4 Р Е Ш Е Н И Е № 9 [населено място], 18.02.2014 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева при участието на секретаря Зоя Якимова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 4299 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение от 28.02.2013г. по гр.д. № 2978/2009г. на Софийски градски съд, ІІ-а въззивен състав в частта му, с която е оставено в сила решение от 18.09.2009г. по гр.д. № 10799/2004г. на Софийски районен съд, 59 състав. С последното е възстановена запазената част на А. К. Л. от наследството на М. М. Л. в размер на 11 039лв., накърнена с извършено в полза на И. М. Т. дарение на гараж №2 в жилищната сграда на бл.97 в[жк]в [населено място], като е постановено надарената И. М. Т. да задържи дарения имот; намалено е дарственото разпореждане на М. М. Л. в полза на И. М. Т. досежно апартамент № 42 в [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес] и е възстановена запазената част на А. К. Л. от наследството на М. М. Л. в размер на 11 502,67 лв., като е постановено надарената И. Т. да задържи имота и да заплати на А. К. Л. сумата 26 594,47лв. Касационната жалба е подадена от ответницата И. Т. и е насочена срещу посочената по-горе част на решението. Според жалбоподателката съдът не е отдал нужното значение на безспорни доказателства, имащи пряко отношение към предмета на спора. Визира декларацията с нотариална заверка на подписа от 23.06.2000г., която счита, че е ценена неправилно от съда. Ответницата по жалбата А. Л. взема становище за неоснователност на жалбата. С определение № 308 от 04.10.2013г. на настоящия състав на Върховния касационен съд е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1,т.3 ГПК по въпроса: когато наследникът с право на запазена част приживе на наследодателя е дал съгласие за извършване на дарение, може ли след смъртта му да иска възстановяване на запазената си част от наследството, накърнена с това дарение. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: Производството е по иск по чл. 30, ал.1 ЗН за възстановяване на запазена част от наследството. Ищцата и ответницата са наследници по закон на М. М. Л. - ищцата А. Л. е негова съпруга, а ответницата по иска /сега касатор/ И. Т. е негова дъщеря. Приживе наследодателят е извършил две последователни дарения, с които се е разпоредил в полза на дъщеря си с притежаваните гараж и апартамент в [населено място]. При сключване на сделките е представена нотариално заверена декларация на съпругата на дарителя А. Л. /ищец в процеса/, с която заявява, че имотите са придобити от съпруга й преди брака и тя е съгласна да ги дари на дъщеря си. Обсъждайки значението на съгласието на ищцата за извършване на даренията, изразено в декларацията с нотариална заверка на подписа от 23.06.2000г., съдът е изтъкнал, че то има отношение към приложението на чл. 23 СК/отм./ доколкото единия дарен имот е семейно жилище, но не ограничава правото на ищцата след откриване на наследството да претендира възстановяване на запазената част от наследството, накърнена с извършените дарения. Посочил е, че правото по чл. 30, ал.1 ЗН е потестативно право, което възниква след откриване на наследството и за съществуването му е без значение даденото приживе на наследодателя съгласие за извършване на безвъзмездното разпореждане. За установяване дали е налице накърняване на запазената част на преживялата съпруга съдът е формирал наследствена маса по чл. 31 ЗН; изложил е съображения кои имоти включва в наследствената маса и съответно какви части от тях според това дали са били лична собственост на наследодателя или съпружеска имуществена общност; прибавил е стойността на дарените имоти към наследственото имущество и е установил, че запазената част на ищцата е накърнена с 21 593,33лв. При определяне начина на възстановяване на запазената част съдът е приложил правилото на чл. 33 ЗН и е достигнал да извод, че дарението на гаража, извършено последно по време, и възлизащо на стойност 10 497 лв., следва да бъде отменено изцяло, а дарението на апартамента да се намали с 11 096,33лв., като на ищцата се възстановят съответно 11 096,33/56 670 ид. ч. от имота. Съдът е посочил, че хипотезата на чл. 36, ал.2 ЗН е неприложима, тъй като дареното имущество надвишава сбора на запазената част на И. Т. и припадащата й се разполагаема част, поради което тя не би могла да задържи жилището. Независимо от тези изводи, които се различават от крайния резултат на първоинстанционния съд, Софийски градски съд е оставил в сила обжалваното решение, с което е постановено и двата дарени имота да бъдат задържани от надарената и тя да възмезди ищцата в пари. Съдът е отчел, че при определения от него начин на възстановяване на запазената част би се стигнало до влошаване положението на жалбоподателката И. Т. при липса на подадена жалба от страна на ищцата А. Л.. Касационното обжалване е допуснато поради липса на съдебна практика по въпроса дали даденото приживе на наследодателя съгласие за извършване на безвъзмездно разпореждане с негов имот, обвързва наследника с право на запазена част и ограничава правото му да иска възстановяване на запазената си част от наследството, накърнена с това дарение. В отговор на въпроса следва да се приеме, че липсва обвързаност между даденото съгласие за извършване на дарение на семейно жилище и правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството, накърнена с това дарение. Когато приживе на наследодателя неговият съпруг е дал съгласие за извършване на дарение на личен имот, представляващ семейно жилище съгласно изискванията на чл. 23 СК /отм./, това съгласие не отнема правото на съпруга като наследник със запазена част да иска възстановяване на запазената си част от наследството, накърнена с извършеното дарение. Касае се до различни правни възможности, възникващи в различен момент, с различни цели и последици. Изискваното от закона /Семейния кодекс/ съгласие на съпруга - несобственик за извършване на разпореждане със семейното жилище, което е собственост на другия съпруг, е израз на засилената закрила на семейното жилище като необходимо за нормалния живот на семейството и отглеждането на децата. Правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството е потестативно право, което възниква след смъртта на определено лице и е предвидено за най-близкия кръг наследници с цел да им гарантира получаване на дял от наследството поради близката връзка с наследодателя. Дали запазената част от наследството е накърнена се преценява към момента на откриване на наследството чрез съпоставяне размера на запазената част със стойността на извършените безвъзмездни разпореждания и оставащото на разположение на наследника имущество - чл.31 ЗН. Следователно накърнението винаги има стойностно изражение, т.е. то е обективно и за него е без значение субективното отношение на наследника с право на запазена част към извършеното от наследодателя безвъзмездно разпореждане. Поради това даденото от наследника, в изпълнение изискванията на специален закон, съгласие за осъществяване на дарението, не е пречка за упражняване на правото му по чл. 30 ЗН, когато то възникне. От горното разрешение следва, че обжалваният акт е правилен. В. съд е приел, че декларацията по чл. 23 СК/отм./, изразяваща съгласие на съпругата за извършване дарение на семейното жилище в полза на ответницата по иска, е ирелевантна за правилното решаване на спора по възстановяване на запазената част от наследството. Съдът е тълкувал и приложил закона в съответствие с приетото по-горе по правния въпрос, послужил за допускане на касационно обжалване. Доколкото в касационната жалба не се съдържат други оплаквания, освен тези за неправилна преценка относимостта и значението на декларацията по чл.23 СК/отм./, то обжалваното решение следва да се остави в сила. Касационната жалба е неоснователна и ответницата по жалбата има право на сторените разноски за адвокатско възнаграждение, които възлизат на 1000лв. съгласно представения списък по чл. 80 ГПК и приложените към него разписки. Водим от горното и на основание чл. 293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение от 28.02.2013г. по гр.д. № 2978/2009г. на Софийски градски съд, ІІ-а въззивен състав в частта му, с която е оставено в сила решение от 18.09.2009г. по гр.д. № 10799/2004г. на Софийски районен съд, 59 състав. ОСЪЖДА И. М. Т. от [населено място], [улица], [жилищен адрес] да заплати на А. К. Л. от [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес] сумата 1000/хиляда/ лв. разноски по делото. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: