Р Е Ш Е Н И Е № 140 София, 28 октомври 2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи септември две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ:ХРИСТИНА МИХОВА ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Гебрев, изслуша докладваното от съдията ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА н. дело № 514/2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл.346, т.1 от НПК по жалба на подсъдимия Г. С. , чрез защитника му адв.Д. Х. срещу нова присъда №14 от 31.01.2022г., постановена по ВНОХД №3864/21г. от СГС, НО, 13 състав.Релевирани са касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Доводите на защитника, аргументиращи наличие на касационния повод по чл.348, ал.1, т.2 от НПК са в две направления:1/нарушено е правото на подсъдимия С. /грък, гръцки гражданин/ на разбираем за него език да му бъде разяснена процедурата по Наредба №1/19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози /Наредба №1/2017г./ и конкретно на правата му по чл.6, ал.3 и чл.14 от същата; 2/ аргументирана е тезата за неспазване на „надлежния ред“ за установяване употребата на алкохол от подсъдимия, визиран в Наредба №1/2017г., като се изтъкват конкретни нарушения на подзаконовия нормативен акт – чл.6, ал.3 и ал.4; чл.7, ал.1; чл.12, ал.2; чл.15 – чл.26. Нарушението на материалния закон се обосновава с твърдението за несъставомерност на деянието, тъй като съдържанието на алкохол в кръвта на подсъдимия не било установено по надлежния ред, указан в Наредба № 1/2017г. С тези аргументи се настоява за отмяна на атакуваната присъда и постановяване на решение, с което подс.С. да бъде оправдан. В съдебно заседание пред касационната инстанция защитата на подсъдимия –адв.Х. поддържа изложените в жалбата съображения и отправеното искане. Подсъдимият Г. С., редовно призован на съдебно заседание пред ВКС, не се явява и не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна касационна прокуратура пледира за потвърждаване на въззивния съдебен акт като правилен и законосъобразен.Счита, че не са налице заявените с жалбата касационни основания. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата и съображенията на страните, изложени на съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда от 14.06.2021г., постановена по НОХД №2151/2020г., на СРС, НО, 134 състав подсъдимият Г. К. С. бил признат за невиновен в това да е извършил престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, като на основание чл.304 от НПК бил оправдан по така възведеното му обвинение. По протест на прокурор от СРП, първоинстанционната присъда била проверена по въззивен ред.Въззивното производство приключило със сега обжалваната присъда №14/31.01.2022г., постановено по ВНОХД №3864/2021г. от СГС, НО, с която на основание чл.336, ал.1, т.2 вр. с чл.334, т.2 от НПК първоинстанционната присъда била отменена, като вместо това била постановена нова, с която подсъдимият С. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК за това , че на 02.03.2018г., около 01.10ч. в [населено място] управлявал МПС-л.а. марка „М.Б.“, модел „Ц 180“, с рег.№ , с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 1,28 на хиляда установена по надлежния ред – с протокол за химическо изследване, съгласно изискванията на Наредба №1/19.07.2017г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, като на основание чл.343б, ал.1 от НК и чл.54 от НК бил осъден на наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изтърпяване било отложено за срок от три години и глоба в размер на 300лв. На основание чл.343г вр. чл.343б, ал.1 вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК на подсъдимия С. било наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година, като било приспаднато времето, през което бил лишен от това право по административен ред. Разноските по делото били възложени в тежест на подсъдимия. Касационната жалба е неоснователна. Приоритетно разглеждане следва да получат доводите, очертаващи наличие на касационния повод по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. На първо място сред тях, следва да бъде разгледано оплакването за нарушено право на справедлив процес по смисъла на чл.6 от ЕКПЧ, аргументирано с това, че подсъдимия С., като лице, невладеещо български език, е бил лишен от възможността на разбираем за него език да му бъдат разяснени процедурата, правата и задълженията, произтичащи от Наредба №1/19.07.2017г. при извършване на проверката за установяване на алкохол в кръвта му, както чрез техническо средство, така и чрез медицинско изследване. Оплакването е несъстоятелно. Извън съмнение е обстоятелството, че за да се гарантира пълноценно прилагането на правата и гаранциите, предвидени в чл.6 от ЕКПЧ и чл.47 от Хартата за основните права на ЕС, прогласяващи правото на справедлив процес, европейският законодател предприел мерки за допълнително развитие в рамките на ЕС на минималните стандарти, определени в ЕКПЧ и „Хартата“, основавайки се на разпоредбата на чл.82, пар.2, ал.2, б.“б“ от ДФЕС, която позволява установяването на минимални правила в областта на правата на лицата в наказателното производство.Такива общи минимални правила са въведени в областта на устния и писмен превод в наказателното производство чрез Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20.10.2010г. относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство. В изпълнение на задължението си като държава-членка на ЕС, Република България е транспонирала посочената Директива в националното си законодателство чрез ЗИДНПК /ДВ, бр.21 от 08.03.2014г./, с който е изменена и допълнена разпоредбата на чл.53, ал.3 от НПК /понастоящем чл.55, ал.4 от НПК, съгласно измененията в ДВ, бр.7/2019г./ и е създадена нова Глава ХХХ“а“ от НПК – „Особени правила за разглеждане на дела за престъпления, извършени от лица, които не владеят български език“.Чрез тези промени, като императивно задължение за съда и органите на досъдебното производство, е въведено изискването, на обвиняемия, който не владее български език да се предоставя писмен превод на актовете по чл.55, ал.4 от НПК /чл.55, ал.3 от НПК към момента на деянието/ и на други документи по делото, когато те са от съществено значение за упражняване правото на защита. Съотнесени към конкретиката на настоящия казус, изложените по-горе принципни постановки формират извод, че за да се ползват от императивните правила, уредени от европейския и от националния законодател, невладеещите български език лица, следва да имат качеството на обвиняем /според разпоредбите на българския НПК/ или на обвиняем или на заподозрян /според указаното в Директивата/.В конкретния случай, към момента на извършване на проверката за установяване на алхохол в кръвта, подсъдимият С. не е имал качеството на обвиняем /що се касае до качеството заподозрян, той не би могъл да е такъв, доколкото сега действащия НПК не борави с този термин/.Поради тази причина, за контролните органи не е съществувало задължение към коментирания първоначален момент, включващ тестването с техническо средство, както и последващото медицинското изследване, да осигурят устен превод от български на гръцки език и обратно на гръцкия гражданин С..Този извод следва и от разпоредбите на Директивата, по-конкретно от съображение 16 от същата, където изрично е указано, че в случаите, в които орган, различен от съд с компетентност по наказателноправни въпроси, има правомощията да извършва проверки, съответно - да налага санкции за пътно-транспортни произшествия, не може да се очаква от него да гарантира всички права, произтичащи от нея.Задължение за гарантирането им възниква едва когато и ако действията на несъдебния орган подлежат на съдебно обжалване.С други думи казано, подсъдимият С. е могъл да се ползва от императивното си право на превод на разбираем за него език в момента, в който същият е придобил качеството на обвиняем.Това негово право е било охранено в пълна степен видно от данните, приложени към ДП. Изложеното предопределя и извода, че неосигуряването от страна на контролните органи на преводач на подсъдимия С. при установяването на алкохол чрез техническо средство и посредством медицинско изследване, не сочи на нарушение на чл.6 от ЕКПЧ, нито пък на разпоредбите по глава ХХХ“а“ от НПК на РБ.Отделен е въпросът, че комуникацията между контролните органи и подсъдимия по време на извършване на проверката, е била осъществена посредством св.Л., който е категоричен, че подсъдимият е бил известен на разбираем за него език за действията, които е бил длъжен да извърши както при тестването с техническото средство, така и при медицинското изследване в МБАСАЛ „Св.А.“АД –София.Показанията на св.Л. са интерпретирани от проверявания съд в тяхното действително съдържание.Въззивната инстанция на л.15, 16 от мотивите ясно е посочила причините, поради които приема с доверие заявеното от св.Л..В този смисъл, не е налице заявеното от касатора противоречие в мотивите.За да приеме, че подсъдимият е бил информиран на разбираем за него език за процедурата по Наредба №1/2017г. проверяваният съд правилно се е позовал на заявеното от св.Л., а не на съобщеното от полицейските органи пред първия съд, каквито съображения развива защитата. Обобщено, касационната проверка не намира, че процесуалните права на подсъдимия са били засегнати поради накърняване на правото му на превод поради обстоятелството , че не владее български език. На следващо място е необходимо да бъдат обсъдени възраженията на касатора за допуснати нарушения на конкретни разпоредби от Наредба №1/2017г. Те също са неоснователни, като преди всичко следва да се отбележи, че нарушенията на разпоредбите на подзаконовия нормативен акт не съставляват нарушение на материалния закон, както се настоява от защитата. Не е налице нарушение на чл.6, ал.4 от Наредба №1/2017. /в редакцията от 28.07.2017г/.За да аргументира позицията си защитата развива съображения, че след тестването с техническо средство „Алкотест Дрегер7410+“, подсъдимият е бил лишен от правото си да избере дали установяването на алкохолното съдържание да бъде извършено с доказателствен анализатор, или с медицинско и химическо или химическо-токсикологично лабораторно изследване. Това разбиране не може да бъде споделено.Контролираната инстанция правилно е приела, че посочената от защитата норма на чл.6, ал.4 от Наредба № 1/2017г. /в актуалната към момента на деянието редакция от 28.07.2017г./ е неприложима в конкретния казус, тъй като при извършената на подсъдимия проверка с техническо средство „Алкотест Дрегер7410+” полицейските служители са установили концентрация на алкохол в кръвта на С. над 1,2 на хиляда.Споделени са съжденията на проверявания съд, че това е налагало да се приложи не установения в чл.6 ред, каквото е защитното виждане, а предвидения такъв в чл.7 и сл. от Наредба № 1.Развитите от въззивния съд съображения в тази насока, обективирани на л.17 и л.18 от мотивите са много добре защитени и правно издължани.Наред с това са съобразени и с практиката на върховната съдебна инстанция, според която в Наредба №1/2017г. са уредени две различни процедури след установяване с техническо средство на концентрация на алкохол в кръвта, съответно над 0,5 на хиляда и над 1,2 на хиляда, които процедури са съобразени с конкуренцията между административнонаказателната и наказателната отговорност на едно и също лице за едно и също деяние.В конкретния случай, при установената с техническото средство концентрация на алкохол от 1,59 промила, контролните органи са били длъжни да отведат подсъдимия /сега вече - да го съпроводят, след редакцията с ДВ бр.81/2018 г./ до мястото за установяване с доказателствен анализатор или извършване на медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване. Това по делото е сторено.С оглед изложеното, ирелавантно по делото е обстоятелството, че в талона за медицинско изследване не е положен подпис на подсъдимия, чрез който да се удостовери дали той приема показанията на техническото средство.Липсата на този реквизит би имала значение ако установената алкохолна концентрация в кръвта на подсъдимия е била в параметрите над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда, съответно тогава би бил приложим регламента по чл.6 от Наредба №1/2017г. Неснователно се поддържа от жалбоподателя нарушение по смисъла на чл.12, ал.2 от Наредба №1/2017г.По този въпрос въззивният съд отново е изложил изчерпателни съображения на л.19 от мотивите, които изцяло се споделят от касационния съд, който не намира необходимост да ги преповтаря или допълва.Поддържаното и пред касационния съд възражение на касатора, аргументирано с това, че в протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози не бил посочен документ за самоличност на лицето, както и вписан номер на талон за медицинско изследване, е намерило обоснован и законосъобразен отговор на л.20 от съдебните мотиви. Възражението за неспазването на изискванията по чл. 15 - чл. 26 от Наредбата също е неоснователно.На л.20 -21 от мотивите, въззивният съд убедително е защитил заключението, че не са допуснати флагрантни нарушения при вземане, съхраняване и изпращане на анализ на кръвната проба, които да поставят под съмнение резултатите на изследването за концентрация на алкохол в същата.Фактът, че в протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби не е отразено точното количество кръв, което е взето за кръвна проба, както и с какъв разтвор е дезинфекцирано мястото на убождане не сочи на нарушения по смисъла на чл.15, ал.2 и чл.16 от Наредбата.По делото е безспорно установено, че от подсъдимия С. е взета кръв, която е поставена в две епруветки, което е достатъчно за да се приеме за удовлетворено изискването на чл.15, ал.2 от Наредбата.Непосочването в коментирания протокол на вида на дезинфекционния разтвор няма последиците, които му придава жалбоподателят.В последната насока следва да се отбележи, че не всяко отклонение от регламентирания ред за неговото отразяване, води до опорочаване на събраните доказателства, респективно до тяхната негодност да установят съществения факт, включен в предмета на доказване.В конкретния случай, формално допуснатото от страна на дежурния лекар нарушение на процедурата не представлява абсолютна процесуална предпоставка, която да води до желания от защитата краен резултат. Същевременно така констатираният технически пропуск не води и до промяна на безспорно установените по делото факти, а именно - че подсъдимият е управлявал процесното МПС, че му е извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство, което е отчело възприетия от въззивния съд резултат, след което подсъдимият се е явил доброволно в определения му от контролните органи срок в медицинското учреждение, където му е взета кръвна проба, при изследването на която е установена съставомерна алхоколна концентрация, макар и по-ниска от отчетената с техническото средство. На последно място, във връзка с твърдяното от касатора нарушение по смисъла на чл.7, ал.1 от Наредбата, следва да се отбележи, че и по този въпрос въззивният съд е изложил обосновани и законосъобразни съображения на л.18 от мотивите, които изцяло се споделят от касационната инстанция.Няма спор, че според указаното в разпоредбата на чл.7, ал.1 от Наредбата, при установената с техническото средство употреба на алкохол от 1,59 промила, полицейският орган е следвало да отведе подсъдимия до мястото на извършване на медицинското изледване, както и е безспорно, че това в конкретния случай не е сторено, доколкото подсъдимия се е придвижил до последното с такси.Само по себе си, допуснатото нарушение на чл.7, ал.1 от Наредбата обаче, не е достатъчно за да опорочи процедурата, тъй като не е от характер да обоснове неспазване на правилата, гарантиращи точното определяне на концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия като съставомерен признак по чл.343б, ал.1 от НК. Касационната инстанция не намира да е допуснато нарушение и на материално правните разпоредби на НК. Приетите фактически обстоятелства от въззивния съд правилно са били подведени под нормата на чл.343б, ал.1 от НК. Чрез съответните доказателствени способи са установени всички елементи от обективната и субективна страна на осъщественото от подсъдимия С. престъпление, квалифицирано като управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред. Направените правни изводи не противоречат на разпоредбата на чл.343б ал.1 от НК и на установената практика по прилагането й, което разкрива правилното приложение на материалния закон. Предвид гореизложеното, ВКС намери, че сочените в жалбата основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 и 2 от НПК не са налице, а за т. 3 отсъстват изложени съображения, които да изискват касационен коментар. Затова и атакуваната въззивна присъда следва да бъде оставена в сила. По изложените съображения и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 от НПК , ВКС, първо наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 14/31.01.2022 г. на Софийски градски съд, НО, постановена по ВНОХД № 3864/2021 г. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:1. 2.