отговорника на полигона – свидетеля м-р Д. Н., включително и чрез осъществяването на телефонен разговор с несъществуващия м-р Д. от в.ф. в Ш., както и че процесните над 21 тона железопътни релси са необходими за оборудването на полигон „Д.” и „М.”. Към инкриминирания момент подсъдимият е съзнавал, че няма необходимото разрешение да нареже и вземе инкриминираните вещи, поради което се е нуждаел от създаването на невярна представа в съзнанието на свидетеля Н., който да даде необходимото съгласие за подготвянето им и последвалото им извозване от районна на стрелбищния комплекс. В случая е без значение дали м-р Н. е знаел или не, че релсите се водят на отчет в разформированото в.ф. [номер] – В. или са заведени или не в неговия правоприемник в.ф. [номер] – П.. Важното е, че те никога не са били зачислени в активите на в.ф. [номер] – Ш. или предадени в регионалния логистичен център от негово име и за негова сметка. В този смисъл подсъдимият е съзнавал, че чрез действията си и формираната в резултат на тях невярна представа у св. м-р Н., той е получил 690 м. железопътни релси, собственост на военното формирование в П. и му е причинил имотна вреда, като по този начин е налице и изискуемата от закона специална цел - получаване на материална облага. Предходните съдилища правилно са приели, че в случая имотната вреда е причинена на в.ф. [номер] – П., което като правоприемник на закритото в.ф. [номер] – В., е и разпоредител на бюджетни средства от по-ниско ниво, включено в състава и структурата на юридическото лице – Сухопътни войски на българската армия. В жалбата освен възпроизведените правни положения, залегнали в ППВС № 3/1970 г. и № 7/1987 г. относно изпълнителното деяние на присвояването са цитирани и части от мотивите на предходните инстанции, които да послужат за обосноваване тезата на защитата относно липсата на необходимата конкретика, характеризираща инкриминиранато деяние, както и отсъствието на собствени изводи във въззивното решение. Неразбираемо защо защитникът е приел, че се касае за юридическо незаконно разпореждане от страна на подсъдимия Н. с поверените му 6 бр. вътрешни и външни гуми. Проявената в случая промяна в отношението на подсъдимия към поверените му вещи, които той е пазил за сметка на военното формирование в [населено място], е чисто фактическа. Според касационния състав, за разлика от приетото във възивното решение, със самото изнасяне на процесните гуми извън районна на поделението, с помощта на управлявания от подсъдимия Ш. камион, е осъществено длъжностното присвоително престъпление, тъй като собственикът – военното формирование вече е бил лишен от възможността да се разпорежда с вещите. Извършените непосредствено след това действия по транспортирането на гумите до автосервиза на св. Н. в [населено място] по-скоро улесняват осъщественото вече деяние, отколкото да представляват действия, които осъществяват самото присвояване. Към този момент вече са били настъпили задължителните последици от външно обективираната промяна в отношението на дееца към поверените му за пазене вещи, а именно - благоприятното изменение в имуществото на Н. и съответно, ощетяването на собственика на гумите, предмет на посегателството, поради което не може да бъде споделено разбирането на защитата, че деянието е завършило във фазата на опита. По делото няма данни, още по малко да са събрани доказателства, от които да се установява, че подсъдимият Н. е целял да продаде гумите и да присвои левовата им равностойност. Изцяло в противоречие на житейската и правната логика се явяват и обясненията му, че е казал на Ш. да вземе гумите, за да провери дали те могат да се поставят върху стари джанти за автобус, намиращ се в пункт за скрап. Количеството на гумите – 6 бр. вътрешни и външни, изнасянето им от поделението без оформени документи, заедно с един тон отпадъчно желязо, а и последвалото им отнасяне в сервиза на св.Н. разкриват формираното в съзнанието на Н. намерение за окончателната невъзвръщаемост на вещите в поделението. Законосъобразно предходните инстанции са приели, че без съдействието на цивилния служител В. Ш. инкриминираните вещи не биха могли да напуснат районна на военното формирование без придружаващи ги документи, т.е. той е съзнавал, че с действията си подпомага противоправното разпореждане на Н.. В този смисъл настоящата инстанция не може да се съгласи и с тезата на защитата, че Ш. може да бъде оневинен по силата на чл.16 от НК, защото макар даденото от страна на Н. разпореждане да е било неправомерно, същото не е издадено по съответния ред, а и налага извършване на очевидно за дееца престъпление Действително само с оглед случайната поява на органите на военна полиция в автосервиза в [населено място] и последвалите след това процесуално следствени действия 6 бр.външни и вътрешни гуми са иззети и са върнати на ощетеното военно формирование. В случая обаче подсъдимите не биха могли да се възползват от привилегията по чл.205 от НК, тъй като изземването и внасянето на присвоеното имущество е станало от органите на властта при изпълнение на службата им без съдействие от страна на подсъдимите, т.е чл. 205 НК е неприложим. С оглед на гореизложеното ВКС приема, че няма неправилно приложение на закона, доколкото са налице обективните и субективни елементи относно двете престъпления, за които подсъдимите са признати за виновни, поради което настоящият касационен състав намира и оплакванията за допуснати нарушения на материалния закон за неоснователни. Касационната инстанция не констатира наличието и на явна несправедливост на наложените на двамата подсъдими наказания – както за всяко едно от престъпленията поотделно, така и по отношение на определеното по реда на чл.23 от НК общо наказание от три години лишаване от свобода и лишаване от права по чл.37 ал.1 т.6 и т.7 от НК на подсъдимия Н.. В жалбата не са изтъкнати каквито и да било обстоятелства с оглед релевираното касационно основание, а и не се установяват смекчаващи отговорността обстоятелства, които да не са били взети предвид от предходните инстанции и които да пораждат необходимост от смекчаването на наложените санкции спрямо Н. и Ш.. Водим от гореизложените съображения и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 38/27.10.2016 г., постановено по внохд № 60/2016 г. по описа на Военно апелативния съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ