Р Е Ш Е Н И Е № 319 София, 31.01.2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети декември две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ :ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ПЕТЯ ШИШКОВА при участието на секретаря КРИСТИНА ПАВЛОВА и на прокурора ИВАЙЛО СИМОВ изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 1123 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия С. С. В. срещу решение № 214/ 11.08.2017 г. по внохд № 247/ 17 г. на Варненския апелативен съд. Релевирани са оплаквания по трите касационни основания, като се иска връщане на делото за ново разглеждане, преквалификация на деянието по чл. 124 от НК или намаляване размера на наложеното наказание. В съдебно заседание защитникът на жалбоподателя поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че жалбата е неоснователна. Частният обвинител Т. П. не се явява и не взема отношение по жалбата. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното: С присъда № 16/ 28.03.2017 г. по нохд № 337/ 16 г. Силистренският окръжен съд признал подсъдимите Л. Н. К. и С. С. В. за виновни в това, че на 14.02.2016 г., в съучастие като извършители, умишлено умъртвили Т. С. Т., като деянието е извършено по особено мъчителен за жертвата начин и с особена жестокост, поради което и на основание чл. 116 ал.1 т.6 пр.2 и 3 от НК ги осъдил на лишаване от свобода, съотв. 20 години за подс. К. и 15 години за подс. В.. С решението, предмет на касационната проверка, Варненският апелативен съд изменил присъдата, като намалил размера на наказанията, както следва : на подс. К. на 15 години лишаване от свобода и на подс. В. на 10 години лишаване от свобода, прилагайки разпоредбата на чл. 55 от НК. Жалбата е неоснователна. Въззивният съд не е допуснал съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане. Той е разкрил обективната истина, като е установил по несъмнен начин механизма на причиняване на смъртта на пострадалия и приноса на всеки един от подсъдимите в причинно- следствения процес на умъртвяването му. Основното оплакване на жалбоподателя касае приетата по делото съдебно-медицинска експертиза. Според защитата, липсвали данни за професионалната квалификация на експерта, което създавало съмнения в обективността и компетентността на заключението. Не следвало да се приема на доверие становището на вещото лице, изразено в разпитите му пред съдебните инстанции, че няма научни критерии за определяне последователността на нанесените удари и не може с категоричност да се твърди, че смъртоносното увреждане е причинено от последния удар. Върховният касационен съд намира оплакването за неоснователно. Липсват каквито и да било съмнения относно професионалната квалификация на вещото лице д-р Т. И., който е специалист по съдебна медицина, началник на отделението по съдебна медицина в МБАЛ [населено място]. Защитникът е присъствал в съдебните заседания, в които лекарят е разпитван, задавал му е въпроси във връзка с депозираното заключение, не е изразил съмнения за неговата пълнота и обоснованост и е дал становище експертизата да бъде приета. Причината за смъртта е безспорно установена. Варненският апелативен съд е изпълнил процесуалните си задължения и във връзка с изложените във въззивната жалба, сходни по съдържание оплаквания от защитата, е изслушал отново вещото лице И.. От дадени разяснения на експерта, съпоставени с обясненията на подсъдимите и с писмените и веществени доказателства, съдът е изяснил съществените за правилното решаване на делото факти и обстоятелства, а именно: че на пострадалия Т. са нанесени не по-малко от 20-25 удара, че описаните механични увреждания в областта на далака не са получени само от последния удар /нанесен от подс. К./, а има наслагване на удари в тази част, т.к са констатирани кръвонасядания по диафрагмата, по червата, по мастната престилка пред червата и залавните им части. На л.11 от мотивите съдът е изложил убедителни съображения защо намира оспореното заключение на СМЕ за обосновано, а възраженията на адв. Г. за неоснователни. Затова изводът, че разкъсването на далака не е причинено от последния удар, който е нанесъл подс. К. почива на вярна интерпретация на доказателствените източници и на експертното заключение. Непълнотата на доказателствата, съзряна от защитата, не е касационно основание за отмяна на съдебния акт. Въззивният съд е обосновал защо не намира за необходимо да се назначава и изслушва допълнителна, повторна или тройна СМЕ, като отказът му не е довел до неизясняване на фактите по делото и не може да се квалифицира като нарушение на процесуалните правила по чл. 13 от НПК. Не могат да бъдат споделени и оплакванията за неправилно приложение на материалния закон. Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът законосъобразно е квалифицирал извършеното от подс. В. деяние като престъпление по чл. 116 ал.1 т.6, вр. чл. 20 ал.2 от НК. Правилно е приел, че множество наранявания по главата, гръдния кош и крайниците на пострадалия, довели до двустранно счупване на ребра, счупване на лявата ръка, тежки кръвонасядания по диафрагмата, оментума, червата и мезото на червата са били съпроводени със силни болкови изживявания и обуславят особено мъчителния начин на причиняване на смъртта. Анестезиращият ефект на алкохолното опиянение на пострадалия е обсъден от въззивния съд, който базирайки се на експертното заключение и обясненията на самите подсъдими е обосновал убедително извода си, че Т. е изпитвал силни болки по време на побоя. Продължителността, интензитета и броя на ударите правилно са оценени от съда като обстоятелства, разкриващи ярост, ожесточение и отмъстителност в действията на подсъдимите, в частност на касатора, сочещи на проявена особена жестокост при осъществяване на деянието. Убедителна е аргументацията на л. 13 и сл. от решението, относима към субективната съставомерност на деянието. Касационният състав споделя изцяло доводите, че касаторът е извършил престъплението при евентуален умисъл, тъй като е допускал, че интензивният побой може да причини смъртта на пострадалия. Последващото му поведение, изразяващо се в проверка на състоянието на Т. и търсенето на медицинска помощ, разкрива единствено осъзнаване на тежките последици от деянието, но не се отразява на формата на вината и не сочи на непредпазливост, както твърди защитникът. Варненският апелативен съд е обсъдил и възраженията, че деянието е осъществено при „ексцес” на умисъла от страна на подс. К., съотв. че двамата подсъдими са били под въздействие на „кумулиран афект” от злепоставянето им в селото от страна на пострадалия, но са ги отхвърлили като неоснователни с подробни и убедителни аргументи, които не е необходимо да бъдат повтаряни. Искането за преквалификация на деянието по чл. 124 от НК не може да бъде удовретворено. Наложеното на касатора наказание е справедливо по размер и съответства на личната му обществена опасност и тежестта на извършеното престъпление. Въззивният съд е съобразил и е отчел като смекчаващи отговорността обстоятелствата младата възраст на подсъдимия В., положителните данни за личността му, семейното му положение, демонстрираното разкаяние за извършеното и поведението му след нанесения побой. Всички тези обстоятелства са преценени като фактори, налагащи индивидуализацията на санкцията при основанието по чл. 55 от НК, под минимума на предвиденото в чл. 116 ал.1 от НК наказание. Касационният състав прие, че искането за допълнително намаляване на определеното наказание от 10 години лишаване от свобода е неоснователно. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 214/ 11.08.2017 г. на Варненския апелативен съд, постановено по внохд № 247/2017 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: