Р Е Ш Е Н И Е № 257 гр. София, 12 юни 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: 1. Татяна Кънчева 2. Жанина Начева при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора Колова изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 710 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на частния тъжител А. Я. М. против въззивно решение № 403 от 12.12.2011 г. на Пловдивския окръжен съд по в. н. ч. х. д. № 1331/2011 г., с което изцяло е отменена присъда № 90 от 24.11.2010 г. на Районния съд – гр. Елхово по н. ч. х. д. № 52/09 г. и производството е прекратено. Твърди се, че въззивният съд е бил длъжен да се произнесе по гражданския иск. Направено е искане за отмяна на въззивното решение в тази му част и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Пловдивския окръжен съд. В съдебно заседание защитникът (адв. Д.) на подсъдимия настоява решението да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, съображенията, развити устно в открито съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатото основание за възобновяване, намира следното: С присъда № 90 от 24.11.2010 г. на Районния съд – гр. Елхово по н. ч. х. д. № 52/09 г. подсъдимият С. Д. А. е бил признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение за деяние, извършено през м. юни 2008 г. по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 147 НК. Отхвърлен е гражданският иск за неимуществени вреди и в тежест на частния тъжител са възложени разноските по делото. С въззивно решение № 403 от 12.12.2011 г. по в. н. ч. х. д. № 1331/2011 г. Пловдивският окръжен съд е отменил изцяло присъдата на първоинстанционния съд и поради изтекла давност е прекратил наказателното производство. Касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. Въззивното производство е било образувано по жалба на частния тъжител срещу оправдателната присъда на първоинстанционния съд. В съдебно заседание от 1.012.2011 г. подсъдимият е поискал прекратяване на наказателното производство поради изтекла давност. Въззивният съд е констатирал, че срокът по чл. 80, ал. 1, т. 5 НК за престъплението по чл. 148, ал. 2 НК е две години (в редакцията към момента на довършване на престъплението), а по чл. 81, ал. 3 НК – три години, който е изтекъл на 3.06.2011 г. и е прекратил производството. Въззивният съд незаконосъобразно е прекратил производството и в гражданската му част по допуснатия и разгледан граждански иск на А. Я. М.. Доводите на жалбоподателя следва да бъдат възприети. Съгласно чл. 317 вр. чл. 307 НПК съдът дължи произнасяне по гражданския иск и когато признае, че наказателната отговорност е погасена. В разглеждания случай процесуалният подход на съда е в противоречие с посочената разпоредба. Той е довел до съществено ограничаване на правото на гражданския ищец на достъп до съд, респективно с отказа от произнасяне съдът е допуснал съществено процесуално нарушение. Ето защо решението в частта, с която е прекратено производството и по гражданския иск следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане в тази му част от друг съдебен състав на Пловдивския окръжен съд. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал.1, т. 4 НПК Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 403 от 12.12.2011 г. на Пловдивския окръжен съд по в. н. ч. х. д. № 1331/2011 г. в частта, с която е прекратено производството по предявения граждански иск и връща делото в тази му част за ново разглеждане от друг съдебен състав на Пловдивския окръжен съд. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: