Ключови фрази
Частна касационна жалба * вписване на искова молба * указания на съда * връщане на искова молба поради неизпълнение на указание за вписване на искова молба * нередовност на исковата молба

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 110
С., 14.06.2017 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ВТОРО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на 13.06.2016 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

изслуша докладваното от съдията ЗЛАТКА РУСЕВА
ч. гр. д. № 2289 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:


Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 5421/27.03.2017 г., подадена от Л. К. Д. от [населено място], чрез адв. Н. И. Б., срещу определение № 606/20.02.2017 г. по описа на Софийски апелативен съд, постановено по ч.гр.д. № 769/2017 г. по описа на същия съд, с което е потвърдено определение от 01.12.2016 г. по гр. д. № 16966/2015 г. по описа на Софийски градски съд, I-8 състав за връщане на искова молба,по отношение на предявените в условията на евентуалност,субективно съединенени искове,с правно основание член 108 ЗС и прекратяване на производството в тази му част..
В частната касационна жалба се правят оплаквания, че обжалваното определение е неправилно, като се иска неговата отмяна.
По допустимостта на касационното обжалване.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поставя следните процесуални въпроси /цитирам/:
1. „Може ли да бъде изпълнено разпореждане на съда за вписване и да бъде вписана искова молба, без да бъде платена държавна такса, посочена в разпореждането, при положение, че в разпореждането се изисква заплащане на държавна такса, която се явява недължима?“
2. „Когато съдът е дал две отделни указания на страна по делото, като изпълнението на второто указание е поставено под условие за изпълнението на първото указание, подлежи ли на изпълнение второто указание, ако първото не бъде или не може да бъде изпълнено?“.
Въззивният съд е констатирал, че първоинстанционното производство е образувано по искова молба ,с твърдения за притежавано от ищцата право на собственост върху недвижим имот и осъществявано от насрещната страна ползване на имота – първоначално на основание договор за наем, а след прекратяването му – без основание, като с тези твърдения са формулирани няколко петитума – за предаване на имота, за заплащане на сумата 21000 лв. неплатена наемна цена, евентуално като обезщетение за ползване на имота без основание и за заплащане на сумата 6190.90 лв. заплатена от ищеца цена на топлинна енергия за имота - на основание договора за наем, евентуално – поради неоснователно обогатяване. Съдът е приел, че на ищцата са дадени указания по реда на чл. 129 ГПК да внесе държавна такса, изчислена „според правилата на чл. 71 и/или чл. 72 от ГПК върху цената на всеки иск“, като в срока ищцата е представила платежно нареждане за внесена държавна такса в размер на 2178,59 лв. Съдът е посочил, че предаването на имота е било предмет на два евентуално съединени иска – главен на основание прекратяването на договора за наем и евентуален по чл. 108 ЗС, и с последващо определение по чл. 140 ГПК от 14.10.2016 г. първоинстанционният съд е дал на ищцата едноседмичен срок да внесе допълнително държавна такса в размер на 1090.95 лв. по евентуално съединения иск за собственост, както и да предостави необходимото съдействие за вписване на исковата молба. Съдът е посочил, че тези указания относно редовността на исковата молба, в частта по евентуално съединения ревандикационен иск, не са били изпълнени в срок и първоинстанционният съд е постановил определението за връщане на исковата молба в тази част поради невнасяне на дължимата държавна такса и невписване на исковата молба.
С решаващите си мотиви въззивният съд е приел, че държавната такса е била внесена в пълен размер, поради което не е налице посочената от първоинстанционния съд нередовност, но в дадения срок не е било изпълнено изричното указание на съда за вписване на исковата молба, което представлява основание за връщането на исковата молба, съгласно т. 3 от ТР № 3/2010 г. ,като по делото не са налице данни пълномощникът на жалбоподателя да е предприел действия за получаване на необходимите за вписването книжа в деловодството на съда.
Върховният касационен съд намира, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като с постановеното с решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение, е разрешен правен въпров в противоречие със задължителната съдебна практика на ВКС.
Вписването на исковата молба има цел да даде гласност на съдебния спор относно конкретен недвижим имот, като по този начин то охранява и интересите на третите лица, известявайки ги, че съществуват спорни права върху недвижимия имот. По тази причина вписването може да осъществи своята цел, ако бъде вписана редовна искова молба, по която е събрана съответната държавна такса и може да се развие спорно исково производство. Съгласно чл. 12, ал. 1 от Правилника за вписванията и приетото с т. 6 от Тълкувателно решение № 7/2012 г. от 25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, вписването се извършва по искане на страната, след като молбата е постъпила в съда и по нея е събрана дължимата такса за образуване на дело, като в случай, че вписването е разпоредено от съда, се предполага, че последният е извършил проверка на редовността на исковата молба и съдията по вписванията е длъжен да извърши вписването, без да подлага на преценка редовността на исковата молба и разпореждането на съда. В случай обаче, че от самото разпореждане на съда, е видно, че освен с указания за вписване исковата молба е оставена без движение и поради констатирана нередовност, не е възможно в един и същи срок ищецът да изпълни и двете указания, тъй като изпълнението на първото от тях – привеждане на исковата молба в съответствие с чл. 127 и чл. 128 ГПК, е предпоставка за изпълнение на второто – вписване на исковата молба, която съдът е преценил за редовна. В този смисъл е посочената от касатора задължителна съдебна практика – решение № 692/30.03.2011 г. по гр. д. № 1934/2009 г. на ВКС, III го, определение № 28 от 23.01.2012 г. по ч.гр.д. № 497/2011 г. на ВКС, I го, а също така и определение № 364/16.06.2012 г. по ч.гр.д. № 2690/2015 г. на ВКС, III го, определение № 25/21.01.2012 г. на ВКС по ч.гр.д. № 544/2011 г. на ВКС, I го.
С оглед дадения отговор на правния въпрос, обжалваното въззивно определение, с което е потвърдено определението на първоинстанционния съд за частично връщане на искова молба и прекратяване на производството в тази част, е неправилно. Неизпълнението на неправилни указания не следва да води до неблагоприятни за страната правни последици, затова след като въззивният съд е констатирал, че указанията за допълнително внасяне на държавна такса в по-висок размер са неправилни и не е налице констатираната нередовност, е следвало делото да се върне на първоинстанционния съд за даване на нов срок за вписване на исковата молба, след като е установено, че същата е редовна.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд:
О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 606/20.02.2017 г. по описа на Софийски апелативен съд, постановено по ч.гр.д. № 769/2017 г. по описа на същия съд.
ОТМЕНЯ въззивно определение № 606/20.02.2017 г. по описа на Софийски апелативен съд, постановено по ч.гр.д. № 769/2017 г. по описа на същия съд и потвърденото с него определение от 01.12.2016 г. по гр. д. № 16966/2015 г. по описа на Софийски градски съд, I-8 състав за връщане на искова молба,в частта й по отношение на предявените в условията на евентуалност,субективно съединени искове,с правно основание член 108 ЗС и прекратяване на производството в тази част.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд,І-8 състав, за извършване на следващите се процесуални действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: