Р Е Ш Е Н И Е № 145 София, 30 януари 2019г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи септември две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА МАЯ ЦОНЕВА при секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора от ВКП Ивайло Симов като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 623/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимия и частните обвинители срещу въззивно решение № 528 от 29.11.2017г. на Апелативен съд - София, постановено по внохд № 636/17г., както следва: - жалба от адв.В. П., защитник на подсъдимия М. Ц. с релевирани касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК – допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, като се прави искане за оправдаване на подсъдимия или отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. В изпълнение указанията на въззивния съд на основание чл.351, ал.4 от НПК е депозирано и допълнение към жалбата; - жалба от частните обвинители В. В. и Л. В., с оплакване за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание, и с искане за неговото увеличаване. В съдебното заседание пред касационната инстанция представителят на ВКП пледира за оставяне в сила на въззивното решение. Счита, че по делото са събрани категорични доказателства, установяващи механизма на ПТП и авторството на подсъдимия. Намира за правилен въззивния съдебен акт, с който е изменена присъдата само по отношение на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от право да управлява МПС. Частните обвинители В. В. и Л. В., редовно призовани за съдебното заседание пред касационната инстанция, не се явяват. Адвокат П., защитник на подсъдимия пледира за уважаване на касационната жалба по изложените в нея съображения. Сочи, че въззивният съд е допуснал съществени процесуални нарушения във връзка с анализа на доказателствата, който според защитата е непълен и неправилен, като това преди всички се отнася до заключението на допълнителната комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза. Изразява становище, че са налице касационните основания по чл.348, ал.1, т. 1 и 2 от НПК. Моли за отмяна на обжалвания съдебен акт и оправдаване на подсъдимия, а алтернативно за връщане на делото за ново разглеждане. Подсъдимият М. Ц. заявява, че не е извършил инкриминираното му престъпление, поради което моли да бъде оправдан. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда от 07.03.2015г., постановена по нохд № 593/15г., Окръжен съд – София е признал подсъдимия М. Ц. Ц. за виновен в това, че на 22.02.2014г. на земен път в местността “име”, в землището на [населено място], при управлението на МПС – АТВ “марка”, без регистрационен номер и без да има необходимата правоспособност, нарушил правилата за движение – чл.20, ал.2 от ЗДП и по непредпазливост причинил смъртта на Д. В., като е бил непълнолетен, но е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, поради което и на основание чл.343, ал.3, пр.7, б.„б”, вр. ал.1, б.”в”, вр. чл.342, ал.1, пр.3, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от една години и лишаване от право да управлява МПС за срок от две година, като на основание чл.304 от НПК го е оправдал по обвинението да е нарушил разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДП. На основание чл.69, ал.1, вр. чл.66 от НК изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. С въззивно решение № 528 от 29.11.2017г., постановено по внохд № 636/17г., Апелативен съд – София е изменил атакуваната пред него първоинстанционна присъда, като е отменил наложеното на подс.Ц. наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от две години. Изменил е присъдата и в частта досежно присъдените разноски. В останалата й част присъдата е потвърдена. Касационните жалби на подсъдимия и частните обвинители са допустими, но неоснователни. Оплакванията на подсъдимия и защитата му са за допуснати от Апелативен съд – София съществени процесуални нарушения в дейността по оценка на доказателствата и доказателствените източници, и в частност се оспорва анализа на допълнителната комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза. Това оплакване е неоснователно, като изложените подробни аргументи/в жалбата и допълнението към нея/ сочат преобладаващо на твърдения за необоснованост на въззивния акт, тъй като защитата е изложила своята интерпретация на експертното заключение, приемайки го за неправилно и необосновано. Принципно експертизата като способ за проверка и събиране на доказателствата се използва тогава, когато за изясняване на някои обстоятелства по делото са необходими специални знания, с каквито съдът не разполага/впрочем с такива не разполагат и страните/. Относно конкретната експертиза е необходимо да се посочи, че тя е била допусната от първата инстанция за изясняване на въпроса кой от двамата – подсъдимия или пострадалия, е управлявал МПС-то в момента на произшествието. В хода на съдебното следствие, първоинстанционният съд е приел заключението на комплексната експертиза, изготвена от вещи лица – автоинженер и съдебен лекар, като е отхвърлил искането на защитата за назначаване на последваща допълнителна експертиза/по естеството си искането е за повторна такава/. Разпоредбата на чл.153 от НПК изрично визира предпоставките за назначаване на повторна или допълнителна експертиза, като първата инстанция правилно е отклонила искането на защитата за назначаване на повторна комплексна експертиза, тъй като не са били налице законоустановените основания за това. В правомощията на решаващите инстанции е преценката за обема и вида доказателства, които да бъдат събрани, както и кои доказателствени средства и способи за доказване да се използват. Независимо от това тази преценка не е субективна, а следва да е обусловена от обстоятелствата, включващи се в предмета на доказване, доказателствата да допринасят за тяхното изясняване и да са установени по реда, предвиден в НПК. Също така, от компетентността на решаващите инстанции е и преценката за необходимостта от проверка на вече събрани доказателства. Изготвената по делото комплексна допълнителна експертиза е отговорила с необходимата обоснованост и категоричност на поставения й въпрос, като експертите са базирали изводите си на научните си познанията в съответната област; на констатираните обективни находки на мястото на произшествието; разположението на МПС; данните, касаещи техническите повреди и деформации по АТВ-то; механизма на реализиране на ПТП и причини за настъпването му; констатациите от аутопсията на пострадалия и телесните увреждания на подсъдимия/съгласно съдебномедицинската експертиза/. Експертите аргументирано са защитили заключението си в хода на устните разяснения. Безусловен е изводът им, че подсъдимият е лицето управлявало процесното АТВ, а пострадалият В. е седял на седалката зад него. Обобщено, допълнителната комплексна експертиза правилно е интерпретирана, с необходимата аналитичност и в кореспонденция с доказателствената съвкупност, поради което касационната инстанция намира, че не са налице сочените в жалбата съществени процесуални нарушения, които да са довели до неправилно приложение на материалния закон. Неоснователни са и оплакванията на частните обвинители за явна несправедливост на наложените на подсъдимия наказания и по-точно на наказанието лишаване от свобода. Наложеното на подс.Ц. наказание лишаване от свобода за срок от една година е в средата на диапазона от минимума до средния размер на предвиденото в закона. За да определи това наказание първата инстанция е отчела следните обстоятелства: смекчаващи – чистото му съдебно минало, положителни характеристични данни за личността му, оказана от него и семейството му помощ на пострадалия веднага след инцидента; отегчаващи – допуснати от подсъдимия и други нарушения на правилата за движение, макар и същите да не са в причинна връзка с настъпилия резултат – управлявал МПС, което не е регистрирано и е превозвал пострадалия, въпреки че АТВ-то е било предназначено за едно лице. Въззивната инстанция изцяло е възприела виждането на първоинстанционния съд, че е налице превес на смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, без те да са изключителни или многобройни. От своя страна, като смекчаващо обстоятелство е констатирала минимално съпричиняване на резултата от пострадалия В./той е приел да се вози на процесното АТВ, независимо от забраната за втори пътник, бил е без каска и е знаел, че подсъдимия няма право да управлява МПС/, но не е възприела наличието на отегчаващи вината обстоятелства. Настоящата инстанция намира, че данните по делото установяват съществуването на отегчаващи обстоятелства, а именно тези възприети от първия съд, поради което горният извод на апелативния съд е неправилен. Това обаче, както и приетото от въззивния съд минимално съпричиняване, не обуславят извод на несправедливост на отмереното наказание лишаване от свобода, поради което не се налага намеса от страна на този състав за неговото намаляване или действия по връщане на делото за ново разглеждане, с оглед увеличаването му. За да обосноват тезата си за заниженост на наказанието лишаване от свобода, частните обвинители са изложи съображения в три пункта. На първо място твърдят, че в мотивите си въззивният съд не е коментирал факта на причинената от подсъдимия смърт на непълнолетния им син, с когото те са имали силна емоционална връзка и неговата загуба им е причинила неимоверни болки и страдания. Въззивният съд не е имал задължението да изследва тези въпроси, респективно да ги обсъжда в акта си, тъй като те са свързани с обстоятелства, които имат отношение към причинените болки и страдания и тяхното обезщетяване, а в случая В. не са предявили граждански искове в наказателното производство. На второ място, частното обвинение твърди, че съдът е акцентирал върху смекчаващите обстоятелства, като не е констатирал отегчаващи такива. Както беше посочено по-горе, настоящият състав не възприе за правилни тези констатации на апелативния съд, но също така не могат да бъдат ценени като отегчаващи обстоятелствата, на които се позовават касаторите. Фактът, че подсъдимият е бил неправоспособен водач на МПС е квалифициращ признак на престъплението и не може да бъде ценен като отегчаващо обстоятелство - чл.56 от НПК. Скоростта, с която се е движело АТВ-то от 59 км./ч. превишава пределната за преминаване на процесния участък/тя е 49,50км./ч./, само с десет километра и не сочи на завишеност, която да се ценни като отегчаващо обстоятелство. Това, че МПС-то не е имало задължителната “Гражданска отговорност” е без значение за наказателната отговорност на подсъдимия. Също така без значение е и факта, че подсъдимият е бил без каска. Той носи отговорност за причинени увреждания на пострадалия, но не и за евентуални свои. На последно място касаторите сочат, че при определяне размера на наказанието лишаване от свобода съдът не е взел предвид, че подсъдимият не признава авторството на деянието и всячески отрича той да е управлявал АТВ-то.Това, че подсъдимият не се признава за виновен не може да бъде ценено като отегчаващо обстоятелство. Право на обвиняемия/подсъдимия е да откаже да дава обяснения, както и да дава такива съобразно защитната си позиция. Когато той се ползва или упражнява права, които са му гарантирана от закона, това негово поведение не може да бъдат ценено в него вреда, включително и при индивидуализацията на наказанието. Обобщено, наложеното на подс.Ц. наказание лишаване от свобода за срок от една година, не разкрива признаците на явна несправедливост. Същото е съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и на целите по чл.60 от НК. Жалбата на частните обвинители не е насочена към приложението на чл.66 от НК. Освен, че в нея те изрично релевират, че оплакването за явна несправедливост на наказанието е само по отношение на наказанието лишаване от свобода, не се сочат и доводи, от които да се направи извод, че се оспорва условното осъждане, поради което касационната инстанция не дължи произнасяне по този въпрос. Водим от горното, и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 528 от 29.11.2017г., постановено по внохд № 636/2017 г. по описа на Апелативен съд – София, Наказателно отделение, 6 състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: