5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 49 гр. София, 03.02.2020 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА АННА БАЕВА като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 900 по описа за 2019г. Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца С. С. А. от [населено място], [община], област Кърджали чрез процесуален представител адв. Ф. С. срещу решение № 3046 от 28.12.2018г. по в. гр. дело № 1868/2018г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав в следните части: 1/ с която след частична отмяна на решение № 6906 от 17.10.2017г. по гр. дело № 12398/2015г. на Софийски градски съд, ГО, 21 състав е отхвърлен предявеният от С. С. А. срещу ЗАД „Булстрад В. Иншурънс Груп“, [населено място] иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за разликата над сумата 30 000 лв. до присъдената сума 60 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпила на 14.10.2010г.; 2/ с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от С. С. А. срещу ЗАД „Булстрад В. Иншурънс Груп“, [населено място] иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за разликата над сумата 60 000 лв. до сумата 90 000 лв. Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в приложено към касационната жалба изложение релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпроси в противоречие с практиката на ВКС: 1. Въпросът за задължението на въззивния съд да извърши самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото, за да направи своите фактически и правни изводи по съществото на спора, за което да изложи свои мотиви, е решен в противоречие с решение № 219/02.12.2014г. по гр. д. № 1325/2014г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 715/05.11.2010г. по гр. д. № 139/2010г. на ВКС, ГК, IV г. о. и Тълкувателно решение № 1/04.01.2001г. на ОСГТК на ВКС, т. 19. 2. Въпросът за приложението на принципа за справедливост, въведен с чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя и за задължителното излагане от страна на съда на съображения за определяне на същия е решен в противоречие с ППВС № 4/1968г., т. II, решение № 78/07.05.2013г. по т. д. № 490/2012г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 24/25.06.2013г. по т. д. № 767/2011г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 83/06.07.2009г. по т. д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 1/26.03.2012г. по т. д. № 299/2011г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 104/25.07.2014г. по т. д. № 2998/2013г. на ВКС, ТК, I т. о. Ответникът ЗАД „Булстрад В. Иншурънс Груп“, [населено място] чрез процесуален представител старши юрисконсулт А. П. оспорва касационната жалба, поддържа становище за липса на твърдяното основание за допускане на касационно обжалване и релевира доводи за правилност на въззивния съдебен акт. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на касатора и провери данните по делото, приема следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от процесуалнолегитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея се излагат касационни основания по чл. 281 ГПК, а в приложеното към нея изложение се съдържат твърдения за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. За да направи извод за частична основателност на предявения иск, въззивният съд се е аргументирал с наличието на предпоставките на чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./: валидно сключена при ответното застрахователно дружество застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за автомобила, с чието участие е настъпило застрахователното събитие; противоправно деяние - настъпило пътно-транспортно произшествие /ПТП/ по вина на лицето, управлявало автомобила, за който е сключена задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; неимуществени вреди, причинени на ищеца от процесното ПТП; причинно-следствена връзка между процесното ПТП и причинените вреди на ищеца. Съдебният състав е приел, че на 14.10.2010г., около 12,00 ч. в Република Гърция, по магистрала А. – Орменио, на 90-ти километър е настъпило пътно – транспортно произшествие /ПТП/ между лек автомобил „Фолксваген”, модел „Фолксваген Пасат”, ДК [рег.номер на МПС] , управляван от С. Г. Д., и лек автомобил, рег. № IHI 79 99, управляван от К. М. Буикидис, причинено по вина на С. Д., вследствие на което Д. починал, а ищецът получил редица травматични увреждания: контузия на гърдите, счупване на ребра, открита фрактура на лява тибия, фрактура на предна колона, фрактура на ацетабулум. Констатирал е, че контузията на гърдите и счупването на ребрата /от трето до осмо ребро/ е довело до трайно затруднение на снагата за период от 2 месеца; счупването без изместване на задната стена на лявата ацетабуларна ямка на таза е причинило трайно затруднение на движението на левия долен крайник за период от 3 месеца; откритата фрактура на костите на лявата подбедрица в горната им част с тежка мекотъканна увреда на предната й част е довела до затруднение на движенията на левия долен крайник за период от 1 година; стабилната фрактура на предната колона на 5-ти поясен прешлен е причинила трайно затруднение на снагата за период от 2 месеца. Въззивната инстанция е установила, че на ищеца е проведено следното лечение: хирургична обработка на раните, обездвижване на фрактурата на големия пищял с външен фиксатор, обездвижване на колянната става с два винта, медикаментозна терапия, рехабилитация, като общият лечебен и възстановителен период е приключил за срок от 1 година. Приела е, че получените телесни увреждания са причинили на пострадалия болки за срок от 1 година, като през първите 2-3 месеца след злополуката и около 2 месеца в началото на проведената рехабилитация болките са били с интензивен характер, извън тези периоди са се появявали периодично болки в зоната на счупените кости, а към настоящия момент ищецът търпи само спорадични болки при промяна на времето в зоната на счупените кости на подбедрицата. Съдебният състав е посочил, че през първите 4 месеца ищецът е бил на постелен лежим, не е трябвало да стъпва на левия си крак и се е придвижвал с помощта на патерици; към настоящия момент здравословното състояние на ищеца е стабилизирано, но движенията на лявата колянна става са останали ограничени при флексия – с 15 градуса и при екстензия – 10 градуса, което го затруднява при клякане и при изкачване на стълби, лявото коляно е оточно, деформирано и палпаторно болезненено, пострадалият се придвижва бавно с помощта на бастун и има видимо накуцваща походка, а настъпилите усложнения от уврежданията имат траен, пожизнен характер и трудно могат да бъдат преодолени, дори и с нови ортопедични операции. За да определи размера на дължимото обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, въззивният съд е посочил, че прилага принципа на справедливостта, регламентиран в чл. 52 ЗЗД, като се е позовал на заключението на съдебно – медицинската експертиза, медицинската документация и показанията на разпитания свидетел относно болките и страданията. Изложил е, че взема предвид вида характера на причиненото на ищеца увреждане, продължителността на периода, в който болките и страданията са били интензивни, общият лечебен и възстановител период, наличието на продължаващи към момента на изготвяне на заключението на СМЕ негативни последици, проведеното лечение, възрастта на пострадалия, неговото обществено положение, както и обществено - икономическите условия и лимита на застрахователното обезщетение към датата на ПТП. Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Формулираният от касатора материалноправен въпрос от изложението към касационната жалба за приложението на принципа за справедливост, въведен с чл. 52 ЗЗД, при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск от пострадалото лице срещу застрахователя, е релевантен, тъй като е от значение за изхода на спора, включен е в предмета на делото и е обулсовил правните изводи на въззивната инстанция. Налице е и допълнителната предпоставка за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка за съответствие на въззивното решение с разрешенията, дадени в ППВС № 4/1968г. Процесуалноправният въпрос за задължението на въззивния съд да извърши самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото е свързан с оплакването за неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в този смисъл е относим към установяване на фактическата обстановка и прилагане на критериите за справедливост, поради което проверката следва да бъде извършена при постановяване на решението по чл. 290 ГПК. Касаторът е освободен от заплащане на държавна такса по реда на чл. 83 ГПК, поради което делото следва да се докладва за насрочване в открито заседание без внасяне на държавна такса за разглеждане на касационната жалба. Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 3046 от 28.12.2018г. по в. гр. дело № 1868/2018г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав в следните части: 1/ с която след частична отмяна на решение № 6906 от 17.10.2017г. по гр. дело № 12398/2015г. на Софийски градски съд, ГО, 21 състав е отхвърлен предявеният от С. С. А. срещу ЗАД „Булстрад В. Иншурънс Груп“, [населено място] иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за разликата над сумата 30 000 лв. до присъдената сума 60 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпила на 14.10.2010г.; 2/ с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от С. С. А. срещу ЗАД „Булстрад В. Иншурънс Груп“, [населено място] иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за разликата над сумата 60 000 лв. до сумата 90 000 лв. Делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.