11 Р Е Ш Е Н И Е №146 гр. София, 29 декември 2020 год. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на пети октомври две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА ДЕНИЦА ВЪЛКОВА при участието на секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдия Рушанова наказателно дело № 648/2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационна жалба на защитника на подс. Д. Х. Ф. срещу решение № 103/2020г., постановено по внохд № 1205/2019г. по описа на Софийски апелативен съд. В жалбата се ангажират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Твърди се, че съдът е постановил акта при неизяснена фактическа обстановка относно здравословното състояние на подсъдимия по време на деянието; при противоречиви доказателствени източници във връзка с причината за смъртта на плода; при игнориране на данните за къса пъпна връв и значението им за настъпването на резултата; била ли е предотвратима смъртта на плода чрез предприемане на цезарово сечение; в кой момент е възникнала опасността за плода и обективно могло ли е да се извърши цезарово сечение при предписанията на т. 28 от Медицински стандарт АГ, действащ към датата на деянието и Наредба №32 от 3012.2008година. Обобощено се заявява, че възивният съд не е извършил собствена преценка на доказателствените материали, а е решил делото, изцяло доверявайки се на преценката на първоинстанционния съд. Иска се отмяна на акта и оправдаване на подс. Ф. или отмяна на акта и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание на ВКС защитниците на подсъдимия поддържат жалбата и молят той да бъде оправдан поради липса на извършено престъпление. Заявяват, че по конкретното делото проблематиката е във връзка с две обстоятелства: наличието на причинна връзка и вината на подсъдимия. Поставят акцент върху факта, че обвинението касае бездействие, при което е налице специфика в причинната връзка между него и настъпилия тежък резултат. Обръщат внимание на поведението на акушерката, както и на аргумента на решаващия съд, че детето е щяло да бъде спасено, ако е било извършено своевременно секцио. В този смисъл се твърди, че въззивната инстанция е дописвала присъдата и експертните заключения. Обобщено се заявява, че съдебните актове почиват на предположения и догадки, по делото са останали редица неизяснени факти и обстоятелства, а други са игнорирани : час на раждане на детето; неяснота относно причините за смъртта на плода. В писмени бележки защитникът на подсъдимия – проф. В. посочва, че правилното решаване на делото зависи приоритетно от прецизния анализ на изготвените по делото съдебно медицински експертизи. Макар и еднозначно да се приели, че смъртта на плода е настъпила от асфикция във втория период на раждането, по делото въобще не е било установено на какво се дължи самото задушаване, тоест от какво точно е било предизвикано. Във въззивното решение липсвал и отговор кое в случая би било адекватното лечение, както и как точно би се избегнала смъртта на детето. На следващо място се заявява, че е напълно игнорирана алтернативата против извършване на секцио, а наред с това, че решаващите съдилища въобще не съобразили, че извършването на секцио е било практически невъзможно, поради липсата на възможност за своевременно осигуряване на нужния екип за осъществяването му. Разсъждава се относно инкриминираната форма на изпълнителното деяние – „бездействие” при осъществяване на правно регламентирана дейност източник на повишена опасност. Твърди се, че конкретното задължение на подсъдимия е било да се намира на територията на болницата – т.е. бездействието на подсъдимия освен че не е причинило резултата се явява и несъставомерно, тъй като той въобще не е участвал в конкретното раждане, за да прояви някакво немарливо отношение. Оспорва се и заключението, че подсъдимият е действал виновно при форма на вина небрежност. Според защитата, както първоинстанционния, така и въззивния съд са дали интерпретация на вината на подсъдимия, намираща се извън съдържанието на член 11 от НК. Подсъдимият се намирал на различно място от мястото на раждането, поради което в неговото съзнание са липсвали конкретни представи за последващото задушаване и за смъртта на детето. След като подсъдимият въобще не е участвал в процеса на раждане на детето, няма как да е имал конкретни задължения спрямо този процес, а това изключва въобще и реалната му възможност да предвиди и да избегне негативния резултат от него. Допълнително се изтъкват аргументи, че голяма част от посочените в съдебните актове многобройни, различни медицински стандарти, правила и норми имат общо и принципно значение, но не спомагат за решаване на конкретното дело. В съдебните актове се боравело с хипотези, предположения и догадки, при липса на съобразяване със съдебната практика по идентични казуси и при проявена от съдилищата тенденциозност и обвинителен уклон. Посочват се конкретни извадки от въззивното решение в подкрепа на оплакването за неубедително аргументиране на обективната и субективната съставомерност на деянието. Подсъдимият в лична защита заявява, че не се чувства виновен, тъй като се касае за нещастен случай. Присъединява се към становището на защитниците си, че присъдата се основава на предположения, а експертизите са изготвени при множество нарушения на процесуалния закон. Частният обвинител С. Х., редовно признован, не се явява и не изпраща процесуален представител. В писмена молба изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на ВКП дава заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваният съдебен акт е правилен и законосъобразен. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл. 347 от НПК, намери за установено следното: Касационната жалба е допустима – подадена е от процесуално легитимирано лице, в законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване съгласно чл. 346, т. 1 от НПК. Касационното производство е второ по ред. Въззивното производство е протекло, след като с Решение № 154/15.10.2019г. по н.д. № 628/2019г., ВКС, ІІ н.о., отменил изцяло оправдателната присъда № 8 /08.04.2019г. по внход № 1658/2018г. по описа на САС и делото е било върнато със задължителни указания за новото му разглеждане на апелативния съд. С присъдата на САС, предмет на първоначалния касационен контрол в посоченото решение, е била отменана първоинстанционната присъда на СОС, с която подс. Ф. е бил признат за виновен и осъден за извършено престъпление по чл.123 от НК, а подсъдимият е бил изцяло оправдан по предявеното му обвинение да е извършил престъплението по чл.123, ал.1 от НК. При второто разглеждане на делото пред въззивната инстанция по внохд № 1205/2019г. по описа на САС е постановено атакуваното пред настоящата инстанция решение. С него изцяло е потвърдена присъда № 37/17.10.2018г. по нохд № 35/2017г. на Софийски окръжен съд. С първоинстанционната присъда подс. Ф. е признат за виновен и осъден в извършване на престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК - затова че на 06.07.2014г. в АГ отделение на МБАЛ – Б. Е., като лекар, поради немарливо изпълнение на правнорегламентирана медицинска дейност, представляваща източник на повишена опасност, не водил раждането на родилка и нарушил нормативни актове, правила за медицински стандарти и правила за вътрешния ред в болницата, с което причинил смъртта на потенциално жизнеспособен плод от женски пол по време на раждането му от Р. П. Белова. При условията на чл. 54, ал. 1 от НК на подсъдимия е наложено наказание 1/една/ година лишаване от свобода, чието изпълнение на осн. чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от 3 /три/ години, считано от влизане в сила на присъдата. На подсъдимия е наложено и кумулативно наказание – „лишаване от право да упражнява лекарска професия” за срок от 3 /три/ години. На подсъдимия са възложени разноските по делото, включително и разноските за адвокатско възнаграждение на повереника на частния обвинител. Въззивната инстанция е приела фактическа обстановка, утвърждавайки фактическите изводи на първоинстанционния съд. Подробно е проследил събитията, развили се на инкриминираната дата, като е очертал кръгът на фактическите обстоятелства хронологически вярно и пунктуално, отделил е специално внимание както на поведението на подсъдимия, така и на поведението на акушерката И.. В мотивите на съдебния акт е отделено и място за изследванията, проведени спрямо родилката, констатациите направени от акушерката, както и заключенията на съдебно-медицинските експертизи и техните констатации и изводи. Независимо от събирането на допълнителни източници на информация пред въззивната инстанция, в хода на проведена въззивно съдебно следствие, въззивният съд напълно се е съгласил с изводите по фактите на окръжния съд. Впрочем, в мотивите на решението ясно е подчертано, че събраните по делото доказателства позволяват еднозначно да се направят заключения по фактите, свързани с хронологията на събитията, поведението на подсъдимия, осъществените от присъствалата при наблюдението над родилката и при раждането св. И. действия, причината за смъртта на плода и възможността тя да бъде предотвратена, обосновани на основата на приетите по делото съдебно-медицински заключения. Вярно е, че апелативният съд се задоволил да изброи доказателствените източници, включително и заключенията на изготвените по делото съдебно- медицински експертизи, без да подходи към техния анализ със съответната прецизност и задълбоченост. Подобна констатация би могла да е от значение за преценката дали са допуснати пороци както при формиране на вътрешното съдийско убеждение, така и при неговата защита в мотивите чрез съответната аргументация. В настоящия случай обаче, липсата на задълбочен и детайлен анализ на доказателствените източници, не обуславя извод за наличие на съществен порок по смисъла на чл. 339, ал. 2 от НПК. Това е така, доколкото в крайна сметка, заключението на въззивния съд за еднопосочност на доказателствените материали по отношение на главния факт на доказване в процеса, е верен. Извън всякакво съмнение е, че по делото са изготвени множество съдебно - медицински експертизи които напълно еднозначно сочат като причина за смъртта на детето вътреутробна асфиксия, придружена от аспирация на околоплодни води и мекониум. В изпълнение на дадените в отменително решение № 154/15.10.2019г. на ВКС, ІІ н.о. указания, при новото разглеждане на делото, въззивната инстанция е назначила повторна тройна съдебно-медицинска експертиза, която не само е потвърдила констатациите на предходните експертни заключения относно посочената по - горе причина за смъртта на детето, но и е изяснила по категоричен и научно обоснован начин поставените от защитата въпроси относно: причината за смъртта; дължината на пъпната връв; предвидимостта на смъртта и нейната предотвратимост. Следователно въззивният съд е проявил необходимата процесуална активност да установи по експертен път обстоятелството дали плодът е бил с действително с къса пъпна връв и ако е така, тя ли е причината за спиране на сърдечната му дейност. Предимството на обсъдената и изслушана от апелативния съд нова тройна съдебно-медицинска експертиза се състои в това, че същата е обосновала изводите си не само на събраните до момента доказателствени материали, но и след като експертите са извършили лично хистологични изследвания на резервен материал от вътрешните органи, взети от трупа на новороденото. Категорично е пояснено, че : 1) клинична изява за страдание на плода е налице още в 14. 30ч.; 2) до 16.05ч. плодът е бил още жив; 3) до родоразрешението, извършено от дежурната акушерка в 17. 30ч., през цялото време не е присъствал акушер-гинеколог; 4) детските сърдечни тонове, установени в 15. 12ч. категорично говорят за нестабилна хемодинамика; 5) при наличие на акушер - гинеколог в отделението между постъпването на родилката и родоразрешението, е съществувала възможност да се направи план за акушерско поведение, да се назначат необходимите изследвания, а след отчетените данни за страдание на плода при токографския запис е съществувала и възможност своевременно да се вземе адекватно решение за водене на раждането; 6) в конкретния случай липсват категорични данни от наличното описание за къса пъпна връв, а не са и описани сигурни клинични данни за наличие на предизвиквани от къса пъпна връв симптоми по време на проследяване на бременността и при раждането; 7) при плода липсват характерни за къса пъпна връв хронични промени, които пряко и индиректно да подкрепят извода за къса пъпна връв. Убедително е защитено експертното становище относно това, че акушерката не би могла сама да се справи със ситуацията, която е изисквала присъствие на лекар; че липсват категорични данни кое е предизвикало вътреутробната асфиксия, но е ясно, че тя е била налична преди да започне раждането; че теоретично къса пъпна връв с дължина 22 см. може да предизвика вътреутробна асфиксия, но в конкретния случай по делото са налице данни че има остатък от пъпна връв към трупа на детето; че колкото по-рано е диагностицирано състоянието на страдание на плода и колкото по-рано е имало лекар който да се намеси в раждането, толкова по-големи са били шансовете на плода да оцелее; че ако е стартиран своевременно адекватен родов процес или е направена хирургична манипулация за израждането на плода - секцио, шансовете да оцелее са били много по-големи, независимо от наличието евентуално на къса пъпна връв. Така посоченото дава основание на касационния съд да счете, че спорните въпроси по делото са били правилно решени от инстанциите по същество, а поставените пред въззивния съд въпроси от медицински характер са получили адекватен, обоснован и пълен отговор. Обстоятелството, че една от страните в процеса, е несъгласна с депозирано и възприето от съда експертно заключение, съвсем не означава, че същото страда от процесуални недостатъци, още повече когато такива не се изтъкват и от страната, оспорваща заключението. Щом експертното заключение отговаря на критериите за компетентност, пълнота, точност, яснота, научна обосновка и убедителна и компетентна защита, липсват процесуални основания същото да бъде отхвърлено. Напротив, ако отговаря на посочените критерии съдът, веднъж прибягнал до експертна помощ, следва да изтъкне изключително задълбочени и сериозни аргументи защо не се доверява на съответното експертно заключение. В настоящия случай назначената, изслушана и приета от апелативния съд нова тройна съдебно - медицинска експертиза е съответна на изискванията на процесуалния закон, доказателствено и научно обоснована е, изготвена е от лица, притежаващи необходимата професионална компетентност, убедително е защитена пред съда от тях, поради което с основание е залегнала при обосноваване на фактите от контролирания съд. В контекста на всичко изтъкнато по-горе, напълно неоснователни са развитите от касатора доводи за неизясненост на причината за смъртта и игнориране на данните за къса пъпна връв и значението й за настъпването на резултата, по такъв начин, че да изключи отговорността на подсъдимия. Действително, съдът не се е ангажирал със становище от какво е предизвикана вътреутробната асфикция, но в конкретния случай, този въпрос не е от решаващо значение за отговорността на подсъдимия, тъй като по медицински показатели вещите лица са приели, че липсват данни асфикцията да се дължи на наличието на къса пъпна връв, поради липсата на категорични преки и косвени медицински маркери за къса пъпна връв поначало. Другояче би стоял въпросът, ако вътреутробната асфикция е предизвикана от късата пъпна връв и резонно защитата е концентрирала исканията си за установяване на това обстоятелство. Същото обаче, основателно е отречено като обективен факт, на базата на подробните разяснения на експертите по повторната тройна съдебно-медицинска експертиза в съдебното заседание на въззивния съд, че вътреутробната асфикция е била налице преди да започне раждането и че само теоретично е възможно късата пъпна връв да я причини, но в конкретното раждане „няма нищо общо със случая” . Неоснователно се претендира, че във въззивното решение липсва отговор по какъв начин би се избегнала смъртта на детето. С позоваване на експертното заключение по новата тройна СМЕ, съдът ясно е посочил, че при наличие на АГ специалист в отделението между 14,30ч. и 17,30ч., е имало възможност да се направи план за акушерско наблюдение, да се назначат необходимите изследвания, а след отчетените данни за страдание на плода - да се вземе решение за водене на раждането. В обобщение, апелативният съд ясно заявил позицията си /л.79 от внохд № 1205/19г. по описа на САС/, че при наличието на квалифицирана медичинска помощ е имало време и възможност при адекватно приложено лечение да се предприемат действия, за да се избегне смъртта на плода. Част от тези действия, би могло да представлява и предприемането на спешно родоразрешание с цезарово сечение, като то е само един от възможните, но не задължителни начини за преодоляване опасносттта при раждането на детето. Затова, упрекът, че алтернативата за предприемане на секцио не била съобразена с материалната и персоналната възможност за организирането му, не държи сметка за обективно установеното по делото, че осъществяването на секциото не е единствено възможната и защитена от експертите алтернатива за успешното приключване на раждането. Неоснователно е оплакването, че съдът не е изяснил здравословното състояние на подсъдимия на инкриминираната дата и дали той е могъл да изпълнява въобще служебните си задължения. Несъмнено е установено по делото, че на инкриминираната дата подс. Ф. e получил медицинска помощ, за да му се постави медичинска превръзка на рана в областта на лява глезенна става, получена 5 дниш по –рано. Следователно затрудненията на подсъдимия от медицинско и здравословно естество са изяснени и не подлежат на по-нататъшно изследване. По-важно е друго - независимо от обективното им наличие, нито ръководството на болничното заведение, нито акушерката И. са били уведомени за евентуалните затрудния на подсъдимия, така че да се предприемат адекватни действия за оказване на съответната медицинска помощ и съдействие на родилката, а и действия за осигуряване на акушер - гинеколог в АГ отделението на болницата на инкриминираната дата. Невярно се сочи, че към инкриминираната дата подсъдимият не е бил дежурен лекар. Контролираните инстанции подробно са се спряли на това възражение и с основание са го отхвърлили като неоснователно, позовавайки се на еднозначния и безпротиворечив доказателствен материал по делото, чийто анализ не се оспорва от касатора. Настоящият състав на ВКС не констатира наличието и на релевираното в касационната жалба основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК - нарушение на закона. В рамките вярно установените и доказани фактически положения, въззивният съд е приложил правилно материалния закон. Принципно вярно е становището на защитата, че правилното разрешаване на въпросите по чл. 301 от НК, е в зависимост от разрешаването на няколко въпроса – в какво се изразява неправомерното поведение на поведение на подсъдимия и в частност покрива ли то обективното съдържание на изпълнителното деяние по чл. 123 от НК – „незнание или немарливо изпълнение на занятие или на дрега правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност”, както и намира ли се то в причинна връзка с настъпилия тежък резултат. Подсъдимият Д. Ф. е предаден на съд за това, че поради немарливо изпълнение на правно - регламентирана дейност, бездействал - не водил раждането на постъпилата в А. със започнала родова дейност пациентка Р. Белова, с което бездействие е причинил смъртта на потенциално жизнеспособния плод на родилката. Следователно, обвинението срещу него е не просто за това, че не е отишъл на работа, а затова, че като задължен /по силата на трудовите, професионалните правила и норми на поведение - източник на позитивно уредени задължения/ да извърши правно - регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, не я извършил, като в резултат на бездействието му се е стигнало до смъртта на жизнеспособния плод на родилката. Известно е, че причиняването на смърт при т.нар. „професионална непредпазливост” по чл.123 от НК може да се извърши както чрез действие, така и чрез бездействие, или при съвкупното им осъществяване, като за престъпната съставомерност на деянието е необходимо да се установят няколко категории обстоятелства: 1) поведение на субекта на престъплението; 2) в какво се изразява неговата противоправност – т.е. с какво то е в разрез (неизпълнение/ нарушение) на позитивно регламентирани или установени в практиката правила за безопасното упражняване на една иначе правомерна дейност, която представлява източник на повишена опасност; 3) налице ли е причинна връзка между настъпилите последици и поведението на дееца; 4) в какво се състои представното съдържание на дееца относно извършеното от него и престъпния резулатат. В настоящия случай защитата обръща внимание на формата на изпълнително деяние и изтъква доводи, че поради спецификата му на „бездействие”, причинната връзка между поведението и резултата е под въпрос. Възражението не може да се сподели. От съдържанието на въззивното решение ясно е видно обосноваването на причинно-следствената връзка между поведението на подс. Ф. и настъпилия резултат/л. 80 от внохд № 1205/19г. на САС/, поради което оплакването е неоснователно. Принципно причинната връзка е елемент от обективната страна на деянието, тъй като протичането на каузалния процес е обективен факт от действителността. В него могат да се включват различни фактори, които да произтичат както от действия/бездействия на дееца, така и да стоят извън неговото поведение. За отговорността на дееца е от значение неговия конкретен принос за настъпването на престъпния резултат, като причинната връзка е налице и тогава, когато деянието създава предпоставки за настъпване на резултата. Наред с това, понятието „причина” се определя като „…съвкупността от всички необходими положителни и отрицателни условия, които неизменно и безусловно предхождат даден резултат. Причина в тесен смисъл пък, или по-точно, съпричина е всяко едно от тия необходими условия, независимо от това дали е положително или отрицателно”/ Н. Д., „Престъпление, деяние и причинна връзка”, изд. 1929г., с.225-226/. Щом бездействието се дефинира като едно очаквано, но неизвършено действие, то е в пряка причинна връзка с настъпилите последици, ако е било не само необходимо, но и възможно да се извърши. Конкретиката на настоящия казус разкрива всички тези елементи, характеризиращи бездействието на подсъдимия, като такова намиращо в причинно-следствена връзка с настъпилия тежък резулат. Подсъдимият Ф., при ясна представа, че е дежурен акушер-гинеколог в отделението, че в отделението е постъпила негова пациентка, че има проблеми с тоновете на плода и че присъстващата акушерка не разполага нито с компетентност, нито с право да наблюдава и асистира раждането, не предприел очакваното, необходимо и възможно действие да води раждането на родилката Белова. Неоснователно се оспорва и заключението за субективна съставореност на деянието. Правилно е защитен извода, че подсъдимият е действал при форма на небрежност по смисъла на чл. 11, ал. 3 от НК, тъй като не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Като лекар, осъществяващ правно-регламентирана дейност, той е бил длъжен да предприеме по силата на предписаните му служебни задължения и правила по т.2.4, т.2.5, т.2.6 и т.2.7 от гл. ХХVІІ; т.2.2.1. от гл.ХІІ, т.1 гл.ХІХ от Медицински стандарт „Акушерство и гинекология”, утвърден с наредба № 32/30.12.2008г.(изд. От министъра на здравеопазването, отм. ДВ бр.66 от 08.08.2014г.) във връзка с общото правило на чл.80, пр.1 от Закона за здравето; т.9, т.10 от Общите правила за добра медицинска практика на лекарите в РБългария във връзка с чл.34, пр.1, т.2 от наредба № 49/18.10.2010г. във връзка с чл.80, пр.2 от ЗЗ и разпоредби на Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на МБАЛ- Б. действие по водене на раждането на пациентката Белова, приета в А. в ден, в който той е бил дежурен акушер-гинеколог. Като не е провел „водене на раждането”, макар и по причина, че въобще не е отишъл на определеното му дежурство, подсъдимият не е съставил съответния план за раждането и респ. не е е предприел и необходимите и възможни действия за оказване на своевременна, адекатватна медицинска помощ за предотвратяване на настъпилите усложнения, обективно налични, за които той е бил осведемен по телефона. Принципно за субективната съставомерност при непредпазливите деяния, в двете форми на непредпазливата вина, небрежност и самонадеяност, предварителна конкретност за възможните общественоопасни последици не се изисква (например, че от определено действие или бездействие може да настъпи конкретно смърт, или конкретно - тежка или конкретно - средна телесна повреда и пр.), достатъчно е наличието на възможност за общи представи относно настъпването на общественоопасни последици, защото в обратния случай конкретната представа за определен резултат ще съответствува на законовата характеристика на евентуалния умисъл. Наред с това, известно е в правната теория и от съдебната практика, че случайно деяние, в случаите на прояви, които се извършват чрез бездействие или чрез действие, но в нарушение на предписанията в нормативните актове, при упражняване на правнорегламентирана дейност, източник на повишена опасност, може да има само когато деецът е действал съгласно предписаното в закона и въпреки това, общественоопасните последици са настъпили./Р.№ 125 от 30.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 7/2010 г., III н. о., НК/. На последно място, макар и да липсва конкретно оплакване в подобна насока, ВКС не констатира и явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание 1 (една) година лишаване от свобода при приложение на института на условното осъждане с определен тригодишен изпитателен срок. Необходимо е само да се отбележи, че наказанието на подсъдимия, определено при условията на чл.54, ал.1 от НК, се явява справедливо и съразмерно на обществената опасност на извършеното престъпление и ниската лична обществена опасност на дееца, включително компенсира продължителния ход на наказателното производство. Предвид изложеното и като констатира неоснователност на наведените в касационните жалби доводи, на осн. 354, ал. 1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 103/20г., постановено по внохд № 1205/2019г. по описа на Софийски апелативен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: