Р Е Ш Е Н И Е № 252 гр. София,19.06.2018 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в открито заседание на дванадесети юни, две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№509 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.303 и сл. от ГПК. Образувано е по молба [фирма], за отмяна на влязло в сила определение от 20.05.2015 г. по гр.д.№10168/2014 г. на РС Варна, с което е прекратено производството по делото поради отказ от иска. В молбата се излагат съображения, че през 2014 г. дружеството е предявило против [фирма] иск, по който е образувано гр.д.№10168/2014 г. по описа на РС Варна, като в хода на производството е направен отказ от иска от името на [фирма], изходящ от вписан в ТР нов управител – К. Д.. Посочва се, че с влязло в сила на 28.09.2017 г. решение по т.д.№762/2015 г. на ОС Варна, на основание чл.29 от ЗТР е установено, че вписването на К. Д. като управител на дружеството представлява несъществуващо обстоятелство. С оглед изложеното се иска определението на РС Варна по чл.233 от ГПК да бъде отменено на основание чл.303, ал.1, т.1 от ГПК, поради наличие на нови писмени доказателства за ненадлежното представителство на дружеството при извършването на отказа от иска, евентуално – на основание чл.303, ал.1, т.3 от ГПК, поради това, че определението се основава на вписване в ТР, което е отменено като нищожно /несъществуващи обстоятелства/, евентуално – на основание чл.303 ал.1 т.2 пр.4 от ГПК, поради установено престъпно действие на представител на страната - последното основание е оттеглено от процесуалния пълномощник на молителя в съдебно заседание и производството в тази част е прекратено с влязло в сила определение. Ответникът [фирма] излага съображения, че молбата е допустима, но неоснователна. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени на данните по делото и доводите на страните, приема следното: Молбата е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивните срокове по чл. 305, ал. 1 ГПК, срещу акт, който съгласно т.6 от Тълкувателно решение №7 от 31.07.2012 г. по т.д.№7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, може да бъде предмет на отмяна по реда на чл.303 и сл. от ГПК. Производството по гр.д.№10168/2014 г. на РС Варна е образувано по предявен от [фирма] срещу [фирма] иск по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД. В хода на производството е направен отказ от иска от името на [фирма], изходящ от вписан в ТР нов управител – К. Д. и с влязло в сила определение от 20.05.2015 г. по гр.д.№10168/2014 г. на РС Варна, производството е прекратено на основание чл. 233 ГПК. С решение №764 от 25.10.2016 г. по т.д.№762/2015 г. на ОС Варна, влязло в сила на 28.09.2017 г., е признато за установено по предявен от П. Николов К. против [фирма] иск с правно основание чл.29, ал.1, пр.3 от ЗТР, че вписването в търговския регистър по партидата на [фирма] на К. Д. като управител на дружеството представлява несъществуващо обстоятелство. При така установеното, настоящият състав намира молбата на [фирма] за отмяна на влязлото в сила определение на Варненски районен съд на основанието по чл.303, ал.1, т.1 от ГПК, за основателна. Съгласно разясненията, дадени в ППВС №2/1977 г., отмяна по реда на чл.231 б.„а” ГПК /отм./, сега чл.303, ал.1, т.1 от ГПК, се допуска тогава, когато заинтересованата страна открие ново обстоятелство или ново писмено доказателство, които са съществували по време на висящността на спора, но не са могли да бъдат известни на страната, въпреки положената процесуална грижа, или ако са били известни, то е съществувала обективна невъзможност за страната да се снабди с новото писмено доказателство при инстанционното разглеждане на делото. В случая влязлото в сила решение по т.д.№762/2015 г. на ОС Варна има характер на доказателство за липсата на надлежно учредена представителна власт в полза на К. Д. по отношение на дружеството към релевантния за производството по отмяна момент – датата на депозиране на молбата по чл.233 от ГПК, като липсата на валидно възникнало право за процесуално представителство на [фирма] пред съда, е ново обстоятелство по смисъла на чл.303, ал.1 т.1 от ГПК, съществувало към момента на сезиране на съда с молбата по чл.233 ГПК и по време на висящността на спора, но без възможност да бъде доказано, предвид специалния исков ред за установяване на порок на вписването в търговския регистър – чл.365, т.3 от ГПК, вр. чл.29 от ЗТР. Посоченото обстоятелство е от съществено значение, тъй като е обусловило прекратяване на производството по делото с последици аналогични на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение – преклудиране на правото на [фирма] да предяви отново същия иск срещу [фирма] за същото вземане и на същото основание. Вписването на Д. като управител е обвързвало съда, поради което уведомяването му за наличието на порок на вписването на законното представителство на Д. от страна на предходния управител е ирелевентно, а новото обстоятелство - липса на процесуална представителна власт на К. Д. към момента на депозиране пред съда на изявлението за отказ от иска /доказано с влязлото в сила решение по чл.29 от ЗТР/, е относимо към правилността на определението за прекратяване на делото, а не към неговата допустимост. Процесуалното правоотношение между ищеца и съда има публичноправен характер и по тази причина разпоредбата на чл.141, ал.6 от ТЗ, която е предназначена да уреди възникнали на плоскостта на търговското право материалноправни отношения, е неприложима към него, а в случая значението на решението по чл.29 от ЗТР за проявлението на отменителното основание по чл.303, ал.1, т.1 от ГПК произтича от това, че признатото за несъществуващо обстоятелство, дори да е вписано в търговския регистър, няма действие по отношение на дружеството и при липса на валидно учредена представителна власт за К. Д., нейните процесуални действия, вкл. отказът от иска, не са могли да обвържат с правни последици молителя [фирма]. С оглед изложеното и поради наличието на заявеното като предпочитано основание по чл.303, ал.1, т.1 от ГПК, евентуално заявените отменителни основания не следва да бъдат обсъждани. След отмяна на определението, делото следва да бъде върнато на Варненски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на предявения от [фирма] срещу [фирма] иск. Разноски в полза на молителя не следва да се присъждат, предвид задължителните указания в т.4 от ТР №6 по т.д.№6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, според които при уважаване на молбата за отмяна направените в производството за отмяна разноски се присъждат с решението по съществото на спора. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ на основание чл.303, ал.1, т.1 от ГПК, влязлото в сила определение от 20.05.2015 г. по гр.д.№10168/2014 г. на РС Варна. ВРЪЩА делото на РС Варна за продължаване на процесуалните действия по разглеждане на предявения от [фирма] срещу [фирма] иск. Решението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.