4 Р Е Ш Е Н И Е № 135 СОФИЯ, 03.08.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на тринадесети март две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 1200/2010 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С решение № 798 от 15.06.2010 г. по в.гр.д. № 140/ 2010 г. на Варненския окръжен съд е оставено в сила решение № 3533 от 25.11.2009 г. по гр.д. № 9757/07 г. на Варненския районен съд, с което М. Й. И. и М. И. Илиева са осъдени на основание чл. 108 ЗС да предадат на И. Г. Д. владението върху ПИ № 1796 по ПНИ на СО “Т.” в землището на [населено място], с площ 1110 кв.м. Въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от М. И. и М. И. чрез техния пълномощник адв. К. К.. В касационната жалба са наведени оплаквания за недопустимост на въззивното решение поради липса на активна процесуална легитимация на ищцата да води ревандикационен иск, както и за неправилност на същото поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. В писмен отговор на касационната жалба ответницата по касация И. Г. Д. чрез своя пълномощник адв. Ст. С. е изразила становище, че същата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното въззивно решение във връзка с наведените в касационната жалба оплаквания, приема следното: Д. за недопустимост на въззивното решение е обсъден в определението по чл. 288 ГПК и е намерен за неоснователен, поради което не следва да бъде разглеждан повторно. От фактическа страна по делото е установено, че с решение № 564 от 13.10.1998 г. на ПК- В. е възстановено на наследници на М. И. Я. правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху лозе от 1.2 дка в землището на кв. В., В., м. ”У. А.”, съставляващо имот № 10926 от КП, изработен през 1956 г., а сега – имот пл.№ 1796 по КП ”Т.”. Прието е, че този имот е идентичен с предоставения в дял на М. И. Д. по протокол по ч.гр.д. № 337/52 г., с който е одобрена спогодба по извършване на делба на имот, останал в наследство от И. Д. К.. Установено е също, че този имот е бил внесен в ТКЗС, след което по решение на Т. комисия от 1961 г. е бил предоставен в замяна на А. К. З. срещу друг неин имот, включен в ТКЗС. С частен писмен договор от 22.01.1965 г. А. К. продала имота на М. И. И.. С нотариален акт № 147, т.ІХ, дело № 4475/1978 г. М. /М./ И. И. и М. Й. И. били признати за собственици на същия на основание давностно владение. През 1979 г. на името на М. Й. И. е бил издаден позволителен билет за построяване на сезонна постройка по типов проект. С гласни доказателства е установено, че към 1980 г. е била построена масивна постройка – вилна сграда. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че решение № 564 от 13.10.1998 г. на ПК- В. легитимира ищцата като собственик на процесния имот. Ответниците нямат противопоставимо на ищцата право да владеят този имот. Същите не са придобили право на собственост върху него на основание придобивна давност за периода 1965 г. до предявяване на иска, тъй като съгласно чл. 5, ал.2 ЗВСОНИ изтеклата до влизане на този закон в сила придобивна давност за имоти, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, не се зачита, а към момента на предявяване на ревандикационния иск не е изтекъл предвидения в чл. 79, ал.1 ЗС 10 - годишен давностен срок. Приел е, че в случая е неприложима и разпоредбата на чл. 18з, ал.3 ППЗСПЗЗ, тъй като с придобитият от А. К. по замяна от Т. комисия земеделски имот не е била извършена разпоредителна сделка, а постройката в него не е изградена от приобретателя по замяната или от лице, придобило имота по силата на валидна прехвърлителна сделка. По тези съображения е намерил ревандикационния иск за основателен. Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса приложима ли е разпоредбата на чл. 18з, ал.3 ППЗСПЗЗ в случаите, когато придобитият по замяна от Т. комисия земеделски имот е застроен, но не от приобретателя по замяната, а от трето лице, което упражнява фактическа власт върху имота по договор с приобретателя. На този въпрос следва да се отговори положително. Съгласно чл. 18з, ал.3 ППЗСПЗЗ, замяната, извършена по реда на ЗТПС /отм./, запазва действието си в два случая - при застрояване на получената по замяна земя или при извършване на разпоредителни сделки с нея, т.е. при настъпили както фактически, така и правни промени с придобития по замяна имот. Двете основания за запазване действието на замяната са в отношение на алтернативност. В хипотезата на застрояване законът придава правна значимост на факта на извършено в имота строителство, което води до промяна на неговото основно предназначение - от такова за земеделско ползване в такова за задоволяване на жилищни, курортни или здравни нужди. Обстоятелството дали строителството е осъществено от собственика по замяна или от друго лице, което не е притежавало вещни права върху имота и не е имало право да строи в чужд имот, касае техните вътрешни отношения и е ирелевантно за приложението на чл. 18з, ал.3 ППЗСПЗЗ. При този отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, въззивното решение се явява неправилно. По делото е безспорно установено, че процесният имот е бил предмет на замяна от Т. комисия, както и че през 1965 г. владението върху същия е било предадено от приобретателката по замяната на касаторите по силата на сключения между тях частен писмен договор за продажба на имота. Безспорно последният не съставлява разпоредителна сделка по смисъла на чл. 18з, ал.3 ППЗСПЗЗ, тъй като няма вещнопрехвърлително действие, но след като имотът е бил застроен при наличието на необходимите строителни книжа със сезонна постройка по одобрен типов проект, следва да се приеме, че е налице основание за приложението на чл. 18з, ал.3 ППЗСПЗЗ и извършената от Т. комисия замяна запазва действието си, което по аргумент от чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ изключва възстановяването на правата върху имота на собствениците към момента на образуване на ТКЗС. Изводът е, че решение № 564 от 13.10.1998 г. на ПК- В. не легитимира ищцата като собственик на процесния имот, тъй като са били налице пречки по смисъла на чл. 10, ал.13 ЗСПЗЗ във връзка с чл. 18з, ал.3 ППЗСПЗЗ за възстановяването му. Поради това предявеният иск за ревандикация на същия е неоснователен. Като е достигнал до друг извод, въззивният съд е приложил неправилно материалния закон, което е основание по чл. 281,т.3 ГПК за отмяна на постановеното решение. Тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде решен по същество от настоящата инстанция, като предявеният от И. Г. Д. против М. Й. И. и М. И. Илиева иск за ревандикация на ПИ № 1796 по ПНИ на СО “Т.” в землището на [населено място], с площ 1110 кв.м., бъде отхвърлен като неоснователен. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 798 от 15.06.2010 г. по в.гр.д. № 140/ 2010 г. на Варненския окръжен съд , вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявеният от И. Г. Д. против М. Й. И. и М. И. И. иск с правно основание чл. 108 ЗС за ревандикация на ПИ № 1796 по ПНИ на СО “Т.” в землището на [населено място], с площ 1110 кв.м. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: