Р Е Ш Е Н И Е № 294 С о ф и я , 22 юни 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 12 ю н и 2015 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА СПАС ИВАНЧЕВ при секретар Мира Недева и в присъствието на прокурора Мария Михайлова изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски наказателно дело № 763/2015 година. Касационното производство е образувано по касационна жалба на защитника на подсъдимия Д. И. А. от П. адв.А.Б. от АК-Б., имаща за предмет нова въззивна присъда № 1250 от 20.03.2015 г., постановена по ВНОХД № 467/2014 г. от Благоевградския окръжен съд, като се навеждат доводи за наличие на двете касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК с искане за отмяната й и връщане на делото на въззивния съд за новото му разглеждане от друг негов състав. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Подсъдимият Д. А., редовно уведомен за съдебното заседание пред касационната инстанция, не взема лично или чрез защитника си адв.Б. от АК-Б. участие в настоящето производство. Върховният касационен съд провери правилността на обжалваната присъда в пределите на чл.347 от НПК, като съобрази следното : С присъда № 624 от 12.11.2014 г. по НОХД № 471/2014 г. Петричкият районен съд е признал подсъдимия Д. И. А. от П. за невинен в това на 06.01.2011 г. в П. съзнателно да е ползвал неистински официален документ – пълномощно от името на брат му Ж. И. И. от с.гр., с нотариална заверка на подписа му от нотариус Ф. Ш. с рег.№ 511 в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие в района на районен съд-Петрич, да го представлява и изтегли от негово име и за негова сметка останалата им в наследство сума от наследодателя им И. А. И., бивш жител на П., като от него за самото съставяне на пълномощното не може да му се търси наказателна отговорност и го е оправдал по предявеното му обвинение по чл.316 вр.чл.308, ал.2 вр.чл.ал.1 от НК. Присъдата е била протестирана от Петричката районна прокуратура като необоснована и незаконосъобразна с искане за постановяване на нова осъдителна присъда на подсъдимия по предявеното му обвинение за осъществено документно престъпление, с налагане на наказание лишаване от свобода с приложението на чл.66 от НК. С присъда № 1250 от 20.03.2015 г. по ВНОХД № 467/2014 г. Окръжен съд-Благоевград е отменил първоинстанционната присъда и като е признал подс.Д. А. за виновен в извършването на престъпление по чл.316 вр.чл.308, ал.2 вр.ал.1 от НК, при условията на чл.54 от НК му е наложил наказание от 6 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 години от влизане на присъдата в сила. Съдът е пропуснал да се произнесе по възлагането на направените по делото разноски. В касационната си жалба и допълнението към нея защитникът на подс.А. адв.А.Б. развива доводи за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилното приложение на материалния закон при постановяване на новата въззивна присъда с искане за отмяната й и оневиняването му по предявеното обвинение или „упражняване” на друга част от „правомощията на ВКС”. Върховният касационен съд – първо наказателно отделение намира жалбата за подадена в законоустановения срок, от страна, имаща право на жалба и срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на редовна касационна проверка на основание чл.346, т.2 от НПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения : Цялото наказателно производство до настоящата инстанция е протекло с фокусиране само върху ползването на неистински официален документ – неистинската нотариална заверка от нотариус Ф. Ш. на подписа на св.Ж. И. върху пълномощно за упълномощаване на подс.Д.А. да изтегли от негово име, за негова сметка полагащия му се дял от наследствен от баща им И. А. И. паричен влог в банка с клон в П., но който не е полагал подпис и не е изразявал такава воля пред посочения в нотариалната заверка нотариус. Както вярно е отбелязъл в разсъжденията си окръжният съд, обвинението е било ограничено само до неистинското „нотариално удостоверяване” (това е законовият термин), но не и върху неистинността на „заверения” подпис на св.Ж.И., посочен като автор на ползваното пълномощно, макар в случая инкриминираният документ (пълномощното) да инкорпорира като материален носител два документа – частен и официален и неистинността им съгласно цитираното в обжалваната присъда ППлВС № 3/1982 г., т.3 да води до реална съвкупност от две документни престъпления. Това би било така, ако ползването на документа от подс.Д.А. не бе довело косвено и до вредоносен резултат за св.Ж.И. – чрез използването на неистинското и в двете посочени му части пълномощно подс.А. е изтеглил от влога на починалия им баща и частта от парите, полагащи се на брат му св.Ж.И., който е изтърпявал наказание в затвора в Б. дол и който категорично е отказал да го упълномощи на два пъти при срещите им ареста и в съда в П.. А това вече сочи на друго, по-тежко престъпление по чл.212, ал.1 от НК, което обаче е било спестено на жалбоподателя. Би могло да се разсъждава и върху други факти с правно значение за отговорността му – злоупотребата с доверието на част от неговите упълномощители – негови сестри, които в крайна сметка също не са получили полагащия им се дял от наследствения влог, изтеглен от подсъдимия, но и такова обвинение няма разглеждано по делото. Всички тези правни съображения обаче имат своето място с оглед наведените оплаквания в касационната жалба за необективен и превратен анализ на свидетелските показания от страна на въззивния съд, което било го довело до неправилно приложение на правото. Голяма част от тях са били развити и пред въззивната инстанция и тя им е отговорила правилно и законосъобразно. Докато защитникът на подсъдимия коментира откъслеци от показанията на св.М.И., на св.Ст.А. и обясненията на подзащитния му, въззивният съд ги е съпоставил помежду им и с останалите гласни и писмени доказателства и другите доказателствени средства и убедително се е доверил на част от тях, извеждайки на тази основа и елементите от субективната страна на предявеното на жалбоподателя обвинение. Право на въззивната инстанция е да възприеме нови фактически обстоятелства не само въз основа на събрани доказателства в допълнително съдебно следствие, но и като извърши самостоятелен анализ на събраните от първата инстанция, при спазване на изискванията на чл.13, чл.14, чл.107, ал.3 от НПК и в случая това е сторено по надлежен начин. Обясненията на подсъдимия и показанията на брат му св.Ст.А. не са били неоснователно пренебрегнати в определени части и възприемането им като такива в подкрепа на предложената защитна теза е аргументирано с обективен и всестранен анализ на доказателствената съвкупност. Вярно е, че показанията на св.М.И. страдат от известни вътрешни и с други от доказателствата противоречия, но окръжният съд с основание е отказал да го възприеме като водещата фигура за снабдяването (създаването) с неистинското пълномощно и в двете му части, както и относно ползването му, което обективно и със съответния правен ефект е осъществено от подс.А.. В тази насока съдът се е обосновал с факти по упълномощаването на последния и от част от останалите сънаследници, изследвайки по чия инициатива е станало това, по какъв начин и времево. Това му е дало основание да направи изводите си от значение за умисъла на жалбоподателя за ползването (представянето) пред служителката на банката на съзнаваното като неистинско откъм упълномощител и като нотариална заверка пълномощно от името на св.Ж.И., дало му възможност наред със св.Ст.А. да изтеглят целия наличен влог на наследодателя им. Всички доказателства са били оценени според действителното им съдържание и то само във връзка с очертаното от прокурора обвинение, като не е налице нито игнориране на доказателства, нито превратност в доказателствения анализ на окръжния съд, поради което не е налице касираното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. Както бе посочено по-горе, при приложение на материалния закон съдът е бил ограничен от рамките на предявеното от прокурора обвинение. Макар и стеснено до неправомерното ползване на неистинския документ от страна на подс.Д.А., поведението му е изпълнило с изискуемото се съдържание елементите от състава на престъплението по чл.316 вр.чл.308, ал.2 вр.ал.1 от НК. Спорният момент и сега е относно прекия умисъл на подсъдимия, знанието, че ползва неистински документ, който обаче е бил изведен надлежно от съда въз основа на обективно извършените от него и братята му действия. Както бе посочено в началото на настоящето изложение, той е надхвърлял ползването на пълномощното и е включвал и получаването на частта от влога, полагащ се на сънаследника св.Ж.И., като чрез ползването на документа е въведена в заблуждение служителката на банката да се разпореди и изплати и тази част от влога на подс.А., който пък се е разпоредил с нея в своя и на двамата си братя св.М.И. и св.Ст.А. полза. При тези факти няма как да бъде удовлетворено искането на защитата му да бъде оневинен изцяло по предявеното му обвинение, а при инициираното от подсъдимия касационно производство ВКС не намира основание за намеса за правилното приложение на правото във вреда на жалбоподателя. Не е налице и касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК за корекция на обжалваната въззивна присъда. Доводи относно наложеното на подс.А. наказание не са касирани и ВКС не дължи отговор в тази насока. Пропускът относно възлагането на направените по делото разноски следва да се отстрани от въззивната инстанция с допълнително произнасяне по реда на чл.306, ал.1 от НПК с оглед постановената нова осъдителна присъда. Воден от гореизложените съображения и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд – първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 1250 от 20.03.2015 г., постановена по ВНОХД № 467/2014 г. от Благоевградския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :