Р Е Ш Е Н И Е
№4
гр.София, 26 февруари 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,
Трето наказателно отделение в съдебно заседание на петнадесети
януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
САША РАДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ФИДАНКА ПЕНЕВА
СЕВДАЛИН МАВРОВ
със секретар Иванка
Илиева
и с участието на прокурора КРАСИМИРА КОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя
(съдията) САША РАДАНОВА
наказателно дело под № 636/2008 година
Касационното производство е образувано по жалба от защитника на частния тъжител Д. М. К. срещу присъда № 159 от 29. Х.2008 год. по внчхд № 133/2008 год. на Габровския окръжен съд.
В жалбата се твърди, че подсъдимата В. Л. К. неправилно е била оправдана от въззивния съд, след като е било доказано, че тя е съставила и участвала в разпространяването на съставения от нея предизборен на П. АТАКА бюлетин със съдържащите се в него обидни за частния тъжител „квалификации”. Иска се отмяна на въззивната присъда и присъждане в полза на жалбоподателя на „всички обезщетения и разноски”, претендирани и направени досега.
В съдебното заседание пред ВКС, повереникът на К. и подсъдимата В. К. не се явяват, въпреки че са редовно призовани и не сочат причини за това си процесуално поведение. Нередовното призоваване на тъжителя К. се дължи на отсъствието му от страната без да уведоми съда за местонахождението си и да посочи точен адрес за призоваване. Защитникът на подсъдимата К. е посочила като причина за неявяването си даването приоритет на други дела, по които участва като с. и които са насрочени за същата дата, която причина не може да се определи като уважителна.
Становището на представителя на Върховната касационна прокуратура е за неоснователност на жалбата и заключението му е за оставяне въззивната присъда в сила.
Върховният касационен съд установи:
С присъда № 66 от 11.VІ.2008 год. по нчхд № 160/2007 год., В. Л. К. е призната за виновна в това, че за времето от 29.ІХ. до 29. Х.2007 год. в гр. Т., в качеството си на представител на обществеността-областен за Габрово и общински за Трявна координатор на П. АТАКА-и при изпълнение на обществените си функции на проведено в посочения период предизборно събрание на тази партия, публично е нанесла обида на Д. М. К. , съставляващо престъпление по чл.148, ал.1, т.1 и 4 НК. На основание чл.78а НК К. е освободена от наказателна отговорност и й е наложено административно наказание от 500 лева глоба. Подсъдимата е призната още за виновна в това, че в посочения по-горе период, в посоченото длъжностно качество и при изпълнение на обществените си функции, е разпространила чрез печатно произведение-предизборен бюлетин на посочената партия-отнасяща се до Д. М. К. обида, съставляващо престъпление по чл.148, ал.1, т.2 НК. На основание чл.78а НК К. е освободена от наказателна отговорност и й е наложено административно наказание от 600 лева глоба. Подсъдимата е оправдана по обвинението да е извършила горните престъпления спрямо Д. М. К. в качеството му на длъжностно лице, както и да е извършила престъпление по чл.148, ал.2 във вр. с ал.1, т.2, 3 и 4 НК, оклеветявайки К. в излъчено на 26. Х.2007 год. предизборно на посочената вече партия обръщение. За всяко от престъпленията, К. е осъдена да заплати на К. по 1 000 лева за причинени му неимуществени вреди с отхвърляне исковете на тъжителя до размера на по 3 000 лева.
С обжалваната въззивна присъда е отменено осъждането на К. , призната е за невиновна и оправдана, а предявените срещу нея от К. искове са отхвърлени.
Жалбата от страната на частния тъжител К. е основателна.
І. Въззивният съд неправилно е квалифицирал твърдяните в тъжбата факти като „обида”, извършена при условията на продължавана престъпна дейност, за да обоснове извода си, че извършването на такова престъпление не е доказано „на предизборно събрание на ПП”Атака”. Никъде в тъжбата си К. не е твърдял, възприетите от него като „обидни квалификации”, приписващи „съучастие в … престъпна група” и „клеветнически твърдения” /цитатите са от тъжбата/, да са били изречени от подсъдимата в неговото, на тъжителя, присъствие. Обидата винаги предполага думи и/или действия, казани и/или извършени в присъствието на обидения, а когато такова присъствие липсва, позорящите другиго твърдения се квалифицират като клевета /срвн. чл.146, ал.1 и чл.147, ал.1 НК/. Пострадалият от престъпление, което се преследва по негова тъжба, има задължението единствено да посочи в тъжбата си „обстоятелствата на престъплението”/чл.81, ал.1 НПК/, а правната квалификация на тези обстоятелства е задължение на съда както тогава, когато въобще липсва, така и тогава, когато дадената в тъжбата такава е неправилна.
ІІ. При анализа на доказателствения материал са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничили тъжителя в правото му да докаже истинността на твърдяните от него факти.
1. Обсъждайки доказателствата във връзка с твърдението на К. , съгласно направеното с писмена молба уточнение /на л.29 от първ.дело/, че на „предизборни събрания и срещи”, проведени от с. на ПП”Атака”, подсъдимата публично го е обидила, въззивният съд се е задоволил единствено да констатира, че не е установено, в посочения в тъжбата период К. да е казала в присъствието на К. сочените в тъжбата и уточнението към нея изрази, каквато констатация е не само недостатъчна, но и ненужна. Както вече се каза, К. не е твърдял противното, а квалифицираното от него поведение на подсъдимата като „обида” в наказателноправен смисъл на думата, не е било задължително за съда. Задължение на съда е било да установи, дали доказателствата сочат на отправени от подсъдимата по адрес на тъжителя позорящи го твърдения, каквито констатации напълно липсват въпреки информацията, съдържаща се в показанията на свидетелите И. И. и К. Ц. К.
2. Превратно е тълкуван доказателствения материал, ангажиран във връзка с твърдението в тъжбата за разпространяване от подсъдимата чрез печатно произведение на позорящи тъжителя обстоятелства.
Тук най-напред съдът е наблегнал върху липсата на „писмени доказателства, които да установяват автора” на бюлетина, издаден във връзка с предизборната кампания на ПП”Атака”, в който бюлетин тъжителят е бил наречен „ренегат”, „съдружник” и „слуга” на „новоизлюпени мафиоти”, занимаващ се „единствено” с това, „да сипе хули и фабрикува компромати”. Не става ясно, защо съдът се е интересувал от авторството на въпросното печатно издание като цяло, след като от значение е установяването само авторството на материала, съдържащ клеветнически по отношение на тъжителя твърдения.
По-нататък е направено заключението, че „събраните гласни доказателства също не установяват по безспорен начин” търсения автор, тъй като такива доказателства се съдържали „единствено” в показанията на посочените вече свидетели Ив. Д. И. и К. Ц. К. Казаното първо, е некоректно, тъй като създава впечатлението, че по въпроса за авторството на клеветническия материал, информация се съдържа в показанията и на други свидетели и, второ, е невярно. В първата и втората инстанция са били разпитани общо 9 свидетеля. В показанията на 6 от тях – К. Б. Х. , П. Р. Х. , И. Д. З. , Б. П. М. , А. Ж. А. и Л. Ив. И. – не се съдържат никакви обстоятелства от значение за доказване или оборване на повдигнатото и поддържано от тъжителя К. обвинение. Такива обстоятелства се съдържат в показанията на останалите 3-ма свидетеля –. И. , К. Ц. К. и Д. Ив. Б. и доколкото „единствено” би могло да бъде употребено, то единствено техните показания е следвало да се преценяват с оглед доказаността на обвинението.
За да отхвърли като необективни показанията на Ив. Д. И. , защото са „непоследователни, противоречиви” и съдържащи „взаимно изключващи се твърдения”, въззивният съд много старателно е съпоставял казаното от този свидетел при разпитите му в първата инстанция и този пред окръжния съд, и действително е установил съществуващи различия. С тази си констатация, обаче, е обезсмислил собствената си дейност по събирането на доказателствата и е признал наличието на пропуски при осъществяването й. След като е направил преценката, че следва свидетелят да бъде повторно разпитан, въззивният съд очевидно е бил констатирал вече несъответствията в показанията на Ив. Д. И. , дадени в проведените на 19.ІІ.2008 год. и на 16.ІV.с.г. в първата инстанция съдебни заседания, което оправдава и предприетата инициатива. От показанията на И. , обаче, така както са записани в протокола за проведеното на 29. Х.2008 год. във втората инстанция съдебно заседание, следва само извода, че вместо да отстрани вече констатираните противоречия, въззивният съд само ги е задълбочил. Не става ясно от записаното, на свидетеля да са били задавани въпроси, целящи да се установи: присъствал ли е при изготвянето от подсъдимата на черновата на бюлетина с инкриминираните изрази; коментирала ли е с него К. съдържанието на бюлетина като цяло и въпросните изрази, в частност; чел ли е свидетелят подготвената от К. чернова; спомня ли си съдържанието на двата материала и има ли съвпадение помежду им. Въззивният съд не е направил необходимото за установяване на обективната истина, нарушил е основен принцип на наказателното съдопроизводство, затова и фактическите му изводи, следващи допуснатото процесуално нарушение, не могат да бъдат споделени.
Показанията на К. К. въззивният съд е преценил като негодни за фактическото изясняване на делото, защото свидетелката не била присъствала при съставянето в чернова на бюлетина, съдържащ клеветнически по отношение на тъжителя твърдения, не била виждала въпросната чернова, а твърденията й, че подсъдимата е автор на компрометиращия К. материал, почивало на „предположения”, неподкрепени с „конкретни факти и обстоятелства, които да ги правят основателни”. Че К. не е присъствала при изготвянето черновата на бюлетина и не я е виждала, е вярно, но останалата част от фактическите констатации на съда откровено изопачават казаното от свидетелката. Камберова не само, че не е изказала предположението, подсъдимата да е съставила инкриминирания материал, а директно я е посочила „за автор на този бюлетин”, аргументирайки се с довода, че отправените в бюлетина клевети са били същите, които подсъдимата е използвала и при провеждането на поредното събрание на ПП”Атака”, на което събрание К. е била протоколист, и е реагирала отрицателно на разпространяваните от К. по адрес на К. клевети за „предател”, „ренегат”, „лъжец” и др. изброени в показанията на свидетелката.
И, накрая, показанията на Ив. Д. И. и К. К. се подкрепят и от разпитания от въззивния съд Д. Ив. Б. , който е свидетелствал за авторитарното поведение на К. , за спора си с нея по повод клеветническите спрямо К. твърдения и че казаното от К. в разговор със свидетеля, се покривало със „70% от написаното”.
Казаното дотук налага да се заключи, че въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон при постановяването на оправдателната присъда, както и нарушения при събирането на доказателствата и доказателствения анализ, които процесуални нарушения са съществени, след като са се отразили върху правото на тъжителя да докаже истинността на твърдяните от него факти, уличаващи подсъдимата в извършване на престъпление – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 НПК. Постановената при наличието на посочените неправилности въззивна присъда следва да се отмени и делото да се върне на окръжния съд за ново разглеждане. Ето защо и на основание чл.354, ал.3, т.2 и 3 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ присъда № 159 от 29. Х.2008 год. по внчхд № 133/2008 год. на Габровския окръжен съд И ВРЪЩА делото на същия съд ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ от друг съдебен състав и от стадия на съдебното заседание.
При новото разглеждане на делото и съгласно чл.355, ал.1, т.2 и 3 НПК да се изпълнят дадените указания за отстраняване нарушение на материалния закон и на коментираните процесуални нарушения.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: