4 Р Е Ш Е Н И Е № 143 София, 19 март 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание, проведено на пети март, двехиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Даниела Околийска в присъствието на прокурора Николай Любенов изслуша докладваното от съдията Пламен Петков наказателно дело № 341 / 2012 година Касационното производство е образувано по жалба на подс. Й. И. М., депозирана чрез защитника му, срещу въззивна присъда № 210 от 08. 07. 2011 год. постановена по ВНОХД № 684 / 2011 год. по описа на Окръжен съд – гр.Бургас. В жалбата се релевират доводи за наличие на допуснати касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 от НПК, като се правят искания за оправдаване на подсъдимия, алтернативно, намаляване размера на наложеното му наказание и отлагане изпълнението на същото съобразно разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК. Подсъдимият и защитата му не се явяват в съдебно заседание пред настоящата инстанция. Гражданските ищци не се явяват и не се представляват в съдебно заседание. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Като съобрази депозираната жалба и доводите изложени в нея и след проверка на делото, Върховният касационен съд, I-во наказателно отделение, достигна до следните изводи: С присъда № 1328 от 13. 07. 2010 год. постановена по НОХД № 1764 / 2010 год. по описа на Районен съд – гр.Бургас, подс. Й. И. М. бил признат за виновен в това, че пред периода от 10. 06. 2008 год. до 26. 06. 2008 год. в [населено място], в условията на продължавано престъпление, в съучастие с неустановени по делото лица, като съизвършител, с цел да набави за себе си и за другиго имотна облага, поддържал у различни лица заблуждение, че го изпраща „адвокат” или „полковник”, за да получи от лицата определена парична сума, която следвало да предаде на мнимите адвокат или полковник и с това им причинил имотна вреда в общ размер от 29 729, 50 лева, поради което и на основание чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 54 от НК, му било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от три години, при първоначален „общ” режим на изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип. Със същата присъда подсъдимият бил оправдан да е извършил престъплението по чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК по отношение на гражданските ищци Ж. К. М., Д. П. С., по отношение на пострадалите К. И. П. и Р. С. Ж., както и по първоначално повдигнатото му обвинение за извършване на престъпление по чл. 211 от НК. Съдът се произнесъл и по основателността на предявените граждански искове. По протест и жалба на подсъдимия било образувано въззивно производство, като с решение № 300 от 23. 11. 2010 год. постановено по ВНОХД № 1221 / 2010 год. по описа на Окръжен съд – гр.Бургас, присъдата била потвърдена. С решение № 239 от 26. 05. 2011 год. постановено по НД № 1380 / 2011 год. по описа на ВКС, състав на трето НО на ВКС, по искане на Главния прокурор е отменил горепосоченото въззивно решение по реда на възобновяването и е върнал делото на Окръжен съд – гр.Бургас, за ново разглеждане от друг състав, от стадия на съдебното заседание. Производство по реда на глава 33-та от НПК е било инициирано и от подс. М., като с решение № 85 от 14. 03. 2011 год. постановено по НД № 8 / 2011 год. по описа на ВКС, състав на второ НО на ВКС, е оставил без уважение искането на осъдения, с релевирани оплаквания за допуснати нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК. С атакуваната въззивна присъда № 210 от 08. 07. 2011 год. постановена по ВНОХД № 684 / 2011 год. по описа на Окръжен съд – гр.Бургас, присъда № 1328 от 13. 07. 2010 год. постановена по НОХД № 1764 / 2010 год. по описа на Районен съд – гр.Бургас, била отменена в частта с която подс. М. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, както и в частта на наложеното му наказание. С въззивната присъда, подсъдимият бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. При условията на чл. 54 от НК, на подс. М. било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от три години и шест месеца при първоначален „общ” режим на изтърпяване. Същият бил оправдан по повдигнатото обвинение за извършване на престъпление по чл. 211 от НК, както и до предявения общ размер на причинената имотна вреда от 36 029, 59 лева. В останалата си част, първоинстанционната присъда била потвърдена. Оплакването за допуснато от въззивния съд нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК е неоснователно. Вследствие на сторената съвкупна преценка на събрания по предвидения процесуален ред доказателствен материал, въззивната инстанция законосъобразно е приела, че вината и авторството на извършеното престъпление, са установени по категоричен и несъмнен начин, извод изграден на базата на различни доказателствени източници, които взаимно си кореспондират. Предмет на деянието са измамливи действия, осъществени посредством телефонни обаждания с невярна информация за настъпили пътни инциденти с автомобили на близки на адресатите на телефонните обаждания. Установено е, че разговорите са провеждани с пострадалите - възрастни хора, които са били въведени в заблуждение, че техни низходящи са предизвикали ПТП в резултат на което има пострадало дете. В разговорите участвали лице представящо се за „син” или „дъщеря” на пострадалите, както и лице представящо се за „адвокат”, "началник" от МВР, потвърждаващо информацията, след което предлагало как да бъде освободено „детето” на пострадалия, срещу определена парична сума, която да бъде предадена на лице което ще бъде изпратено. Невярната информация поднесена емоционално /най-вече, плач на "близкия" "причинил" инцидента/ и внезапно, по същество препятствало възможността пострадалите да премислят, респективно проверят, съобщеното им в телефонния разговор. По делото е безспорно установено, че последните са предали паричните суми /а свид. Б. А. и златни накити/ именно на подс. М. – разпознат от свид. Г. Д., Е.Тошена, Б. А., Е. К. и Д. Д.. Тезата на подсъдимия, че бидейки таксиметров шофьор бил нает от лице на име „Ж.” и е получавал сумите, след което ги е оставял до крайпътна табела несъзнавйки нередност, правилно е била възприета само и единствено като защитна версия, като изложените от въззивния съд мотиви се споделят и от настоящата инстанция, поради и което не следва да бъдат преповтаряни. Кредитирайки показанията на пострадалите свидетели и приемайки, че подсъдимият е съизвършител с неустановено по делото лице в инкриминираните деяния, Окръжен съд – гр.София, е постановил законосъобразен съдебен акт. Правилно е прието, че подсъдимият участва в схемата за измама на пострадалите лица, като същият не само е реализирал крайната фаза на измамата, получавайки парите от измамените, но по същество, посредством конкретните си действия, той е обективирал умисъл за измама чрез поддържане на заблуждение в лицата, причинявайки им в съучастие с неустановените по делото лица, имотни вреди в големи размери. При установените по делото фактически положения, атакувания съдебен акт се явява законосъобразен, почиващ на доказателства събрани и проверени по правилата на НПК. Авторството е доказано несъмнено от фактическа страна, а материалният закон е правилно приложен. Поради изложеното, искането за отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подс. М. се явява неоснователно и не може да бъде уважено. Липсва и допуснато касационно нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, тъй като при определяне на наказанието наложено на подс. М. са били съобразени релевантните за наказателната му отговорност смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, както и целите по чл. 36 НК. Наложеното на подсъдимия наказание е индивидуализирано в рамките на предвиденото в закона, като по вид, размер и начин на изпълнение не е очевидно несъответно на обстоятелствата по чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК и като такова, извън всякакво съмнение се явява справедливо. Именно и поради това, не може да бъде уважено искането за смекчаване на наказателноправното положение на подсъдимия, посредством института на условното осъждане. Водим от всичко гореизложено и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение. Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 210 от 08. 07. 2011 год. постановена по ВНОХД № 684 / 2011 год. по описа на Окръжен съд – гр.Бургас. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.